Ревнувате ли децата си?

  • 11 814
  • 136
# 15
sundey, съвсем на място са ми разказаните случки. Ревността на Касиди е породена именно от родата на съпругът. Като в моят случай де.  Embarassed

Ок Peace.В първото изречение беше споменато ревнувате ли децата си от други хора.Изглежа темата е по скоро за роднински взаимоотношения , за ревноста на снахата към обичта на свекървата към децата  ThinkingОк,оттеглям се Stop
Виж целия пост
# 16
Не, не ревнувам! Когато синът ми беше бебе съм се дразнила, когато ми го измъкват от ръцете, ама съм и казвала, че не ми е приятно. Бях много стриктна майка и всяко своеволие от външни хора не се е толерирало в нас. За всичко, свързано с детето ми трябваше да ме питат. Но не и ревност!
Виж целия пост
# 17
Не се долюбваме особено и честно казано ми е неприятно да ги пипат...  Та, неприятно ми е и това е.

Ето защо, знаеш сама причината. Simple Smile Извинявай, но така или иначе те са родители на мъжа, с когото си избрала да живееш и отглеждаш  и възпитаваш децата си. Бих те посъветвала да намериш път към тях, дотолкова, че да не храниш собствена неприязън към хората.Дистанция няма как да няма, ако не друго, то поне от годините, които ни делят едни от други. Може един ден да стане така, че любимото дете да обожава свекърва или свекър ти...сигурна съм, че ще се чувстваш много зле, ако е така...Най-често децата приличат на родителите ни и често става така, че се разбират по-добре с тях, отколкото с нас. А и те не са наша собственост.Никой не е наша собственост и ако навреме го разберем, ще сме по-добри с околните.
Пък неразбирателството с останалите хора, особено с  роднини е винаги личен проблем, който тормози малко или много и се отразява  рано или късно на нас самите. Рефлектира и върху децата ни и създаването им на чисти и хубави връзки със заобикалящия ги свят един ден...А всеки иска да има близки около себе си (изключвам приятелствата, имам предвид семейството).
 Пиша, като жена и човек, който живее далече от майка си и баща си и сама си гледа децата...по ред причини.
Виж целия пост
# 18
И при мен положението е същото.
По принцип не се дразня,когато приятели или познати гушкат дъщеря ми,дори понякога ми е приятно.Но...
когато го правят свекарите...не знам защо но изпадам в ужас.Всяко нещо което правят когато са с нея ме дразни,всяко нещо ми се струва неправилно и неадекватно.И ме изпълва неистово желание да си я взема и да се махна.Естествено не го правя,но от вътре ме изяжда.
Виж целия пост
# 19
В първите месеци след раждането се дразнех. С времето интересът им към децата спадна, а с това и моето раздразнение. Сега се радвам когато им обръщат внимание.
Виж целия пост
# 20
Не.Не ревнувам никого от никого.Тук не е прието непознати да пипат чужди деца,близките ми/приятели винаги са питали "може ли",вече децата сами си решават кой да ги пипа и кой не от познатите ни,барометърът им е безгрешен..
*
офф - винаги ми е интересно да чета подобни теми,не ви ли е странна негативността към хората които са отгледали бащата на децата ви?Той-съпругът/партньорът ви е това което е ,малко или повече,благодарение на тези хора, от които днес искате да "дръпнете" детето си,за мен в това няма никаква логика, все едно ден след ден си казвам-бре какъв мъж избра,от семейство до к не искаш да се докоснеш дори.Не искам  да споря,само мисъл споделям-какво виждат/чуват децата,какъв модел на поведение им предлагаме,ще се чудим ли после отде ни е дошла приказката с възрастните хора,мазето и копанката до главата..
Виж целия пост
# 21
anette, хора сме все пак. Носим си своите слабости, няма как да сме идеални.
Види се, това чувство е било познато на много майки, слава Богу, оказва се преодолимо.
С времето.
Мисля, че сме достатъчно разумни да не допускаме разговори срещу който и да е било пред детето, нито пък сцени на дърпане, обиди и т.н.
Темата не е от сорта "За или против свекървата?", "Обичате ли я или я мразите?", темата е за човешките чувства, а хората изпитваме разнообразни такива, нали? За жалост - не винаги красиви.
Виж целия пост
# 22
anette1104, явно не си изпадала в ситуация да не можеш да се добереш до бебето си... буквално така съм се чувствала на моменти.
Виж целия пост
# 23
И при мен положението е същото.
По принцип не се дразня,когато приятели или познати гушкат дъщеря ми,дори понякога ми е приятно.Но...
когато го правят свекарите...не знам защо но изпадам в ужас.Всяко нещо което правят когато са с нея ме дразни,всяко нещо ми се струва неправилно и неадекватно.И ме изпълва неистово желание да си я взема и да се махна.Естествено не го правя,но от вътре ме изяжда.

Чувствам се по  съвсем същия начин. Особено  се вбесявам, когато свеки започне да й говори по бебешки с противно пронизителен гласец- направо тръпки  ме  побиват. Но, когато реша, че  твърде дълго време детето е било при нея, а пък и тя не се сеща да си тръгне, си го искам обратно под някакъв предлог.
Виж целия пост
# 24
не ви ли е странна негативността към хората които са отгледали бащата на децата ви?

Въпросната негативност винаги е породена от нещо. За съжаление....
Виж целия пост
# 25
Никога не съм ревнувала нито от свои, нито от Чужди. Напротив радвам се ако някой дари прегръдка, милувка, ласка на детето ми, ако му се радва искрено. Детето ми има нужда от това, как би могло да ми е неприятно. Пък то си знае коя е майка му и на никой друг не е казало 'мама щастлива съм Че те има'. Дори днес ни посети една жена по работа, детето много я закаЧа, каЧи се при нея, пипа я, разсмя я, накрая тя съвсем спонтанно го гушна и го целуна. ПоЧувствах Че момента в който се усети и стана малко неудобно защото това не е прието тук. Но аз пък се зарадвах Че това малко ЧовеЧе е предизвикало такива топли Чувства в нея и през ум не ми е минало да ревнувам.

На тези от вас които ревнуват от свекърви ще кажа, радвайте се Че имате свекърви които държат да са пълноценни баби и се стараят на децата да им е добре. Моето дете толкова копнее за свекърва ми, говори за нея, разговаря с Часове по телефона с нея. Но уви свекърва ми не държи на тази връзка и веЧе повеЧе от 1 година не желае да види внуЧето си. Отказва да ни дойде на гости, отказва и ние да отидем при нея. При това сме в добри отношения, не сме се карали. На мен пък ми е болно от това и предпоЧитам да ме избута за да вдигне детето отколкото да не желае да го погледне.
Виж целия пост
# 26
Oпределено не съм патила и вероятно затова така и мисля.Споделих хрумка само,изобщо не критикувам който и да било,всеки  избира поведението си ,но нали и ние синове отглеждаме,и ние вероятно някога ще бъдем в позицията на "онази дето ми пипа детето"..спорадични мисли..
Виж целия пост
# 27
не ти е правилен въпроса. не става дума за ревност към децата, а по-скоро за неприязън към свекърите ти.

и подкрепям мнението на Vjara - радвайте се, че децата ви имат шанса да са обичани от бабите и дядовците си и да общуват с тях. за разлика от свекървата на Vjara, моята душа дава за внуците си, но е далеч Sad. децата ми дори нямат шанса да я познават добре, камо ли тя да ги гушка и прегръща и целува и глези и обсебва... а толкова биха могли да спечелят от това  Confused. момичета, толкова по-добре ще се почуствате ако успеете да приемете, че това са възрастни хора, които не можете да промените. каквото и да правят, правят го най-вероятно с добри намерения, не се опитват да ви навредят. опитайте се да бъдете толерантни и да ги приемете такива, каквито са. повярвайте ми, от това само ще спечелите. и вие, и децата ви, и съпруга ви.
Виж целия пост
# 28
Не ,но не изпитвам и лоши чувства към свекърите си.
Виж целия пост
# 29
Никога не съм изпитвала подобно чувство. По- скоро се радвам, когато друг им обръща внимание и ги занимава. Може би това е понеже се случва рядко, нямам роднини, които да ни помагат за децата и всяко внимание към тях ме радва. Може би е така и защото никой не ми се е месил или налагал грубо мнение- нито роднина, нито приятел или познат и затова не се дразня.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия