Как да съобщим най-страшната новина?

  • 7 335
  • 27
# 15
сигурно във всички случаи това ще е страшно болезнено за детето. Но все пак може и към детски психолог да се обърнете ...може пък да ви каже начин, по който да му го поднесете и да не бъде толкова  стресиращо за детето.

Абсолютно съм съгласна с Кari ...не трябва да се казва , че е починал и разбира се, не трябва да присъства на погребението.
Дано почива в мир!!! Flowers Rose

 Shocked Понякога се чудя някои хора тук дали са със всичкия. ooooh!

На детето се казват нещата така както са. В никакъв случай не се крие или лъже. Случват се такива неща, хората не са вечни. Татко е вече на небесата, там му е добре и от там той винаги е с теб и ще те пази. В такъв ред на мисли.

Между другото, децата много по-лесно приемат тези неща от възрастните.



Абслютно съм съгласна с мнението на xenia-на 6.07 почина баща ми,човекът,който умираше за сина ми и малчо за него.Когато попита за дядо ние по детски му обяснихме,че дядо е станал звездичка и е отишъл на небето и от там ще го пази и гледа.
Съболезнования на близките Hug Cry
Виж целия пост
# 16
Не деите да лъжете детето то така или иначе ще разбере, кажете му , че татко се е превърнал на звездичка и сега го гледа от небето покажете му най-ярката и му кажете, че това е той,че един ден всички ние ще се превърнем в звездички и ще сме пак заедно.
Мир на душата му.
Виж целия пост
# 17
Знам, че отстрани много лесно се дават съвет.Майката най- добре си познава детето и само тя знае с точно какви думи да каже тъжната вест.
Виж целия пост
# 18
Преди 3 седмици сестра ми остана вдовица на 26 г.,мъжа й на 32г. получил инсулт докато шофирал.2 деца на 9 и 5.  Казала им че тате е на небето,че нама да си дойде но всяка вечер ще виждат неговата звездичка и той ги вижда от горе. Че който е правил добри неща ,дядо Господ му дава по хубаво място за живеене .......        Tired
Виж целия пост
# 19
Колко тъжни истории Sad
Децата не трябва да се лъжат и баламосват. На 6 год. е достатъчно голямо да знае, че всички хора някой ден умират- едни по-рано, други- по-късно.
Много сили на всички, преживяли трагедия Praynig
Виж целия пост
# 20
Е да ,ама като са две, и едното е малко за такива "откровения" не може да кажеш на едното-едно,а на другото-друго.....де да знам.....
Виж целия пост
# 21
Никое дете не е прекалено малко за истината. Просто тя ще бъде поднесена по по-подходящ за възрастта начин.
Виж целия пост
# 22
Няма ли някоя книжка за деца на такава тема в България?
Много помага.
Виж целия пост
# 23
Казвате "Не лъжете децата", а после давате идея за историята "превърнал се в звездичка", а това си е лъжа.

Истината не може да се изцопа ей така на детето. За първия удар на мъката и неверието, че всичко това се случва то трябва да има нещо което да му помогне да преодолее шока - пък било то и някакви измислици. Близките трябва да преценят по колко и кога да му казват от "нещата от живота".

Личния ми опит е, че дълго време смятх, че са погребали близка докато спи  Shocked Беше кошмарно!

Виж целия пост
# 24
Мили момичета, макар и по много тъжен повод се радвам, че открих този форум. Когато първия ми син беше малък, пишех в МоетоБебе. После дните ми се "забъркаха" и все нямах време. Но сега разбирам колко утеха и разбиране и състрадание и помощ и човещина и добрина може да се намери тук, от вас.
Искам само да ви споделя как се развиха нещата с детето на моята приятелка. Както всички посъветвахте, в деня след погребението, привечер, майката отиде да вземе детето от приятелите си и му каза, че нейния тати вече го няма и е станал звездичка. Детето беше в огромен шок. Плач, писъци, после малко спокойствие, после пак много тъга и плач. На другия ден е взела много негови снимки и ги носи навсякъде. Разбира, че не го вижда, но се чуди защо той не и говори. Вече не го чака на вратата. Много страда милото. Сега вее започна да успокоява то майка си: Мамо, не плачи и не тъгувай, защото ако и с теб стане така, аз какво ще правя. "
Пожелавам сила на всички ви. Целунете децата. Прегръщам Ви силно ...
Виж целия пост
# 25
Само искам да отбележа. На същата възраст беше сина ми, когато почина прадядо му. И макар че това беше очаквана смърт прдвид възрастта и здравословното състояние, за детето това беше първия път, когато се сблъска със смъртта. След това беше развил страх, че и ние можем да умрем. Това забелязвам и за това детенце- страх го е и майка му да не умре.Може би са нужни уверения и успокоения за този страх.
Виж целия пост
# 26
Отделете време и му кажете истината.
Без да протакате много.
И след това говорете за починалия.
Виж целия пост
# 27
Отделете време и му кажете истината.

Koя истина по-точно имаш предвид? Онова за "край, финито", червеите и "пръст в пръста"?

Това забелязвам и за това детенце- страх го е и майка му да не умре.Може би са нужни уверения и успокоения за този страх.

Обезателно трябва да се обърне внимание на този страх, който умните и съобразителни деца могат да развият. Логично е да заключат, че щом тати така внезапно е починал, значи и с мама може така да стане.
Напомня ми за подобна ситуация, но без фатален край за никого - по неизвестни причини майката решава да замине в чужбина на работа без да се сбогува с детето - да не го товарела и да не страдал при раздялата. Малкия /1-ви клас/ в такъв шок изпадна, че изпадаше в нервна криза щом баща му му пуснеше ръката, уверен че и той ще изчезне като майка му. Това продължи 5-6 месеца и майката се върна по принуда, защото в училище поставиха въпроса, че няма как да учи като реве през цялото време и крещи за баща си. За съжаление в случая от тази тема таткото няма как да се върне Sad
Стискам им палци да се справят възможно най-скоро с мъката и болката си  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия