Мдааа,
българското училище...
Интересно е как се разпалва спора само от нищото и защо някои подскачат остава необяснимо и за мен.
Мога да споделя, че имам доста пряк достъп до училищна среда в неособено голям град. Нямам впечатление, че всеки учител знае изброеното или защо е там понякога.
А да имам опит и с детето ми в един голям град в Бг. И за там не мога да кажа, че е точно както описаното, че всеки учител е запознат и че знае що е то детска психология. Ето и отклонението по въпроса. Да моето дете знае много, може много и се справяше отлично с материала, има идеи и винаги иска да даде най-доброто. Това се оценяваше, но чак прекалено според мен. Защото не ми се струва нормално, децата от 3 класа да помнят и да бъдат сравнявани с нея, а също и родителите(те дори не бяха от нашия клас) да ме срещат и да ми споделят как господина и на тях е похвалил моето дете Иначе на мен не ми беше лошо, когато и учителя по спорт ми я хвалеше, точно колкото и онзи по музика, точно колкото и класната по основните предмети. Но мисля, че е предостатъчно,ако само на мен споделят.
Може би не се изразих добре, но с това искам да кажа, че ми се струваше, че не се търси индивидуалността на всяко дете. Да бъде похвалено и то за нещото, с което се справя добре. Мисля, че в Първи клас по-важно от това няма.
Друг е въпроса, че незнам как моето дете щеше да се оценява на по-късен етап, когато информацията в учебниците е основно "сух" вариант. Тук оценявам подхода на вече втори основен учител. Доволна съм от методите на поднасяне на информацията и от оценяването на индивидуалността.
И аз намирам постовете на kalinka за полезни.
Иначе понякога в тази тема и аз чета съпоставяне на бг действителност и друга, в полза на другата и то точно от тези, дето все повтарят да не го правим.
Аз за себе си ще кажа, че го правя и силно ми се набиват разликите, защото съм отглеждала деца там и тук, пак там и пак тук.
Много искам да разбера, как някой който досега си е отглеждал децата тук, ще говори, ако му се е наложи и на него да поотгледа примерно първите 7 години дете там, след като вече е видял как се гледа тук. Когато Аб-то се изписва за щяло и нещяло, когато в градината храната е леко мизерна, когато училищния павилион е точно в стола и от същото гише, на което майките очакват децата им да получат заявената примерно супа, самите деца са изкушени от вафли, вафли, чипс и най-разнообразни кроки продукции. Когато родиш и бебето ти бива отнесено до другата сутрин. Да, сестра ми преди 3 месеца роди, ами аз изтрещях тук, какво ли толкова го правят през тези 24 часа. Нито таткото има достъп, нито на нея някой казва, нито пък детето беше с проблем. В една от препоръчаните софийски болници. А за присъствие по време на раждане как бяхме изгледани, и ох каква ли съм глезла, че не се отделям от мъжа си преди цяло десетилетие. Аз и сега не обичам да се отделям значи все съм си таз глезла
А за отношението на една голяма част от персонала към личността не за тях детето не е личност, то е някой, за когото няма време за обяснение, но виж може спокойно да му се крещи( болница, училище, магазин) А какво става ако се явиш в някоя институция с 2те си деца Те си стоят отстрани, но в тишината все пак се чува, как се смеят и си говорят. Майка им си чака на опашката, но започват куп погледи и ето не след дълго и реплики, колко са невъзпитани. Ох, това ми се случи пак съвсем скоро. Мога много да напиша, но исках само да поясня, че сравненията в моя случай са не за да кажа колко е зле там. А защото оценявам колко повече се прави за личността на детето тук. И как ми се иска и там децата да получават тукашното отношение, и не само на определени и отбрани места.
А да колко реплики съм получила, че малко бой няма да им се отрази зле. И как така само се опитвам с приказки и че се и съобразявам с тяхното мнение
И все се чудя, как има личности, които забравят, че всеки може да изрази мнението си. Техен е изборът какво да четат.
И много съм съгласна с megan79. Макар, че вие си пишете за манджи и пампи и каквото ви душа сака, пък аз си отсявам, кога ми се чете за манджи и кога не. Да страшни са онези картофки на Лео.
п.с. Не съм изчела написаните няколко отговора след megan, но публикувам и изчезвам
с малко думи не мога да се изразявам, често и се чудя кой ли какво ще разбере не криво, та затуй и аз много често се улавям, че не ми се започва