ОКТОМВРИйската бригада за рожден ден се стяга
- Публикувана: 6 авг. 2009, 08:39 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2009, 08:52 ч.
# 480
11 окт. 2009, 08:20 ч.
Привет,момичета.Не бях писала от няколко дни,но си имам оправдание 
Честит рожден ден на всички Октомврийчета,които станаха на 1годинка вече.Честит празник и на техните родители.Нека децата растат здрави и щастливи,с детство изпълнено с много игри и смях.
Моята любов голяма на 1годинка стана
Ето ви да с епочерпите за нейно здраве
Хайде нападайте
П.П.Тортата е домашно производство.Ето я и помощничката:
Виж целия пост
Честит рожден ден на всички Октомврийчета,които станаха на 1годинка вече.Честит празник и на техните родители.Нека децата растат здрави и щастливи,с детство изпълнено с много игри и смях.
Моята любов голяма на 1годинка стана
Ето ви да с епочерпите за нейно здраве
Хайде нападайте
П.П.Тортата е домашно производство.Ето я и помощничката:
# 481
11 окт. 2009, 11:09 ч.
Здравейте и от мен, след едно месечно стоене без Интернет(по вина на Виваком) най накрая мога да пиша. При нас нищо ново от към поведение, но от вчера вече ходим, та да почерпя:
Прощъпалника ще го правя след 1-2 дни, че каката ни е болна. Честито на всички рожденици на патерици. Да са живи и здрави да радват и ядосват мама и тати. Това е за сега повече време нямам утре пак
Виж целия пост
Прощъпалника ще го правя след 1-2 дни, че каката ни е болна. Честито на всички рожденици на патерици. Да са живи и здрави да радват и ядосват мама и тати. Това е за сега повече време нямам утре пак
# 482
11 окт. 2009, 11:21 ч.
Честото на рождениците,макар и на патерица 
Да са живи и здрави! Честито и на проходилите.
Ивчо и той вече се справя сравнително добре с ходенето,и ще трябва и ние да правим скоро прощъпулник.може да направя така,че да ни съвпадне с РД-то.
Иначе ми е много криво
с таткото се чуваме всеки ден.Сега е болен,и като гледам положението в близката годинка няма да се оправи 
започвам да се отчайвам,а и той.Дано все пак намери сили да вземе скоро някакво решение какво ще прави.Докато не може да ни издържа финансово едва ли ще се съберем.И аз ще се опитам да си намеря работа напролет обаче,че сега няма изгледи.Та така,ужасът е пълен 
Виж целия пост
Да са живи и здрави! Честито и на проходилите.Ивчо и той вече се справя сравнително добре с ходенето,и ще трябва и ние да правим скоро прощъпулник.може да направя така,че да ни съвпадне с РД-то.
Иначе ми е много криво
с таткото се чуваме всеки ден.Сега е болен,и като гледам положението в близката годинка няма да се оправи започвам да се отчайвам,а и той.Дано все пак намери сили да вземе скоро някакво решение какво ще прави.Докато не може да ни издържа финансово едва ли ще се съберем.И аз ще се опитам да си намеря работа напролет обаче,че сега няма изгледи.Та така,ужасът е пълен 
# 483
11 окт. 2009, 15:01 ч.
Честит празник на всички пораснали дечица! 
Гале, какво става с вас
Музе, мноооооого ти хубава тортата!
За мене. Благодаря на всички ви за подкрепата. Най-лошото мина. На 8-ми ме оперираха, като плановата операция съвпадна със спешна, защото сутринта преди операцията започна страшна бъбречна криза. До последно се пазарих с лекарите за малък срез , защото гледах доста хора в отделението , че са с по 25 см разрез.....Моят е десетина см. Най-големият ми страх, че няма да се събудя от упойката, мина. Трудничко беше , де, доста ме пошляпкаха, ама и аз не бях спала 3 дни като хората. Най-страшното е докато чакаш упойката. Просват те чисто гол в 14 градусовата операционна на една маса и започват да те овързват - ръце, апарати за кръвно, датчици на сърцето, краката с каиши...... тези 10-15 минути са най-страшни. Всички са с престилки, маски, шапки, търчат бързо насам-натам, подвикват си нареждания...... а ти си сам и уплашен....уплашен....
