КГО 2008-5та част

Сев, и аз си мислих тези дни за случката при Арапя. Поставях се и на мястото на семействата на загиналите. Ужасна трагедия!  

Ани, много хубави рокли! Аз вече се точа за есенния шопинг (тук емотикон потриващ ръце и с особен блясък в очите   )

Кристофер, новината е повече от страхотна. Незнам дали си стресната от това, че бебчетата са 2 (знаете ли половете, еднояйчни ли са?), но си е геройство да гледаш три бебета. Евала, че сте се решили! Ще бъдете голямо весело семейство.  
Радка, успех на прегледа! Да докладваш какво сте видели, че и ние тука се вълнуваме с вас.

Бебоче, ама как няма да ми се обадиш беееее   Виж аз как се изсипах пред Невидимата в парка  

Инче, къде се затри бе душа?! Да не липсваш повече!

За киселото мляко пита някой - на нас ни разрешиха да го даваме, препоръчаха ми данон. Според последни непубликувани данни от изследване на млеката бил с най-добри показатели. Аз до сега взимах Верея и Родопея. Я споделете и вие за марката на киселото мляко, която ползвате!
Иначе след морето, т.е. след средата на следващия месец и Мишето я записвам на кухня. Вие къде записахте децата? Аз май ще заложа на Ози. Поне майките около мен ги ползват и са много доволни. Бих й готвила и аз, но асортимента няма да е много голям.  

Да ви се похваля, Мишето снощи за пръв път се пусна права и стоя така между 5 и 10 сек. И като видя, че го може го повтаряше докато не се омаломощи  

Мегче, и аз си задавам подобен въпрос за женските
Параходче, мнооооого ти хубава мИнИкенката

Благодаря за линка, ще го гледам.
Вече сме големи, не можем да се спасим от всички лоши новини. Жалим си бременните женички и продължаваме да се борим....

По повод гледането от брега....само за миг може да отместим поглед в тая шарания от хора.....ходи го търси после да не дава Господ....

Здравейте и от нас!

Страхотни снимки и клипчета!
А Марта е страхотна. С тези мерки си е истинска манекенка.

Ние 3 дена бяхме малко на планина - в Еленския балкан. Отпочинах си страхотно, защото бяхме без Влади-оставихме го на свекитата на вилата. Много добре са се справили и той е бил сравнително спокоен. Мислех, че много ще мисля за него, но успях да се отпусна и да презаредя батериите. Че от другата седмица ме чакат месец и половина с двете деца, докато почне градината на Соня.
Като се върнахме в неделея вечерта имахме приключение - пожар в нашето блокче на покрива. Тъкмо бях излезнала с децата към 7 вечерта и след 20 мин. пристигнаха 3 пожарни на нашата улица. А като ги видях да спират пред блока цялата се разтреперах и почнах да се чудя дали не съм забравила нещо включено и да горим ние. Понаводнихме се малко, защото маркуча беше спукан точно на нашия етаж и биеше струя във вратата. Мъжа ми беше на футбол, та го привиках спешно да събира водата, че с децата и кучето нямаше как да се справя. Влади яде пред блока и чак към 9 ни разрешиха да се прибираме по къщите.

Влади е добре, има вече едно зъбче. хапва доста добре. Днес яде за първи път овесени ядки с масло и сирене. Изяде си ги детето.
Далеч е от прохождането, пълзи предимно по нашето легло, на пода нещо го е шубе.

И аз се чудя кога да въвеждам киселото мляко и какво да е. Нали трябваше да е нискомаслено.

Леле, че съм затрита, забравих....КРИСТОФЕР, Честита бременност. Страхотно щастие с 2 душички. 

