Почитатели на Майкъл Джексън 4 - SMILE

Публикувана: 22 юли 2009, 09:36 ч.
Последно мнение: 12 авг. 2009, 15:29 ч.

35 186
886

kloi - Регистриран

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви теми се обсъждат във форума?
Какви са плановете за срещата в Пловдив?
Как потребителите реагираха на новата тема във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви теми се обсъждат във форума?
  
  Форумът обсъжда различни аспекти на живота и наследството на Майкъл Джакссън, включително предстоящи събития, продажби на албуми, интервюта и теми във форума. Участниците изразяват мнения, емоции и информация за предстояща среща на феновете в София, споделяйки идеи за популяризиране чрез пускане на балони с хелий и обсъждайки новини и интервюта. Те също така споделят снимки, видеоклипове и теории относно смъртта му, като някои вярват, че той може да е жив. Други изразяват скептицизъм по отношение на тези теории. Форумът обхваща различни аспекти от живота и кариерата на Майкъл Джакссън, включително спомени, чувства и съмнения относно смъртта му, както и събития като кражби от дома му и снимки от репетициите за концерти.
- Какви са плановете за срещата в Пловдив?
  
  Потребителите планират да се срещнат в Пловдив на 25-ти юли, като ще се разпознават по децата и балоните. Те също така обсъждат възможността за медийно отразяване и интервюта, за да привлекат повече хора към събитието.
- Как потребителите реагираха на новата тема във форума?
  
  Потребителите изразиха благодарност и възхищение към авторите на новата тема, описвайки я като страхотна, уютна и вдъхновяваща. Те също споделиха емоции и мнения за Майкъл Джаксън.
- Как реагираха потребителите на увеличените продажби на албуми на Майкъл Джаксън след смъртта му?
- Какви са реакциите на участниците относно предстоящата среща на феновете на Майкъл Джакссън?
Анкета

Ще присъствам на срещата на 25.07.2009 г от 18.00 ч ...
Опции:

...в София, пред театър "Иван Вазов"

...в Пловдив, в градинката пред Централна поща

...във Варна, пред Фестивалният комплекс

...в Бургас, до часовника в градинката на хотел "България"

...в Русе, в градинката пред Централна поща

...в Сливен

# 435 25 юли 2009, 21:43 ч.

Не е най-подходящият момент, тъй като се обсъжда срещата сега, но искам да го пусна все пак. Mr. Green

Тая мойта историйка докато я направя като хората се изгърбих пред тоя комптър.
Първо имах една картина в главата си, исках просто да я опиша. Бих я нарисувала, ама като не ме бива в рисуването, с писането трябваше да опитам (то не че там ме бива повече).
После докато я описвах, ми дойдоха някакви идеи за разказче от число дето всеки може да се постави на мястото на героинята. Исках да илюстрирам образа на Майкъл като него самия, в ролята на слъцето – всичко хубаво, което му се е случвало. В ролята на облаците всички лешояди дето се навъдиха около него – “и така закриха слънцето” , т.е. малко по малко го убиваха. Гледах всичко, което се случва в разказа да е по хронология – първо идват успехите му (изгрява слънцето, много силно слънце), после идват облаците – хората се опитват да го свалят от там където го качиха. После бях писала нещо за желание да го спасим, но стана много депресирано и го изтрих. Докато го пиша пък как опетлах нещата, че нито картина беше, нито разказче.
Накрая реших да противопоставя материалното с духовното. Това, което беше Майкъл, наистина вярваше и искаше да научи и нас,които сме били заети от “по-важни неща” или по една или друга причина сме били забравили наистина важното в живота.. И има нещо като “критика” на автора към героинята Grinning

Нещо такова... не умея да се изразявам в думи, хич не ме бива ама мисля, че е по-важно желанието, в името на Майкъл. Разказчето е абсолютно и само свързано с него и нас, които съпреживявахме толкова много. Естествено под “щастие” всеки може да разбира каквото иска, но той е центъра на действието.

