Идеи за Бизнес 3

Може и да си права
Аз си купувам малко дрехи, но хубави и качествени.
Да купувам парцалки от разпродажби и да ги слагам по един два пъти, не е за мен.
Но за всеки влак си има пътници.

Каспър, аз си купувам. Не съм много редовна, но в момент като този, когато не мога да си позволя нищо над 50 лв, /че и надолу/, вече имам няколко рокли на прилична цена от продавалника, че и са достатъчно актуални /според моя вкус/.
 Последното пътуване на съпруга ми се проточи три седмици, като служебно обиколи цяла Европа /без Скандинавия/.Когато ходят в Германия /или Австрия-не помня добре, ще питам/, пълнят колите от автовоза с разни вещи-мебели, уреди, кошарки и столчета за бебета, каквото са преценили.Вземат ги от центрове на организация, подобна на Червения кръст, където хората носят неподребните си вещи и дрехи, а други хора отиват и ги купуват, плащайки символични цени. Така хем едните се отърват от непотребното, хем другите си купуват необходимото на символична цена. Парите отиват за бедните и болните.Това не е идея за Амели, просто споделям.
 Може би , ако имате познати с магазини "втора ръка" , да говорите с тях, и да уговорите конкретен ден от седмицата,в който на обособено място в магазина да разположите вашите дрехи и да продавате, а процент от реализацията да дадете на собственика на магазина. Той ще сложи преди това обява, ще каже на клиентите, та да речем-ще си изработи сам процента.

Тази тема ми е изключително интересна и полезна.   Аз също искам собствен бизнес, но съм уверена, че затова капитала е най- малката пречка - трябват много опит и най-вече способности у този, който ще го развива и "върти", както се казва.    Моето мнение за кризата в момента е, че тя има очистващ ефект - пазара на стоки и услуги буквално бе пренаселен от некачествена работа, искам да кажа, че куцо, кьораво и сакато се бе захванало с лесен бизнес без да се стараят да предлагат качество, добро обслужване и да бъдата лоялни към клиентите си, а клиентите незаплашени от нищо ( времената бяха по-спокойни и всеки му отпускаше края, харчехме по- без да мислим), та им беше много лесно на търговците на каквото и да било. Да не говорим за строителния бизнес, който пострада май най-много. Еми те буквално бълваха колиби строени за по 2 месеца на убийствени цени.   Е, стана много дълго и ще ме извинявате, но всичко това написах, за да подкрепя мнението си, че НЕ Е ТРУДЕН МОМЕНТА ЗА НОВ БИЗНЕС, ако наистина си качествен търговец на стоки и услуги. Ако си разбираш от работат, ако целта ти е да правиш нещо, върхо което да не те е срам да поставиш името си.  Аз искам да започна бизнеса си тогава, когато съм наясно с всичко в името на идеята, която искам да развия. Искам бизнес който да ме прави щаслива да го работя, не да ми тежи, затова идеята ми е с продажбата на дрехи, но там е важно как ще ги продам, а не какви точно дрехи ще продам и обстановката. Искам скромни дори, но постоянни доходи не богатство, искам да работя за себе си, за да мога да се чувствам спокойна, да се виждаме по-често със съпруга ми и да си позволим да имаме дете. Искам да помогна на хората да пазаруват в такава среда, в каквато аз искам сега да открия някъде, но НЯМА.  

Успех на момичетата като Маргало и Тихата вода, които сега в криза се опитват да започнат и съдейки по първоначалната информмация от тях аз вярвам, че ще успеят.   Също така ме грабна идеята за детски фризьорски център - извинявам се, че не помня на кое момиче беше, но наистина е много добра. Благодаря Ви, че Ви има и споделяте тук с нас.  

Отадавна не бях влизала в темата, а вие сте писали много. Успех на всички, които са решили, които са започнали.
Ето една идея - в София има совободна ниша в търговията с използвани детски стоки, от типа на колички, кошари, колела, проходилки и т.н. Остана само един магазин, който (по мое мнение) не се справя много добре. Интернета е хубаво нещо, но си има място за един такъм магазин. Не изисква много голямо вложение първоначално, тъй като собствениците на вещите ги оставят на консигнация, при продажба вземат 80%, а магазина 20% (мисля, че така бе по закона за консигнацията). Даже мисля да започна проучванията, за да може сестра ми да го направи, но ако някоя от вас иска - да действа, пък може да почерпи за идеята.

Щях да пиша за Маргало, ама тя нали е от Русе. Да ти кажа то и в моя малкия град е ниша, ама нямам "дупе".Ще се радвам за Маргало.

Защо? Страх ли те е или просто не ти се занимава? Ако искаш - ще помагаме, поне виртуално, със съвета и инфо
Много се радвам на жени, които успяват въпреки страховете си. Затова мисля сега да навивам сестра ми да действа, защото почва да става "лелка", т.е. тя е по-голяма от мен, но отдавна не работи и самочувствието й се е сринало ... деца, мъж, семейство, дом .... само това й е в главата.

Ами не точно страх, ама ми е чуждо някак. Дори търговска площ имам, нуждае се от ремонт и освежаване, но е с теракот и са намира в моя магазин.Ако и нещо от "новия" или "стария " ми ресор...Аз вече плетките развих, че и с трето да се хващам. Ако имам навита приятелка в града, може би бих опитала.

Що бе, този месец имаше разпродажба в Миролио и си купих няколко божествени палталона по 15 лева, ми кво съм крива,че са ги пуснали евтино? А почти сигурно няма да успея да ги износя всичките, обичайно една дреха я обличам по веднъж-дваж и край. Голямо разсипничество, болест направо,но няма оправия. Миналата седмица си изрових от гардероба един потник Зара, много интересен и симпатичен, с етикета си стои,за 20лв съм го взела. Ако някой го хареса,що да не си го купи вместо аз да го кътам в гардероба? За такива неща говоря. Освен това аз си плета и шия и имам завидно количество дрехи собствено производство,които са дори по-качествени като изработка от купуваните. Износен и демодиран парцалак не бих предлагала за продан,идеята ми е единствено за дрехи,които макар от стари колекции имат моден фасон и са съвсем запазени.

Знаеш ли - от 13 години работя в консултантска фирма, но през това време направихме книжарница - продадена е заедно с оборудването и стоката; фирма за преводи - преотстъпена е; фирма за организиране на обучения - продадена; това с колегите ми, а съ мъжа ми - автомивка - продадена; търговия с авто-козметика и почистващи препарати - зарезана е; внос и търговия с апифитопродукти - преотстъпена. Така че никога не е късно да започнеш паралелен бизнес. Може би аз и хората около мен сме от тия динамичните, дето не ги свърта много на едно място, но така животът е по-интересен.

D.Stoyanova аз като служител под прикритието на собствен бизнес да споделя,че в закона отдавна няма понятие КОНСИГНАЦИЯ
Сключва се договор между собственика на вещите и магазина и търговеца е длъжен да внесе авансово ДСС-то на стоките

сигурно си права - не споря, използвах термина за по-лесно обяснение

Аааа, около мен такива мобилни хора няма,  и да предложа нещо, няма и да ми обърнат внимание.За плетките поне мога да се организирам сама. За това и предпочитам с някоя приятелка....
 Маргало явно "бръмчи" по задачи, никаква я няма да каже до къде е стигнала.

D.Stoyanova браво на теб. Много харесвам такива хора. Аз също съм такава натура, но прекалено много неща ме спират, а и няма кой да ме подкрепи. То сега не съм точно за започване на бизнес де. Тия дни като се роди бебчо няма да имам време и да го мисля, камо ли да действам по въпроса.
Аз все си мисля за онлайн магазинче и се чудех за какво да е. Един приятел казва - защо не всичко, като get.bg. Е всичко няма как да има, но примерно дрехи, обувки и сувенири - що не. Вярно е, че такива магазинчета колкото искаш, но ако се предлага качествена стока на конкурентни цени, мисля, че би могло да е на печалба, разбира се няма да е от първия ден. Но установих, че в и-нет не могат почти да се намерят тези неща на едро, трябва да се обикаля и търси по складове, а сега ми е невъзможно.

Иначе, попаднах на ето това магазинче - http://www.okazion-bandido.com/?page=contract Отначало си помислих, че дават 25% от цената на която се продава продукта, но се зачетох пак и си пише от "продажната цена". Но ми се струва, че са скъпички нещата, знам ли. Просто давам като пример този магазин, може би има такива и за дрехи.
Друг вариант е, ако се направи онлайн магазин, но не като продавалника да пише "дрехи", а да са разпределени на подкатегории поли, панталони, блузи и т.н. То затова и в продавалника трудно се продават, просто не могат да се прегледат всичко неща, да не говорим за размерите. Та може би пък това е нужно - сайт където да може да влезеш и да си търсиш по мярка, конкретно дали панталон или пола, вие как мислите?

Има хляб в оказионите за детски стоки,и аз съм си мислела за такъв,най -вече защото обърнах нашите в града да търся определени неща,и нещо не останах очарована. Няма я обратната връзка. Бях бременна с второто,първото и то беше бебе,ходих да търся количка за породени деца и легло на два етажа.Отидох по два пъти, питах има ли това и това, отговора е НЕ,и до там.Можеха да ми предложат да ми вземат номера и да ми звъннат ако излезе нещо, но явно не практикуват така. Третия оказион така и не успях да го намеря, но имаше опция допитване по имейл за продукт - питах , но отговор не получих. В крайна сметка всичкото чудо дето го изкупих беше от добрия стар продавалник,след месеци следене на обяви.
Иначе за един оказионите знам,че ако отидеш със количка примерно за продаване, оставяш я казваш цена, те слагат 10 лв отгоре,и чакаме да се продаде, а ако прецени продавачката на момента,директно ти брои парите,които и търсиш.Идея е ако няма магазина достатъчно площ,да има пано със снимки,и като се появи потенциален клиент,тогава да се донесе стоката.
 Нещо,което ми направи неприятно впечатление във втория оказион,беше един стол за кола който се продаваше,но беше мнооого мръсен,направо неприятен,имаше засъхнала храна по него.Мисля си,че не бива да допуска този който приема стоката тя да е в такъв вид.Неизменно ако си купя стола,дори да мирише на шампоан,пак ще си го изпера,но тази тапицерия не бих си я пуснала в пералнята.
Пиша всички тези неща като потенциален клиент,който има някакви впечатления,и докато ги пиша,се нахъсвам  да стана потенциален собственик 

Иии, чак ми стана гнусно. Ама простотията не прощава, а пък собственика на оказиона как изобщо го е допуснал.
 Маргало, глЕй  сега как ни нахъса...