.:.ХАЙДЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ***РОЖДЕНИ ДНИ.:.

Здравейте,случайно попаднах тук и вече ви чувставам много близки. Радвам се,че ви има-такива силни мами, които си дават взаимно кураж, когато те самите имат нужда от такъв. Аз съм Габриела и знам колко е студено усещането да си сам сред майки на здрави деца, да виждаш как за миг света, в който си мечтал, се срутва пред очите ти. Имам един син-Боян ,а година и 10 месеца. Когато той беше на 2 месеца, крачетата му започнаха да посиняват, когато го държахме в изправено положение и тогава започнаха нашите мъки с лекарите. Изпратиха ни на кардиолог, който ни препрати на съдов хирург, който от своя страна ни прати на хематолог, а хематолога, докато отричаше проблема да е за него, ме посъветва да го заведа на невролог , защото според него детето ми има симптоми на болестта Литъл. Невролога отрече да е така, но като ми каза, че това е разновидност на ДЦП, аз грабнах Бобо и го заведох в клиниката по ДЦП. Там му сложиха 2 степен и се започна с гимнастиката. Междувременно Бобо започна да повръща всичко, което хапнеше и това ни заведе при прочутат доц. Маринова в педиатрията, която за мен е една чела недочела лекарка, която лекува децата на конвейр  с еднаква диагноза-алергия. То не бяха диети, то не беше непроходимост на червата, разширение на пилора, лекарства срещу повръщането.И така паралелно с гимнастиката, тъпчех детето с Координакс цели 6 месеца, а той повръщаше като за световно. Един ден в парка съдбата ми прати една изстрадала майка, която ми каза за лекарка хомеопат, помогнала на детето и да спре да повръща. Не вярвах в нищо, но се свързах с лекарката. И о, чудо. За 4 дни моят малък Бобо спря да повръща. След всички тези мъки и сума ти изследвания и лекарства той спря. Беше на 9 месеца, когато се  обърна сам за първи път, на годинка се изправи в креватчето, а след 2 месеца проходи сам. Сега е на година и 10 месеца, през април ще имаме втора торта. Написах ви всичко това, защото днес съм по-добра от преди. Знам колко боли самотата, знам колко е голяма мъката от неизвестното и различното. Затова ви подавам ръката си за едно по-добро приятелство. Аз съм просто Габи, майка съм на Бобо..И ви желая сила и цветни мечти........

Искам да ви кажа, че ние с Бобо ходихме в Клиниката по ДЦП 6 месеца и ни сложиха 2 степен.След тази половин година ни я свалиха на първа,а аз видях, че детето ми дръпна много напред и сама се отказах да го водя там повече. Бобо проходи на годинка и 2 месеца, там видях много мъка, затова искам да успокоя всички мами, които са тръгнали по нашия път да вярват и да не се предават нито за миг. Има светлинка, малка или голяма , но я има. Днес моя Боян е голям и силен, но е част от една изстрадана мъка и много болка за мен. Тича, смее се, прави бели. И вашите деца ще са така. Обичам ви.

Здравейте,
аз съм Маги, майка на бебе Александра. Сладичкото е на пет м. и 20 дни. Има 2 степен ЦКС и ходим в клиниката на доктор Чавдаров. Тя се повлиява доста добре от прилаганата терапия. Когато започнахме бях много уплашена и светът ми изглеждаше доста черен. Пуснах тема за ЦКС във форума здравеопазване.... Няколко мами ми писаха и ми вдъхнаха надежда и кураж, за което съм им много благодарна. Радвам се, че сега има специалнен форум за специалните бебчета. Пожелавам успех на всички и здрави бебета . Ако някой иска да пита да ми пише.

Здравейте, майчета.
Като чета написаното от вас се убеждавам, че надежда има. Ние посещаваме болницата на д-р Чавдаров от 4 месеца. Отидохме, когато Теди беше навършил годинка, а според коригираната си възраст беше на 11 месеца. При нас проблемът се появи, когато около 7-9 месец той не пожела да седне стабилно. Това е нещо, което и до днес не е усвоил напълно. Когато оправданията, че има деца, които въобще не сядат, а направо се изправят, започнаха да се пропукват, започнахме да търсим специалист. Първо ни изпратиха при една невроложка, която ни препрати към рехабилитатор Мими Петрова, която работи в кухнята си и вземаше по 10 лева за половинчасова гимнастика. Упражненията, които правеше бяха натискане на коленете в седнало положение, механично изправяне и подобни. Аз не бях доволна и потърсих още информация, така попаднахме в клиниката Св. София. Първоначално ни поставиха трета степен ЦКС, тогава се оказа, че Теди има все още голяма част и от бебешките рефлекси, които уж трябваше да са изчезнали. Започнахме с терапия Войта и магнитно поле. Това беше средата на октомври. Сега вече ни изправят и ни прилагат и терапия на Бобат, пазим равновесие, стоим до стената, продължаваме и с Войта. Много съм доволна от рехабилитаторката ни - Ради, както и от целия персонал. Отношението, което срещнах там беше поразително, и много ми помогна при преодоляването на шока от диагнозата. Шокът беше сериозен, защото преди това не сме имали никакви проблеми - растяхме, едреехме, хранехме се, започнахме да пълзим и ужким само дето не сядахме. Сякаш от нищото се яви този проблем. Иначе Теди е роден нормално, във втория ден от деветия месец на бременността, без проблеми. В болницата изкарахме жълтеницата и бяхме под лампата един път. Това е. Никой не е споделил с мен някакви подозредния. И аз бях спокойна и щастлива майка.
Сега вече минахме и през два курса в отделението по хипербарна оксигенация. След тези курсове просто се преродихме. Толкова е жизнен, пълен с енергия, желание за игри. И вече ни водят втора степен, дори клоним и по-напред.
Направиха ни трансфонтанелна ехография в болницата и д-р Калева видя резорбирали се кистички в лявото полукълбо. Каза, че те не биха трябвало да имат никакво отражение върху дечкото, защото вече са се разсеяли. Преди това никой не ми е споменавал за такова изследване, иначе да сме видели проблема и по-рано.
При приемането ни в болницата бяхме на преглед при д-р Чавдаров, сега мисля да отидем пак, защото той определено с един поглед успява да прецени положението на детето.
Теди сега е на година и четири месеца, в къщи ходи по мебелите, постоянно се изправя, пълзи много добре, лази усърдно. Равновесието му обаче още не е перфектно. Както казва Ради - готов за изправяне, но не и за ходене.
Аз съм много доволна от посещенията си в болницата - за 4 месеца синът ми е значително напреднал, което отдавам както на гимнастиката, така и до голяма степен на барокамерата. Не се притеснявам когато го вземат сам, защото съм сигурна в нашата рехабилитаторка. Влизах с него само първата седмица, когато траеше обучението. Но все пак разбирам майките, които са с по-малки дечица и се притесняват да ги оставят сами. Теди вече е свикнал с Ради и влиза и излиза с усмивка.
При прегледите при логопед и психолог сме в границите за нашата възраст. Оказва се, че остава да наваксаме двигателните умения. Но когато виждам, че всичко това дава резултат, съм щастлива, че дори не съвсем навреме, все пак имаше кой да ме насочи към тази болница.
Препоръчвам на всяка мама, която има някакви съмнения за бебчето си, да потърси помощ там.
Убедих се от опит, че там работят обучени и културни хора - лекари, рехабилитатори, дори лелите на регистратурата. Не съм срещнала една лоша дума или укор, а само подкрепа там.
Успех на всички мами, преборващи се със съдбата да имат малко по-различно и специално дете. Всяко едно обаче съм сигурна е "Слънчицето на мама" и за нас то е "Нашето си дете".
Аз виждам, че има изход. Пожелавам на всяка от вас да повярва в това и след тунела да види светлина.
Поздрави на всички мами и бебчовци.

Да се отчета и аз ............ казвам се Мери. Имам принцеса Ния, която е почти на 3 години (през май ще ги навърши) и е с най-тежката форма на загуба на слуха. Като се връщам назад във времето все ми струва, че първите един два месеца е чувала и после стана нещо ................ аз все с имисля, че беше реакция към ваксина ................... но лекарите винаги ми се подсмихват иронично като го спомена. А ако трябва да говоря за настоящия момент бих казала, че Ния расте очарователно дете, с много ококорени очи и хъс към всичко (и всички), които я заобикалят. Нейните "уши" сега е един кохлеарен имплант, който е невероятно постижение на техниката в медицината и малкото ми същество се радва на звуци, шумове, гласовете , които й четат приказки ............................ а ние се радваме на опититте й да проговаря.
Да не пропусна и малкото й братче Алекс, който освен че е глезльо да чукам на дърво все така да ми расте здрав и обичлив.
Живеем далече от България, но не съжалявам заради Ния, но това е друга тема.