ФЕВРУАРСКА тема №105, на всички тя да носи късмет!

Камчи,разби ме!Ако не бях толкова травмирана от пребиванията ни,щях да ви споделя за моята захаринка Картинката едно към едно.Отварям шкафа с макароните,но докато правя бицепси с нея съм бутнала килограмов пакет със захар леко отворен отгоре.Е не знам как целия се изсипа отгоре и ,защото аз уж я дръпнах да не я изцапам Бреййййййййй,голям шок беше изписан на лицето и докато не се облиза и усети,че не е чак толкова зле.Проблема стана докато аз я къпя с душа права,а тя се върти и се чуде откъде да се оближе Ама това вчера,днес беше по-забавна.След половин час игра на двора,в която аз стоях чинно до мивката да и пълня вода да полива градинката ми омръзна и я прибрах да се облечем за площадката.Да ама първо седнах да се уговоря с една дружка на скайпа а нея оставих да си играя в коридора.По едно време идва с чашка пълна с вода и ми се смее подкупващо и ми вика "пий кок"/дефектни са ни съгласните/.Първо се озадачих как така не я е разляла още от вън тая вода,после ми светна,че имаше фейс контрол на вратата и няма как!Ставам и познайте,зад дивана отворена бутилка от литър и половина мин. вода, с малко вода вътре.Ау как си отдъхнах,размина се викам щом има вода вътре-значи няма как да е оставила...ама това до първия метър.Целия коридор подгизнал,и тя щастлива и доволна ми вика "мамо бода,бода дай цеце"няма да превеждам Та така,каквото бе надраскала от предните дни,явно е било с миещи се флумастри.
Ави,пропуснах да ти честитя прелестната Микаела.Да ви е жива и здрава!
Лека и мека,че едва я приспах преди малко

Добро утро  
Хайде на кафенцето
Ние отиваме на плаж , хубав ден на всички  

И ние днес бяхме на кърмачески поход. Дилемата беше дали да ходим на плаж с нашия тати, който можем да видим само в неделя до 13-14 часа или на мероприятие, но избрахме да подкрепим благородната кауза. Още повече, че съвсем не ни е чужда.
Яслата мисля да я пропуснем. Самата аз имам ужасен травмиращ спомен от детството си. Трябва доста тежко да ми е било щом ми е останало спомен от тази толкова малка възраст как стискам  зелените пръчки на оградата и сърцето ми плаче. Спряха ме бързо и баба ми ме пое. Тя обаче е зодия Овен и много държи нещата да са под контрол, и децата също. Пална беше със забрани. Може би затова сега аз съм доста разрешаваща майка. При нас  съвсем не са строго забранени кошчета, локви и кал, пръст както и дребните боклучета по земята. А и Стефко им се радва по-скоро умерено, с малки изключения. Както например случая когато идиотите от подръжката на Градината бяха обилно полели цветята, тъкмо в часа за разходка на децата и Стефан и едно друго момченце газиха и се мазаха с кал като малаци докато ние с приятелката ми си пиеме винцето и просто им се радвахме. Съжалявам, че не снимах, остана ни прекрасен мил спомен.
Виж  детската градина беше друго нещо. Обичах да ходя на градина. Майка само ме будеше сутрин, обличаше ме и ме сресаше  и аз сама си ходех на градина, близо до блока ни беше. Чудесни спомени имам от там - игри, приятелки, съпруг  , а и рисунките ми винаги бяха на таблото  
Моите конкретни предложения за отпускане на нерви :
-вечер чаша вино (който не му отърва, да не суче)
-многократно през деня дълбоко вдишване на въздух и издишване с мисълта за освобождаване на стреса
-по-често къпане( при мен действа като измиване от грижите)
-сутешен ритуал за пиене на кафе (аз пия  дакато вървя към Градината, а докато машината работи пея на Стефко песента " Ние двамата с Боби пием кафе"  )
-покупка на дребни женски глупости ( при мен до 2 лв)
-крадене на едната чистачка на лошо спрели коли ( носи ми огромно удволетворение факта, че съм си изразила мнението, а и имаме вече доста резервни чистачки  )
-из къщата съм разхвърляла по ъглите тампончета с лимоново масло, което има успокояващо дейсвие
А иначе мечтая, като започне вечер Стефко да спи най-после, да излизам веднъж в месеца за 2 часа вечер с приятелка на по чаша вино. Ееееех мечтииии!
Длъжни сме щом сме живи и здрави да сме щастливи от това! Това разбрах след като почина татко.
Някой каза, че децата копират семейния модел на поведение. Защо тогава ми кажете Стефко ме бие като го нарамя да го връщам обратно ако се отдалечим много от количката като ние НИКОГА не сме се удряли с  любимия. Нито пък съм плясвала Стефко. На този етап мисля, че е все едно дали в знак на наказание ще го плесна леко или ще го нацелувам  яко докато му стана  досадно противна  

