Как се справяте със страховете си?

  • 1 377
  • 23
# 15
Подтискам ги и ги игнорирам  Tired
Виж целия пост
# 16
Всички страхове са породени от страха за себе си. Но силните страхове се различават от силното чувство за самосъхранение. Първото ти пречи, второто ти помага. Това важи и по отношение на любовта. Обича се въпреки страха. А после се оцелява.
С клаустрофобия съм. От години не ползвам асансьори. Но м.г. успях да преживея 70 минутен преход в пещера. Заради любовта си човекът до мен искаше да се откаже от това приятно за него изживяване. Заради любовта си аз застанах срещу моя страх. Това донесе удовлетворение и за двамата.
Виж целия пост
# 17
Личните си страхове трепя като направо се хвърлям срещу тях, това е начина. Разбира се, невинаги имам куража да го направя, но колкото пъти съм го правила на 100% е проработило.

Подтискам ги и ги игнорирам  Tired

Докато един ден се превърнат в чудовища? Погрешно.
Виж целия пост
# 18
Не се справям със страховете си, живея си с тях.
Така си свикнахме,че понякога,само понякога не ги забелязвам.
Виж целия пост
# 19
Гледам да не мисля за тях
Винаги позитивно
Да се радвам на мига, на моментите, на щастието сега
Виж целия пост
# 20
Споменатите страхове са бял кахър. Причините им са известни.
Има едни други, дето не зваеш какво ги предизвиква, страхът нахлува отвсякъде,
свива те с ледени ръце, а защо - не знаеш. Ужас някакъв неземен.
Единствения начин е да светнеш всички лампи, да се свреш преносно и буквално сред близките си и да чакаш да ти мине.
Виж целия пост
# 21
ами боря се страховете са като вид "проблеми",с които трябва да се пребориш.колкото повече се сблъскваш с тях,и се бориш,толкова по бързо отшумяват и след време изчезват.така и аз ставам по силна,по "имунизирана" към тях.защото иначе оставя ли ги със сигурност в един неподходящ момент ще ме съборят на земята.

Винаги позитивно
Да се радвам на мига, на моментите, на щастието сега

Виж целия пост
# 22
Някъде четох статия за едно дете , което от раждането си не изпитва болка и съответно родителите му са се видяли в чудо да го опазят физически. Като не изпитва болка , няма и страх. Поне докато е малко..
Иначе страховете си ги имаме от детска възраст, а и ние ги създаваме на децата си..." не пипай, че ще се опариш ", " не бягай , че ще паднеш и ще се удариш ", " пази се от колите ",
" слушай щото баба меца ( или торбалан, или чичко полицай ) ще те вземе "...тоест създаваме страха, за да може да ги опазим..но естествено не успяваме във всичко, те така или иначе се удрят, опарват, развиват фобии..важното всичко да е в рамките на разумното.

Вълкът и аз съм имала такива моменти... Mr. Green..и винаги е било тъмно когато ме е спохождал този необясним ужас..Защо ли ?  newsm78
Виж целия пост
# 23
Споменатите страхове са бял кахър. Причините им са известни.
Има едни други, дето не зваеш какво ги предизвиква, страхът нахлува отвсякъде,
свива те с ледени ръце, а защо - не знаеш. Ужас някакъв неземен.
Единствения начин е да светнеш всички лампи, да се свреш преносно и буквално сред близките си и да чакаш да ти мине.


Винаги когато ме е връхлитал от нищото този ужас,кошмар или нещо такова,
след това се е случвало нещо много,ама много лошо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия