Потърси професионална помощ. От описаното мисля, че имаш проблем с общуването изобщо, щом и с жени трудно общуваш.
Да.
Явно не е проблем само с мъжете, звучи като някаква форма на мизантропия.
Имам проблем с приемането на мъжете?
- Публикувана: 14 юли 2009, 01:35 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2009, 20:14 ч.
# 15
14 юли 2009, 10:07 ч.
Да.
Явно не е проблем само с мъжете, звучи като някаква форма на мизантропия.
Виж целия пост
Да.
Явно не е проблем само с мъжете, звучи като някаква форма на мизантропия.
# 16
14 юли 2009, 10:30 ч.
Виж целия пост
Потърси професионална помощ. От описаното мисля, че имаш проблем с общуването изобщо, щом и с жени трудно общуваш.
# 17
14 юли 2009, 10:51 ч.
kori 1, от тази тема и от другите, в които напоследък те засичам, ти наистина имаш проблем в общуването и приемането на хората като цяло. Наистина ако не поработиш над това да го промениш, ще развиваш все повече асоциално поведение.
Виж целия пост
# 19
14 юли 2009, 11:32 ч.
По-скоро е проблем в общуването като цяло.
Не знам защо мислиш,че нищо в твоето поведение не дразни околните?Но те те приемат такава,каквато си!
И какви са тия глупости -оригване,кихане,кашляне и прочие...ти не ги ли правиш?!
Става въпрос за нещо, с което няма как някой да те обиди нарочно...Все пак не е като да те напсува,нали?
Звучиш ми така,сякаш очакваш принца на белия кон,който не яде,не ходи до тоалетна,не се разболява,не се изпотява,не се изморява...Може би е добре да се превърнеш в Алиса и да влезеш в страната на чудесата.Защото в реалния живот такъв мъж,и въобще такива перфектни хора не съществуват...
Дано не съм те разочаровала и обезверила...
Ама ти си търси,де...
Виж целия пост
Не знам защо мислиш,че нищо в твоето поведение не дразни околните?Но те те приемат такава,каквато си!
И какви са тия глупости -оригване,кихане,кашляне и прочие...ти не ги ли правиш?!
Става въпрос за нещо, с което няма как някой да те обиди нарочно...Все пак не е като да те напсува,нали?
Звучиш ми така,сякаш очакваш принца на белия кон,който не яде,не ходи до тоалетна,не се разболява,не се изпотява,не се изморява...Може би е добре да се превърнеш в Алиса и да влезеш в страната на чудесата.Защото в реалния живот такъв мъж,и въобще такива перфектни хора не съществуват...
Дано не съм те разочаровала и обезверила...
Ама ти си търси,де...
# 20
14 юли 2009, 12:04 ч.
Много странен проблем... И аз познавам адски затворени хора. Имат по 2-3 приятели и общуват само с най-близките от семейството и... никак не им е лек живота. Не понасят колегите си, не понасят някакви случайни познати, почти не излизат от вкъщи, но пък те не го приемат за проблем. Само дето недоволстват постоянно...
При теб поне първата крачка към преодоляването на проблема е направена. Ти поне осъзнаваш, че има проблем. Може би е хубаво да поговориш със специалист, щом казваш, че проблема може би е в детството... Направи го. В България не е особено разпространено да се съветваш с психолог, но пък някой хора просто имат нужда. Аз мисля, че би ти помогнало до голяма степен
Другия вариант, за който се сещам е да си вземеш книги за самопомощ и да опиташ сама да преодолееш проблема.
Успех
Виж целия пост
При теб поне първата крачка към преодоляването на проблема е направена. Ти поне осъзнаваш, че има проблем. Може би е хубаво да поговориш със специалист, щом казваш, че проблема може би е в детството... Направи го. В България не е особено разпространено да се съветваш с психолог, но пък някой хора просто имат нужда. Аз мисля, че би ти помогнало до голяма степен
Другия вариант, за който се сещам е да си вземеш книги за самопомощ и да опиташ сама да преодолееш проблема.
Успех
# 21
14 юли 2009, 12:09 ч.
И аз имах такива проблеми някога. Харесваше ми някой мъж и когато се сближа с него, обикновено откривах някакви съществени черти, които ме дразнят и не можех оттам -насетне да продължавам да имам нещо общо с него. Почти всички намирах за комплексари и не можех да ги търпя като започнеха да си избиват комплексите. И жените не сме идеални, но нали нямах намерение да живея с жена и някак по-леко ги приемах, а и по-разбираеми ми бяха женските недостатъци. В един момент и аз срещнах Мъжът. И много години съм с него , но с нищо не ме е разочаровал. Напротив, все повече ме удивлява и го уважавам безкрайно. Така, че имай търпение.
Виж целия пост
# 23
14 юли 2009, 12:54 ч.
Не знам защо, но имам чувството, че на авторката са и направили операция на очите и ушите и едва на тази възраст (на колкото и да е) е започнала да възприема света. Ами, ако и се роди дете пак ли ще се отвръщава от физиологичните му нужди? Моят съвет е да посещава мъжки форуми за да се запознае с нормалния грубиянски изтрещял жаргон на мъжете - току виж се оправила. 
Виж целия пост
# 24
14 юли 2009, 13:29 ч.
майка ти има ли партньор? баща ти ли е? как се ра3бира с него?
може би там някъде се крият отговорите, които търсиШ.
Виж целия пост
може би там някъде се крият отговорите, които търсиШ.
# 25
14 юли 2009, 13:46 ч.
Потърси консултация с психотерапевт, това чувство няма да изчезне ей така без специлизирана помощ.
Друго, което можеш да направиш и сама е да се настройваш негативно и отрицателно към хората.
Недей да ги разделяш на мъже и жени, а търси положителните качества във всеки.
Докато си мислиш, колко са отвратителни мъжете и т.н. ще срещаш точно такива хора.
Много е важна положителната нагласа, а не самонавиването за нещо си.
Виж целия пост
Друго, което можеш да направиш и сама е да се настройваш негативно и отрицателно към хората.
Недей да ги разделяш на мъже и жени, а търси положителните качества във всеки.
Докато си мислиш, колко са отвратителни мъжете и т.н. ще срещаш точно такива хора.
Много е важна положителната нагласа, а не самонавиването за нещо си.
# 26
14 юли 2009, 16:33 ч.
Научи се първо да приемаш, обичаш и уважаваш себе и и тогава ще можеш да приемеш и обикнеш и околните. Хубаво е да гледаш малко по-положително на живота и да не се вторачваш само и единствено в недостатъците на оклните.
Ако успееш да промениш фокуса и гледната си точка, собствените си мисли и очаквания, тогава предполагам, че животът ще те срещне с подходящия мъж.
Виж целия пост
Ако успееш да промениш фокуса и гледната си точка, собствените си мисли и очаквания, тогава предполагам, че животът ще те срещне с подходящия мъж.
# 27
14 юли 2009, 16:52 ч.
Къде са тези идеални хора?
Момиче, ти не си идеална (защото няма начин да си такава), не очаквай и от хората да са такива. Ако ти се научиш да обичаш всички хора ще гледаш и по друг начин на света. Успех!
Виж целия пост
И много години съм с него , но с нищо не ме е разочаровал. Напротив, все повече ме удивлява и го уважавам безкрайно.
Момиче, ти не си идеална (защото няма начин да си такава), не очаквай и от хората да са такива. Ако ти се научиш да обичаш всички хора ще гледаш и по друг начин на света. Успех!
# 28
14 юли 2009, 16:55 ч.
не е нормално това,но не са ти виновни мъжете,а проблемът е някъде в теб.мъжемразството е лоша работа,сама кукувица трудно се живее. 
по-добре потърси мнението на психолог.
всъщност,това явление се среща по-често вече,а е много тъжно.голям процент от старите моми мразят мъжете..не знаят колко изпускат!
Виж целия пост
по-добре потърси мнението на психолог.всъщност,това явление се среща по-често вече,а е много тъжно.голям процент от старите моми мразят мъжете..не знаят колко изпускат!
# 29
14 юли 2009, 18:54 ч.
И аз бях така. Първо ме дразнеха мъжете. После започнаха да ме дразнят жените. Децата винаги са ме дразнели. Но всичко идва от това, че на себе си се дразня най-много. При теб не знам какъв е проблемът, но щом те мъчи, ще намериш решение. АКо не е проблем за теб, живей си така.
Виж целия пост
Препоръчани теми