Кате, като те чета и все едно всяка дума, писана от теб, излиза от устата ми. Мъчно ми е, тежко ми е, знам, че не се получаваше, но продължавам да се питам "не можеше ли нещо да се направи, дали не се предадох прекалено рано?". И аз също като чуя за "кърмените деца това, а останалите - онова" се хващам, че гледам лошо. Усещам даже, че на моменти завиждам леко на всички майки, които кърмят и ще имат "по- особена и стабилна връзка с децата си" и пак се вкарвам в някакви приключения. Но после се сещам колко прекрасно, нежно, обичащо и целуващо е некърменото ми дете, сравнено с много други кърмени... колко по- здраво, калено, издръжливо е пак сравнено с онези кърмените и стигам до заключението, че само с кърма не се отглежда дете, само с кърма не става "качествено", много по- важно е какъв родител си и как реагираш на останалите му нужди... Да, сигурно е прекрасно да кърмиш, да знаеш, че само от теб и никой друг се нуждае, но също така е важно да си спокоен родител, да имаш силите, нервите, времето и енергията да му се усмихнеш, поговориш, погалиш, погушкаш в моментите, когато не е гладно, вместо да махнеш с ръка и да си кажеш "не е гладно, преобуто е, няма причина да плаче, глези се", но за съжаление много съвременни майки (и кърещи и некърмещи) правят тези комунистически констатации...
"Изкуството да бъдеш родител" я споменавах още докато бременеехме. Четох я няколко пъти, когато Ал беше бебе, после прохождащ, в ранното му юношество и сега мисля пак да си я преговоря. Това за мен е книгата с главно К що се касае за книга от типа "бебешки пътеводители".
Мони, пробвай с Еуфорбиум - хомеопатично е, може и да го знаеш. Става и за малки бебенца. По принцип е ефикасно при хрема, която още не е станала тежка, в началната й фаза, но все пак, няма да навреди, дори и да не помогне... Пък ксилометазолина си го запази за крайния случай...
Още веднъж - стискам палци да минава 
Рая, преди години и аз си ходех все със запушен нос и капех в продължение на месеци "Нафазолин" (вече не се произвежда), оказа се, че съм развила някаква наркомания към тези капки, положението беше страшно...
Виж целия пост
"Изкуството да бъдеш родител" я споменавах още докато бременеехме. Четох я няколко пъти, когато Ал беше бебе, после прохождащ, в ранното му юношество и сега мисля пак да си я преговоря. Това за мен е книгата с главно К що се касае за книга от типа "бебешки пътеводители".
Мони, пробвай с Еуфорбиум - хомеопатично е, може и да го знаеш. Става и за малки бебенца. По принцип е ефикасно при хрема, която още не е станала тежка, в началната й фаза, но все пак, няма да навреди, дори и да не помогне... Пък ксилометазолина си го запази за крайния случай...
Още веднъж - стискам палци да минава Рая, преди години и аз си ходех все със запушен нос и капех в продължение на месеци "Нафазолин" (вече не се произвежда), оказа се, че съм развила някаква наркомания към тези капки, положението беше страшно...
Каза, че покрай малката и по-големите и братчета няма време дори да чете. 
явно всички много ви се кефим 
И кърмата, която изцеждам за да си облекча гърдите- 
Родителите ни се разведоха, когато аз бях на 13, а той - само на 3, и по стечения на обстоятелствата и двамата останахме при баща ни. Така че - може да предположите дали имаме добра връзка с майка ни, щом сме израстнали без нея ... Както и да е, няма да навлизам в подробности, че е твърде лично. Просто бях започнала да намирам обяснение на всичко лошо - за болестите, за проблемните зъби, за лошите отношения с майка ни и т.н. в ... некърменето. Обвинявах я вътрешно, че не ни е кърмила. Което, разбира се, са свободни съчинения от моя страна и просто глупаво обяснение защо еди кое си се е развило по лош начин. И всичко това, защото прекалено много четох по тази тема и се вкопчих в тази "причина". Когато се роди Алекс и на 3тия ден направих мастит (за което изревах тук и благодарение на съветите и подкрепата на много от вас се преборих), пак започнах да се вкарвам във филми - как няма да мога да кърмя и как и аз ще бъда лоша майка. Превърнах го направо във фикс-идея да си кърмя детето и това най-много ме психираше - ако не се оправя с проблема с гърдите, тогава какво? Слава богу, всичко се оправи с много упоритост от моя страна, но в някоя от безсънните нощи се "осъзнах", че не "кърменето" или "некърменето" те правят добра или лоша майка. Това не зависи от теб (освен ако съзнателно не искаш ти самата да си кърмиш детето), а от редица други обективни и субективни фактори. Добра майка те прави отношението ти към детето и стремежът да му дадеш най-доброто, което е В ТВОИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ. Така че, макар че съм от "кърмещите" майки (в никакъв, ама в никаъв случай не искам да правя делене или противопоставяне между "кърмещи" и "некърмещи", и затова сложих кавичките), съм напълно съгласна с Муцуна - "че само с кърма не се отглежда дете, само с кърма не става "качествено", много по- важно е какъв родител си и как реагираш на останалите му нужди" 
)
От време на време му казвам "на мама гушАнчето" или "гушАнкото" и разни от сорта измишльотини. А за белия шум - баща му му пуска дъждец, има лекичък ефект.
, а ето и кака Маргаритка и бебе Кали 
По-голямата част от деня прекарваме навън, баткото в басейна, ние под чадъра на сянка. Като Анито сме на село и ние с голям басейн в двора 
