Новозеландски и Австралийски мами и деца в очакване на пролетта (6)

Брукатка - интересни въпроси си задала, а на мен ми е интересно защо питаш?

Естествено, отговорът на въпроса "Вярно ли е?" е - да, вярно е

Според мен тайната на успеха се крие в: Желязна дисциплина - на училище друго може да не ги учат, но ги учат, че има правила и те трябва да се спазват. Нямат за цел да ги образоват много, защото идеята е по-голямата част от хората да работят. Да, в смисъл, да вършат работа, а не да философстват Висшето образование е лукс. Не се заплаща, но за 5 години ти си назад с 30 000 долара примерно, докато другарчето ти, което работи като електротехник/шофьор на камион/електрокар/бояджия си е купил къща, има семейство и едно две деца. В крайна сметка всеки сам си прави избора. Според мен образователната им система не е добра, но пък ето - хората се псравят чудесно с живота. А според мен за "правилността" на метода се съди по резултатите.

За бежанците мисля, че е малко попреувеличено, вярно, че надойдоха черни напоследък, но не са такава напаст. Освен това аз лично нямам амбиции, които се припокриват с техните, в смисъл, не съм отишла на другия край на света, за да живея на помощи от държавата.

За езиците е вярно. Тук не се ценят други езици, освен може би китайски. Може би твоята приятелка е забравила да спомене за пълчищата дръпнати, които бродят по улиците, аз пък в началото бях най-впечатлена от тях. 

Благодаря за отговорите ви, момичета! 

mama_T , приравняването на висшето образование от България, щеше да е следващия ми въпрос и дали има български университет,който се признава в Австралия/НЗ?
А питам,защото сестра ми е предприела процедура за емигриране в Австралия и е с две малки деца, на които им предстои училище. Аз се бях поровила  за инфо и незнам до колко ще й бъде лесно  интегрирането,  ако действително е вярно това, което прочетох по форумите. Аз също се бях навила за НЗ, но имам все още малки резерви. Благодаря ви още веднъж за отзивчивостта    Предполагам,че  се наслаждавате на хубата природа и на  слънчевото време...все пак наближава лятото при вас   

Брукатака, много ми стана смешно, това е мое мнение, отпреди може би 2 години. Нещата не трябва да се вадят от контекста. Доколкото си спомням, жената питаше дали ще може да си намери работа с нейната квалификация - учителка по история, знаеше и испански. Затова така съм отговорила. Нещата са си такива, каквито съм ги описала там, за образователната система просто споделих това, което видях в автобуса.  Иначе преки наблюдения нямам. Алекс е на 6 месеца, малко рано ми е да знам, какво се учи. Но гледам - децата ходят с кеф на училище, правят все някакви интересни проекти, търсят, четат. Стига с тази българска черта - колко сме велики. Велики, супер образование, ма тънем в ла*на с извинение, и никой не иска да си седи в България. Може би образованието не им е на ниво, никой си няма и идея къде е България, ма ти знаеш ли нещо за половината страни в Африка. Както и да е де - това ми е мнението, такова, каквото съм го написала там в ИДЕ ЛИ (ПОДЧЕРТАВАМ, това се отнася за Тасмания и да, тук дори и китайския няма да ти свърши никаква работа).
Рик, тук няма китайци, съвсем сериозно, вече се убедих колко е различно от щат до щат. Е, има някаква малка част, но не такава, каквото е в Бризбън (в Сидни дори е по-зле). Сериозно говоря. Просто първия път, когато отидохме в Сидни (мое би след половин година живот в Тасмания) и аз се чудех - в Китай ли сме или в Австралия, докато тук много много не щъкат по улиците. Но пък за refugees, това, което съм написала е съвсем вярно - май тук карат всички такива, пълно е с чернокожи, идват по някаква програма и се мъчат да ги интегрират. Всички са настанени в 2 квартала и автобусите за там са пълни с чернокожи. Интегрирането май много, много не им се отдава, че само гангстери гледам по улиците (много филми гледат). Тогава ми беше много кофти, че аз се опитвах да се интегрирам в това общество, но всичката помощ беше насочена към тях. Мен - нали съм бяла и говоря английски, кучета ме яли. Много си права за реда и дисциплината, всеки знае, че правила не се нарушават и затова всичко си върви. То не трябва да си гений, за да работиш зидар, или бояджия, или дори каквото аз работех - финансов офицер. Просто спазваш правилата и процедурите, които са написани от някой, който го е работил това нещо, а не от хора, които са гении, но никога не са правили подобни неща.
ВСИЧКО, КОЕТО СЪМ НАПИСАЛА Е ИСТИНА, истина е, че е написано в черни краски, но жената имаше погрешна представа за нещата. Доколкото знам, те дойдоха в Тасмания, и се прибраха обратно в България.
За приравняването - аз имам Магистърска степен по счетоводство и контрол от УНСС. тук са ми признали бакалавърска степен. По едно време си мислех да карам магистратура, ма нещо ме мързи. Ще съм назад с едно 10 000 долара, пък и мен не ме кефи отговорна работа. Искам работа, дето отивам, правя си нещата и се прибирам вкъщи след като ми свърши работния ден, без някой да ми звъни по телефона.
ХАйде Брукатака   ако нещо те интересува, питай.
Редактирам, за да допълня.
Сега изчетох линка, който Брукатака  беше пуснала. Мнението ми се е променило по няколко точки - идеално място за отглеждане на бебета и малки деца. Хубаво , спокойно, зелено и много, много чисто. Ако имаш обаче тинейджъри, които излизат по кафета в България и се преместите тук, те определено няма да го оценят.
Имаме най-топлата къща на света. Изолация, двойни прозорци, камина с въздухоотводи във всяка стая... Така, че за къщите е както си го направиш.
За хората - слад4.5 години живот в Австралия, май се интегрирах успешно. Харесват ме, имам приятели, живота ми изглежда прекрасен.

Кatilias, благодаря ти за впечатленията, които си описала   

За пореден път се убеждавам колко е малък света, чела съм твоето мнение в Иде ли, а сега и тук във форума. Имам въпрос относно щата за живеене. Изключвам тези подходящи за бебета, разбрах,че Тасмания е един от тях. Говоря за деца на 5 и 7 години. Мен ако питат,бих им препоръчала Тасмания или НЗ, но това е, след като ви изчетох вас. В Иде ли повечето даваха съвети в никакъв случай да не е Западна Австралия или ако е там да е в голям град /Пърт/. Аз от малка съм си харесала НЗ, но незнам дали някога ще осъществя мечтата си. За сега нека да се уреди семейството на сестра ми, пък аз ще реша по-късно  Още веднъж ви приветствам,че сте направили този сполучлив избор! 

Според мен навсякъде в Австралия и НЗ е подходящо за гледане на деца - просто местата са така устроени, че навсякъде може да си вземеш бебето/детето, а и освен това всички го правят, тоест е обществено приемливо. Освен това хората открито и бурно изразяват симпатията си към децата, ние като излезем и постоянно хората се спират говорят на Ники, радват му се, играят си с него и т.н. Може да заведеш детето си в кафенето, в ресторанта, на кино, на кораб го качвахме, в автобус, влак, на концерт, абсолютно навсякъде.

Що се отнася до признаването на образованието - аз дойдох тук да правя PhD и ми признаха бг образованието, за емиграция за всяка професия си има някаква комисия или организация, която оценява образованието, но не съм чула на някого да не са признали образованието.

Австралия и България (Европа) са толкова различни, че сравненията според мен не носят голяма полза. Когато човек свикне (приеме) разликите и се интегрира (или има желание да го направи) ще се чувства добре. Сравненията няма да помогнат, защото... ами хората тук ходят с главата надолу и това само първата разлика

Препоръчвам на всеки, запътил се насам да прочете книгата на Изабела Шопова за НЗ "На изток - в рая". Тя пише за Нова Зеландия, но от гледна точка България голяма част от нещата, свързани с нравите на хората се пропокриват и човек може да добие представа, а пък и да понаучи нещо ново

За висшето образование доколкото знам,зависи какво е...аз съм строителен инженер и ми искат приравняване  тука...нормално е при условие,че всяка държава си има нейните стандарти на строителство...ако има направя един армировъчен или кофражен план на колона по БДС ще ги хвърля в смут ..а пък мъжът ми,баща му и майка му са корабни инженери и не са имали проблеми с дипломите си...Така,че е много относително това с признаването

Здравейте мадами!
пиша ви по повод на признаването на образованието-аз имах професионална регистрация на моята професия в Англия  и признаването и регистрирането тук не беше проблем- т е аз и така се озовах тук- с работна виза.
но моите наблюдения по признаването/приравняването на дипломите са следните:
- ако представите на въпросната организация по признаване/приравняване диплома само за магистър вероятността да ви приравнят дипломата към бакалавърска степен е голяма, т е  на няколко мои познати това се случи.
- аз лично си пратих дипломите за бакалавър и магистър /в същата апликация/ , естествено платих двойна такса за разлеждане на двете отделни дипломи но в крайна сметка си получих приравняване за магистър!!

p s дипломите са от Нов Български университет

УСПЕХ НА ВСИЧКИ!

Да си кажа и аз като "вътрешен" човек в областта на образованието. На мен тукашната система ми харесва повече, защото подготвя децата за живота, а не ги прави всестранно равити специалисти. Кел файда (така ли се пише?), че навремето съм решавала уравнения с не знам си колко неизвестни или съм знаела закона за не знам си какво по физика или съм решавала задачи по химия, като сега нямам никакъв спомен. Защо? Ами защото явно нямат никаква връзка с практическото ежедневие, не ми се е налагало да ги използвам и съм ги забравила. Е защо тогава са били дългите часове зубрене??? Имаше една тема за образованието в чужбина (тук в чужбинския форум). Там бях писала доста.
Тук децата още в детската градина имат "show and tell", чиято цел е да се научат уверено да застанат пред аудитория и да говорят ясно и по същество; да отговарят на въпроси, изобщо да комуникират ефективно. Имат много проекти, които ги учат да работят в група, да изказват и защитават мнение, да изслушват мнението на други, да спорят и постигат консенсус, да приемат "различното", да търсят нужната информация от различни източници, да преценяват кой източник е надежден и т.н. - все неща, които ще са им необходими независимо каква професия ще упражняват по-късно. Набляга се повече на практиката, отколкото на теорията.
Дъщеря ми е втора година ученичка: още миналата година се научи да чете елементарни текстове, да пише кратки параграфи. Винаги с желание ходи на училище. Не съм и видяла досега дете, което с нежелание да ходи на училище тук. Училището не се свързва с представата за тягостно и монотонно учене.
Някой горе беше споменал за 8 клас и че се учи материал за 5-ти. Ами като вземете пред вид, че са започнали да учат 2 години по-рано, сякаш разликата няма да е толкова голяма от гледна точка на възрастта.
Висшето образование е доста по-различно също. Това, което тук научих за 9 месеца в университета ми дава много повече увереност отколкото това, което ми е дал БГ университета. Тук всичко беше свързано отново с практиката и макар че нямаше изпити, за да заверя дисциплините падна доста четене и писане по нощите. Няма и проверка на присъствието на лекции и упражнения, но смееш ли да отсъстваш като после няма да можеш да си напишеш заданието. И т.н. и т.н.
Същото важи и когато се сравнява живота в БГ и тук. Ела, поживей и един ден осъзнаваш как "селския" начин на живот е нещо не само много нормално, но и много приятно. И нито празните улици след 19ч. (в кварталите и доста по-рано) ти правят впечатление, нито  ти липсват дългите кафета и висене по заведенията. Както каза рикк, животът тук е много различен. Ако човек дойде с рогите напред и очаква да намери втора България тук, ама да е в Австралия, по-добре да си стои в БГ.

катилиас, отнесох се и забравих да пиша за снимките. Много ми харесаха!!! Страхотна градина!!! А Алекс е абсолютен бонбон!!!!!   Ние също имаме много близко семейство приятели, които са двойка на около 70. Те са като баба и дядо на децата, обожават ги и много ни помагат когато се налага.
Браво на Флориан не само за ентусиазма, но и за свършената работа! Ние няма откъде да прекараме вода, но може резервоари да сложим примерно. Обаче излиза много скъпо!!! Плюс мястото, което ще заемат. Засега се опитвам да овладея положението като засаждам повече местни цветя и храсти, които издържат на суша и горещина. Но всяко лято се изкушавам да садя и петунии и други по-цветни растения и после ми е мъчно като изгорят.
В този ред на мисли и като спомена по-горе за желана работа, аз тайничко си мечтая да работя в  nursery, a още повече - да имам моя!   

Мили, много точно казано, за селския живот. Много ми харесва спокойствието на местните, и как никой не се впряга за глупости и как без нерви всичко се оправя. Но такъв начин на живот можеш да "оцениш", едва когато си живял достатъчно в Австралия. Именно от тази гледна точка, в началото не ми харесваше ТАсмания. От София се тупнах в Хобарт, спокойствие, едно такова, монотонно (щото не знаех какво да правя със себе си) и хич, ама хич не ми хареса. След 4.5 години мога да кажа, че направо се размазвам всяка сутрин като отворя очи и чуя птичките да пеят и видя горите около нас. Но това, както казах, го оцених след известно време живот тук. И след като се научих да карам кола 
Брукатака, явно не си чела внимателно. Тасмания не е място за първоначално установяване, доста трудно се намира работа, и както казах, не е по българския вкус. На мен лично Бризбън си ми хареса, но за започване. В смисъл - лесно се намира работа, климатът е много привлекателен (след време разбираш, че постоянната жега не е толкова хубаво, колкото звучи). Там други неща не ми хареса - цените на къщите, това, че Алекс трябваше да е вече на ясла, за да можем да смогваме със сметките и моргиджа. Както и да е - моя съвет - голям град, където е лесно да се започне, пък местенето - това е най-лесното нещо на света.
За училището - Мили пак го е казала идеално. Учат се на полезни неща. Мъжът ми можеше да готви, да прави хляб, да шие на машина - и всичко това е научил в училище. На кой му трябва тригонометрия и някакви безумни физични задачи, като не можеш да се оправиш в някаква елементарна житейска ситуация.
За дипломите - никой не ми е поискал моята. Изглежда престижно в СВто ми, и май това е. За работата, която работех, никой не ми иска някакво специално образование, стига да имаш стаж (това е трудното тук - да почнеш, да натрупаш австралийски стаж, пък после - ако ти се работи, врати много).