Отваряш очи. Поглеждаш нагоре - има бели пухкави облаци на небето, слънцето е толкова ярко, че като нагрее лицето ти ти се доспива, но въпреки това не е изпепеляващо. Слънчевите лъчи отразяват всичко по-лъскаво наоколо и пронизват погледа ти с очудващо приятна светлина. Не слагаш очила. Не се скриваш, както правиш обикновено. Тази твоя реакция те очудва, но чувстваш, че няма опастност. Там няма никой – нито познат, нито чужд. И по тази причина решаваш да се насладиш на момента, чувстваш се толкова щастлива, толкова свободна. Не си се чувствала така досега. Винаги нещо те е спирало. Дали не са хората?
Усещаш... море, все едно си на море... но освен море усещаш и аромата на много цветя. Невероятна атмосфера. Искаш да разбереш повече - оглеждаш се и разбираш, че се намираш в един парк. Наоколо има люлки, въртележки и много, много дървета с чудати форми. Те са опасали този парк като пояс. Това е твоята крепост. Все едно в пределите на парка е Раят, твоят Рай. Тази мисъл те успокоява. Чувстваш се сигурна...
Короните са обсипани с яркозелени листа, които също отразяват слънцето. Има лек ветрец, който почти не се долавя, толкова приятен. Стоиш и наблюдаваш, чакаш да се случи нещо. Чуваш детски гласове. Обръщаш глава и виждаш деца, които се гонят и се смеят. Въпреки, че ти е трудно, заради слънцето, присвиваш очи и се вглеждаш по-надалече. Всъщност не толкова далече, твоят Рай е малък. “Хей! Защо раят ми да е малък! Нека е най-големия!” си мислиш.
Въпрос на време е да разбереш и да се увериш, че колкото по-малък е раят ти, с колкото по-малко неща в него, толкова по-истински и по-важен става той.
Съзерцаваш млад мъж, около 20те, чернокож... Той е седнал на една люлка и държи малко оранжево цвете в ръка. Въпреки, че изглежда напълно обикновен, веднага усещаш нещо.. какво е то? Обзема те любопитство.
Това е нещото, което очакваше да ти се случи.
Той също наблюдава наоколо. На лицето му има огромна, по детски лъчезарна усмивка. Все едно съпреживява щастието на някого. Толкова искрена, та чак се очудваш дали може да има човек с толкова чисти мисли и желания, които се изразяват само в една усмивка. Изглежда ти странно тази невинност. Мислиш си, че няма нищо “пълно” на този свят – нито пълно щастие, нито пълна истина, нито пълна доброта... Така си научена да вярваш. Той излъчва спокойствие, доброта и в същото време увереност. Лесно се долавят. Всъщност в погледа му, ако успееш въпреки лъчите да го доловиш, можеш да прочетеш много повече - историята на една "стара душа". Успяваш ли?
Това те смущава. Не си се чувствала по-странно. Сякаш преоткриваш нещо, стояло заровено някъде дълбоко в теб. Погазено.
Загледай се - очите му говорят, виждаш ли ги? Усещаш ли нещо в тях? Мъка? Хъс? Жажда? Сила? Какво усещаш? Щастие? Празнота? Нещо познато намираш ли?
Изведнъж те обзема паника. Поглеждаш нагоре - облаци са скрили слънцето. Ах, това слънце... защо? То те правеше така щастлива. Искаш го обратно... Тягостно чувство те наляга, все едно някой ти отнема нещо. Дали е заради слънцето? Но защо, беше толкова щастлива само преди миг?
Решаваш да не обръщаш внимание и се засредоточаваш над това, което наблюдаваше, но нетърпение те обзема. Искаш да “научиш” повече. Всъщност повече за какво или ... за кого?? В главата ти кънти един въпрос - "Защо?"
Защо какво?
Защо слънцето? Защо ти?
Защо той? Защо нa него?
Да не би да усещаш вече нещо? Дали не си видяла грешката в миналото си в очите му? Или може би неговата история, такава, каквато тайничко си искала твоята да бъде, макар и невъзможна в света на технологиите и капитализма?
Наистина ли смяташ, че трябва да си част от този свят?!