Виви,може Стефко да е видял някое дете в парка да се бие,когато,го вземат и от там да копира .
Днес по обед по БТВ даваха пак онзи готиня филм на NG за бебетата,страхотен филм (но ти си била на важна кауза )и не си успяла да го гледаш.
Препоръчвам горещо на всеки да си го изтегли,много интересни факи и иследвания има.

Виви, в такъв случай аз бих казала "Не ме удряй, защото боли! Ние не нараняваме хората, никой в къщи не го прави, нали, нито тате, нито баба...и т.н.. (повтаря се колкото е нужно)". Набляга се на "ние", за да се почувства детето като част от "глутницата" и да възприеме правилата. Може навсякъде да го е видял, но тук е по-важно ти какви насоки и сигнали ще му дадеш. Че и ти можеш да му отговориш с "агресия" под една или друга форма (и че си по-силната и ще се съобрази) или че ако иска да е част от групата, ще се съобразява с правилата на групата. Това много би му помогнало за внедряването в който и да е колектив след време. Това мисля аз

Ефро, ние сме все още на съвсем различен етап от развитието. Момчето ми е още бебе. В пълния смъсъл на думата. Той не отговаря още на обикновени думи като "ела", "вземи", "разходка" , не казва нищо друго освен мяу-мяу на всякакви животни, дори по-скоро звучи като ня-ня-ня с нежен тон   Мноого сме далече от комуникация. Иначе аз горе-долу знам какво трябва да правя, учила съм и съм практикувала педагогика в Университета. За сега му говоря благо "Не така", по-кратко и неусложнено изречение и се правя, че не ми прави впечатление, че той ме удря. Не го е видял и от деца защото той той не се застоява при децата, за сега само бяга в различни посоки в Морската градина и търси стълбища и стръмни наклони. Това го забавлява максимално.   Малък е още дори за игра. Днес дори обсъждах с Мери как да го отбивам и достигнахме до извада, че още е рано, той не може да бъде разсеян по никакъв начин, нищо не отклонява мисълта му. В къщи не се заиграва, за сложни обяснениая от рода на "цицката не работи" както беше при вас, и дума не може да става. Явно и отбиването става просто когато си му дойде времето.
Благодаря все пак за съвета!  
И забравих да се похваля. Вчера си спретнахме мини форумска срещичка. Запознахме се с Тони и компания и се оказа, че на живо Стефко и Дани са почти близнаци.  

Споделеното от Виви много ми напомня нашата ситуация и аз от известно време съм доста объркана и незнам вече какво да правя.Та  ,ако имате идеи,свиркайте.

