Подтискам ги и ги игнорирам 
Виж целия пост
Как се справяте със страховете си?
- Публикувана: 29 юли 2009, 09:58 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2009, 13:48 ч.
# 16
29 юли 2009, 12:02 ч.
Всички страхове са породени от страха за себе си. Но силните страхове се различават от силното чувство за самосъхранение. Първото ти пречи, второто ти помага. Това важи и по отношение на любовта. Обича се въпреки страха. А после се оцелява.
С клаустрофобия съм. От години не ползвам асансьори. Но м.г. успях да преживея 70 минутен преход в пещера. Заради любовта си човекът до мен искаше да се откаже от това приятно за него изживяване. Заради любовта си аз застанах срещу моя страх. Това донесе удовлетворение и за двамата.
Виж целия пост
С клаустрофобия съм. От години не ползвам асансьори. Но м.г. успях да преживея 70 минутен преход в пещера. Заради любовта си човекът до мен искаше да се откаже от това приятно за него изживяване. Заради любовта си аз застанах срещу моя страх. Това донесе удовлетворение и за двамата.
# 17
29 юли 2009, 12:06 ч.
Личните си страхове трепя като направо се хвърлям срещу тях, това е начина. Разбира се, невинаги имам куража да го направя, но колкото пъти съм го правила на 100% е проработило.
Докато един ден се превърнат в чудовища? Погрешно.
Виж целия пост
Подтискам ги и ги игнорирам
Докато един ден се превърнат в чудовища? Погрешно.
# 18
29 юли 2009, 12:26 ч.
Така си свикнахме,че понякога,само понякога не ги забелязвам.
Виж целия пост
Не се справям със страховете си, живея си с тях.
# 19
29 юли 2009, 12:30 ч.
Гледам да не мисля за тях
Винаги позитивно
Да се радвам на мига, на моментите, на щастието сега
Виж целия пост
Винаги позитивно
Да се радвам на мига, на моментите, на щастието сега
# 20
29 юли 2009, 13:03 ч.
Споменатите страхове са бял кахър. Причините им са известни.
Има едни други, дето не зваеш какво ги предизвиква, страхът нахлува отвсякъде,
свива те с ледени ръце, а защо - не знаеш. Ужас някакъв неземен.
Единствения начин е да светнеш всички лампи, да се свреш преносно и буквално сред близките си и да чакаш да ти мине.
Виж целия пост
Има едни други, дето не зваеш какво ги предизвиква, страхът нахлува отвсякъде,
свива те с ледени ръце, а защо - не знаеш. Ужас някакъв неземен.
Единствения начин е да светнеш всички лампи, да се свреш преносно и буквално сред близките си и да чакаш да ти мине.
# 21
29 юли 2009, 13:04 ч.
ами боря се страховете са като вид "проблеми",с които трябва да се пребориш.колкото повече се сблъскваш с тях,и се бориш,толкова по бързо отшумяват и след време изчезват.така и аз ставам по силна,по "имунизирана" към тях.защото иначе оставя ли ги със сигурност в един неподходящ момент ще ме съборят на земята.
Винаги позитивно
Да се радвам на мига, на моментите, на щастието сега
Виж целия пост
Винаги позитивно
Да се радвам на мига, на моментите, на щастието сега
# 22
29 юли 2009, 13:15 ч.
Някъде четох статия за едно дете , което от раждането си не изпитва болка и съответно родителите му са се видяли в чудо да го опазят физически. Като не изпитва болка , няма и страх. Поне докато е малко..
Иначе страховете си ги имаме от детска възраст, а и ние ги създаваме на децата си..." не пипай, че ще се опариш ", " не бягай , че ще паднеш и ще се удариш ", " пази се от колите ",
" слушай щото баба меца ( или торбалан, или чичко полицай ) ще те вземе "...тоест създаваме страха, за да може да ги опазим..но естествено не успяваме във всичко, те така или иначе се удрят, опарват, развиват фобии..важното всичко да е в рамките на разумното.
Вълкът и аз съм имала такива моменти...
..и винаги е било тъмно когато ме е спохождал този необясним ужас..Защо ли ? 
Виж целия пост
Иначе страховете си ги имаме от детска възраст, а и ние ги създаваме на децата си..." не пипай, че ще се опариш ", " не бягай , че ще паднеш и ще се удариш ", " пази се от колите ",
" слушай щото баба меца ( или торбалан, или чичко полицай ) ще те вземе "...тоест създаваме страха, за да може да ги опазим..но естествено не успяваме във всичко, те така или иначе се удрят, опарват, развиват фобии..важното всичко да е в рамките на разумното.
Вълкът и аз съм имала такива моменти...
..и винаги е било тъмно когато ме е спохождал този необясним ужас..Защо ли ?
# 23
29 юли 2009, 13:48 ч.
Винаги когато ме е връхлитал от нищото този ужас,кошмар или нещо такова,
след това се е случвало нещо много,ама много лошо.
Виж целия пост
Споменатите страхове са бял кахър. Причините им са известни.
Има едни други, дето не зваеш какво ги предизвиква, страхът нахлува отвсякъде,
свива те с ледени ръце, а защо - не знаеш. Ужас някакъв неземен.
Единствения начин е да светнеш всички лампи, да се свреш преносно и буквално сред близките си и да чакаш да ти мине.
Има едни други, дето не зваеш какво ги предизвиква, страхът нахлува отвсякъде,
свива те с ледени ръце, а защо - не знаеш. Ужас някакъв неземен.
Единствения начин е да светнеш всички лампи, да се свреш преносно и буквално сред близките си и да чакаш да ти мине.
Винаги когато ме е връхлитал от нищото този ужас,кошмар или нещо такова,
след това се е случвало нещо много,ама много лошо.
Препоръчани теми