Боже, виж колко са искренoст има в очите му! Кое те е спирало?
Започваш да разбираш. Или поне така би ти се искало. Объркана си. Толкова много чувства преминават през теб. Все едно усещаш душата си, че лети в рамките на тялото ти, тя е ограничена. Дай и свобода! Можеш ли?
Искаш да кажеш толкова много неща, но оставаш безмълвна. Осъзнаваш, че не можеш да облечеш чувствата си в думи. Искаш още...още... ОЩЕ? Искаш да разбереш всичко!...
Поглеждаш към люлката. Като го виждаш, се успокояваш. Той наблюдава все така спокойно. Въпреки облаците, усмивката му си стои на лицето все така добродушно.... А! И слънцето грейна! Ех, това слънце! Поглеждаш към небето. Но тези лъчи... ах тези лъчи пронизват очите ти отново и все едно ослепяваш за момент. Но това не те дразни, дори обратното. Не виждаш своя рай, чувстваш го. Щастието от -. Въпреки, че още имаш онова тегаво чувство някъде надълбоко останало, се усмихваш. Засмиваш се, чувствата ти започват да бушуват. Малко по малко полудяваш. Чувстваш се променена, по-добра. Но как така по-добра? Само нещо наистина силно би те променило! Помисли си.
Почваш да скачаш, да се въртиш, да се смееш. Чувстваш свободата си. Не, по-скоро я усещаш с пълното си същество. Спокойна си, всичко е както ти го чувстваш, както ТИ искаш наистина да бъде.
Сещаш се отново за люлката. Тази люлка, която е източника на щастие, центъра на Рая ти. И пак поглеждаш натам. Но.. тя е празна. "Защо?!" се троскаш изведнъж. Но докато го казваш, разбираш, че не си тъжна. Това ти е било достатъчно, един миг щастие. Един миг на осъзнаване, който ще помниш цял живот. Който ще следваш, защото силно вярваш в него. Предмета на щастието ти го няма, го няма и онова тягостно чувство. Защото слънцето е все още там.
Тогава разперваш ръце, затваряш очи и ги притискаш много силно; вдигаш високо глава, за да може слънцето да огрее лицето ти, за да може през затворените си очи да виждаш светлината. И най-важното... защото искаш да изпиташ ПАК това, което ти се случи по-рано. Искаш да се учиш от него. Да го преосмисляш и да го следваш. Искаш целия ти живот да бъде побран в тези няколко минутки. Какво щастие би било за теб! Тези минутки преминават на лента пред очите ти. Но са толкова реални, пак го преживяваш, пак потреперваш.
Искаш да продължиш напред. Искаш да следваш примера...
Отваряш очи. Смущава те гледката – слънцето го няма. Но няма и облаци. Виждаш нещо познато – докато се опитваш да го фокусираш, разбираш, че това е таванът на стаята ти. Ти стоиш излегната на креслото пред прозореца. Оглеждаш се наоколо като се надяваш да видиш нещо “донесено” от твоя Рай, но всичко си е обичайно. Всичко си е на мястото. Малко се разочароваш, изглеждаше толкова истинско.
...Не разбра ли, че не е нужно да пипнеш нещо, за да усетиш важността му в човешкия живот?!...
Решаваш днес да се отдадеш на размишления, в главата ти е само едно. Чувстваш се някак празна и неудовлетворена, но едновременно с това толкова изпълнена! Искаш да си припомниш и затова отиваш по-близко до прозореца и надникваш - зелена морава, синьо небе... безкрайност. Чувстваш нещо... много силно – болка? - сещаш се отново за твоят Рай. Чувството е толкова истинско и силно, че те кара да обърнеш поглед от тази безкрайност, защото те е страх. Страх - да не си отиде и тя. Да се окаже неистинска, както се оказа Раят.
Но чакай, “неистинска” ли каза?!
Набираш сили и се втренчваш отново в свободата си. Искаш да я запечаташ в съзнанието си точно така, както я виждаш в момента. Точно така, както я видя в своя Рай.
"Истинско беше",- се прокрадва от устата ти. Ей така, без да се замисляш.