Карлос Кастанеда

  • 7 345
  • 44
# 15
"Живата факла" съм я чела преди Кастанедския ми период Mr. Green, та съм го пропуснала това изречение. Той все ги вмъква разни имена..., да накара човек да се замисли... например Виктор Пасков  Laughing. И на мен Стивън Кинг ми е от любимците. Peace

За пейот (пейоте) за пръв път пък разбрах покрай Джим Морисън и филма за него "Дорс"... В неговите стихове също има много от учението на Дон Хуан, той пък със сигурност не е чел Кастанеда...  PartyЕх, колко отдавна ми се струва... все едно не съм била аз ... Tired
Виж целия пост
# 16
eho82,не знам,какво по-подробно да разкажа тенсегрити......Правила съм тези упражнения-танци,не знам как точно да ги нарека....Докато се занимавах с тях,се чувствах прекрасно.Но после......  Tired явно съм привлякла някакви страни енергии,за които не бях подготвена.....
   Било е преди 10 години.Имах някъде и записки за движенията...Но все-още нямам желание да се занимавам с Тенсегрити отново.
   
   
Виж целия пост
# 17
Нещо различно случило ли се е с вас, като сте следвали Кастанеда? Наистина ми е интересно, защото на мен всичко което казва Дон Хуан винаги ми е изглеждало ясно и естествено, но така и не съм успяла да преживея нещо повече от думите. Например ако някой е сънувал, моля да сподели? Просто толкова години опити и нищо. Мисля дали аз трагично не ставам или има нещо не както трябва в самото учение Confused
Виж целия пост
# 18
Нещо различно случило ли се е с вас, като сте следвали Кастанеда?
Сънуването не ми се отдава Tired
Но от всичко останало, маргиналните принципи за светоусещането, прегледа и т.н. имам практическа полза.
Виж целия пост
# 19
Какво имаш предвид под: "маргинални принципи" и "прегледа" , не се сещам. Мислех, че като успея да спра вътрешния си монолог, пред мен ще се отворят всички врати. Но уви. Нищо извън нормално не се случи. А не ми се ще да повярвам, че всичко е само трениране на волята. За тази цел има учения колко щеш. Наистина очаквах нещо по-различно... може би още го очаквам, за това пиша Simple Smile
Виж целия пост
# 20
Права си, пътища - колкото щеш. Основно се опираме на вътрешна нагласа и самовнушение или, както казваш - третиране на волята.
Принципите са много прости - избираш си живота на воин пред този на обикновения човек. И започваш да губиш - губиш старата си социална личност, губиш постепенно от претенциите си, чувството си за собствена важност също, живееш, наслаждаваш се на мига, себенаблюдаваш се Simple Smile
А  в очакването на по- различното, все още си обвързана с резултата от евентуалните действия. И освен това вътрешно си демотивирана. Пък самодисциплината и тя е начин на живот, както и сталкинга, и контролираното безумие.
Дон Хуан нали твърди, че жените така и не можели да повярват в пътя Wink

Как си спираш вътрешния диалог? Какво се случва тогава?
Виж целия пост
# 21
Всъщност благодаря, че ми напомняш стъпките, сега като се замисля не съм се справила с чувството за собствена значимост, иска ми се, но не съм. Мисля, че съм повярвала в пътя и затова толкова години не ми дава мира. Просто имам чувството, че има толкова много, дето не съм усетила и преживяла и когато се ядосам, че не се случва, започват съмненията, дали изобщо има нещо.

 За спирането на монолога, ами аз много често го правя, дори без да искам - седя и гледам в нещо срещу мен и изведнъж загубвам всякаква представа и имам само усещане за топлина и цветове. Често са ме прекъсвали и са ме питали за какво мечтая и никой не разбира, като кажа, че дори не мисля, просто си седя и гледам. Харесва ми защото се чувствам леко след това. Прилича на медитация, въпреки че не са ме учили какво точно е медитация, но от това, което съм чела, сигурно медитирам или по просто и хубаво казано - спирам вътрешния си монолог.

 Исках да кажа и: Радвам се, че мога да споделя, благодаря ти Simple Smile
Виж целия пост
# 22
"Ние изразходваме повече от енергията, за да поддържаме своята значимост. Този факт се проявява най-очебийно в начина, по който се представяме пред света, в грижата за това дали другите ни се възхищават, харесват или приемат. Ако ни се удаде да загубим част от значимостта си, две необикновени неща ще се случат с нас:
Първо, ще освободим енергията си от усилието да поддържаме илюзията за нашето величие и второ, ще се сдобием с достатъчно енергия за да зърнем действителното величие на Вселената."
Карлос Кастанеда
Виж целия пост
# 23
emibopo,Demi, силна виртуална  Hug от мен
Знаете ли, понякога ми е много трудно Tired
Социални животни сме всички и всички имаме нужда от внимание, одобрение и прочие. Tired
А всъщност, ако цял живот си живял по воинските стандарти какво печелиш, освен да минеш отляво? Thinking И още две цветенца върху ковчега ти? Tired
Ако си воин няма да имаш нужда от печалба, изниква у мен като отговор.
Само дето понякога изпадам в емоционални дупки и ме залива вълна от самосъжаление Cry
Като днес Tired
Виж целия пост
# 24
 До сега за света на Дон Хуан съм могла да разговарям само с мъже и те все изглеждаха едни важни, знаещи. Като споделих, че искам да се науча да сънувам с един приятел той реагира, като че ли съм му казала, че не мога да събера две и две. Все едно той сънува от хиляди години, а аз некадърната още не знам как... За самият Кастанеда минават месеци преди да успее.
 А ето сега с вас споделих съмнение към цялото изкуство и намерих разбиране и съпричастност.
 Може би това ни помага да преборим чувството за собствена значимост.
 За себе си знам, че най - големите открития съм направила благодарение на емоционалните дупки. Не че ги търся, но щом дойдат знам, че ще науча нещо.
 Дори и то да е умение да спирам като усетя, че се самосъжалявам, да сменя точката на възприятие, както казва Дон Хуан ( дано правилно да помня израза)

 По някаква случайност учението с връща в живота ми. Благодарение на темата реших да започна да препрочитам, може да съм изпуснала някой ключ Simple Smile
Виж целия пост
# 25
За Elizabeth и emibopo, а и да побутна малко темата ще цитирам едно мъдро споразумение не от Кастанеда, а от една друга тема във форума:
Не приемай нищо лично. Не обръщай внимание на мнението на другите. Каквото и да правят, чувстват, мислят или казват хората, не го приемай лично. Другите имат свое собствено мнение, в зависимост от своите вярвания, затова, каквото и да мислят за теб, то не засяга теб, а тях.
Виж целия пост
# 26
Дали е възможна такава "безупречност" в реалния живот? Знам, че съзнанието за мнението на околните за мен, ужасно ми пречи. На съзнателно ниво се опитвам да контролирам какво да си мисля, така че да избегна да се засягам от другите, но има и подсъзнание, което понякога избива и край с "безупречния войн" в живота. Може би затова се интересувам повече от сънуване и други възможности да се достигне до подсъзнанието.
Виж целия пост
# 27
На мен пък не ми допадна. Незнам защо човекът, който ми го подари реши, че е "нещо за мен". Познава ме много добре... Confused аз имам фобия от насекоми и пеперуди...Докато четях дори започнах и да ги сънувам...Не можах да превъзмогна неприятното чувство  Confused Може би в по-късен етап от живота ми бих се върнала към книгите му.
Виж целия пост
# 28
Имах един кастанеден период, в който на един дъх изчетох всичко от него, излязло на български.
След това родих.
После още веднъж.
Сега имам две огромни дупки в корема.
Не, не мога да го следвам безусловно. Децата са ми адски важни.
Виж целия пост
# 29
Настолните ми книги.
Защо вече не пишете в темата?
Децата не пречат, а дупките се затварят. И ДХ ги е имал. 3. И са затворени.
И не е необходимо да сме съвършени. Обаче ТРЯБВА да се подобряваме. Постоянно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия