Съпруги,чийто мъже пътуват 10

Добре заварил... ще ми трябва обаче малко време за да вляза в час...

АлЮЮЮЮЮЮЮ Компаниятааааа
ДобрЮутрУУУУУУУУУУУУУУУУ!!!
ЛИНЧЕ- нещо новичко???
Нали Мъжете Не Плачат- споко бе Душата шЪ влезИш У часЪ вери бързУ
Да ви е сладкУ и дЪ не сЪ тръшкатИ, че сте на диета пак
И днеска да пожелая на момчетата от Лудогорец късмет, че да хване дикиш и по барзо да се решава проблема. И синьо оченце за момчетата на Лудогорец за да ги предпазва от лошотии!!

             




Добро утро мили момичета!Желая Ви хубав ден и много усмивки!

ДЕНИЛКИЧ-
пощата ти е препълнена!!!

Добро утро, момичета!

Радвам се, че вчера имаше напредък от Външно. Дано днес момичетата да се похвалят с по-сериозно развитие на нещата.
Стиска палци и се моля!

Делтичка, благодаря за закуската. А пък как обичам овче кисело мляко.

Нали Мъжете Не Плачат, добре дошъл сред нас! Най-сетне един мъж да се присъедини към женската ни компания.

Дени, страхотни стихотворения. Всичко много точно е казано и наистина е така.

Заведох малките на у-ще, пих кафе с приятелките, носих 1 тетрадка на каката до у-ще, че я беше забравила и сега на компа докато стане време да прибера момчетата. От толкова тичане през последните седмици сега ще почивам, а е вече студено и не ми се скитори навън.

Лек и спорен ден и само хубави новини!

Добро утро и от мен!
Много ми е интересно така ли никой не се е заинтересувал за този кораб който 6 месеца стои в Алжир.Никой ли роднина на тези моряци не ги е потърсил или не е ли потърсил помощ от някъде.Никой ли не е поискал обяснение или съдействие.Абе изведнъж около тая ситуация с Лудогорец цъфнаха и още други подобни.Това е много тревожно наистина.Нещо не се вързва.
Къде е държавата ?Та нали хората там са наши българи?

Нали Мъжете Не Плачат,така се въодушевих, че забравих да те поздравя с добре дошъл при нас.

Здравейте, морячки, опитах се да поизчета какво сте писали тези дни. Малко на диагонал  , ама....
Много е стряскащо това, което пишете, а попрочетох и коментарите към статията в Народно дело. На къде отиват нещата с тази скапана държава?! Никой не се интересува и това е. Стискам палци и се  за моряците в трудно положение и за техните семейства. А такива търговски неразбории има навсякъде, и на нас ни се случи още при първия рейс. Е, не арестувани, ама си стояха 1 месец в СА и вода си купуваха.
Лина, писахте ли в страницата във фейсбук на Здравей, България!?
Опитайте пак да пишете по телевизиите!
Добре дошъл на Нали Мъжете Не Плачат! 
А при мен нещата хич не бяха лесни тия дни. Колкото много работа имам, на това отгоре в яслата решили, че детето ми е мн. болно и ме изгониха с талон за лекар и лечение. Разреждат ги, много деца били, аааа, и аз като поддавам хоп у нас. Та стоим с разбойника в къщи до края на седмицата и слагаме капки за нос. А иначе не мога да го спра, само на белата по очите ходи. Болен бил! 
На всичкото отгоре отново отлагат влизането на кораба в Сантос, вече датата е 28-ми. И да имат късмет да не ги сменят там!   
Какво ли ще направя?! Нищо! Ама да си изкарам яда тук. 

