Магистратура по психология

Танцуваща с вълци,      
Явно ще завърша първо бакалавър и после ще видим, каквото дал Господ, дано след около 3г да се похваля, защото много искам това да следвам

 Това че някой иска да учи психология няма нищо лошо, но доста хора се заблуждават по отношение на тази специалност. Магистратурата по психология не те прави психолог и така трябва да бъде. Не може една магистърска степен по психология, дори и най - добрата да се приравнява или да струва повече от бакалавърската програма по психология. И не е вярно че с един семестър повече в магистратурата (тази за неспециалисти) ставаш конкурентен по знания и умения на хората завършили бакалавърска програма по психология + магистратура по психология. Освен това тези хора също учат магистратури с продължителност 4 и дори 5 семестъра + стажове. (сериозните магистратури - тези по клинична психология; справка - СУ и НБУ). Така че според мен такова образование визирам бакалавър - по някаква друга специалност+ магистър по психология (5 или 6 семестъра) не е равно на психолог с обучение 6 -7 години, да не говорим че има и допълнителни извънуниверситетски курсове по психология, които е желателно да се преминат след ниво магистратура.
Магистратурата по психология за неспецилисти е по-скоро  допълнителна квалификация, за съжаление има хора които си въобразяват че това ги прави психолози, без каквото и да е допълнително обучение. Освен това има голяма разлика в магистърските програми  по психология на отделните университети и като качество на обучението и като такси и като времетраене. Човек трябва да прецени кое е най-добре за него в зависимост от индивидуалните си нужди, цели и възможности.

Май на много хора (най-често жени) им се иска да записват психология, за да разберат себе си. Което според мен е грешен подход. По-добре да отиде на терапия няколко месеца, отколкото да се опитва да се учи на другите как да опознае себе си.

Това щях да питам - за какво му е на човек да завърши Минно-геоложкия (примерно) и след това да изкара магистратура по психология? Освен, че звучи добре като за неработещи майки и домакини 

Това е дискриминативно. Домакините работят.

Вълк, това предизборна кампания ли е 

Ако беше, щях да включа и майките. Преди малко употребиха думата дискриминативно за мой постинг, рекох да я затвърдя.

Без да ме изяждате сега... ама за какво ви е притрябвала тази магистратура по психология  Какво въобще би ви донесла,освен "да разберете себе си"?

Психолог не може да бъде психолог на себе си. Даже и на близките си. То е все едно да си добър стоматолог.

Пък и ВТУ, с неговата педагогическа насоченост, трудно ще отговори на филмово-романтичните представи за психологията като образование.

Благодаря ви за мненията 
В крайна сметка след много мислене, реших за мен си, че е най-добре да карам магистратура по моята специалност.
Дано поне да сме били полезни на други желаещи, с информацията която дадохте

А как стои въпроса с логопедията, при завършена друга специалност и придобита бакалавърска степен?

Много четох,но накрая реших да си кажа и аз думата.
Ако се надявате с магистратурата си да си дадете отговорите за самите себе си, откажете се. Това се прави в личния опит, когата почнете специализирано обучение в конкретна парадигма. Магистратурата е надстройка над това, което имате като обучение до момента.
И съм съгласна, че психолога не работи с роднини, близки и приятели.
Той трябва да е безпристрастен, важно е да няма информация за личната история на клиента си-каквото му се представи,това е истината за момента за него.За да тръгне процеса.

Я стига. Записвай това, което те кефи, не това което те съветват другите.  Дори да се наложи да минаваш през някакви подготвителни, действай, важното е да  те интересува и да го учиш с мерак. 

Факт е, че интереса към психологията е доказан интерес към личните психични проблеми на интересуващия се. Едни успяват да намерят някакъв път към себе си в това обучение и се подлагат на терапия, за да разберат за какво става въпрос. След това наистина имат шанс да разбират и  останалите хора. Други, които никак не са малко остават с наградата да използват наученото само, за да обслужват собствената си психопатология.
Да разбереш себе си като учиш психология е като да учиш думите на някоя песен на език, който не знаеш.