Криси явно изживява някакъв период на отрицание и всяко нещо,което по един или друг начин е свързано с промяна на плана или траекторията му води до яко тръшкане,ляга на земята,извива се като на дъга,реве(се подразбира),крещи с все сила-това например ,защото искам да го облека сутрин,или при събличането вечер,подканям го да ядем-борба е докато се качи на стола,а после започва лакомо да яде;при слагането в столчето на колата-двама души тябва да го вкарват .Нормални ли са тези неща,аз се чувствам като патица

Последните няколко вечери се събужда през нощта,слиза от кошарката си,ляга на земята и започва да се тръшка.При опитите ми да го успокоя,да го гушна,реагира още по-яростно.

Понякога и  той ме удря през лицето и при опитите да му обясня,че не правим така,да вижда другите хора така да се удрят,че трябва да сме мили и т.н,сякаш му казвам удари ме пак.И ми се хили

Постоянно го галя и целувам,за да разбере,че така е хубаво и приятно и че така си изразяваме любовта и въпреки всичко не успявам се справя с неговата раздразнителност.

Вие имате ли подобен проблем?

Така и така като сме тръгнали да споделяме и търсим съвет

Ами ние ги мием   Без майтап- нали поливаме всеки ден тревата и цветята, а камъчетата основно са по алпинеумите, та поливайки ги мием всеки ден, мием и пейките на пясъчника и покрай тях и самия пясък. Ако по камъчетата има полепнала пръст, естествено, че я налапва, на мен ми е  неприятно, обяснявам, вадя, мия с вода. Понякога налапва някое малко камъче и не го забелязвам, като го видя вече е твърде късно и колкото и да е странно му го оставям да си го смуче- по добре него тъкмо си го е изчистил вече, отколкото да му го махна и да облизва някое друго наново. Георги спря да лапа от раз на 1г4м. Сега от седмица забелязвам, че и Камен почти не лапа нищо , но все още не смея да се похваля.

Ние вчера имахме две смешни ситуации. Бях приготвила една пералня и помолих мъжа ми само да сложи прах и една купчинка дрехи на децата- той ги беше изкъпал малко преди това и дрехите им бяха на пода в банята. Понеже той много ми помага и е много изпълнителен направил каквото казах. Като свърши пералнята предложи да ги простре. Отваря пералнята и казва"Има още прах, не се е разтворил." И аз започвам да мрънкам, че или е сложил повече прах или дрехите са дошли вповече. Пуснахме я наново. След втория пълен цикъл той казва: "Има още прах." Аз вече почвам ама много да мърморя как може толкова много прах да сложи и пускам само на изплакване и центрофуга. Но вече беше станало късно, тази сутрин той станал рано и видял, че има още прах и пак пуснал на изплакване. Когато станах и отворих аз пералнята се оказа, че всъшност с купчинката дрехи той е пъхнал и памперса на Камен и гранулките всъщност са от желето Та извадих ги, изплакнах ги хубаво във ваната на ръка, пуснах ги в центрофугата и така след 5-6 операции успяхме да извадим чисти дрехи
А второто- бяхме седнали в едно заведение да хапнем. Георги се заинати и стигнахме до неприятната ситуация да му поставим условие да изяде 10 картофа. Съжалихме с Румен, но вече бяхме стигнали до там и нямаше как да отстъпим. По едно време съпруга ми решава малко да пооправи нещата и започна да действа както пише по дебелите книги- с положителна нагласа, с елемент на игра, с включване в заговор и т.н. Вика го и му казва на ухото шепнейки една мъжка тайна "Имам една добра новина за теб- останаха ти само 4 картофа!" а Георги го прегръща и му казва на ухото пак шепнейки "Имам една лоша новина за теб- не искам!"

Ето и една снимка на Камбата  



Миркам ,от опита, който имам с по-голямото дете, споделям, че минават през различни периоди- както положителни така и отрицателни. Има периоди, в които се хранят, дават играчки и са внимателни и мили, след месец сякаш не е същото дете. Колкото и тривиално да звучи- просто търпение и много обяснения. Като станат малко по-големи някои  лишения имат ефект- например при Георги действа, ако му кажем, че няма да играе на компютър, но е по-голям и разбира, при Камен такива похвати изобщо нямат смисъл.
За удрянето- ако Камен удари мен или батко си аз му хващам ръката и започваме да галим заедно. Понякого пак посяга да удари,но понякога и гали При него удрянето определено е игра, защото винаги се смее с глас и чака сърдита физиономия от отсрещната страна

Така е и при нас
Аз наистина не вярвам едно такова малко същество да прави нещо лошо умишлено.

