Почитатели на Майкъл Джексън 4 - SMILE

  • 35 184
  • 886
# 510
Точно втория линк търсех, благодаря много. Hug
Момичета днес си разглеждах стари снимки и попаднах на една-аз облечена с черен панталон с бели кантове,черна шапка,бяла ръкавица с пайети и значки от двете страни на блузката.Спомних си онези времена и много чувства нахлуха в мен. CryБезкрайно ми е мъчно за Майкъл.

 Crazy Покажи ниииииии ....
Виж целия пост
# 511
Ще ги сканирам и ще ги пусна  Hug
Виж целия пост
# 512
Започва да става все по-реално,че го няма.Чествания,награди,които той никога няма да получи лично...
Ще ми липсва и защото Майкъл беше онова топло и сигурно място,при което мога да се завърна винаги.Сега ми е отнето.Знам,е ще кажете,че онова,което ни е оставил е важно.но не мога да го гледам и да не осъзнавам,че моето Спасение вече не е тук.Че онова топло и сигурно място,е разбито и осквернено от мъничките и пълзящитите

Вики,винаги,когато съм гледала 30 годишнината ме е обземало едно различно усещане за Майкъл.Не мога да ти го обесня.Песните са същите,хореографията е същата,но енергията е различна.Имам чуството,че се раздава до краен предел.И,да,вижда се,че атмосферата е била невероятна.Завиждам ти.Ако можех бих разменила концерта си в Истамбул за този в Ню Йорк.

Lati,може би говориш за това?

http://www.mjjpictures.com/main.html


Знам за какво говориш. Все едно си ограбена, нали? Все едно са ти издърпали здравата почва изпод краката и няма за какво да се захванеш.
Виж целия пост
# 513
Да,точно за това говоря.Той ми беше като тайното скривалище от проблемите.При него нямаше обвинения,наказания,болка...Имаше само топлина и усмивка,вяра.Даваше ми слили да се изправя и да продължа.Сега самата мисъл,че го няма ми отнема тази сигурност.Няма къде да поплача или да се зарадвам.И за мен е объркващо.Вече започва да ми става много тягостно да събирам парченцата от неговия пъзел.Страхувам се,че когато намеря последното ще изпитам такава невероятна празнота,че не мога да си обясня как ще се преборя с нея.Говоренето за Майкъл в минало време е едно от най-тежките неща,които съм правила.
Виж целия пост
# 514
Лили, аз и все още не мога да говоря за него в минало време...Не искам просто. Топлината, сигурността, усмивката - права си Sad Сега ги няма, и има в същото време. Объркващо е, но го обичам, и знам, че докато го има това чувство, ще я има и утехата - макар и никога съвсем достатъчна.
Не знам, много съм объркана и аз Cry
Виж целия пост
# 515
"Така далече от мечтата беше този ден,далеч от смисъла,от мен самата.
Загубих пръстена.И кръстчето между гърдите си.Тъй гола никога не съм оставала.А може би и слънце нямаше.Не знам,не знам...
  Ютията,с която бях приглаждала страха и тъмнината,за да ми бъдат някак поносими,откраднаха.Загубих сънищата си.Какво оставаше-ден,сякаш някой го излива от бетон и го превръща в стена до небесата,и до самия край върви стената,и през ноща не спира,и отвъд очите ти...
  Така безпомощна не съм била до тук.
  И даже въздухът,когото обожавах,се блъсна в лицето ми
и го разпука на остри късове подобно на огледало
и пак удари и ги натруши,звъняха,чувах и къде ли се забиваха?И пак със чук,
със точност,а може би със право,
додето се превърнаха на прах."
                                                               Рада Александрова


Ето това е .Разбираш ли?
Виж целия пост
# 516
"Така далече от мечтата беше този ден,далеч от смисъла,от мен самата.
Загубих пръстена.И кръстчето между гърдите си.Тъй гола никога не съм оставала.А може би и слънце нямаше.Не знам,не знам...
  Ютията,с която бях приглаждала страха и тъмнината,за да ми бъдат някак поносими,откраднаха.Загубих сънищата си.Какво оставаше-ден,сякаш някой го излива от бетон и го превръща в стена до небесата,и до самия край върви стената,и през ноща не спира,и отвъд очите ти...
  Така безпомощна не съм била до тук.
  И даже въздухът,когото обожавах,се блъсна в лицето ми
и го разпука на остри късове подобно на огледало
и пак удари и ги натруши,звъняха,чувах и къде ли се забиваха?И пак със чук,
със точност,а може би със право,
додето се превърнаха на прах."
                                                               Рада Александрова


Ето това е .Разбираш ли?

Разбирам, и то повече, отколкото можеш да си представиш. Просто ми е трудно да го опиша. Хубаво, че ти намираш верните стихове Hug
Виж целия пост
# 517
Взех ги от M&M форума, прекрасни са. Хората по света какво правят за Майкъл. Защото в БГ никога няма видим нещо подобно

http://www.youtube.com/watch?v=I0VvZnvtXOs
http://www.youtube.com/watch?v=N9HYnEt97hs

И мен ме разшлака по сутрешно му ,като че наистина те удря реалността и осъзнаваш.... Cry

Много им завиждам на тези младежи че са толкова много и заедно и като че ми припомни едно време колко много бяхме и ние ,и сега сме много но сме пръснато по-света и е трудно.Добре че ви има вас тук...
Виж целия пост
# 518
"Така далече от мечтата беше този ден,далеч от смисъла,от мен самата.
Загубих пръстена.И кръстчето между гърдите си.Тъй гола никога не съм оставала.А може би и слънце нямаше.Не знам,не знам...
  Ютията,с която бях приглаждала страха и тъмнината,за да ми бъдат някак поносими,откраднаха.Загубих сънищата си.Какво оставаше-ден,сякаш някой го излива от бетон и го превръща в стена до небесата,и до самия край върви стената,и през ноща не спира,и отвъд очите ти...
  Така безпомощна не съм била до тук.
  И даже въздухът,когото обожавах,се блъсна в лицето ми
и го разпука на остри късове подобно на огледало
и пак удари и ги натруши,звъняха,чувах и къде ли се забиваха?И пак със чук,
със точност,а може би със право,
додето се превърнаха на прах."
                                                               Рада Александрова


Ето това е .Разбираш ли?

Разбирам, и то повече, отколкото можеш да си представиш. Просто ми е трудно да го опиша. Хубаво, че ти намираш верните стихове Hug

Не казвам,че не разбираш.Друго значение имаше.Ето още едно от същата авторка.

"В тоя час когато се руши денят и всички гласове го изоставят,аз те изграждам.Изграждам те от спрелите минути,които тегля от небитието-
сребриста нишка,тъй тънка-дъх-и може да се скъса.От кожата,в която си попил,от паметта й,от зърната на гръдта ми.
От целия живот на мъката.Дори да имам само тази нощ,ще продължа,защото сянката ми е вградена в тебе.И ще строя в безмилостния въздух отново,и отново,ще ослепее погледът ми от излъчване,а вътрешното зрение ще се взриви от напрежение-дано те срещна мъничко реален.
 Отде да взема повече минути,аз имам само шепа сън и думи и някаква подровена стена,която все се мъча да не падне,засаждам борове наоколо и слагам примки,трева посях и казах:
 Ето,слънце!
   сега,когато тръгваме надолу,
към оня връх,
зад който свети нищото,не мога да се утеша,изграждам те.
  Каква е тая сила наистина да бъдеш?
  И разруши съня ми,стената,всичко в мене,и нека...
  И нака стене тихичко тревата когато я поливам"
                                                                                    Р.Александрова
Виж целия пост
# 519
Ето две клипчета на живо от концерти.Дано ви харесат  Peace
http://www.vbox7.com/play:2ab4d0fa#
http://www.youtube.com/watch?v=1qDkmFOLKus&feature=related


Незнам какво да ви напиша,много ми е тежко наистина...всеки ден слушам неговите песни,клипове и се чудя защо трябваше да става така.Кога ще отмине тази болка ,всеки път като го гледам ми се насълзяват очите.
Виж целия пост
# 520
Предупреждавам,че клипа е МНОГО тежък.Ако все още не можете да спрете сълзите,не го гледайте.На едно от момичетата в М&М форума е.

http://www.youtube.com/watch?v=_Hjrev5tC4w
Виж целия пост
# 521
аз съм на обратния фронт - започва да ми става все по - нереално..не точно, по скоро губя желание за всичко, искам да се усамотя някъде и само да слушам Майкъл, нищо друго..искам да не ме чака нищо за правене един цял ден да си гледам тетрадките, в които съм лепила снимка на Майкъл преди милион години, да слушам всички песни, които мога да открия негови - стари, нови, всичко и да мечтая, да не беше така, да моля за поне един знак че е там, където му е добре, да се обвинявам, че той на мен е дал много, аз на него нищо, да с еопитвам да вярвам, че не е е така и че е знаел, че го обичам и съм зад него за всичко........трудни мисли, хаотични, разбъркани и все по - натискащи ме надолу.
Чета ви и не знам с какво и как да се включа, какво да напиша, защото ми е повече от мъчно, повече от трудно, повече от нереално.....
отказвам да приема истината все едно, разирате ли...
Никога през жвота си не съм била така...........
Виж целия пост
# 522
Едно от многото любими изпълнения на "Man in the miror"http://www.youtube.com/watch?v=snjlNkl9PAA&feature=related[/u


Виж целия пост
# 523
аз съм на обратния фронт - започва да ми става все по - нереално..не точно, по скоро губя желание за всичко, искам да се усамотя някъде и само да слушам Майкъл, нищо друго..искам да не ме чака нищо за правене един цял ден да си гледам тетрадките, в които съм лепила снимка на Майкъл преди милион години, да слушам всички песни, които мога да открия негови - стари, нови, всичко и да мечтая, да не беше така, да моля за поне един знак че е там, където му е добре, да се обвинявам, че той на мен е дал много, аз на него нищо, да с еопитвам да вярвам, че не е е така и че е знаел, че го обичам и съм зад него за всичко........трудни мисли, хаотични, разбъркани и все по - натискащи ме надолу.
Чета ви и не знам с какво и как да се включа, какво да напиша, защото ми е повече от мъчно, повече от трудно, повече от нереално.....
отказвам да приема истината все едно, разирате ли...
Никога през жвота си не съм била така...........

Разбирам те! Hug
Виж целия пост
# 524
Здравейте момичета!  Hug

Днес ходих на село, малко да се поразсея, ама на. Влизам и чета и пак сълзите тръгват  Sad Отварям клипче, докато тръгне, само първата картина от клипчето и пак една топка на гърлото и го давам на пауза. Лили описва много точно как се чувствам. Много правилно - "При него нямаше обвинения,наказания,болка", "Даваше ми слили да се изправя и да продължа.Сега самата мисъл,че го няма ми отнема тази сигурност.". Наистина нещо много различно, особено когато "си" с Майкъл. Колко е трудно не е истина...
На село му ударих един следобеден сън, че познайте кого сънувах - Майкъл. Ех, толкова хубав беше. Имаше едно сладко изражение на лицето си. Беше облечен в черно, строен. Беше с Парис, Принс и Бланкет. И не знам защо, но го сънувах без грим и беше много, много по-хубав от колкото като го намажат с всякакви работи там дето му слагат. Даже наскоро гледах една негова снимка, то направо червено червило имаше, тая неговата гримьорка знае ли си работата, не я ли знае  Rolling Eyes Но айде сега..
Аз си изключвам мозъка, не мога да мисля. Тоест не искам да мисля. Боли много. С всеки изминал ден става по-реален, боли двойно повече.
Радвам се, че сте тук   bouquet

П.П. Благодаря за коментарите относно разказчето. *blush* Аз пак правих промени, ама вече за трети път да качвам, айде.. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия