КГО 2008-5та част

Привет, дружина!

Моят калпазанин вече пълзи из цялата къща и дъвче всичко, до което успее да се докопа. Ако не успее пък да се докопа до нещо се докопва до краката ми и започва да реве, докато не го взема. Адски много крещи. Не знам вашите сладури как са, но моя ме побърква. Крещи силно и постоянно. Стряска останалите деца. Ей на, на Еличка мама Алекс се разплака заради виковете му. И не крещи за нещо определено, ами просто си крещи.

При мен излишни покупки сякаш няма. Повечето неща са подаръци, които също не са излишни, като изключа огромния стол за хранене, който за момента все още не използваме. Той се превръща в маса със столче обаче, тъй че по-нататък вероятно ще ни трябва. Помпата също не ми влезе много в употреба, но имайки предвид, че я ползва и една друга позната значи не е съвсем ненужна.

Първият рожден ден ще е в две части. Една с родата и една с варненската група. Маняна ме замисли за тортата. Явно ще се прави бисквитена, домашна, за да може и малкия да хапне. Има време още до тогава. Дано времето да е хубаво, че да може да се съберем варненци навън. Леле, какви снимки ще снимаме. /емотикон с потриващо доволно ръце човече/

Тази неделя имахме щастието да се срещнем с Фльор и с Еличка мама. Голяма банда бяхме.
http://picasaweb.google.com/prikazka/lPBoyG#5365463813372900434

Прекрасни дечица

И Криси пълзи и само я дебна къде ходи,защото я привличат кабели,сувенири ,цветя(бърка в саксиите ) .
Искаше да излезе на терасата и я хванах на прага.А тя е с парапет от ковано желязо и е опасно.
Сега ходи ми разпиля дисковете ,днес за 5 ти път ги подреждам
Вече е на степера,ама с ръце й е трудно да го натисне(само мама може) 

Здравейте КГО.
Варна прекрасни снимки отново  Още малко се порадвайте на нашта хубава мома, че после ще ги чакаме с мама за софийска среща  Фльор, костенурко е много сладък, но искам да те питам какво тренираш, че си успяла да постигнеш такова тяло, за толкова кратко време след раждането.
Вчера ги водих и двамата на ортопед. На Цеци крачетата са добре - останал е лек козметичен дефект, заради който не си заслужава носенето на ортопедични обувки. Като го питах какви обувки ми препоръчва за прохождане, ми посочи маратонките на баткото. Каза, че когато види дете с качествена маратонка на крака, не препоръчва друго на родителите. Важното е обувката да бъде с твърда пета отзад и еластична подметка. Честно казано като сравнявах хубавите обувки и маратонки са на една и съща цена. Единствено не ми хареса, че каза, че малкият спокойно може да износва на батко си обувките  Според него детското краче не оставяло отпечатък на обувката. Е да де ама аз съм привърженик на идеята, че обувки не е хубаво да се износват повторно. Също така каза, че до двегодишна възраст е нормално крачетата да имат формата О, а след две годишна, до 4-5 годишна приемат Х в коленете, след което се нормализира. Оплаках се,
че Цеци не пълзи, а ой каза, че човекът си ходел, та нямал нужда от пълзене. Само дето, за да ходи аз трябва да съм опората, което не се отразява добре на дископатията 
Алис добре, че се е разминало само със счупени стъкла по килима. Аз имам опит, като малко по-голяма колко боли порязано и винаги съм се стремяла и от двамата да е надалече всичко чупливо.

Отмалява,трудно му е, затова. И ние минахме такъв етап в началото на пълзящия период. Сега - месец по-късно е като совалка из стаите.

Моето майчинство преведоха вчера, преди време също го получавах в последните дни на месеца, за който плащат.

Чудесна среща, Варна! Ние излизахме с Мегчето, но не сме снимали. Нищо, следващия път. Пък и Сисилия чакаме.......Гледам колко различен калибър са октомврийчетата. Костенур се извисява в средата, а Ванко и Радостин са мънинки до него. Цветито и Мира са същата история, все едно са с месеци разлика. Цвети е нежна и крехка, а моята е дундеса. 

Еличке, прекрасна малка дама е Алекс 

Капучино, Мира вчера разрева едно момченце на 1,1 год. с крясъците си. Никак не подхожда на дама, обаче си крещи детето 

Ехей, Параходчеее, ето, пиша! След таз твоя покана, не мога да не се обадя и аз!

Момичета, искам да ви кажа, че ви чета редовно, мисля, сънувам, обичам! Вълнувам се с всички вас и прекрасните ви /ни/ бебета, но, не съм много по писането, не знам защо точно, но мисля, че причината е, че не мога да изразя с думи /не ми се отдава много, много  писането/ всички мисли и страсти, които предизвикват вашите постинги и споделени моменти, мисли, закачки или тревоги. Ето, пак май не ми се получи съвсем!

Да кажа и аз, че снимките /и срещите/ от Варна са толкова шарени и пълни с /хубави/ емоции. Браво, браво! Пак!

Сега малко за нас. Ние сме в Каварна от около месец и половина и мога да кажа, че се отразява супер на Анди и на мен. Откакто сме тук яде, ака и спи по-добре. Порасна много, научи много нови неща, опита също много неща за първи път в живота си. Изправя се, лази, движи с проходилка /бях против/, записан е на кухня, яде супа на обяд, прави знаци за чао, чао /е, не винаги още/, показва колко голям ще стане като порасне, казва мама, баба, дай, бебе ... голямо момче е вече той. Мисля, че започва и да разбира вече какво го питам. Например, като попитам: "Къде е котето, мамо?", той се надига, навежда настрани или напред и почва да го търси, а някой път и го показва. Еййй, голяма радост и гордост ме стисва, да ви кажа.
Единственото, което много ни мори и ни липсва е - таткото. И ние му липсваме ужасно и сигурно ще се прибираме по-ранко към София. Айде, банда, чакайте ме, че много съм се затъжила вече за вас и нашите срещи! Съни, цунки за снахата!
 
Видяхме се с Фийл и страхотните и мъже. Наистина много хубави деца, много хубаво семейство са. Аз съм очарована! Поздрави от тях! Сега чакаме и Еличка и Алекс насам ... нали?

На най-сладките бебета и умните им и красиви майки - целувки и ... доскоро!

Ще пиша пак. Обещавам. Хареса ми. Пък имам и въпроси. Анитка, благодаря ти!


П.П. Да се добавя към списъка на възпитаниците на ПМГ В. Търново! С гордост! 

Еее, Борянке, постинга ти е страхотен, много хубаво пишеш, пиши пак.

Като разказа за котето се сетих, че на последната консултация лекарката ме пита дали Влади вече знае как правят някои животни и дали ги разпознава как изглеждат. Нашето кюфте хич и не разбира още от такива работи. май аз го подценявам, че е малък и не го уча на нищо.

Варненки, разкажете за земетресението-къде бяхте и устеихте ли го. май няма някой в района да не го е усетил...

Момичета, какви кухни давате на вашите заенца. Аз пробвах Ози - не я искаше. Сега сме на Джуниър, но нали ни затвориха пункта, та майка ми носи от Хиподрума, ама не става така. Та съм в голяма чуденка! Ози са много вкусни, ама за нашия вкус - има сол и захар, явно за бебешки вкус не става. Дайте акъл, незнам какво да правя 

Рени, тук в Каварна се усети. Хем ние бяхме навън, приспивахме се за предиобедния сън в хамака на двора и се разлюля ... имаше и тътен. Страшничко беше. Приятели казаха, че на пети етаж се е люляло яко и падали чаши, чинии и бутилки. Добре, че беше кратко  ... Уфф, дано няма силни вторични трусове.
 

Мариелка, това с кухнята и мен ме интересува. Ще се радвам на отзиви и аз. Аз тук вземам от единствената - държавна, към местната ясла. Не давам още всичко, подбирам, но готвят вкусно. А как е държавната кухня в София? Някой взема ли? В различните пунктове различно ли готвят или има една кухня-майка? От частните и аз съм чувала само за тези, но май Ози повече я хвалят.

Разписах се аз тази вечер ... спирам, спирам ...

  Привет милички!
 Борянка  ,за теб и за Анди!Чакам с нетърпение пак срещите ни в София!
 И ние сега сме на село,там ни е добре.Днес се прибрахме защото малкото ми пиленце повръща от 2 дни и неможем да свалим температурата.И в Ботевград и тука докторите казват че и няма нищо а са тръгнали да избиват 2 зъба наведнъж.Ама аз вече откачам,защото тя цял ден не е яла (щях да гръмна ви казвам).Снощи не сме спали цяла нощ,толкова жално плака и нищо не я успокоява (дори и цицата,което никога не е било).Просто съм отчаяна,но спирам да се оплаквам.
 И бебка лази само назад,напред нещо не се сеща как точно да стане.Понеже започна активно да крачи като някой я води започнах да търся обувки.Намерих едни на КК 19-ти номер които и станаха (явно по-умален модел са),та сега крачи и по улиците.В предвид че от доста време се подвизаваме на село да кажа,че бебка разпознава повечето животни там ,даже умее да имитира някои от тях.От петела ревем,почне ли да кукурига и немога да я успокоя,а за кучетата умира.
 Ние сме едни от първите рожденници.Сега на 15-ти ще я кръстим,а рождения ден на самия ден ще е с родата (на мъжа ми) на село в градината.На Алек досега сме правили всяка година "градинско парти" и става супер,за нея ще повторим,въпреки че са наблизо няма да ги обединявам.А на другия ден ще празнуваме с приятели (с малки дечица колкото нея) на Витоша,бях ви споменала какви са красоти на Дендрариума.
 Варна  ,да не се повтарям,страхотни сте!Ели,липсваш ни но ти си го знаеш!
 Аз ненужни неща май не съм купувала,всичко съм си ползвала.Ама впредвид факта,че ми е второ доста неща и пропуснах да си купя  .
 Айде стига толкоз засега,че и аз като Алис рядко но качествено  !

