Дали си сам или не в житейски си път зависи от това как възприемаш светът около теб.
Съгласна
Сами ли сме в житейския си път?
- Публикувана: 25 юли 2009, 13:32 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2009, 01:17 ч.
# 120
31 юли 2009, 11:16 ч.
Съгласна
Виж целия пост
Съгласна
# 121
31 юли 2009, 11:40 ч.
Естествено е всеки човек да изпитва и положителни и отрицателни емоции, но мисля, че във всеки един момент трябва да се стремим към положителните. И в лошото да се вижда добро...,т.е "чашата е на половина пълна, а не на половина празна". А с отрицателните да се справяме много бързо, т.е така да направим живота си, че гнева, мъката и всички отрицателни чувства да са временни, а щастието да е постоянно. Тогава мисля, че човек е душевно здрав.
Абсолютно съм съгласна, че не трябва да се бяга и да се крие от проблемите. Както се казва "Право куме в очи". Но да живееш в мъка, че някой не ти обръща вниманието, от което имаш нужда, е меко казано абсурдно.
Виж целия пост
peiota, дълбочината на чувствата не се отнася само за тези с положителен знак.
"Силно да люби и мрази" , разбираш, нали?
Щастието и еуфорията са временно явление, а не перманентно.
Както и гнева.
Само да те информирам, че именно, хората, които бягат от тези емоции, си навличат най-сериозни неприятности със себе си светът.
Защото от тях не може да се избяга и те се превръщат в разрушителни, ако не са контролирани подходящо.
Ако ти, обаче смяташ, че трябва да изпитваш само и единствено положителни емоции, винаги да си щастлива и никога да не изпитваш тъга или болка, няма смисъл да те разубеждавам.
"Силно да люби и мрази" , разбираш, нали?
Щастието и еуфорията са временно явление, а не перманентно.
Както и гнева.
Само да те информирам, че именно, хората, които бягат от тези емоции, си навличат най-сериозни неприятности със себе си светът.
Защото от тях не може да се избяга и те се превръщат в разрушителни, ако не са контролирани подходящо.
Ако ти, обаче смяташ, че трябва да изпитваш само и единствено положителни емоции, винаги да си щастлива и никога да не изпитваш тъга или болка, няма смисъл да те разубеждавам.
Абсолютно съм съгласна, че не трябва да се бяга и да се крие от проблемите. Както се казва "Право куме в очи". Но да живееш в мъка, че някой не ти обръща вниманието, от което имаш нужда, е меко казано абсурдно.
# 122
31 юли 2009, 11:47 ч.
Човекът е душевно здрав, когато балансира чувствата си и е способен да преживява цялата им гама.
Да се бориш непрекъснато да си щастлив, е доста изтощително и рано или късно води до някакво разстройство.
Не е възможно ВСИЧКО да те радва. Всъщност, възможно е при патологичните случаи.
Няма постоянно щастие.
Но би могло да има хармония между отделните емоции.
Виж целия пост
Да се бориш непрекъснато да си щастлив, е доста изтощително и рано или късно води до някакво разстройство.
Не е възможно ВСИЧКО да те радва. Всъщност, възможно е при патологичните случаи.
Няма постоянно щастие.
Но би могло да има хармония между отделните емоции.
# 123
31 юли 2009, 11:48 ч.
Да, сами сме, даже и да има публика.
Много неща ми се казват по темата, но не мога да ги стегна в няколко реда.
Виж целия пост
Много неща ми се казват по темата, но не мога да ги стегна в няколко реда.
# 124
31 юли 2009, 12:03 ч.
peiota, между оптимизъм и душевно богатство има разлика.
И между другото, колкото е по-примитивна една личност, толкова е по-близо до твоето описание.
Доказано е, че в Индия, Китай и в ромските общности има най-много статистически щастливи хора.
Да ти опиша как живеят? Като скотове. Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
А тези чувства, като дълбока тъга, меланхолия и прочие, са привилегия на богатите духом личности, разговорно казано.
Виж целия пост
И между другото, колкото е по-примитивна една личност, толкова е по-близо до твоето описание.
Доказано е, че в Индия, Китай и в ромските общности има най-много статистически щастливи хора.
Да ти опиша как живеят? Като скотове. Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
А тези чувства, като дълбока тъга, меланхолия и прочие, са привилегия на богатите духом личности, разговорно казано.
# 125
31 юли 2009, 12:11 ч.
Постовете ви стават все по-дълги и все по не ги чета 
Дървени философи
Виж целия пост
Дървени философи
# 127
31 юли 2009, 12:17 ч.
Azzy, щом е така...аз съм щастлива, че съм душевно бедна 
Само не разбрах къде е връзката между примитивния и душевно богатия? Един примитивен не може да е душевно богат ли?
Виж целия пост
Само не разбрах къде е връзката между примитивния и душевно богатия? Един примитивен не може да е душевно богат ли?
# 128
31 юли 2009, 12:19 ч.
Не мога да се съглася с това.
Щастието не е задължително да се съизмерва с качеството на живот в чисто битов аспект.
А емоциите са нещо лично и няма как да ги измерим или отнесем към някакво познато ни понятие.
Като човек, запътил се на духовно пътешествие именно към Индия и Тибет, съм чувствителна по темата.
Виж целия пост
Доказано е, че в Индия, Китай и в ромските общности има най-много статистически щастливи хора.
Да ти опиша как живеят? Като скотове. Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
Да ти опиша как живеят? Като скотове. Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
Щастието не е задължително да се съизмерва с качеството на живот в чисто битов аспект.
А емоциите са нещо лично и няма как да ги измерим или отнесем към някакво познато ни понятие.
Като човек, запътил се на духовно пътешествие именно към Индия и Тибет, съм чувствителна по темата.
# 129
31 юли 2009, 12:23 ч.
Говориш за различни неща, КЛОНКА.
А по принцип емоциите и чувствата могат да се сложат в определени параметри.
Затова направих аналогия с овчарката на съседите и изобщо не се шегувах.
Кучетата изпитват емоции, но са ограничени, спрямо спектъра при хората, който е по-широк.
А за усещането за щастие в примитивните общества, не съм го измислила аз и е факт. Именно, поради социално-битовите особености и оцеляването на физическо равнище.
Факт е също така право-пропорционалната връзка между дупките в икономиката и равнището на културните ценности и търсения.
В общество, страдащо на икономическо ниво, страда и културата.
Виж целия пост
А по принцип емоциите и чувствата могат да се сложат в определени параметри.
Затова направих аналогия с овчарката на съседите и изобщо не се шегувах.
Кучетата изпитват емоции, но са ограничени, спрямо спектъра при хората, който е по-широк.
А за усещането за щастие в примитивните общества, не съм го измислила аз и е факт. Именно, поради социално-битовите особености и оцеляването на физическо равнище.
Факт е също така право-пропорционалната връзка между дупките в икономиката и равнището на културните ценности и търсения.
В общество, страдащо на икономическо ниво, страда и културата.
# 130
31 юли 2009, 12:26 ч.
Естествено е като имаш по малки претенции да се чувстваш по лесно щастлив. Но не бих се "принизила" нарочно, за да не се разочаровам.
Не искайте каквото не можете да имате и ще сте щастливи. Да, ама искам, и страдам, и не се отказвам, по добре ми е така, отколкото да се примиря.
Виж целия пост
Не искайте каквото не можете да имате и ще сте щастливи. Да, ама искам, и страдам, и не се отказвам, по добре ми е така, отколкото да се примиря.
# 131
31 юли 2009, 12:27 ч.
Прекалено и крайно ми звучи изказването ти, Azzy!
И като всяка крайност не е задължително вярно.
Виждайки само външното, непознавайки душевния свят на упоменатите..., не можеш да си правиш категорични изводи.
Богатите духом отде произлизат!? Само от приятно уреден бит ли!?
Виж целия пост
peiota, между оптимизъм и душевно богатство има разлика.
..... Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
А тези чувства, като дълбока тъга, меланхолия и прочие, са привилегия на богатите духом личности, разговорно казано.
..... Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
А тези чувства, като дълбока тъга, меланхолия и прочие, са привилегия на богатите духом личности, разговорно казано.
И като всяка крайност не е задължително вярно.
Виждайки само външното, непознавайки душевния свят на упоменатите..., не можеш да си правиш категорични изводи.
Богатите духом отде произлизат!? Само от приятно уреден бит ли!?
# 132
31 юли 2009, 12:34 ч.
Прекалено и крайно ми звучи изказването ти, Azzy!
И като всяка крайност не е задължително вярно.
Виждайки само външното, непознавайки душевния свят на упоменатите..., не можеш да се правят категорични изводи.
Богатите духом отде произлизат!? Само от приятно уреден бит ли!?
Кучета ли? Или душевния свят на един индивид от примитивен социум?
Съвсем правилно ме разбра.
И само да допълня- изказванията ми нямат общо с аскетизма, за който говори КЛОНКА, при който отказването от светкото и благата на цивилизацията да са съзнателен избор, с цел извисяване на духа. Това е друга тема.
Виж целия пост
peiota, между оптимизъм и душевно богатство има разлика.
..... Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
А тези чувства, като дълбока тъга, меланхолия и прочие, са привилегия на богатите духом личности, разговорно казано.
..... Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
А тези чувства, като дълбока тъга, меланхолия и прочие, са привилегия на богатите духом личности, разговорно казано.
И като всяка крайност не е задължително вярно.
Виждайки само външното, непознавайки душевния свят на упоменатите..., не можеш да се правят категорични изводи.
Богатите духом отде произлизат!? Само от приятно уреден бит ли!?
Естествено е като имаш по малки претенции да се чувстваш по лесно щастлив. Но не бих се "принизила" нарочно, за да не се разочаровам.
Не искайте каквото не можете да имате и ще сте щастливи. Да, ама искам, и страдам, и не се отказвам, по добре ми е така, отколкото да се примиря.
Не искайте каквото не можете да имате и ще сте щастливи. Да, ама искам, и страдам, и не се отказвам, по добре ми е така, отколкото да се примиря.
Съвсем правилно ме разбра.
И само да допълня- изказванията ми нямат общо с аскетизма, за който говори КЛОНКА, при който отказването от светкото и благата на цивилизацията да са съзнателен избор, с цел извисяване на духа. Това е друга тема.
# 133
31 юли 2009, 12:38 ч.
Кучета ли? Или душевния свят на един индивид от примитивен социум?
...
Щом ти е приятно да се правиш на разсеяна, продължавай!
Нямам претенцията, че мога да знам всичко за една социална група. Би било високомерно да го твърдя, че и да ги квалифицирам като кучета...
Виж целия пост
Кучета ли? Или душевния свят на един индивид от примитивен социум?
...
Нямам претенцията, че мога да знам всичко за една социална група. Би било високомерно да го твърдя, че и да ги квалифицирам като кучета...
# 134
31 юли 2009, 12:47 ч.
Луна, коментарът ми не е обиден.
Само констативен.
Допълних един от предишните си постове с повече подробности, ако желаеш, можеш да прочетеш.
Направих си труда да направя доста подробни обяснения и бих казала, че последното, с което може да определи участието ми по темата е, че се правя на разсеяна.
Виж целия пост
Само констативен.
Допълних един от предишните си постове с повече подробности, ако желаеш, можеш да прочетеш.
Направих си труда да направя доста подробни обяснения и бих казала, че последното, с което може да определи участието ми по темата е, че се правя на разсеяна.
Препоръчани теми