Имаме си и ние вече синина, на склулата, точно под очето Нали от около седмица много сериозно ходим на гърне и онзи ден Пипа си се изпишка и веднага реши, че трябва да стане. Да, ама крачетата нали не държат още и заби чело в земята, добре, че не от високо и на килима все пак... Хем бях наблизо, ама като неочаквах и неможах толкова бързо да скоча и да я хвана. Яко издрънча и ревна силно, ама с гушкане оправихме положението

Здравейте скъпи майчета!Ние се завърнахме от двуседмичната ни почивка.Изкарахме си супер.времето беше страхотно,преживяванията също. Имахме малки инциденти с прехапана устничка,след преобръщане на пода и забиване на главичката в земята,но мина бързо.Пълзим от една седмица вече и баласим из цялата къща.
Виждам че и при някои е имало инциденти също.Момо
Болнички също
Много вируси ,много нещо.И нас преди морето не ни пропусна,но слава Богу само с Т се размина.
Вчера на консултацията ни казаха ,че даже сме отслабнали малко.Здраве да е !
Мецо ,добре дошла и сред нас!
Сигурно пропускам да спомена доста ,но четох отгоре отгоре и забравям какво да напиша на някои.Простете,чета ви с интерес всички иначе 
Това за сега.
Ето първата партида снимки от нас

http://picasaweb.google.co.uk/pokjei/20090726?authkey=Gv1sRgCM2K_cXIpdX7igE#

Покжей много хубви снимки
Nadejda:)))  не се притеснявай, оттук нататък ще е така. синини и охлузени колена ще са в репертоата на малчовците в близките 10-12 години
Тони много ми се ще да кача клипче, някой беше направил, защото ситуацията беше уникална оня път. Денислав И Калоян очевидно се харесват, защото като се видят така пищят и се смеят един друг, че предния път хората се спираха да ги гледат, такъв шум вдигаха
renni79  завиждам ви за еленския балкан, искренно
 Нашите премеждия с вируса продължават, сега Царя май се е запекъл след серията от запушващи и затягащи храни и медикаменти. Цял ден хленчи и не е акал от вчера на обяд, имайки предвид че е изял доста количество храна. Сега започнах да го атакувам със сок от круша, аман вече, голяма мъка 

Внимание, дълъг пост 

Първо да поздравя Кристофер с двойната радост. Видях лентичката в кърмаческия още преди седмици, но не знаех дали е удачно да пиша честитки...

По въпросите на Тони - има, има разлики между двамата днес. Марта има 7 (!) зъба. Иначе постингът ти ме отпрати към една тема, повдигната от Фийл преди 7-8 месеца - тогава повечето не я разбраха/-хме, а мисля, че беше и раничко: за сигналите, които децата дават за бъдещия си характер и темперамент.
Е ми днес мога да кажа, че прилики между Марта и Момо има много, но въпреки това вървят в различни посоки: нашата госпожица примерно е много далеч от двигателната култура на Момчил, въпреки че моторът й не е на по-ниски обороти - непрекъснато шава, чопли и дърдори нещо. Ходенето обаче е краааайно далеч.
Както за него, така и за нея, кърменето е жизненонеобходимо на тоя етап. Стана малко като в подписа на Хедра с цитата от д-р Сиърс (чиято съпруга и съавторка на книгите между другото се казва Марта) "Кърменето не е начин на хранене, а начин на живот". Яде страшно много твърда храна, и то почти всичко, но 1. не пие вода и 2. спането й без цица е невъзможно на тоя етап. Това означава, че с нея заспива, с нея се събужда и понякога й е в устата през целия дневен сън. Някъде на 7 месеца престава да заспива и в количка, и в кола.
Въобще сънят все още й е проблем , бих казала единственият.
Все така никога не плаче - аз както знаете, не толерирам бебешки плач дори за 3 мин, много съм мекосърдечна - и единствените случаи, когато не мога да го предвидя и се случва, са в столчето за кола. Обикновено я взимам дори тогава, с риск за безопасността.
Извън това, въобще не може да се каже, че е залепена за мен - може би точно защото никога не е отделяна. Страаашно е общителна. Веднъж я оставихме за 1-1.5 час на наша приятелка, която не беше виждала никога (по-точно, беше виждала веднъж за малко). Бих казала, че черта №1 и е любопитството. Има ли развлечения, е тиха и кротка - същинско ангелче. Много обича да наблюдава по-големи деца. Въобще, представя си живота точно както и майка й преди няколко години (по неволя се отказах от тази представа, не по желание, уви) - като непрекъснат лунапарк. Скуката е това, което я мори най-много.

А вие докъде стигнахте с опознаването/общуването с бившите малки картофчета? Ще ми е интересно да прочета...

М/у другото малко наблюдения върху бебета на 30-40 дни на близки приятели, гледани на фона на сегашния ми опит - това са безпомощни създания, които не реагират на НИЩО, освен на гърда или съответния заместител (биберон, шише), ако са лишени от нея. Няма гушкане, няма люшкане - сетивата им са настроени единствено на тази вълна. Жалко, че го разбираме като станат по-големи или въобще не го разбираме.

П.П. Между другото, Тони, познавам едно кърмаческо бебе, което яде по-малко и от Момо (а е родено края на септември). Всъщност категорично отказва повече от няколко лъжички от всичко, а е с размерите на Марта... демек слаба не е... И тя като твоя няма нито един зъб - дали не е свързано с този стадий от развитието?!

Параход, не знам на колко години си (което все пак има значение), нито как си живяла, но си много мъдра

Това , което вече знаят доста от вас, на мен ми беше полунепонятно с първото ми дете....Страшно много се смееше, но до годинката много и плачеше. В момента, в който проговори ( ), около годинката - спря да плаче!!! Защо спря?! Защото "умната" й майка вече започна да разбира какво иска....А защо разбирах....защото вече си казваше ...Бях прекалено заета да се оплаквам колко съм недоспала, как не мога да отида никъде....как искам да живея, щото съм на 23........

Сега е друго.....Бебето е плакало само когато се удари.... и 1-2 нощи заради коликите.... Извинявам се за грубостта, но само като пръцне, вече знам какво иска..... Мислех, че няма да мога да обръщам достатъчно внимание и на двете...но не е така. Напротив!
Вярно е, вече не съм толкова измита и гримирана , но пък когато имам свободно време...а аз имам доста, въпреки че ги гледам сама....си плета, чета, чопля си носа..... ....Отказах се вечно да е чисто, стерилно, сготвено, нагласено...... Но пък съм щастлива.
Омръзна ми да се стремя да съм супермен....научих се да гледам в краката си, за да не се спъна в някоя играчка .....Гледам да се усмихвам повече....и въпреки това понякога крещя.....
Липсват ми тихите вечери само със съпруга ми.... Липсват ми  и шумните партита със семейни и несемейни приятели....Но ми липсват и децата ми.....
Дотук дораснах....................................... А нататък? Кой ще ми покаже как да балансирам межу кекса и секса.......
Напоследък децата ми ме учат.... Понякога дори се срамувам, но съм щастлива, срамувайки се, защото най-много искам да се оправят сами тогава , когато вече няма да мога, или няма да ме има..... Искам да ме надраснат....това е целта всъщност, нали?! Дано стане така.....

(аман от многоточия )