Привет, момичета.... днес си заформихме една малка форумска среща в Ямбол..... След като онзи ден се запознахме с Алис, днес към нас се присъедини и Ванчето, много добре си изкарахме в нашия парк, надявам се пак да се срещнем скоро.... Този път не бяхме забравили фотоапаратите... Ама наистина много се различават - Цвети до Крис и Мира изглежда като 5-6 месечна.... мноооого фина и мъничка.... Ама да са живи и здравички, това е най-важното... Ето и снимков материал, Ванчето също снима, ще се включи по-късничко:

http://picasaweb.google.bg/megche77/05082009#

Много са ни хубави снимките. С Капучино няма да се равняваме, тя отива към професионалистите.  
Чакам Ванчето да публикува.......след около 10-ина дни, като се приберат в немско. Аз пък нямах фото.

Съни, Ванчето разправяше за Крисо, че 2-3 дни е поддържал 39,9 след което излязъл зъб  . Може би и при вас е същата история. Бързо да минава, че се мъчите и ти, и най-вече малката душица.

Само да споделя с вас една красота - http://www.flickr.com/photos/25034776@N08/3793626796/in/set-72157621957079004/

По-късно ще намина с новия въпросник 
Ямбол, мн хубави снимки!

Ямбол,хубава срещичка! Пораснали бебоците.

Параход ,аз нещо не ти схващам красотата    (може да си объркала снимката),за тва давай въпросите
Аз снощи се сетих да ви питам,при вас ли спят бебоците,защото аз не мога да си отделя детето в друга стая само...постоянно искам да го усещам до мен в кошарата.Налага се и да я завивам,да давам водичка,биба,а и друго си е да е до нас.
Отделянето ,според мен ще е по-добре на по-късен етап,когато станат по-самостоятелни.Например към 3-4 година.
Как мислите,а?
Изключвам спящите в леглото на мама и татко

Параход сигурно е имала предвид това: http://www.flickr.com/photos/25034776@N08/sets/72157621957079004/ Че и във Варна е било и аз не съм разбрала. Голям съм заплес.

Много сте сладки на ямболската среща,  Megche. Големи сладури са и децата и вие, а рокличката на Мира ще я крадем.

renni79 , аз съм на деветия етаж и доста ни раздруса. Лежах си с Радостин на земята и го приспивах и изведнъж едно буботене и люлеене...Страшничко си беше. И много се зачудих, ако недай си боже, има по-сериозен трус какво трябва да правя в такава ситуация.

sunny_77, пустите му зъби! Да изникват най-после и да спрат да ни тормозят децата...че и нас покрай тях.

 pokjei, нямам никаква идея кога ще можем да спим в отделни стаи. Не само заради нуждата на Радостин да ни усеща, но и защото нямаме нужното за целта място. Иначе и аз смятам, че когато са на 3-4 години вече трябва да са си в отделна стая, но дали при нас така ще стане не мога да кажа. Но сега да спим в отделни стаи ми се струва абсурдно просто. И без това на всеки два часа плаче за нещо.

Покжей, ами много зависи от детето. Ако не трябва да му буташ биберон през нощта и спи спокойно, може и да пробваш да го отделиш.
Според Спок са готови и след 6 месец да са в отделна стая, но на мен това ми се струва рано.

Соня беше точно на 1 г., когато се нанесохме в апартамента и я инсталирахме в нейната стая. Първите 10 дена бяха много трудни - ставах по 1000 пъти на нощ да и давам биберон. после преминахме през етапа да стоя до леглото й докато заспи. После се будеше нощем и пак стоях до леглото и докато заспи. откарвала съм час и половина на стол до нея. Но щом мръдна тя ме усеща.
Естествено сме я взимали и при нас, но винаги съм гледала да бъда твърда, защото пусна ли я 3 вечери при нас на спалнята, вече няма отказване.
сега е на 3 г. и щом си легне в леглото става чак сутринта. даже не я знам какво прави нощем-спи ли, буди ли се, завита ли е. Тя не ни търси и е много спокойна.
С Влади мисля, че ще е по-лесно, защото все пак ще е с кака си и ще му е интересно.