Аз съм се примирила ,че ще чакам да отмине.Сигурно и появата на бебчето  ще му се отрази .Надявам се до тогава да е превключил на друга вълна.

Не съм чела назад, затова простете, но вчера   забравихме една рожденничка...  
Илиянче, да ти е жива и здрава куклата. Да ви радва много, да е най-добрата кака на света и нека името й да й помага в живота!!!Явно много си заета била с приготовленията, знам че си направила най-вкусната торта на света...
За кака Вики

  
и за мама


До после, че сега излизаме малко...

Честит рожден ден на Вики на Дракончето !!! Да ти е жива и здрава , все така красива,чаровна и добричка кака !!!
За мама

Еми,благодаря,че ни напомни

Здравейте, Момичета!
И аз не съм ви забравила. Много често си мисля за вас. Нямах време да чета за да успея все пак да напиша нещичко. Надявам се всички да сте добре 
Аз това лято реших в името на децата да сме предимно на село. Там не е нужно да съм по цял ден на разходки с баткото, защото е спокойно и той сам си ги прави с приятели. Много е дисциплиниран и долу горе стойностите на кръвната му захар са приемливи като за човек с диабет. С това, че детето ни е с тази диагноза не се свиква. Само дето вече сме придобили някаква рутина и не е чак толкова трудно около храненията и инсулина както беше в началото.
Лили расте и ни радва. В тази възраст са неуписуемо интересни. Изобщо възможността да ги наблюдаваме как растат и напредват само може да ни радва. Много се радвам че драснах все пак някой ред. Целувам ви и ви пожелавам прекрасно лято 

Сигурна съм, че мама ще направи най-вкусната и красива торта за своята пораснала принцеса
Миричка, ще споделя аз как процедирам с Андрешко в подобни ситуации
Например с обличането ние имаме същия проблем, но като го сложа на леглото да го приготвям за разходка започвам да му обяснявам с жестове и мимики как отиваме на асансьорчето, ще си играем на пясъка, ще се люлеем на люлките, ще видим кученцето, котенцето (придружено със звуци ) и той мирува и ме гледа в захлас а аз гледам да съм по-бърза и от стрела в слагането на памперса и обличането
Вечер събличането преди баня пак така, обяснявам как ще си къпе животните във ваната, как ще се плачика с водата и т.н.
Винаги минава номера, общо взето се правя на маймуна, но пък има мир и любов
Когато дойде момента за прибиране в къщи след игра пак има един такъв момент на сърцераздирателен прощален момент с пясъка, казвам " хайде мамо да се качваме по стълбичките и да ги броим или хайде да отиваме да се повозим на асансьора и да обядваме". Веднага заминава
За тръшкането и за него почти намерих решение, когато прави или пипа нещо непозволено започвам да му предлагам алтернативни забавления: хайде да отидем да пуснем пералнята, хайде да проснем дрешките, да ти намерим кубчетата или нещо което знаеш че той обича да прави. Забравя за какво се е тръшнал и реве
За удрянето, Андрешко не удря а само гали и казва "ооо ооо ооо" , сигурна съм че Криси изразява по този начин вид радост и емоция. Това мило дете не познава агресията според мен
Дано съм ти била полезна поне мъничко
Ето малко снимки от днешната ни разходка:

Драконче, да е жива и здрава щерка ти Весело детство й желая

Дес,  радвам се, че се обади

Сенди, сигурна ли се, че Андрю е 2008-ма Изглежда с една година по-голям