Почитатели на Майкъл Джаксън 6 - BAD and DANGEROUS

Добро утро! Не знам дали да се представям, някак безсмислено ми се вижда да казвам името си, годините си, въобще биографията си.Да се срещнем - да, някак си го приемам.Както и да е, ако настоявате ще се представя 

Исках да ви кажа какво сънувах - сънувах Майкъл  как ми казва, че вече няма да е наблизо, защото отива по-надалеч.Умихваше се и "пътуваше"...

Michael Jackson Rehearsal - Human Nature (Dangerous)

Здравейте и от мен.Аз съм от Плевен на 31години с дете на 2 и 6 месеца.Завършила съм в Търново в момента работа в семейната ни фирма.Връщам се с 7 или 8 страници да допрочета.Наистина ми е сложно този месец да ви прочитам.

Добро утро!Aз съм от Созопол,на 25 години съм,имам дъщеричка.Много се радвам,че ви  има момичета      
Първият ми спомен свързан с Майкъл е една видео касета,на която бяха клиповете ''Leave me alone'' и ''Black or white''.От тогава съм луда по него

Ето ме и мене - Галя родена 1975 в Стара Загора но живееща в София с дете на 3 г. и малко, сега на 34г работя като секретарка - първата ми среща с Майкъл беше в киното Лунен пътешественик била съм на 5 негови концерта и чаках с нетърпение 6-тия в лондон 

Добро настроение с братята от Jackson 5 (и малката сестричка накрая) :

http://www.youtube.com/watch?v=C4VCUbL7jsc&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=vjW1iq4IO2k
http://www.youtube.com/watch?v=fynKMWnzKeY&feature=related


Успешна седмица на всички!

Снощи не можах да спя добре и хаотичните ми мисли сновяха из главата ми като луди. И извинете, че е дълго, че е тъжно и въобще несвързано с нищо.
Мислех си: какво е да живея в реалност, в която няма Майкъл Джаксън? Защо изведнъж всичко стана толкова различно, поне за мен? Живота продължава, но света сякаш не е същия, нещо не е както е било преди, чувство за непълност, нецялост.....
Сякаш цветовете не са така ярки, звуците не така пълни.
Вървя по улиците и ми се струват странно пусти, въпреки тълпата, гледам хората и са ми безлични. Всичко ми е някак безлично, сякаш съм загубила усета за живота, усета за красивото и багрите в живота.
Много странно.
Ако чете някой безпристрастен наблюдател, специалист при това, може би и диагноза ще си имам.
Всичко ми е безразлично, плача за Майкъл, а всичко друго ми е безразлично.
Книга не ми се хваща, филми гледам с празен поглед, вестниците ги преглеждам на бегом и само новина за него може да ме разтупти.
Превъртам програмите по тв безцелно, сякаш чакам някъде да се появи. Глупости, ще се появи, та и музикалните канали го спряха отдавна.
Защо ми е пусто и безнадеждно? Та аз имах вълнения! Ще ходя на концерт на Мадона, вълнувах се, сега ми е безразлично. Ще ходя другия месец до Лондон, вълнувах се, сега ми е безразлично. Ще си направя някоя снимка с восъчната му фигура, може да отида до О2 Арена – и какво от това? Някой ден може да направят Невърленд музей и аз може да отида, да видя – и какво от това? Може да се скъсам от ходене по света и да посетя всяка точка по земята – и какво от това?
Ще търся отчаяни начини да се докосна по някакъв начин до него, но нищо няма да ми донесе удовлетворение и успокоение.
Мога да се заровя във книги за отвъден живот и живот след смъртта, може и да успея да си внуша, че има нещо и че той може би е там. И какво от това, нали не е тук, сега, в нашата действителност, в нашето измерение и осезаемост.
Сега живея, чакайки. Чакайки филма за него, после чакайки новата му музика /дай Боже/. После, какво ще чакам? Нищо няма да чакам, защото няма „после”.
Всъщност как живеят феновете на починали звезди? Слушат до болка познаните албуми, гледат за n-ти път научените наизуст снимки, клипове, концерт? Как? Не съм се замисляла досега.
Започвам да завиждам на идните поколения, за това, че вероятно няма да усетят магията да имат такава обсебваща личност в живота си. А и те милите ще си останат в блаженото невежество какво е това „да имаш идол и той да разтърсва душата и живота ти години”. Тъжно е да нямаш такъв човек, но колко тежко е да го загубиш!
Колкото ми даде Майкъл, толкова и взе.  Обогати ме с живота си и музиката си и ме опустоши със смъртта си. Сега се опитвам да разчистя останките, някой ден ще успея сигурно. И дали пък по-страшно от това, че сега ни боли толкова, няма да е това, че някой ден ще спре да ни боли?
Четох някъде тези дни някой беше казал, че смъртта на Майкъл била „като да умре Супермен или да осъзнаеш, че няма Дядо Коледа”. Да, за децата може би, за децата това сигурно е трагедията на живота им. Но ние деца ли сме, по дяволите, Майкъл ли беше нашето чудо в живота?

Значи се представяме... Добре.Казвам се Катерина, на 17 години съм,от Варна   .Много ми се иска да отида на Tribute-a на Майкъл,но уви няма как...

Не го помня това   

Стела, разбирам те много добре  Но виж примерно идола на Майкъл е бил Чарли Чаплин. Вече знаеш как се е чувствал той, след като починал, след като е разбрал, че гроба му е осквернен, след като разбира, че повече няма да създава филмите си "с усмивка или може би една сълза". Въпреки това, той правеше всичко по силите си, за да "излекува" света, за да вдъхне надежда на изоставените и болните деца. Моето мнение е, че трябва да правим така, че всеки следващ ден да е по-хубав от предния, трябва да правим така, че цветовете да изглеждат по-ярки от всякога и звуците по-пълни.   

Египетският двойник на Майкъл Джексън



http://www.-spam040-/modules/news/article.php?storyid=480

Да, не само Чаплин, той е вдъхновен от Джеймс Браун, Рей Чарлс, обожавал е Елвис Пресли ... Представям си как се е чувствал, когато Елвис и Чаплин са починали, а после Рей  и Джеймс ...

И нещо, което вероятно ще припознаете:



Фрази от Майкъл на английски: http://thinkexist.com/quotes/michael_jackson/

http://www.-spam040-/modules/news/article.php?storyid=463

Не се притеснявай, толкова сме много...
Тия дни си мислех как цялата тая любов, този океан от чувства, това вълнение което изпитваме към него и което сякаш ни изстрелва в космоса... е чисто и просто химична реакция, работа на жлезите с вътрешна секреция (това, че може да се манипулира медикаментозно е доказателство за това). Странно усещане...

Така ми влезе в главата тая муха за Виена... Няма да имам пари за билет за трибюта, но все пак това ще е събитие в града, ще има много фенове от цял свят. И се чудя дали да не хвана самолета на 29-ти сутринта (че на 28-ми с брат ми имаме двойна сватба) и на 30-ти да се прибера. Има ли други ентусиасти?

Чудех се Невърленд дали не е по идея от Грейсленд. Между Елвис и Майкъл има доста общи неща.

Погребаха Майкъл Джексън
http://www.-spam040-/modules/news/article.php?storyid=487

Наистина има доста общи неща м/у Майкъл и Елвис,споменава ги още в книгата си "Лунен Пътешественик".Наскоро имахме разговор с колежка,която е доста по-голяма от мен(63),която сподели,че навремето когато Елвис е починал,реакциите на хората около трагедията са били същите,хора са се чувствали така,както сега ние...