Почитатели на Майкъл Джексън 4 - SMILE

Много скучен и безинтересен концерт ...

Никога не съм чувала и не искам да чувам мнението на музикални инвалиди 

мда, дори и в първата тема имаше една мадама, която написа, че Майкъл нямал глас...

концертът наистина е скучен

Рени, това съм го пропуснала в Мюзик Айдъл  

едит:
редактирах се, че голяма глупост сътворих аз какво съм гледала

Рей Чарлс, лека му пръст, почина 2004.  

  Ееееееееееееееее нееееееееееееееееееееееееееееее , това дете просто МЕ РАЗБИ! БОЖЕСТВЕН ГЛАС. Направо на моменти си е "литъл Майкъл" 

А пък аз пак ревнах. На моменти и аз имах чувството, че е той.

http://www.youtube.com/watch?v=UrymLA73V-g       

Внимание, на който не му се чете да прескача, дълго е!!


Един месец мина. Както каза и Фльор, цял век, или пък само миг. Един месец без Майкъл. Една цяла вечност.
Аз не съм от тези, които са пораснали с Майкъл и музиката му, и посланията му. Напротив, целият ми съзнателен живот е минал по съвсем друг начин, и със съвсем други интереси. Съзнателният ми живот обаче, казвам. Защото детството ми - е, то вече принадлежи на Майкъл.
Много, безкрайно е трудно да се говори за емоциите в онези ранни години, не е както по-късно, с цялата палитра от думи, чувства, пак думи, с които да облечеш чувствата и т.н. Може би ако не бях отишла, по-точно, ако не ме бяха завели на кино на един филм, наречен "Лунен пътешественик" когато бях на 9 години, детството ми, а може би и живота ми нямаше да са точно същите. Но аз отидох, гледах, и после вече аз самата не бях същата. Спомените са смътни, разбира се, но не и чувствата. Никога чувствата.
И после...да, срам ме е да призная, но за дълги, дълги години забравих Майкъл. Бях потънала  в съвсем други неща, съвсем други емоции...Но знам, че мразех процесите срещу него и всяко обвинение срещу него смътно раняваше и мен, значи, все пак не го бях забравила съвсем. Почти де...
Месеци преди 25.06. бях попаднала в някаква ужасна дупка. Раздяла с много близък човек, болест в семейството, лични недоволства и дори бунт срещу себе си, почти се намразих...Докато не прочетох това, заради което сега се събрахме всички тук В първия момент, първата ми мисъл беше: "Боже господи, защо пък и ТОВА трябваше да става?!?!" Втората ми мисъл беше, дали изобщо, ама изобщо, бих могла да чуя по-лоша новина в живота си. И при тази мисъл се стреснах от самата себе си. И после...и потоп както се казва. Болка, мъка, сълзи, сълзи, сълзи...Всичко, всичко от детството излезе на повърхността. Мислех си, че  бях забравила, а не бях. О, колко грешах само!!!
В началото бях смазана, шокирана, невярваща, смаяна как приемам новината. Наистина не можех да повярвам. Какво ставаше с мен?! Нали бях забравила???
Няма да изпадам в подробности за сълзите, мъката, болката, знаете ги, а и те не могат да се опишат. Сърцето винаги заглушава всякакви думи и ги кара да звучат ужасно банални.
И тук идва моментът, за който може би няма да ме разберете, но аз все пак ще се опитам да изкажа...В голямата болка, в ужасната мъка, в отчаянието, се роди едно почти необяснимо щастие. Щастието от това да преоткрия Майкъл...
Да преоткрия човека, мъжа, бил моята първа, детска любов, останала все така силна - разбрах го през последния месец.
Да преоткрия твореца, създал тези песни, песните за и от душата, песните, които сгряват сърцето, песните, които те карат да се разплачеш или да се усмихнеш, наистина да се усмихнеш.
Да преоткрия душата, отворила се изцяло за другия, за другите, за света, даваща, обичаща,  душа, която ме учи и аз да се опитвам да направя същото.
Да преоткрия сърцето, изляло се в толкова мелодия и поезия, с всичките истини, които е казало и все още казва. Винаги ще казва.
Да преоткрия духа, който бе достатъчно силен да загърби болката и огорчението, и да успее да се усмихва, винаги да се усмихва. 
Духът, който беше достатъчно силен да се реши на това убийствено, последно турне, след цялата помия, която се изля върху него, наистина карайки те да се запиташ - Колко болка може да понесе човек?!..

Част от тези неща бях открила в най-ранните си години, но огромната, същинската част знам, че откривам именно сега. И точно това ме прави така необяснимо щастлива, наред с мъката. Никога не бих повярвала, че човек може да страда така силно и в същото време да бъде  толкова щастлив.
И сега, един месец, или по-точно казано, една вечност по-късно, искам  да  кажа колко съм благодарна на Майкъл. Безкрайно. И не само заради всички  изброени по-горе неща. Искам да му благодаря най-вече, че отново ме накара да се чувствам жива. Почти бях забравила какво е. А сега си го припомням, чувайки всяка една от песните му, концертите му, идеите му, думите му, които сякаш непрекъснато чувам. Той е жив за мен...Той е жив във мен.
И съм безумно, безумно щастлива,  като само помисля колко още много ми предстои да го преоткривам...Тепърва!!
Не ме интересува колко сантиментално и глупаво сигурно звучат думите ми. Не ме интересува колко са сълзливи, защото са, просто не мога да облека това, което чувствам, в по-подходяща форма. 
Единственото, което знам и има значение, е че през последния месец отново се уча да летя. И успявам, наистина                

   Аз въобще не искам да гледам този концерт...на имитатори.  
   cappucina,  просто не знам какво да кажа...  

cappuchina, не се притеснявай дали ще звучиш сълзливо или не! Ние сме тук да си споделяме, да се подкрепяме, наред с останалата информация за Майкъл. Аз докато чета всяко мнение, изпълнено с толкова преливащи чувства, спомени, желания и истини преживявам отново и отново както ти го нарече "щастие потопено в болка".
Не знам просто какво да допълня към мнението ти, съгласна съм с всичко. Аз все още не осъзнавам какво ми се случва, какво ми даде той. Това ще стане с времето...


Между другото наскоро се сетих за Малкият принц на Екзюпери. Въпреки, че той самият се сравнява с Питър Пан, ми напомня толкова много на Малкият принц.

мисля в скоро време да си припомня тази книжка

   

Благодаря, Фльор, Honey R!  трудно се говори за тези неща, наистина...но наред с останалото, съм щастлива, че открих и това място тук  
 

http://www.tmz.com/2009/07/24/klein-does-surgery-on-jackson-in-gyno-office/

                                     

Изминаха трийсет тъжни дни...  Господи, колко ми липсва!

Момичета-БЛАГОДАРЯ ВИ! Заведението е в жк.Люлин бл.123 вх Д Всички ви ще почерпя -кои каквото му душа иска! И хиляди да сте,не се плаша .Само дето заведението е малко.... и всичко което ми се иска да сложа по стените-място няма да остане и ще стане КИЧ А искам да е красиво като МАЙКЪЛ! Които когато иска да заповяда.За старите Люлинчани това е блока с Розата! И още веднъж за тези,който веднага ми писаха!   Последно-сега се връщам от кафето(аз и в същия блок живея) и за това пиша посред нощ и вече е 25.07 и....... бяхме щастливи,че се докоснахме и познавахме и слушахме и обичахме и подражавахме и никога няма да забравим! МАЙКЪЛ

 

капучина (((прегръдки)))