Ко праите?
Аз съм в бойно очакване, от 2 дни така се ошашках, че вече ми се иска да идва. Още мъничко остана живот и здраве.
Но то беше и от това, че Стоян отиде да прибира Ивка, та бях 2 нощи сама.
Засичах едни контракции, не болезнени, но здраво се опъваше корема. Ходих до болницата за всеки случай, в петък ме притесни тази дето мери тоновете, като написа долна граница и да ги види доктора. Той каза, че са ок (те са между 120 и 140, може би по-скоро 130). Е такива щуротии.
Сега половината ми глава е в корема дали усещам и как го усещам бебочко. Луда станах ви казвам.
Даже и един стетоскоп домъкнах от баба ми, но с нещо нищо не мога да чуя и без друго, та го зарязах.
Но се опитвам най-вече да мисля положително.
Иначе и контракции са ме налегнали, и чат пат болки в кръста, и понякога менструални, въобще шоу. В събота даже ходих да ме види доки (беше дежурен), че от 7 до 8 ми бяха на 8-10 минути контракциите, макар и неболезнени.
Нямах никакво разкритие, доктора ми каза, че по-добре да си изчакаме.
Днес сутринта обичайното ми течение беше с леко ръждив цвят, но много малко, та си помислих дали няма като при Ивка да стане.
Тогава нали цял ден тече пустата тапа, накрая стана червено и доктора ме изстреля в болницата.