За образователната система - моите наблюдения са над 7-годишния ми син (навърши ги преди 3 дни). Той на този етап, без кой знае какви усилия, може да чете на 2 езика, пише (пак на два). На английкси пише съчинения и чете дебели детски книги (ве4е даже без картинки ). Събира, изважда с лекота. Учат таблицата за умножение, започнаха и да делят. Преди време ги позанимаваха и с дроби. Но няма напрежение, вси4ко се прави някак с лекота, под формата на игра. Всеки ден има книжка за 4етене у дома и спелинг бук. Много е добър в правописа. Гледам 4е думи4ките, които му дават, стават все по-сложни.

Момичета искам да споделя, че най-после актуализирахме имунизациите на децата. Оказа се по-сериозен проект отколкото предполагах, но важното е успешния край.

Сега аз се готвя за практически шофьорски изпит на 7 декември, че не ми признават българската шофьорска книжка в Западна Австралия 3 месеца след като е издадена визата. Вече имам автомобил и за мен, но ще се наложи да почака, докато започна да го управлявам.

Но се справям с градския транспорт и започнах да обикалям сама с децата по задачи.

Относно преместване - май аз съм най-скорошна, но се справям. Да всичко е различно. Каквито и очаквания да имаш, като дойдеш на място, абсолютно всичко е различно.

Браво, Каролина!
Оправна мама!   

Момичета, ние след 2 седмици се местим в новата къща.
Чакаме и гост от България!

Привет момичета!
Майка много хубава новина!Да сте живи и здрави!
Аз искам да ви питам,моята приятелка ми е изпратила колет от Австралия.Изпратила го е миналия понеделник и аз започнах да се притеснявам ,защото все още не е пристигнал а вече е втора седмица.Всеки ден проверявам в пощата но уви!Преди когато ми пращаше за 1 седмица идваше но този път защо се бави  .Каза,че в него имало 1 бутилка червено вино и някви подаръци за Коледа.Та въпроса ми е за колко време може да дойде?Вие пращате ли от там колети и тук за колко време пристигат?Има ли вероятност да се изгуби по пътя?Много съм притеснена

Хей, Майка, това е повече от прекрасно - преместване в новата къща и гости  Нали няма да са по едно и също време (преместването и гостите, че тогава малко драма се получава. Мама дойде 5 дни, след като се бяхме нанесли в къщата. Колко бързане му избързахме, да отворим всички кашони, преди тя да дойде, няма да казвам). Дай снимки на къщата де, много ми е интересно, или поне разкажи за квартала, къщата.
Сладка Капка - за колетите. Аз винаги съм пращала експресни колети. Но те са много, много скъпи - 2 кг. струва около 70 долара. И винаги има някакъв проблем - единия път - не съм била написала правилно адреса (хайде бе, все едно не съм живяла на този адрес 20 години. И товва от страна на българските посредници. Истината е, че бяха страхотни ботуши, и май искаха да си ги запазят. Друг път - нищо, че бях написала ПОДАРЪЦИ се започна една драма -трябвало да изпратя фактура, за стойността на нещата, обаждаха се на мама и тате, които живеят в Плевен, че трябва да ходят до София, да освободят колета от митници. Накрая трябваше да платят 100 лева мито, за тези подаръци. Това, когато съм ги пращала експрес. Сестра ми като ни беше на гости, имаше много багаж, който трябваше да остави. На летището се случиха супер стриктни, и не и позволиха повече от 20 кг. багаж. Та реших да го изпратя с бавен колет. 6 килограма - 50 долара. Пратих го в началото на март, тя го получи в края на юли  Та може твоите Коледни подаръци, да станат Великденски.
Кarolinatk, браво, ти си оправен човек. Ще видиш, като почнеш да караш, живота ще ти се струва съвсем розов.
Хайде, чао от нас

Аз пък като съм пращала, пристигат за между една седмица и 10 дни.  От България насам също, даже още по-бързо пристигат. Не се притеснявай, ще го получиш.