Рими всякакви редим!

  • 103 785
  • 753
# 255
Много красиво БориСе,
написано с много любов!
Там има и хубава мисъл,
там има и нежен зов... newsm12 smile3501
Виж целия пост
# 256
БориСе, от мен получаваш поклон най-дълбок!
Аз свикнала съм тук предимно да се усмихвам,
а сълзи предизвика в мен твоят душевен поток!
Не знам какво да кажа и онемяла притихвам.

Виж целия пост
# 257
БориСе, напълни и мойта душа
и аз онемявам пред твойте слова.
Виж целия пост
# 258
Аплодисменти и респект,
на всеки талантлив поет,
който тука се отсрами
и с рими нежни ни нахрани!
Борисе, Мими, Клер, Люсил,
страхотни стихове и стил!
Страхотни сте, не спирайте, пишете,
в света си свой ме пак пуснете!   bouquet
Виж целия пост
# 259
Четейки вашите стихотворения
потърсих картинка с поклон
уви, неуспешни щения
намирах лицемерен фасон
слабо бе само с ръкоплещение
да изкажа уважение към вас
приемам милите ви думи
като от приятели и аз
Виж целия пост
# 260
Страхотни стихове,   Hug прегръдки и от мен
за всички поетеси и поети,
които споделиха своите нежни песни,
своите вълнения....и вдъхновения.
Това е поздрав и от мен,
желая ви..усмихнат ден!
..................
Когато скъсам струна сменям с друга,
настройвам и отново зазвучава
мелодия красива, хармонична, топла.
От пръстите ми се изтръгва звук,
рисуващ песента в сърцето ми
това го правят те – ръцете ми,
в синхрон със чувствата напиращи.
Един във друг се сливат цветовете
и раждат ритъма бушуващ във гърдите ми.
 

Нощта със свойта тъмна перелина
Поставя пръст пред устните и зашептява:
„Шшшшт, тихо,замълчи, поспри…поспи”
Настъпва тишина, покой и празнота...
мелодията скрива се във нищото,
притихват струните, огасва песента.

 Очаквам утрото, когато светлосиньото
ще се разлее и ще върне птиците,
с които се сбогувахме през есента.

...........
Събудих се.
Сънят ми беше тъй красив, вълнуващ и…
неземен, но уви…остана сън.
Сънувах Пролетта – прекрасна и уханна, разперила криле летеше..
и бе тъй близо – усетих я.
Усетих устните и тръпнещи,
унесе ме в мечти и полетях след нея,
но….уви.
Не ме позна, подмина ме…и избледня.

Сега се чудя – сън ли бе това!?




Виж целия пост
# 261
Седя си пред компа,
почесвам главата,
сърцето ми помпа,
потропвам с краката.
Акълът се носи,
премигват очите,
за чужди въпроси,
не чуват ушите...
Май станало време
за кратка почивка
за час да се дреме
под лека завивка...
 Laughing smile3524
Виж целия пост
# 262
Обикновен не спа ли много време?
                   От скука и на мен ще се додреме...
                    Ще си проспим живота , няма слава.
                    Какво ще правим? - ето ти проблем.
                    Не дават втори шанс - един се тука дава.
                    Не се предавай ти съвсем.
                    Вземи се събуди и пиши тогава... hahaha Joy
Виж целия пост
# 263
 Грях


 ''ГРЕШНИКО, МЪЖ НА ЧУЖДА ЖЕНА''…..

AЗ ще имам своите моменти на лудост

ТИ ще имаш своите моменти на страст

Ще се дебнем стръвно във тъмното

С пошла  ревност изпълнена аз,

А ти пълен с нагона на самец,

Стъпващ тихо и дебнещ в нощта

И тогава за миг НАШАТА лудост

ще посипе със сладост ,

НАШИТЕ тръпнещи, слети, тела…

 

И когато утихне таз клада,

Koгaтo бавно изстине жарта,

Ще тръгнем отново,  към някъде,

  към онзи момент на страстта.

Със лудост обгърнал се , тайнствена-

Като  съща библейска змия…

На кълбо ще се свие във пазвата….

Във пазвата на похотта…





""""""""""""""""""""""""""""""""




СИТУАЦИЯ

Върху  масата  дими цигара,

оставена във пепелник

и фасът бавно й догаря,

за да изчезне всеки миг.

На пода разпиляна е бутилка,

натрошена на стъкла,

а течността се е разляла

като  пресъхваща сълза.

                            До нея се е срутил

профилът на мъж, мигът на който ,
 преобърнал се е изведнъж.

До врата ужасена

Стои притихнала жена ,

във очите си събрала  две тъмни езера.

От ръката й, трепереща и бяла,

стърчи желязо с  черен цвят,

от което бавно, бавно…

дим поглъща целият й свят.
Виж целия пост
# 264
Копнеж

Искам да ме хванеш за ръцете и да ме погледнеш,

но всъщност искам да ме пуснеш и отметнеш.

 Да ме отметнеш с чертичка в твоето тефтерче

както правиш с всичко всяка вечер.

 

Да ме забравиш, да ме оставиш и да ме запазиш,

но само в дълбините на съзнанието, зад всичко, което пазиш с педантична та си мания.

Аз искам да ме хванеш за ръцете и да ги целунеш,

 да ме погледнеш и да се извърнеш.

 Да зачертаеш надеждата ми - живата,

която вярва в твойте чувства пестеливи.

 

 

............................

 

ПРЕДИ СЪН

 

Вечерях със надеждата за утре.

Обядвах с вярата от днес.

 А любовта ми беше за закуска,

 Оставила трохите от нощес.

 На масата във купа малка

 ( такава като алпака)

 отразяваше се в криво огледало вчерашната красота.

 Сега без грим, без рокля и обувки,

Ухаеща на свойта миризма,

Седя във стаята си, само по целувки,

 За да бъда прелъстена от съня.

 И утре пак ще се събудя

И ще имам своя славен ден,

Като че отново малко чудо

Се е докоснало до мен.
Виж целия пост
# 265
Ето отчет и от мен с мое стихотворение,
писано отдавна, по детски, наивно,
но все пак си е мое творение,
макар и архивно.

'Когато се е появил човекът,
не знаел нищо той за този свят,
но почнал той, съвсем полека,
да си оформя собствен свят.

Така минавали си вековете
и тази някаква античност,
изпъквала сред зверовете,
оформяла се като личност.

Да яхнеме машината на времето
и да прескочим в наши дни,
където на човека племето,
успешно този свят гради.

Когато се роди един човек,
се чувства като своите прадеди
и тъй прието е във този век,
че друг човек на личност го гради.

На практика, какво се получава,
когато този, който те гради,
от теб, какво ще стане не познава
и ти растеш без собствени черти.

Растеш така, но изведнъж навред,
животът е пред теб с пътеки много
и по коя да тръгнеш занапред,
ще трябва да попиташ само Бога.

Последиците често са трагични,
живеят хората във пълен мрак,
създават им условия отлични,
да се развиват бързо. Ала как?

Напълни се навред с такива хора,
това сме аз и той, и ти
и някой ден вглъбил се във простора,
откриваш, че си нищо ти...'
Виж целия пост
# 266
Обикновен, в началото е толкова красиво... Peace
                    Беше ми тихо и щастливо. Hug
                    А после към края защо така реши? Thinking
                    Че нищо бил си? - Ти сгреши!!! Naughty
Виж целия пост
# 267
На Бел копнежите са ми присъщи,
и стиховете й надежди в мене връщат.
Андреа Алба пише редове модерни,
омайни, страстни, но и доста черни.
Обикновен, отново продължаваш,
чрез рими себе си да подценяваш.
Но всички вие пишете чудесно
и словото ви лее се свободно, лесно!
Анализи аз повече не ще си позволявам,
прегръщам ви и от сърце ви поздравявам! Hug
Виж целия пост
# 268
Уютното ми, мило местенце!
Зарадва ме отбивката тук
и с по едно нежно цветенце
ви поздравявам отново без звук!  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 269
Това мое стихотворение, дами мили,
е писано в онези години унили,
когато хората дълги години живяли,
макар и с доста грешни идеали,
се озовават ненадейно в положение,
че тяхното авторитетно мнение,
вече пет пари за никой не струва,
а народът вече на други робува.
Сега положението друго е вече,
животът в други канали потече,
настроенията и мислите вече са други,
други са и към живота наш'те заслуги.
 Hug

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия