а защо въобще хората пушат?

Ами.. пушим, защото ни се пуши, затова. Опитвала съм да ги спра - за 40 дни качих 10 кила , пропуших пак, килограмите не мога да сваля съвсем. А и много ми се пуши, искам да ги спра, но нямам воля. Даже и не помня кога и как съм започнала - сигурно има 20 години. И много съжалявам!

Някъде на 15/16 години имах проблеми с тогавашното гадже....и нали бях чувала, че хората като са изнервени пушат, реших да си купя и аз една кутия И така се почна, не е било нито от гъзария, нито заради приятелите.

Аз също съм непушач и нямам желание, а относно въпроса, ми почват, защото като стане въпрос за злокачествени заболявания като последствие от цигарите си мислят : на мен няма да се случи, същото се отнася и за сърдечно-съдовите болести, да не ми се сърдят кардиолозите 

а защо въобще хората пият алкохол, защо ядат храни бъкани с консерванти, защо пият безалкохолни бъкани със захар и дават на децата си ФаФли и чипс...и що не живеят всички на село на чист въздух, ами се мятат из градския пушек.. Ей като зададете някой безумен въпрос...

именно  И аз по тази причина. Искам да спра да пуша, ама не се опитвам - страх ме е да не почна да вземам наркотици.

Преди време четох интервю на известен писател и на въпроса "Защо пушите?", отговори "Е, нали все от нещо трябва да умра, няма да живея 200 години..."

Ох, и аз качих пусти килограми със спирането на тютюна. Ама какво да се прави... Дано ги сваля. Но определено не мисля пак да започвам с гадния навик.

И за мен парите за цигари, винаги са били пари дадени на вятърЯ...   И без това са достатъчно богати собствениците на цигарени картели, айде бе, и от моите пари ще има давам.

Но определено в училище не бях от cool пичките в нашия клас, с цигарка в ръка! А на бала бяха много горди, че палят вече наравно с учителите. Аз пък исках да съм контра и затова не се поддадох в училище.

зми защо... орална фиксация

Започнах от келешлък, за да не ме вземат за "захлюпена" в компанията...
 После по едно време исках да умра и реших, че ще стане с пушене.Никой обаче не ми каза, че няма да е веднага...
 Отказах се да ги отказвам, когато преди 4-5 години разбрах от вестник "24 часа", че д-р Незнам си кой(да ме прощава, забравила съм името му), шеф на някаква онкология, пушел по 2-3 кутии Марлборо дневно...
  Англичаните са казали: "Ако не пиеш и не пушиш-ще умреш здрав"...

Пуша по малко - 2-3 цигари на ден. (Е, миналият ден бяха 7 де). Като го кажа на някой и ми казват: "Че ти можеш и без цигари. Защо пушиш?"
Ами така, защото ми е кеф. Обичам да изпуша една цигара след добре свършена работа!

В гимназията не съм пушила изобщо. В първи курс имам запалени 3-4 цигари скришом, защото ме беше срам как изглеждам.
Втори курс се започна по-редовно от скука и така до ден днешен ...

Пуша, защото ми доставя удоволствие да пуша.
Пропуших на 22 години, когато приятелките ми започнаха да ги отказват.
Причина нямах. Реших, че ще пропушвам и това е.
Съгласна съм, че е вредно, излишно, и скъпоструващо удоволствие, но засега нямам планове да ги спирам.

Я,имало и други като мен Мислех,че само аз съм такъв калпав пушач,който хем не пуши много,хем не може без цигари.Аз лично пуша за кеф и разкош.С кафето може и да не пуша,не ми е проблем,след ядене също.Заблязала съм,че почвам да пуша чак следобяд.До вечерта изпушвам 3-4 цигари,като последната е ритуална преди лягане.

Я да видим... причини - дал Бог!
Започнах да пуша в гимназията, защото бях от готините мацки. В общи линии имаше готини мацки, които се обличаха добре (слава Богу, в нашето училище наистина се обличаха елегантно, без онова пошло "секси" излъчване на чалгаджийка), пиеха кафе в готините заведения, коментираха си уроците и пушеха тънки цигари. Допълваше излъчването на отракана интелигентност 
Естествено, когато започвах, се страхувах от последствията (не е като да няма информация какво МОГАТ ДА ПРИЧИНЯТ, а не че причиняват, цигарите), но все пак си казвах "ок, явно не се умира от това - мама пуши толкова години, членовете на любимите ми групи и те пушат, пък на - живи са". И с времето страхът ми, че ще умра от цигарите се разсея.
После усетих, че съм пристрастена. В 11 клас казах, че ако ме приемат да уча право, ще ги спра. Това беше удобно, защото всички освен мен вкъщи искаха да ме приемат да уча това. Аз, не че имах против, но не дръжах, така че ми беше все едно. Записах да уча друго и продължих да пуша. В един момент се опитах да се преборя със зависимостта. Опитах се да го превърна в ритуал. Купих си табакера, цигаре, разкошна запалка, луксозни цигари. Не помогна. Ограничавайки цигарите само се вкарах в ситуация да си гледам часовника на всеки две минути и половина и да се питам "Стана ли вече време за следващата цигара?!"
И когато се дипломирах, се бях докарала до 2 кутии на ден. Писна ми. Омръзна ми света да се върти около това имам ли цигари. И ги спрях от раз, в един най-обикновен ден. Загасих си цигарата около обяд и казах на глас, че тази е последната. Не че някой ми повярва... Обаче дните се нижеха и станах семейната гордост  .
Всичко вървеше добре около 3 години, когато любопитството ме зачовърка - мога ли да си запаля цигара просто ей така, за кеф? Нали вече съм непушач, преборила съм се. И на именния ден на половинката, след известно количество алкохол, се протегнах към неговата кутия.
Около месец-два нещата вървяха добре. Пушех по цигара-две на ден - с кафето и след вечеря. Но не се получи. Аз съм наркоман. За мен не съществува възможността да пуша по малко при повод. Или пуша, или не пуша.
Сега пак съм на по кутия на ден. Знам, че моментът, в който пак ще се ядосам, наближава, просто го усещам. Пак ще се спират. Сега просто се ослушвам за правилната ситуация, в която няма да имам оправдание да запаля цигара, след като съм я обявила за последна. Мисля, че е въпрос на дни...
Това е дългата история на един пушач - запалих от желание да се отличавам, а не да се слея с масата и като белег на идентичност. Пуших и пуша, защото ми е трудно да не го правя. Спрях, защото се почувствах хваната в капан.

 

Аз пушех повечко преди, но явно всичко си е до навик. Първа цигара палех на спирката, чакайки автобуса. После усетих, че дъхът ми мирише на цигари и може да е наприятно за някой застанал до мен - и отказах цигарата на спирката.
След това започнах да пуша по пътьом   - не знам защо и тази цигара отказах.
Следващ етап - на работа сутрин за лафче с колеги пред офиса. След това изместих цигарите към официалната почивка в 10:00 часа. Покрай многото работа отказах и тази в почивката.
След това палех първа цигара за деня на път към "хапването". Изместих я преди да сервират хапването. И сега изпушвам първа цигара на обяд, ако се пуши там, където обядваме или чак следобеда.
Голяма еволюция!

1) Тушираш нервното напрежение и си вдъхваш увереност, държейки цигарата и всмуквайки/издишайки дима (особно влияе внушението на лицата на пушещите - мускулите се отпускат блажено и сякаш изчезват проблемите )

2) За да се направиш на отракан като "другите", предимно като тийн, да не се цепиш от колектива.

3) Мислят си, че се отслабва от пушенето.

4) Просто вреден навик и ако не го направиш, ти е гадно (натраплива мисъл).