pokjei, супер почивка сте имали така като гледам. И колко е пораснала малката сладурана.
Параход, Марта все по-хубава става бре!
А за характера на децата...Радостин пък много си поплаква, но той плаче от всичко и за всичко. Чувствителен се очертава явно и плаченето при него си му е като вид спорт. Плаче на всяко ново нещо. На всеки нов човек. Абе...почти при всичко. Плаче, когато нещо не му се получава. Примерно, когато не успява да долази до нещо. Плака при първия допир на краката му с килима/с пясъка...с каквото ви хрумне. Плака, когато за първи път го сложих в проходилката. Абе плаче си човекът и това си е. След гушкане и повтаряне на упражнението спира и му харесва, но първата реакция не е толкова любопитство, колкото страх от новото. За съжаление не винаги успявам да се справя с този плач и да разбера какво точно иска в момента. Просто е невъзможно. Ако си е харесал нещо в далечината и го иска, не помага и гушкането, защото тогава реве, че не получава въпросното чудо, което дори не мога да схвана кое точно от всички неща е. Така излиза все едно постоянно плаче, което не е така. Само го набеждавам тук детето. На новите места /стига да няма физически контакт с тях/ се радва много. Поне в Синая при разходките ни бе много, много щастлив. Радва се на планината и вика възхитено след овцете. Общите ми впечатления са, че е много чувствителен и впечатлителен. Той също се радва много на децата на площадката, но така като гледам това си е общовалидно за бебетата. Всички се смеят на каките и батковците, които тичат наоколо. Радостин обича много и компанията на бабите и дядовците си, както и на момичетата от варненската агитка тук. На непознати хора, посягащи да го държат обаче плаче и то яко. Той също трябва да бъде развличан нон-стоп, като репертоарът трябва да се подновява постоянно, иначе губи интерес. Обожава да бърка с ръка в устите на хората. Може би ще стане зъболекар този човек. Много му е интересно. Сученето вече е по-скоро въпрос на подсещане от моя страна. Сучи малко и после ме поглежда едно такова любовно и усмихнато. Вече обаче тази дейност почти не успява да му прикове вниманието и някак си няма желание за това. Чака си пюретата и попарите и си ги предпочита. Страх ме е, че е много привързан към мен и когато съм там не желае да върши нещата сам. Когато ме няма и е с бабите си примерно си се набира по леглата и сам се изправя. В стаята ли съм обаче ме гледа обвиняващо и реве, докато не седна до него и тогава започва да се набира по ръката ми и се изправя. Сам не иска щом ме вижда. Много дълъг стана поста ми. Ще прощавате.
Мечката, аз отдавна съм казала, че от мен домакиня не става. Мъжът ми да е мислил на времето. Сега си гледаме детето. В къщи е Армагедон и не ни дреме. Липсва ми безгрижието от преди, но все си казвам, че наличието на дете, не означава автоматично неналичието на забавления и сбирки с приятели. Опитвам се да не се лишавам от нищо и да продължавам живота си както и преди, в компанията на бебе обаче. Спирам, че едва ли някой изобщо ще стигне до тук.

Оооо, винаги изчитам всичко!!

Много подходяща дума, Армагедон!!! Търсила съм я с години
От мене всичко става, освен......спокойна жена А и мнооооого ме мързи

здравейте.
не знам дали ме помни някой но аз все още си ви чета редовно и научавам много от вас-сега се провокирах от поста на параход много я харесвам и ми стана много грозно като станаха онези неща в старата тема, то затова и спрях да пиша де.
та, стелито днес става на 10 месеца и още отначалото много приличаше на момо-постоянно плачеше и постоянно беше на цицка и нищо не я успокояваше-изпи ми силиците това дете,имам чувство, че се състарих най малко с 5 години-сега не плаче толкова много, но не мога да кажа че е от най кротките.Кърмя я защото и тя не може да спи без да суче и през нощта пак си суче.Нямаме ни един зъб а както казах вече сме на 10м. Мъжа ми и свекървата голямо вайкане що нямаме зъб, аз не съм се разтревожила много ама все пак изоставаме, но човек без зъби не е останал. Иначе за ходенето постоянно иска да щъпука като я държа леки4ко-когато сме на меко я пускам и прави 2-3 самостоятелни крачки.

Чакайте да ви кажа за Армагедона и приоритетите кратичко, пък вие си пишете по темата, много интересно обещава да се получи 

Преди няколко дена една бабиера на площадката - с 3-4-годишно може би внуче, се вайка: какви били тия майки, дето по цял ден хайманят с децата си по градинките, тя като била млада майка, колко работа имало: да изчисти, да сготви две манджи - една за големите и една за детето, па да изпере... Аз ехидно викам: ми то моето дете е кърмаче, суче цял ден и яде едно готово пюре на обяд, чистим заедно с таткото в събота, за нас не готвя, а пере пералнята. По-важно ми е с детето да сме на въздух и сред хора. И тя 

Светли, добре дошла! Още помня нашата среща в Букис с големите кореми Тя и Гуава се загуби...

Привет и от нас с Калоянко. Как сте в тези жеги?
Завиждам благородно на всички връщащи се или заминаващи на почивка. На нас ни предстои чак в началото на септември.

Северинка, Каоянко също има предпочитание към " мамините" гозби. Когато манджата го позволява му давам директно от нашата храна, но и често му готвя. Поглеждала ли си тази тема за идеи? Аз общо взето въртя - суча все до едно и съшо стигам като основа - лук, морков, чушка задушени, понякога с по-малко сос, понякога, когато съм варила предварително пиленце - с повечко сос от бульона. Следва вариация - ориз или грах или картофи. До тук ми стига въображението. Добавям малко преди да е готово месцето, ако съм решила манджата да е месна, накълцано/накъсано на ситно и малко подправки - мъъъъничко сол, незабележимо на вкус за мен, ама за него има чувствителна разлика, копър или магданоз.
Умира си за припечена филийка с масълце, това може да му замести всички яденета за деня 
Иначе на корем кърма през не повече от 3-4 часа. Той това и пие най-вече, макар че понякога пийва и малко водичка, особено в колата като го понапече слънцето или малко сок.

Майлили, аз питах за млякото. Днес се опитах да му предложа от био киселото мляко с обикновени бисквити за закуска. Лелеее , каква погнусена физиономия направи, като че кой знае каква гнусотия му предложих. За това може би ти е предложила Данон твоята педиатърка, защото има много неутрален вкус, за мен си е направо безвкусно. А на това си му се усеща киселкия вкус. Пробвах и с Боженци 3.5%, ама и него не хареса. Така че ще чакам, когато му се дояде, тогава. Може би на айрян ще му хареса повече, но на мен целта ми е да му замести попарата, а не мляко по принцип, така че ще изчакам още.

Наде, на гърнето, както вече си разбрала, трябва и двете да внимавате. Калоян както си седи на него, нали е на мама шилото  , изведнъж зърва нещо, което му се приисква да вземе - я играчка, я друго нещо и хуква към него без много-много да му мисли как ще стигне до там.

По тоя повод в неделя имахме приключения в кафяво  . Падна, обръщайки гърнето и разливайки съдържимото (пълна програма) и се изтърси по гръб баш върху разсипаното. Ужас и безумие, дете реве, а на мен хем ми смешно, хем и на мен ми се реве. Хайде гушвай за утеха омазано детенце, бърши сълзи по възможност с чиста ръка  , къпи бебе, чисти под (за късмет тоя ден беше почистване на пода номер 3, след като минути преди това ми изби лъжицата с пюре от ръката, а още преди това бях почиствала  . На луда станах, а и за късмет този ден си бях сама вкъщи.
Ама така ще бъде, стават все по шавливи и има да се гоним...
От както пролази луднах - почиствам пода по 2 пъти на ден. Въвела съм ембарго за влизане, дори в коридора с обувки и излизане на терасата с чехлите, скоито ходим удома. Ембаргото се отнася само до нас двамата, да не помислите, че и гостите си юркам  ...не че имам време и за гости де!

Бебочка, честито прохождане на адашчето и скорошно оздравяване! Милата душица, давай му повечко вода и разхлабващи сокчета

Параход, голяма чаровница е Марта    !
Калоян, бих казала, че почти не си е променил характера от бебе до сега. Все така чувствителен, любопитен и шавлив. Щом се ядоса и разстрои от нещо веднага пуска сълзичка и търси близостта на мама. Не заспива без цица и това си му е основната храна. С твърдата храна имаме променлив резултат - ту яде, ту не яде, но и много неща отказва.
И въпреки, че е залепен за мен, е много общителен и не се притеснява от непознати. Много е доверчив и протяга ръчици към всеки, който иска да го гушне.
Що се отнася до др. Сиърс, беше ми много интересно да прочета, че изследванията му започват първо върху шимпанзета, а след това ги пренася и върху хората. Благодарение на някои статии, написани от него и жена му, които ми попаднаха, повярвах в инстинкта си и спасих кърменето на Калоянко и до сега.

