Тъжно е, когато малките калпазани страдат и нямат сили за бели. Дано всичко отмине по-бързо! Суити, за температурата препоръчвам да си закупите coldpatch - страхотни желе-компреси за дечица. Параход, напълниха ми душата снимките на кърмачките...
В този ред на мисли, Нели, голямо поздравление за инициативността ти
БРАВО! Дръж ни в течение с постиженията, които - вярвам - са повече от трудностите!Иначе за "писането" ми - ами в списание Кенгуру - нещо като рубрика по лайф коучинг - касае се точно за организираността във всеки аспект от живота, /но също и за нуждата от неорганизираност - за да бъдем креативни. Поне аз така ги виждам нещата. /Мога да подавам и интересна информация за еко алтернативи и т.н., В различните броеве различни теми ще разглеждам, проокирани най-вече от читателски питания и лична опитност Благодаря ви за милите думи относно общуването ни тук!
Луска, давай бързо рецептата за патладжаните с леща. Звучи страшно екзотично и малко... турско
Дали не е провокирано от скорошното ти посещение натам 
Шмате, надобряла си много във фотографията.
Май Нейм - между Кехоу и Силва - предпочитам Силва. Но има и по-добри системи за релакс и възнамеряване. На вас с Бора и Севиана препоръчвам "Дзен всеки ден" - супер леко настоло книжле, което помага повече да живеем в настоящето. Там също е описан подробно теста с градината на времето ви.
Джинджи днес ми стопи батериите буквално - само на ръце, само в движение. Иска да я гушкам, но иска и да пълзи едновременно с това - как става този номер?Иска да яде, но пък иска да е в изправена позиция... Веселба. За капак кучето ми пак е преяло с круши /ходи по нужда в един необитаем двор пълен с овошки и си похапва момчето.../ и докато тук се изсипваше поредния порой, той е направила своя такъв пред гаража ни
Та се наложи да пускам водоструйки да мия с ръкавици и прочее екшъни. Но вече съм в леглото,а утре съм на рехабилитация за гърба
/напоследък е много тежко положението.../забравям... явно утре ще продължа
Лека и спокойна нощ, дами. /с поне едно сбъднато желание от топ 3!/

Свиркай като тръгнеш насам
Знам го селото, от Соколово нагоре, нали?
понякога ме оставят без него, но принципно имам.
Като се разхленчи, запях една детска песничка и веднага се усмихна, а доки вика: "Я, как не сме сетили да успокояваме плачещи дечица с музика
" 
Уфффф, ще го мислим 
аз също често замразявам по 2 порции и понякога му ги давам за разнообразие.
много е лаком вече
е, Майорка ще пропуснем, но пък си имаме Любо

...


А от два дни има един обрив по челото и вратлето