Дали на планина или пък на море, къде ли да отиде малкото дете?

Ан Мари, Алекс и в розово и синьо все е страхотен. И приятелката му е хубава.

И как я оглежда нали? Бащичко от малък
Шегувам се
Де се затрихте всички? Хелче, Дани, Гери, Мидичка, Ивана,...

Здравейте,

Дали мога да се присъединя към вас и в седмичната...

Ан, бебо наистина е много сладък, дори и с розово...

  дори и дъжда не може да задържи никой в къщи,а?

Тук съм, но нямах нет допреди малко. Мъж ми така го е направил че някаква жичка прекъсвала и се борих с него. Сега си дойде и го оправи.
Ама наистина къде да другите? 

Деси, много се радвам че си видяла и си гушкала бебо. Надявам се това да ти е дало нови сили и вяра че всичко ще е наред.

Комикс, разбира се че си добре дошла. Разкажи повече за вас? 

Аз да ви кажа днес ходихме на контролен преглед при зъболекаря и каза че раната е зарастнала, но каза че трябвало да потърсим консултация с логопед, защото Лора имала скъсена юздичка на езичето и това щяло да й пречи на говора и на развитието на езика. Трябва също да отидем да я срежат  Само по доктори го водим това дете... всичко дето може да не е наред все на нея ще е...  Важното е че е жива и здрава де, това са дето се вика бели кахъри.

Хелче, направи консултацията щом са ти казали.
Навремето са казали на мама, че и мен трябва да ме режат. Тя обаче не се е навила. И имам френско "Р"

Хелче, по-добре се консултирай с повече доктори, може пък да не е точно така, както казва зъболекаря. Браво, че зараства раничката, после така хубаво ще и се наредят зъбчетата...

Аз, писах в другата тама "Да се запознаем...". На 31.07.2099, в петък, родих момиченцето си в 26 г.с, което все още се води аборт, дори от Шейново бяха така любезни да ми кажат, след 15 дни да си потърся "аутопсията". Стана ми интересно каква аутопсия при живо бебе и майка с кърма ще има ( никой не си направи труда да ме консултира за тази толкова малка подробност )  . В момента е пациентка на Неонатологията в Клиниката по педиатрия на МА, ходя всеки ден за сведения, моля ги да поискат нещо, да направя нещо, каквото мога, макар и дребно, защото това бездействие и чакане ме убиват. Може би и поради тази причина реших да поддържам лактация, но с такова нетърпение чакам мига, в който ще поискат да и дават от моята кърма...разбрах, че захранването ще стане с разредено АМ ( специално ). За сега е долу горе стабилизирана, без никакви прогнози, разбира се, защото са открили кръвоизлив в мозъчето, който не е никак малък...и така...живея с мисълта за следващия ден, когато ще получа информация за състоянието и. Все още не е записана като живородено дете, но се надявам това да ни е първата малка победа.

Отплеснах се, извинявам се.

Не си се отплеснала Споделената тревога е половин тревога
Скоро бебоците ще наваксат на тегло и ще ги нагушкате И ще имате още много победи

Ние сме с теб и с твоята малка борбена душичка. Ичпращаме й виртуални  и чакаме добри новини.

А Лора ще я заведа, дори днес следобеда се рових за логопеди, даже мислех да звъня, ама ми изчезна нет-а (не можах да отворя страницата с телефоните), после вече беше късно. Неприятното е че всичко наведнъж се струпа... Тези дни трябва да намеря и кожен лекар, защото на крачетата има едни тъмни петна, отначало бяха малки като родилни, но наскоро ми направи впечатление, че са се увеличили. Педиатърката преди беше казала, че не е нищо, но мисля за всеки случай да я заведа. Тя милата толкова вече е свикнала с докторите, че вчера като отидохме на зъболекар (бях се объркала че е сутрин) и като видяхме че го няма и тя се разрева, че я болят зъбите и не искаше да си тръгваме. А пък днес като ходихме бяхме взели и Дани, помолих и него да го прегледа, профилактично, той обаче не пожела да си отвори устата. Даже не каза как се казва, Лора обаче отговаряше вместо него. 
Днес ще се пробваме да спим без биба. Баща му го уговори да ги размени за едно голямо Ауди и за сега всичко е кротко, не е заспал, но не ги е и поискал. Ще видим дали ще стане 

Здравейте на всички.Не писах няколко дена защото минах през такива кошмари че не мога да ви опиша дори.Тукашната докторка разбрала че искам да си изместя децата в София.Ама го приела така на дълбоко..Подготвила линейка производство може би 50 години на миналия век,каза ми"разписвай се и децата тръгват на твоя отговорност.Нали така си искала"Едното дете щяло да пътува екстубирано без кувьоз,другото интубирано-в една линейка!!!Понеже имат само един транспортен кувьоз.Състоянието им позволявало-сега,днес и в този час!С един лекар и една сестра!!!Благодаря на Бога че имаше кой да ме посъветва и да ми препоръча УМБАЛ-Плевен,както и да ме свърже там с др Росманова и колегите и неонатолози.Поръчах линейка за децата,естественно по отделно,двете да пътуват заедно беше абсурд.Екстубирано-абсурд!С един лекър и една сестра двете деца-абсурд!Всичко беше за моя сметка,но нали задоволих ГЛЕЗОТИЯТА СИ да си преместя децата!От Плевен подходиха с голямо разбиране и поеха децата,за което съм им безкрайно благодарна..Та в крайна сметка Русенската линейка незнам поради какви причини неможа да захрани кувьоза.А ако се беше случило нещо по пътя?!Колко километри са това!
Какви неща още чух,какво преживях не искам да казвам.А аз просто исках най доброто за децата си.Нима нямам право на това!Нима човешкия живот е просто рутина и детска игра..В каква държава живеем,как да поверим децата си на хора които слагат личните си чуства пред служебния си дълг..ами Хипократовата клетва..Аз съм просто една МАЙКА.Коя от вас не би се опитала поне да помогне на децата си,коя майка не би ме разбрала???Каквото са могли,направили са го-да,може би.Аз отдавна загубих доверие в този екип.Но знам че може и повече,убедена съм.Убеждавах се всеки ден и чаках търпеливо.Благодарна съм им до там че децата ми са живи благодарение на техниите грижи.Живи но не и обгрижвани.Но всичко това вече е минало и не искам да се връщам към него.
Сега децата са в Плевен.Добре са понесли пътя.Още от първия ден са натдали по 5гр    Затваряме дуктус'а на сърчицето(незнам точно терминологията-шума на сърцето).Гледали са ги на УЗ,имали преминаващи вече кръвоизливи 1-2 степен.Позволиха ми да докосна децата си,даже ми го препоръчаха.За пръв път след почти месец раздяла се докоснахме.Чуството беше неописуемо.Сякаш земята спря да се върти...След почти месец някой ми казва нещо добро,дава ми дори и малка да е надежда.След почти месец аз не се притеснявам от факта че съм отишла на свиждане на децата си.Сега плача-пак,но този път от вълнение.След толкова дни на лоши вести..Знам че битката сега започва,знам и че няма да ни е лесно,знам и че риска не е преминал..знам но сега съм по спокойна.
Дано,дано,дано вече всеки ден по малко да вървим напред.
Комикс,мила не се отчайвай.И аз нямах време за терапия преди раждането за да помогна на децата,и ние сме с инфекция.Но им вярвам много силно и знам че ще се справят.Вярвай и ти на детето си.От сърце ти желая да ти е жива и здрава!!Силно стискам палци на теб и малката ти порцеланова кукличка
На всички вас момичета благодаря че бяхте с мен и ми помогнахте    .Бяхте ми голяма упора и все още сте!Радвам се че ви има.Надявам се вече с добри вести да се чуваме

Аз и преди май съм давала линк към профила на таз дама - http://www.bg-mamma.com/index.php?action=profile;u=1338
Хелче пиши й, да те посъветва.

Аз преди 3г бях луднала покрай Дияна. Имаше проблем с мекото "Л", т.е. всичко завършващо на "л", като например папагал в нейната уста звучеше "папагау". Сега всичко е наред. В началото на учебната година през класа им минавала логопедка, и само 1-2 деца имали проблеми.
Отивам да вадя водолази от ваната

Деси, влади как е?

Хелче,когато големият ми син се роди и захраних-все ревеше от лъжицата.Ядеше през биберон и се огледах в устата му.Видях къса юздичка и споделих с педи.Каза да не тормозя малък и го заведох на лекар(хирург).Беше на 7м.Жената категорично отказа толкова малко дете да го цепне,а аз категорично отказах да си тръгна ей така.Тя настояваше на 2г. ако  има проблем,да отида за цепване.Е,цепна веднага и детето й се хилеше без да разбере какво става.Не е плакъл.1ч. не пи вода и това беше.След 1 седмица започна да се храни с лъжица без рев.Изобщо не сме имали проблеми.За мен варианта е колкото по-рано,толкова по-добре

Комикс,влизам ти в положението.Знам колко бавно минават минутите и как броиш часовете до утрешното позвъняване.Как всеки качен грам е изкачване към по-висок връх.....
  дано скоро се прибере у дома малката душица!
Дръж ни в течение мила  

пп:Анмари,писали сме заедно.Влади е качил днес 40гр.(1.850кг.),но май не теглят правилно децата

Daliya радвам се че са се раздвижили при вас нещата. Стискаме палци.

Комикс, и аз бях шокирана когато ведага след раждането на Вики (в 32 г.с.) се чудеха как да го запишат - като раждане или аборт. Сега разбирам, че процедурата е такава, но действа много стресово за майката (може би е редно това да се промени при положение, че детенцето е живо към момента на раждането). Но това за "аутопсията" направо ме срази. Тези хора на моменти забравят, че срещу тях има жив човек, уплашен при това.
АнМари, разсмя ме с водолазите .

Благодаря, момичета  присламчих се тук, защото вие знаете най-добре през какво минаваме с беба....

По закон, всяко бебе родено под 1000 гр и 35 см е аборт....

Моля се и се надявам, след време да им заведа т.а нар "аборт" колко голям и здрав е порастнал....
Аз, разбирам, че докторите трябва да минават над нещата, защото ако преживяват всеки тежък случай ще свършат в лудницата, но подхода е важен, така мисля аз....

Деси, при нас е рано да се говори за наддаване. Не е захранена мънината още, ама се моля и до това да стигнем  Вчера, докторката каза, че е свалила, но не са я теглили, защото теглото сега и е най-малкия проблем....

Чакам с нетърпение да стане 12:30 на обед...осъзнавам, че моя живот е фиксиран от сведение до сведение....