Първият ден бях в реанимация, после ме преместиха в стаята ми. На третия ден седнах в леглото, от днес вече ходя по малко, та ми махнаха катетъра , остана само тръбата от дренажа на раната.... Понеже няма места, а само ние сме две по-младички, ни сложиха в отделение Бъбречна трансплантация, където е нереално чисто, красиво и стерилно. (Александровска болница)
Операционният екип ми е бил от 3 лекари, 2 асистенти, 1 анестезиолог плюс един негов помощник.
Относно бъбрека- препоръчаха ми отвсякъде, ама наистина отвсякъде отворена операция, не лапароскопска, заради по-добрата видимост и евентуални често срещани сраствания на огромния бъбрек със съседните тъкани.
Извадиха го! В най-дебелата си част е бил 2 мм! Никакъв паренхим, просто една огромна черна ципа , пълна с гной- Нямам сенки под очите вече, кръвното ми се нормализира.Явно съм носела огромна торба с инфекции в себе си. Имам страшен апетит не съм на себе си. Чак взех да се ограничавам..
Предполагам до няколко дни ще ме изпишат. Ще ходя доста дълго време като патенце.
Виж целия пост
Гале, какво става с вас
Музе, мноооооого ти хубава тортата!
За мене. Благодаря на всички ви за подкрепата. Най-лошото мина. На 8-ми ме оперираха, като плановата операция съвпадна със спешна, защото сутринта преди операцията започна страшна бъбречна криза. До последно се пазарих с лекарите за малък срез , защото гледах доста хора в отделението , че са с по 25 см разрез.....Моят е десетина см. Най-големият ми страх, че няма да се събудя от упойката, мина. Трудничко беше , де, доста ме пошляпкаха, ама и аз не бях спала 3 дни като хората. Най-страшното е докато чакаш упойката. Просват те чисто гол в 14 градусовата операционна на една маса и започват да те овързват - ръце, апарати за кръвно, датчици на сърцето, краката с каиши...... тези 10-15 минути са най-страшни. Всички са с престилки, маски, шапки, търчат бързо насам-натам, подвикват си нареждания...... а ти си сам и уплашен....уплашен....
Първият ден бях в реанимация, после ме преместиха в стаята ми. На третия ден седнах в леглото, от днес вече ходя по малко, та ми махнаха катетъра , остана само тръбата от дренажа на раната.... Понеже няма места, а само ние сме две по-младички, ни сложиха в отделение Бъбречна трансплантация, където е нереално чисто, красиво и стерилно. (Александровска болница)
Операционният екип ми е бил от 3 лекари, 2 асистенти, 1 анестезиолог плюс един негов помощник.
Относно бъбрека- препоръчаха ми отвсякъде, ама наистина отвсякъде отворена операция, не лапароскопска, заради по-добрата видимост и евентуални често срещани сраствания на огромния бъбрек със съседните тъкани.
Извадиха го! В най-дебелата си част е бил 2 мм! Никакъв паренхим, просто една огромна черна ципа , пълна с гной- Нямам сенки под очите вече, кръвното ми се нормализира.Явно съм носела огромна торба с инфекции в себе си. Имам страшен апетит не съм на себе си. Чак взех да се ограничавам..
Предполагам до няколко дни ще ме изпишат. Ще ходя доста дълго време като патенце.
# 484
11 окт. 2009, 16:11 ч.
Радвам се,че всичко е минало успешно Бързо възстановяване оттук насетне !
Ами нас ни удари финансовата криза,и докато мъжът ми не успее да захване работа,с която да успява да ни издържа и докато аз започна някаква работа,всеки ще си седи у тях си.Имаме и взаимна нетърпимост между нас и родителите ни.Ужасно е,но и мъж ми има огромна вина,но то е дълго за разправяне.Много хора ми се чудеха как го изтърпях 2 години,но пустия му навик и привързаността към него не ми дават мира сега.Дано успеем да се съберем,пък макар и след не малко време.Хубавото е,че живеем в близки населени места и ще можем да се виждаме.
Виж целия пост
Честит празник на всички пораснали дечица!
Гале, какво става с вас
Музе, мноооооого ти хубава тортата!
За мене. Благодаря на всички ви за подкрепата. Най-лошото мина. На 8-ми ме оперираха, като плановата операция съвпадна със спешна, защото сутринта преди операцията започна страшна бъбречна криза. До последно се пазарих с лекарите за малък срез , защото гледах доста хора в отделението , че са с по 25 см разрез.....Моят е десетина см. Най-големият ми страх, че няма да се събудя от упойката, мина. Трудничко беше , де, доста ме пошляпкаха, ама и аз не бях спала 3 дни като хората. Най-страшното е докато чакаш упойката. Просват те чисто гол в 14 градусовата операционна на една маса и започват да те овързват - ръце, апарати за кръвно, датчици на сърцето, краката с каиши...... тези 10-15 минути са най-страшни. Всички са с престилки, маски, шапки, търчат бързо насам-натам, подвикват си нареждания...... а ти си сам и уплашен....уплашен....
Първият ден бях в реанимация, после ме преместиха в стаята ми. На третия ден седнах в леглото, от днес вече ходя по малко, та ми махнаха катетъра , остана само тръбата от дренажа на раната.... Понеже няма места, а само ние сме две по-младички, ни сложиха в отделение Бъбречна трансплантация, където е нереално чисто, красиво и стерилно. (Александровска болница)
Операционният екип ми е бил от 3 лекари, 2 асистенти, 1 анестезиолог плюс един негов помощник.
Относно бъбрека- препоръчаха ми отвсякъде, ама наистина отвсякъде отворена операция, не лапароскопска, заради по-добрата видимост и евентуални често срещани сраствания на огромния бъбрек със съседните тъкани.
Извадиха го! В най-дебелата си част е бил 2 мм! Никакъв паренхим, просто една огромна черна ципа , пълна с гной- Нямам сенки под очите вече, кръвното ми се нормализира.Явно съм носела огромна торба с инфекции в себе си. Имам страшен апетит не съм на себе си. Чак взех да се ограничавам..
Предполагам до няколко дни ще ме изпишат. Ще ходя доста дълго време като патенце.
Гале, какво става с вас
Музе, мноооооого ти хубава тортата!
За мене. Благодаря на всички ви за подкрепата. Най-лошото мина. На 8-ми ме оперираха, като плановата операция съвпадна със спешна, защото сутринта преди операцията започна страшна бъбречна криза. До последно се пазарих с лекарите за малък срез , защото гледах доста хора в отделението , че са с по 25 см разрез.....Моят е десетина см. Най-големият ми страх, че няма да се събудя от упойката, мина. Трудничко беше , де, доста ме пошляпкаха, ама и аз не бях спала 3 дни като хората. Най-страшното е докато чакаш упойката. Просват те чисто гол в 14 градусовата операционна на една маса и започват да те овързват - ръце, апарати за кръвно, датчици на сърцето, краката с каиши...... тези 10-15 минути са най-страшни. Всички са с престилки, маски, шапки, търчат бързо насам-натам, подвикват си нареждания...... а ти си сам и уплашен....уплашен....
Първият ден бях в реанимация, после ме преместиха в стаята ми. На третия ден седнах в леглото, от днес вече ходя по малко, та ми махнаха катетъра , остана само тръбата от дренажа на раната.... Понеже няма места, а само ние сме две по-младички, ни сложиха в отделение Бъбречна трансплантация, където е нереално чисто, красиво и стерилно. (Александровска болница)
Операционният екип ми е бил от 3 лекари, 2 асистенти, 1 анестезиолог плюс един негов помощник.
Относно бъбрека- препоръчаха ми отвсякъде, ама наистина отвсякъде отворена операция, не лапароскопска, заради по-добрата видимост и евентуални често срещани сраствания на огромния бъбрек със съседните тъкани.
Извадиха го! В най-дебелата си част е бил 2 мм! Никакъв паренхим, просто една огромна черна ципа , пълна с гной- Нямам сенки под очите вече, кръвното ми се нормализира.Явно съм носела огромна торба с инфекции в себе си. Имам страшен апетит не съм на себе си. Чак взех да се ограничавам..
Предполагам до няколко дни ще ме изпишат. Ще ходя доста дълго време като патенце.
Радвам се,че всичко е минало успешно
Бързо възстановяване оттук насетне !Ами нас ни удари финансовата криза,и докато мъжът ми не успее да захване работа,с която да успява да ни издържа и докато аз започна някаква работа,всеки ще си седи у тях си.Имаме и взаимна нетърпимост между нас и родителите ни.Ужасно е,но и мъж ми има огромна вина,но то е дълго за разправяне.Много хора ми се чудеха как го изтърпях 2 години,но пустия му навик и привързаността към него не ми дават мира сега.Дано успеем да се съберем,пък макар и след не малко време.Хубавото е,че живеем в близки населени места и ще можем да се виждаме.
# 485
11 окт. 2009, 17:36 ч.
За мене. Благодаря на всички ви за подкрепата. Най-лошото мина. На 8-ми ме оперираха, като плановата операция съвпадна със спешна, защото сутринта преди операцията започна страшна бъбречна криза. До последно се пазарих с лекарите за малък срез , защото гледах доста хора в отделението , че са с по 25 см разрез.....Моят е десетина см. Най-големият ми страх, че няма да се събудя от упойката, мина. Трудничко беше , де, доста ме пошляпкаха, ама и аз не бях спала 3 дни като хората. Най-страшното е докато чакаш упойката. Просват те чисто гол в 14 градусовата операционна на една маса и започват да те овързват - ръце, апарати за кръвно, датчици на сърцето, краката с каиши...... тези 10-15 минути са най-страшни. Всички са с престилки, маски, шапки, търчат бързо насам-натам, подвикват си нареждания...... а ти си сам и уплашен....уплашен....
Първият ден бях в реанимация, после ме преместиха в стаята ми. На третия ден седнах в леглото, от днес вече ходя по малко, та ми махнаха катетъра , остана само тръбата от дренажа на раната.... Понеже няма места, а само ние сме две по-младички, ни сложиха в отделение Бъбречна трансплантация, където е нереално чисто, красиво и стерилно. (Александровска болница)
Операционният екип ми е бил от 3 лекари, 2 асистенти, 1 анестезиолог плюс един негов помощник.
Относно бъбрека- препоръчаха ми отвсякъде, ама наистина отвсякъде отворена операция, не лапароскопска, заради по-добрата видимост и евентуални често срещани сраствания на огромния бъбрек със съседните тъкани.
Извадиха го! В най-дебелата си част е бил 2 мм! Никакъв паренхим, просто една огромна черна ципа , пълна с гной- Нямам сенки под очите вече, кръвното ми се нормализира.Явно съм носела огромна торба с инфекции в себе си. Имам страшен апетит не съм на себе си. Чак взех да се ограничавам..
Предполагам до няколко дни ще ме изпишат. Ще ходя доста дълго време като патенце.
E,това вече са ХУБАВИ НОВИНИ!!!
Мече ,мислих те толкоз време,радвам се че всичко е добре!
Хай де,стягай се за рождените дни на децата!!!