Здравейте момичета,

Засега положението си е все същото, в момента изчакваме края на седмицата, така сме се разбрали с човека от външно. Увери ме, че ще се работи по евентуалното прибиране на екипажа, дори и кораба да остане там, ззащото и нас и тях търговските неуредици не ни интересуват. Интересуват ни само хората.

darito_71 и аз си зададах същите въпроси, никой ли не търси помощ за тези моряци в Алжир? Или може би и те като нас се опитват нещо да направят, но никой не им обръща внимание. Не занм.

streg няма да занимавам за сега повече медиите по гореописана причина, но ако няма развитие отново ще се обърна към тях. Решена съм да направя всичко възможно за да прибера баща си възможно най - скоро у дома. Стискайте ми палци.

За хората съм съгласна дано наистина така да постъпят- да ги приберат.В крайна сметка който си има неуредени  въпроси или сделки да си ги движи.Какво са виновни хората ни там.

Здравейте момичета!
Лина, наистина съжалявам, че преминаваш през това...дано всичко се оправи.
Това, което аз със сигурност знам е, че няма проблем да се направи смяна на арестуван кораб. Принципно ако е "бяла" държавата, и отговорен чартьора няма никаква опасност за екипажа...но в случая....
 Моят съпруг скоро беше в Екваториална Гвинея - наред с върлуващата марсилска треска се оплака, че не смеят и да излизат по улиците (явно има защо). Пълно с комари и мръсотия по улиците (кой където се намирал, там си вършел физиологичните нужди), смрад....нямам думи просто.
Опитваше се да звучи оптимистично и ведро, но защо ли аз е му вярвах толкова...
А Аргото беше първата фирма на мъжа ми....

Що се отнася до кораба "Лудогорец" - това което аз знам е, че бил предвиден за скраб.
По каква причина обаче някой е разрешил продажбата не ми остава логично обяснен. Няма ли регулиращи органи в тази държава, бре?...или са останали само полови такива...
Играят си с живота и здравето на хората, а с това слагат край и на българското мореплаване.
Големи трагедии се случват....а никой не носи отговорност.

Преди време бях чула от един познат работещ в друга много популярна варненска компания, за смъртен случай при който за да не изплатят обещетение на роднините  фирмата инсценирала смърт поради немърливост от страна на моряка.
Трудова злополука - човека умира, и по заповед "от високо" в тялото на вече мъртвия моряк се изсипва една бутилка водка...така обещетение няма...и всички по живо по-здраво.
За "случайно" удавените (паднали зад борда) моряци - всички знаят как се случва....за съжаление обаче никой не може да докаже кой,кога и защо.
Та, това е живота на моряка...една голяма драма.
И преди съм го пускала, но мисля, че ще е хубаво всеки ден да си го казваме

ДЕТСКА МОЛИТВА

Нептуне, Боже на водите,
защо вилнееш в този час,
не се гневи и разбери ме,
най-искрено те моля аз!

Вълните укроти от много бала,
стихията поспри за кратко,
в пенливите вълни сред океана
със кораба е моят татко!

Денила, благодаря за стиховете. Много ми харесаха.

Нали мъжете не плачат, много гушки и целувки от мен!
И да предадеш на съименника си, че съм му кръвно обидена.   На последната среща (до пощата) ми обеща нещо, а не го изпълни.
А на останалите, и половинката - много поздрави от мен.
....убедена съм, че знаеш от кого....

Angel^wings, ще предам... 

Иначе на първо четене виждам, че на всичкото отгоре темата е почти Варненска...

Ето още някой интересни и болезнени за нас неща.
Не искам да ви натъжавам, но стиховете са наистина прекрасни.

                    ***
Когато бог създавал е моряка,
той нямал, нямал нищо под ръка.
И даже там под свойта божа стряха
за шапката му не намерил козирка.

За ръце му сложил две въжета,
за гърди продран ковашки мях,
за крака му сложил две дървета,
а празна бъчва сложил за стомах.

За глава му сложил земен глобус,
дал му глас на морския прибой.
За очи му сложил две звездици,
за сърце му сложил бучка сол.

Веднъж, когато морякът си почивал,
от дъното дошла една жена.
Тя била тъй приказно красива,
че влюбил се морякът на часа.