И накрая, Кристофер 
Навестявай ни честичко и разказвай как вървят нещата с бебоците...толкова е вълнуващо!

Хубав ден на всички ви, момичета!

Параход, много интересно, ще гледам да се включа и аз на тая вълна довечера, че времето ми е ограничено. Или пък и сега малко:

Аз непрекъснато сравнявам двете си деца (съпруга, чак ми прави забележки на тая тема), които са крайно различни като темперамент и навици.
Данни по характер го оприличавам на Марта (по любовта към млякото и гушкането), на Радо по уплаха от новите работи и на Момо по силата на налагането на волята си. Познайте защо при него кошарата, стола за хранене и проходилката останахе неизползвани- ами не им свикна никак и изобщо... Всъщност количката си заобича след годинката... дотогава огласявахме де що минем, или ми спеше на рамото в магазина... щото видите ли и на баща си плачеше...
Напоследък, започне ли да се тръшка, реве на"Гуш мама! Спинкааа"... Това без да му се спи, прави го дори тъкмо като е станал- явно да се приспиваме му е "щастливото място" и като не е по неговата и е нещастен си го търси   ...
Незнам дали разбирате колко е привързан към мен. Дългото кърмене имаше значение, но смея да твърдя, че си се роди такъв- изискващ, супер емоционален, уплашен... И сега реве ако стар или грозен непознат се опитва да го закача на улицата (някоя мила бабка обикновено)... Той моя си пада по какички и стюардеси  

Вики е много лесно бебе, съвсем малко и трябва за да се разкикоти, реве само ако и се спи... Имахме кратък период в който се цупеше на непознати, но напоследък пак се хили като ряпа на всеки, който я погледне.
Възхищава се със звуци и жестове на други деца, на някои детски филмчета, както и ако и се говори с мил тон...  
Докато беше болна я бях взела за 2 нощи при мен на спалнята- определено не и допадна, смея да твърдя, което ако друг ми го кажеше- нямаше да го повярвам до преди една година... Но с нея по принцип се кърмим седнали, а откак се е родила достъпа до спалнята и е почти нулев, та може да се каже, че попа не се е научил на пържен боб, но ОСНОВНОТО Е, ЧЕ ХАРАКТЕРЪТ И Е СПОКОЕН, не като на батко и...

Умира си да докопва играчки и книжки от брат си, които за съжаление и биват издърпвани... Наскоро Данни на своя глава и донесе една дървена релса за Томас Влакчето, като го помолих, щом и взима играчката да и донесе друга, а тя милата колко и се радва на тая релса...

Единствения ми зор с госпожицата е храненето със солидна храна, което е дълга тема, а аз и без това прекалих... Всъщност, тя и докато суче все гледа да се разсейва- не трябва да има никой около нас, и не трябва да я гледам, защото плюе зърното и се ухилва, после забравя какво е правила... Най- добре се кърмим в отделна стая, или ако сме навън и замятам пелена на главата... че то е оглеждане и "назлъндисване" голямо.

За отчета: имаме 6 зъба с тенденция за 8 в най- скоро време... Тежим 6800, на дължина не съм я мерила, но за 3 седмици е наддала около 600гр, така, че от ударното ми кърмене след боледуването виждам полза... Днес сме на ваксини  ...
 
Мечке, евалата за усета, аз между двете деца нямах време дъх да си поема, та и сега ми е объркано чат- пат... Знам какво съм правила грешно с баткото (донякъде), но малката ме изправя пред нови предизвикателства... Трябва да намеря време за малко педагогическа литература, но последните 2 месеца в семейството бяхме малко на вълна оцеляване, та скоро ще се опитам да намеря време...


renni79, и ние планираме едно бягство от ежедневието без баткото- ще се оттеглим за почивните дни на хотел с басеин в Сарасота, че нещо много акули тая година... Имали сте меко казано приключение с пожара, добре, че всичко е почти наред!

Да бе SvetlI_81, много са смешни някои хора като се вайкат що няма бебето коса или зъби, даже по добре, ако ме питаш за зъбите по- късно, моя син вече е с кариес отпред... щото лошо ги мием май... Пиши по- често !!!

Айде да се изкажа и аз ! Зарибихте ме!

Ева като цяло е кротка, също като Марта, има ли забавления не я търси! Оставям я на дивана с един куп актуални играчки и просто не я мисля. Разбира се всяко нещо си има давност. Преди не можех да се задържа с нея в къщи. Щом се събудеше и се налагаше спешно изтрелване навън, защото иначе ставаше скандала. Само навън в количката се чувстваше добре и само там спеше. Сега нещата се обърнаха на 180 градуса. Вече се притеснявам като излизам с нея, защото не знам в кой момент ще трябва да тичам обратно в къщи, за да я успокоя. У дома е нейната крепост и тя се чувства изключително спокойна там. Заспиването е само и единствено на цица и в моето легло /ако мога да се навра и в нейното легло също би се получило/. Не е ревлива по-принцип. Най-силната причина за рев от нейна страна е моята липса. И като се появя започва да ме нарежда и да ми се кара с един особено обвинителен поглед. Не спи особено добре нощем напоследък... събужда се към 3-4ч. и започва да бръмчи и да ме ръчка да си играем на "пускай, пускай цица". Хапе, пуска, смее се, бърка ми в очите и така... Сутрин съм парцал, но поне ме оставя да поспя до 9.00-9.30ч. А нейното събуждане е най-хубавото нещо, което може да ми се случи сутрин след като отворя очи. Толкова е нежна, закачлива и гушкава, че ми минава всичкия яд насъбран от през ноща.
Изключително е любопитна. Много е смешна, защото хем иска всички да и обръщат внимание, хем няма доверие на непознати и си прибира ръчичките към нея все едно нещо ще я изцапа ако я пипнат. Обожава кучета, направо изпада в дива еуфория като се приближат до нея. Даже в началото се чудех каква е тая емоция, дето изглежда на смесица от радост, истерия и страх. Обича люлките и пързалките. Като е нервна или не става на нейната се кара, но не плаче. Обича всички да и обръщат внимание, ако някой мине покрай нея без да я погледне поне, му спретва една голяма и сочна... Ако търси вниманието на някой конкретно бил той познат или случаен човек в градинката му вика настойчиво "ей"/или нещо такова/ и го гледа непрестанно до постигане на целта.
Относно движенията сме доста назад, няма никакво намерение да прохожда скоро, добре и е седнала. Започна все пак да се позадържа на краката си и се опитва да пълзи напоследък, но само с желанието за сега си стои. Изключителен имитатор! Това всъщност е най-интересното в момента при Ева. Всякакви звуци повтаря кашляне, кихане, смях/различен/, целувки, духане на нос/дядо и е доста цветист и шумен в това действие/ и още много неща. Схваща за много кратко време такива неща. За сега единствената логическа игра на която играем е "дзак". Татко и си слага шепата пред нея, а тя сама си слага лицето в нея като си затваря очите предварително и после рязко се дърпа и чака някой да и каже "дзак" и така повтаря много пъти, напоследък го прави и с одеалцето и шапката си.
Всичко е много хубаво, само дето мама трябва да е наоколо. Не признава никой друг. След мен в йерархията е баба и, с нея стои кротко и спокойно през деня, но само през деня! Татко и е много нещастен и смята, че настройвам детето срещу него .  
Поулях се в писане, а сякаш нищо не съм казала .
... На порции айде. Много ще ми е интересно да прочета и други такива постове. Браво Параходке, разръчка ни!

Светли, не сме те забравили . И ние сме беззъби още и хич и не се тревожим.
Написала съм преди туй същото като софко, за туй се редактирам.