а защо въобще хората пушат?

Ми аз НЕ искам да помогна. Сама си се набутала там, сама се оправяй. Каквото човек сам си направи.........На теб пукаше ли ти за мен когато ти дишах боклуците.  Пък и каква помощ- човек ако сам не си помогне...........Какво съжаление ли търсиш Ми отказваш ги и толкоз. Колкото и да си чешем езеците тук това е положението.

Радвам се, че се сети, че може би не всички пушачи сме на 100% доволни от това, че пушим.

Аз лично се боря като за начало преминах към по-леки цигари (първо на Карелия шарена, после на синя, после успях да свикна с бялата). Доволна съм от малкия си напредък. Защото преди бялата карелия ми се виждаше невъзможна за пушене.

Сега съм отдадена на това да намаля самата бройка изпушени цигари. Мисля си, че увеличението след Нова година ще ми помогне.


На теб кой ти е казал, че очаквам ти да ме оправяш? И, да, моралистке, на мен винаги ми пука накъде си хвърлям фаса, накъде издухвам дима, старая се да не вмирисвам помещения обществени. Търсене на съжаление? Неее, опитвам се да ти кажа, че е лекомислено да се изказваш колко е лесно. Нетактично е да говориш за страданията на болните от рак. И е крайно възмутително да поставяш всички пушачи под общ знаменател. Сега схвана ли ме?

Не   

Всъщност не съм изненадана. За да разбереш нещо трябва да се опиташ да го погледнеш от различни ъгли. Има хора, които пропушват от глупост, от лекомислие в тийнеджърска възраст. Има и такива, които започват поради някакъв преживян стрес. Ти всички тях ги опозна, разбра, и отписа като "сами набутали се накъде".

Абе отколкото и ъгли да го погледнех резултата бе един и същ- все дима в моето лице. 

Хайде, стига сте се карали, моля ви... Стефка, имаш ЛС...

 Дядо ми на времето му казаха или цигарите или крака (т.е. да го отрежат, поради някаква рана от фронта) Спря ги не секундата. Никога повече не ги помириса. Даже не ги е и коментирал. Явно трява да опре яйцето у д**то. Млъквам 

При мен нищо не ми е опирало в д-то Направих го заради любимия, който има слаб бял дроб, въпреки че цял живот съм си пушела на балкона, никога в стаи... Ама и на него нищо не му е опряно още, та затова реших докато му е време Оказа се по-лесно, отколкото са ми разправяли, ама сигурно 'щото нито съм го мислила, нито съм го обсъждала, нито съм го планирала. Една сутрин се събудих от страхотен кошмар за него и аз бях виновната - не си сложих цигара повече в устата... Не е важното да знаеш, важното е да осъзнаваш... Иначе всички си ги знаем тези неща... Промених си изцяло навиците, преди това пък си промених на 360 градуса храненето - не е толкова трудно, колкото казват, важното е наистина да имаш желанието... Сега дори ме е гнус като погледна цигара, камоли да ми липсва... Само не разправяйте наляво и надясно колко ви е гот, че пушите, защото организмът ви мисли друго... Какво ще стане, ако ви прочете някое дете? То няма нужния опит да си прецени само, какичките казали...
Ето от тука тръгна всичко!
Хайде - край на споровете, хора сме всички, ама трябва да си помагаме в трудни моменти

Евала 

Аз например започнах да пуша като тийнейджърка от келешлък естествено... . Вече не само не пуша, а съм в другата крайност... направо не мога да понасям цигарите.  Чудя се как изобщо съм пушила някога. Спрях ги преди 5г. от раз и специално на мен не ми беше толкова трудно, колкото казват и колкото аз самата очаквах. 

Признавам си, че не съм чела предишните отговори.
Една колежка е вегетарианка. Питах я, защо след като води относително здравословен начин на живот пуши и тя ми отговори, че пушенето е нейният отдушник.

Аз пък започнах да пуша докато си размишлявам. Прекарвах часове във философски размишления върху живота и някак имах нуждата да пуша правейки това (вероятно подсъзнателно повлияна от сцените във филмите, където главният герой седи дълго време, опитващ се да реши някакъв важен проблем и винаги пуши). Та така почнах - сама, не заради средата.
И винаги съм свързвала пушенето с онези моменти на спокойствие и уединение и затова не ми се превърна в някакъв тежък навик може би.
Според настроението си мога да пуша и по 1 цигара за 1 седмица и по 2 кутии за 1 ден - зависи.
Нямам проблем и със спирането - за много месеци и на няколко пъти съм спирала, но пуша, защото и само тогава когато просто съм в настроение да ми се пуши - тогава ми е голям кеф

аз започнах да пуша от абсолютен келешлък още на 12 -13г.  дори не си спомням защо мамка му  май беше нещо от сорта, че всички от класа пушеха, тогава беше мега модерно, и само аз и още 2-3ма правехме изключение. а не е приятно да си изключение (поне тогава така си мислех). къде ми е бил акъла 
и така докато забременях, което са си мноооого години както и да ги смятам. отказах ги от раз, без никакви проблеми, иначе и преди съм пробвала на системата на намаляването и преминаването на по-леки цигари - тц, не става, избийте си го от главата (за пристрастените пушачи). в момента с гордост и малко срам мога да кажа че съм пълно потвърждение на максимата "бившия пушач е най-досадния непушач" - мрънкам като за световно и без никакъв свян, но много ми пречат съжалявам...

stefka.k гледам че и ти като повечето пушачи се тръшкаш колко е трудно и видиш ли как никой не те разбира. е, след 13-на години стаж и рязко отказване (а аз си пушех доста сериозно от момента на пропушването), мога да ти споделя че не е чак болка за умиране, въпрос на желание и воля. ако наистина не искаш да спреш, няма да можеш. успех!   

Благодаря ти за обнадеждаването. Но искам да бъда правилно разбрана.

Не се тръшкам, че никой не ме разбира. Просто както уж темата е "защо изобщо хората пушат" така внезапно в нея се появиха хора, които започнаха да описват със завидна точност в детайлите последните дни на болни от рак хора. Което за мен е:
1. кощунствено. Никоя тема на разговор, никоя поука, никоя опасност не заслужава някой си да вади във някакъв си форум потресаващи картини на храчещи кръв хора, на наакващи се в леглото болни от рак. Не защото аз искам да си затворя очите, а защото е проява на нетактичност.
2. не много сигурно, че е било видяно от очите на описващата. Защото ако не е в качеството си на медицинско лице... кой по дяволите допусна любопитните и запомящи очи на това място??? С друми просто ти по к'в повод беше там, бейби, а?
3. ненужна грубост предвид следното словосъчетание: по някаква "гнусна ирония" в сълзите й имаше кръв. Зад това лафче прозира едно едва скрито "Хак ви е".

Но някой помоли за повече благоразумност в тона...

Форумът е пълен с мъдреци, музи на присмеха, музи на иронията. Що се отнася до това да сложиш всички под общ знаменател мараклии има много. Но иначе всички пледират за толерантност. Долнопробните чалгаджийки например трябва да наричаме певици... но иначе пък що се отнася до пушачите всички сме просто едни вмирисани на цигарен дим мундари без воля, а?

Не съм се напъвала да проявявам геройство в отказването. Опитвам се да поправя доколкото мога нещата по малко по малко, без излишен фанфарен звън на героя, победил порока. Намалих съдържанието на никотина и катран. Сега малко по малко ще намаля и бройката. И изведнъж някой идва тук и от позицията си на неизвестно какъв опит развява знамена, дращи обобщения и реши да ми напомни как болните от рак умират. Благодаря. Но аз знам как става това. Виждала съм го. За разлика от описващата. Никога няма да го забравя. Нямам нужда от напомняне. Само се сещам... че не беше пушач.

Уау, уау и пак уау.
Много е трудно да живее в мир със себе си човек, когато не уважава мнението и решенията на другите и подсъзнателно се съмнява в своите собствени. А дали и как ще акам в онкологията си е лично моя работа. Ти едва ли ще дойдеш да ме избършеш, че си седнала да се притесняваш. С това мнение ми прозвуча като някой йога честно. Ти можеш ли с ръка на сърцето да кажеш, че живееш абсолютно здравословен живот, ама наистина? Едва ли.
Колкото до това дали се замислям дали им е неприятно на непушачите, че аз пуша.....ами не се замислям и не ме интересува. Съобразявам се само с детето си когато става въпрос за пушене. Някои непушачи примерно като си хвърлят боклуците навсякъде замислят ли се на мен дали ми е приятно това а? Едва ли. Хора, навици, предпочитания и желания на тоя свят бол. Аз просто няма как да угодя на всички и не се опитвам.