И таз жена, тъй приказно красива,
пленила е моряшкото сърце.
Пленила го, на дъното го скрила,
далеч, далеч от женските ръце.

Затуй сега морето е солено,
защото там на дъното лежи
моряшкото сърце от скръб ранено,
за чиста обич вечно да скърби.


                     ***
Тръгнеш ли,
с девет решетки очите затварям,
с девет окови ръцете си стягам,
с девет вериги сърцето привързвам
към неспокойния кей на очакването,
за да имам
девет очи –
да те посрещна,
девет ръце –
да те прегърна,
девет сърца –
да поберат радостта ми,
когато отново се върнеш

            ***
Тъгата във очите ти, моряко,
пътува по изгарящите залези,
докосва най-високите звезди,
просветва в очи на морски фарове.
Тъга за дом, жена, по пристан, бряг,
пътува със сезоните – години.
Раздира крясък в трупащия сняг.
Напомня на внезапните лавини,
макар с зелени сенки да блести.
Навярно е откраднала очите ти
и пулса ти. Така се учести,
че заваляха шумно морски бисери
по стряхата на шабленският дом,
където днес синът ти ще подскаже,
едва изричащ първия си стон,
че тебе чака – „Татко” да ти каже.

 И малко черен материал за размисъл...http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=30054

АНГЕЛСКИ КРИЛЕ-
Благодаря за стиховете- настръхнах като ги четях и благодаря също така за материала за размисъл. Но аз това го знам.  Мояшките жени го знаят. Ей тези факти трябва да се показват във повече медии, защото всички вие знаете хората какво казват за нашите момчете. ОООО те имат много пари и глуповите лафове за жените по пристанищата. А не както миналата година като им вдигнаха малко парите и всички взеха да се възмущават за това. Щях да се сбия със оня вестникопродавец който е толкова многогласен-мисля, че някои от вас Дами са го чували и виждали да вика по центъра когато продава вестници. Как се възмущаваше тоя шушумига докато си продаваше вестниците. Не изтраях и му казах, като е толкова лесно ей го морето да ходи и да се дави и той, или ей го Морското да оди да учи 5 години ама както учиха нашите момчета навремето хем служба хем училище. Хората взеха да му се смеят, незнам как не го защитиха. Явно много убедителна съм била и много бясна. 
Ама сега никой нищо не казва от медиите за моряците, ни за положението във БМФ, ни за изоставените моряци по пристанищата. Случайно ще се провре някоя новина, че някое корабче със бедстващи български моряци е във някакво шибано пристанище- това без извинение го казвам.  Не виждат какви договори подписват нашите момчета за да се грижат за нас. А само им броят кървавите пари. Ако трябва да си ги мерим, аз не познавам моряк милионер но все на моряците парите се броят...а какво става на море, какво става като се разболеят, какво става ако не дай Боже починат на море тогава няма такива словоохотливци, гледат да се скатаят и мълчат като.........няма да кажа като какво, че може и бан да получа.
Извинявам се за дългия пост но това провокира прочетеното за болния български моряк. Да е жив и здрав. И дай Боже всички български моряци да имат късмет да се прибират живи и здрави!!!
Момчета, наши Български моряци- Обичаме ви

Съвсем права си Делта  
Парите, проститутките и неверните съпруги (мита за тях) са в устите на хората....Нямат си и грам представа какво е на днешни дни да си моряк и член на моряшко семейство.
Да си на кораб, сам сред чужди, блъскан от вълните...навън във вледеняващ студ с чук в ръка, или под жарко слънце.
Да пиеш днес коктейл до басейна незнейки дали ще има утре нещо свясно за ядене.
Да се разболееш и да знаеш, че в близките 1000 мили няма свястна лекарска помощ.
Да си сам....
Да не виждаш как децата ти порастват.
И тръгвайки да не знаеш дали това няма да е последният път в който прегръщаш близките си....в който целуваш децата си.....Страшно е!
.............всъщност от нищо си нямат представа.........