Виж целия пост
За мене. Благодаря на всички ви за подкрепата. Най-лошото мина. На 8-ми ме оперираха, като плановата операция съвпадна със спешна, защото сутринта преди операцията започна страшна бъбречна криза. До последно се пазарих с лекарите за малък срез , защото гледах доста хора в отделението , че са с по 25 см разрез.....Моят е десетина см. Най-големият ми страх, че няма да се събудя от упойката, мина. Трудничко беше , де, доста ме пошляпкаха, ама и аз не бях спала 3 дни като хората. Най-страшното е докато чакаш упойката. Просват те чисто гол в 14 градусовата операционна на една маса и започват да те овързват - ръце, апарати за кръвно, датчици на сърцето, краката с каиши...... тези 10-15 минути са най-страшни. Всички са с престилки, маски, шапки, търчат бързо насам-натам, подвикват си нареждания...... а ти си сам и уплашен....уплашен....
Първият ден бях в реанимация, после ме преместиха в стаята ми. На третия ден седнах в леглото, от днес вече ходя по малко, та ми махнаха катетъра , остана само тръбата от дренажа на раната.... Понеже няма места, а само ние сме две по-младички, ни сложиха в отделение Бъбречна трансплантация, където е нереално чисто, красиво и стерилно. (Александровска болница)
Операционният екип ми е бил от 3 лекари, 2 асистенти, 1 анестезиолог плюс един негов помощник.
Относно бъбрека- препоръчаха ми отвсякъде, ама наистина отвсякъде отворена операция, не лапароскопска, заради по-добрата видимост и евентуални често срещани сраствания на огромния бъбрек със съседните тъкани.
Извадиха го! В най-дебелата си част е бил 2 мм! Никакъв паренхим, просто една огромна черна ципа , пълна с гной- Нямам сенки под очите вече, кръвното ми се нормализира.Явно съм носела огромна торба с инфекции в себе си. Имам страшен апетит не съм на себе си. Чак взех да се ограничавам..
Предполагам до няколко дни ще ме изпишат. Ще ходя доста дълго време като патенце.
E,това вече са ХУБАВИ НОВИНИ!!!
Мече ,мислих те толкоз време,радвам се че всичко е добре!
Хай де,стягай се за рождените дни на децата!!!
# 486
11 окт. 2009, 18:03 ч.
Ох, миличките, трудно е.... знам.
Ще се справите, ако се обичате
Виж целия пост
Ще се справите, ако се обичате
# 487
11 окт. 2009, 18:24 ч.
Х Р И С И расти умно и добро дете,за радост на мама и татко 
Виж целия пост
Х Р И С И расти умно и добро дете,за радост на мама и татко
# 488
11 окт. 2009, 19:11 ч.
Дано.И аз на това се надявам
Виж целия пост
Ох, миличките, трудно е.... знам.
Ще се справите, ако се обичате
Ще се справите, ако се обичате
Дано.И аз на това се надявам
# 489
11 окт. 2009, 21:04 ч.
Честит рожден ден на всички дечица, които съм изпуснала напоследък. Бъдете живи и здрави и много умни и весели за радост на мама и тати! 
Мече, ти си истински герой, това което описваш за бъбрека направо си го представих, не знам колко зле си се чувствала заради тази "торба с инфекции". Важното е че сега вече далеч от теб. Дано това да бъде и последната сериозна болест, с която се сблъскваш през живота си. Пожелавам ти бързо оздравяване и да можеш да празнуваш спокойна всичките рожденни дни, които те чакат този месец.
Виж целия пост
Мече, ти си истински герой, това което описваш за бъбрека направо си го представих, не знам колко зле си се чувствала заради тази "торба с инфекции". Важното е че сега вече далеч от теб. Дано това да бъде и последната сериозна болест, с която се сблъскваш през живота си.
Пожелавам ти бързо оздравяване и да можеш да празнуваш спокойна всичките рожденни дни, които те чакат този месец.
# 490
11 окт. 2009, 22:59 ч.
Мече,твойте добри новини бяха невероятен завършек на така прекрасния ми ден. Ще ги приема като подарък за празника 
Мноооого се радвам за теб.И да стягаш в кръста,че торти имаш да правиш мноооого скоро
Гале,надявам се всичко при вас да се оправи,
И при нас имаше криза преди време,но не финансова,а по отношение на чувствата,но слава Богу-мина и замина.Не забравяй колко много обичаш този човек,всичко ще се нареди.ПОвярвай ми.Горе главата.Все пак и вашата любов ви е дарила с най-прекрасния подарък на света-вашето детенце .Прегръщам те и те целувам.Не с епредавай само
Виж целия пост
Мноооого се радвам за теб.И да стягаш в кръста,че торти имаш да правиш мноооого скоро Гале,надявам се всичко при вас да се оправи,
И при нас имаше криза преди време,но не финансова,а по отношение на чувствата,но слава Богу-мина и замина.Не забравяй колко много обичаш този човек,всичко ще се нареди.ПОвярвай ми.Горе главата.Все пак и вашата любов ви е дарила с най-прекрасния подарък на света-вашето детенце .Прегръщам те и те целувам.Не с епредавай само
# 491
12 окт. 2009, 00:33 ч.
Хайде и от мен почерпка за годинката на Рая. на Дани на Пуки,Марта на Параход,Михаела на Северинка,Андреа на Гери роз и Калин на е_катето бъдете живи и здави и бог да бди над вас и семействата ви 
Виж целия пост
Хайде и от мен почерпка за годинката на Рая. на Дани на Пуки,Марта на Параход,Михаела на Северинка,Андреа на Гери роз и Калин на е_катето бъдете живи и здави и бог да бди над вас и семействата ви
# 492
12 окт. 2009, 01:37 ч.
Мецанке, седнах с ясното решение да те помоля да пишеш как си - и каква приятна изненада.
Радвам се, че си добре и , че всичко е зад гърба ти.Бързо възстановяване, че рождени дни те
чакат.
Честит рожден ден на Хриси и Рая, да са здрави и щастливи и въобще честито на всички
дечица и майчета, че да не пропусна някой сладур.
Гале горе главата преди зазоряване е винаги най-тъмно, ще видиш , че всичко ще се оправи
изведнъж и то в най-скоро време.
След чудесните новини е време да полегна, че Митето ми взема ума и силите през деня.
Виж целия пост
Радвам се, че си добре и , че всичко е зад гърба ти.Бързо възстановяване, че рождени дни те
чакат.
Честит рожден ден на Хриси и Рая, да са здрави и щастливи и въобще честито на всички
дечица и майчета, че да не пропусна някой сладур.
Гале горе главата преди зазоряване е винаги най-тъмно, ще видиш , че всичко ще се оправи
изведнъж и то в най-скоро време.
След чудесните новини е време да полегна, че Митето ми взема ума и силите през деня.
# 493
12 окт. 2009, 08:06 ч.
ЧЕСТИТИ РОЖДЕННИ ДНИ дЕА ОЩЕ Е БОЛКИ ОТ ЗЕЛЕТО АМА СЛЕД НЯКОЛКО ЧАСА ЩЕ ИЗЛЕЗЕ 
Виж целия пост
# 494
12 окт. 2009, 09:31 ч.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН РАЙЧЕ-БАЙЧЕ!!!!! 
ЖЕЛАЕМ ТИ МНОГО ЗДРАВЕ,ЩАСТИЕ И ЕДНО ПРЕКРАСНО ДЕТСТВО!!! 
МНОГО 
ОТ КАКА ПЛАМИ 
А ЗА ГАЛКА 
Виж целия пост
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН РАЙЧЕ-БАЙЧЕ!!!!! ЖЕЛАЕМ ТИ МНОГО ЗДРАВЕ,ЩАСТИЕ И ЕДНО ПРЕКРАСНО ДЕТСТВО!!! МНОГО ОТ КАКА ПЛАМИ А ЗА ГАЛКА