Имате ли нещо против мъжете ви да излизат вечер без вас?

Разбира се, че трябва да звънне, но не за да иска разрешение, а за да информира жена си. И аз изисквам от мъжа си да ми се обади, да знам къде е и с кого е (това съм го дъвкала и в друга подобна тема). Да, искам да знам и с кого е, за да знам на чий номер мога да го намеря, ако неговия телефон не отговаря. Ако закъснее му се обаждам, но не за да го накарам да се прибере, а просто за да се уверя, че е добре. И аз му казвам къде съм и с кого съм, дори и да е през деня, просто за да не се притеснява.

Айде аз да съм първата, която ще каже - имам против. Особено имам против, когато цял следобед съм си представяла как ще се видим и ще прекараме една хубава вечер само двамата, той да се обади и да каже "Абе тая вечер ще се събираме у брат ми да играем карти". Съответно картите са му излизали през носа... и през джоба   (нали трябва да се подмаже, че ме е ядосал).
Но никога не съм го спирала.
Когато реши да води партньорите си корейци да обикалят стрийптиз баровете цяла нощ (всъщност, те си го поискаха) след вечерята им пожелах приятна вечер и се прибрах. После заедно се смяхме на разказа.
Когато аз съм при родителите ми, а той е сам, опитвам се всячески да го подстрекавам да излиза с момчетата по дискотеки и кръчми, защото знам колко самотен се чувства вечер и как ще ми подпали телефона.
Риболовът му е свещен и там не се меся.
Но никак не ми е приятно, когато "мъжките" им занимания ми првалят плановете. Не защото се притеснявам какво, с кого и къде ще прави. Просто има вечери, когато искам да съм с него. Егоистично, неегоисточно - това е положението. Казвала съм му го и чест му прави, че усети ли подобно настроение в гласа ми, в по-голямата част от случаите отсвирва момците. Дет' се вика - въпрос на приоритети, дали да угодиш на жена си или на компанията.
Пък и напоследък не ще да излиза без мене   Колкото пъти се е случило, все се прибира рано-рано (не му звъня, като е излязъл - нека се забавлява) с реплика от рода на "тъпо ми беше без тебе". Ами пък, харесва ми такова отношение  .
Аз също не обичам да хайманосвам по нощите без него. Не ми е комфортно. Не ми е приятно да танцувам без него, например, или да пия по баровете. Изградили сме някакъв синхрон помежду си, който явно е ценен и за двамата. Дори когато излизаме някъде с колеги, пак се разбираме да се появи по някое време - хем да се позабавляваме заедно през част от времето, хем да се приберем двамата. Къде-къде по-удобно е  

Аз не видях някой да пише, че няма против съпругът да обикаля барове и да се прибира, когато и както му скимне, без да се обажда.

аз също нямам напротив-но да не е много често.най ме е яд,когато сме на домашно,хапка,пийка и те станат мъжете и излязат,а аз да мия и чистя след тях-и цалата ми вечер-в кенефа(с извинение).

На този етап вече нямам нищо против. Но сина ми е ученик. Сиреч може да се грижи и сам за себе си и не ни натоварва в много ситуации. Ноооооо, когато детето е бебе и през деня се грижи само майката, а вечер някой да ми цъфне и да ми поиска разрешение да си продължи ежедневието в забава без нас, равносилно е на да си стяга куфарите. Нямала съм проблем от такова естество. Вероятно сме се разбрали без думи преди много години.

E това е болната ми тема! Моя мъж така съм го пуснала, че чак съм го изпуснала да излиза всяка вечер. А честно казано понякога ми идва нанагорно и имам доста против.

Ей са си признах - имам против и още как  Докато бяхме гаджета всеки си ходеше вечер без другия без проблеми,но откакто сме женени - излизаме винаги заедно. Е той ходи всяка седмица да рита с приятели,а аз по женски забавления /фризьор и маникюр- разбира се веднъж на един два месеца/, но ако ще се ходи на заведение сме заедно. Те и приятелите ни са все семейни така че не е било и проблем. На мен банкетите от работата също са ми семейни,а той неговите не иска да посещава поради други причини...
Абе снабдила съм се с мъж мечта 

Имам против да излиза вечер без мен 
И без това от работа не ни остава време, което да прекарваме заедно, остава и самосиндикално да започнем да се забавляваме 
Ако ми е било добре да излизам само с приятелки, щях да си остана мома. Същото важи и за него.

ха тъй - това исках да кажа и аз 

Това е и моето мнение - никога не бих го спряла да се забавлява. Той също не ме спира.
Но за мен е важно да ми се обади, за да знам, че е добре и е отишъл на купон, а не му се е случило нещо лошо. Това е елементарно възпитание и уважение към другия човек. Ако е на купон, ще си легна спокойно - изобщо не ме притеснява какво ще прави там и с кого. Ако не ми звънне, обаче, няма да мога да мигна, защото ще има да го мисля. Така сме свикнали просто - през деня се чуваме поне 5-6 пъти, за да знаем, че всичко е ОК. Чували сме се, за да се предупредим един-друг, че няма да се приберем, но се е случвало и да не ми звънне и да си изкарам акъла - причината беше, че беше защитил някаква жена от 2-ма хулигани и те му бяха счупили носа, та той решил да не ме притеснява и направо отишъл в Пирогов (бях откачила - добре, че поне беше звъннал на баща ми, та по някое време татко се сети да ме предупреди да не се шашкам, когато си дойде син и подут)...

Щом ТИ СИ ВЪРЗАНА с децата, а той е отвързан, значи си постъпила правилно. У нас и двамата сме вързани за децата, защото и двамата работим и се грижим за тях.
А в разпускането няма нищо лошо, по принцип....

Аз съм против 
Може би защото винаги излизаме заедно, особено пък вечер.
Е, понякога ходим на по кафенце за по час, два поотделно, но доста рядко и то ако единия не иска да отиде, а не защото другия не иска да го вземе със себе си.

Нямам против - стига да не прекалява. Всеки има нужда от лично пространство и време за себе си... Вярвам, че за връзката ни свободата ( а не свободията) е наистина полезна.
Редовно играе баскет с приятели, вчера пък ме попита имам ли против да се види с негова бивша приятелка, която от години живее в чужбина и сега е на гости в БГ - отговорих, че нямам против и наистина е така. Разбира се, не горях от щастие, но все пак отношенията ни винаги са се градили на взаимно уважение и доверие...

 Имам.

Не всеки ден е Великден.