Как да я науча да заспива сама?

Всъщност, огромен процент от децата, оставяни да спят като бебета сам-сами в кошарката, се връщат в леглото на родителите си на 3, 4 или 6 години... и тогава е по-трудно да ги преместиш!  

Е хайде сега да не бъдем крайни, моето дете със сигурност не ме мрази и биберона никога не е бил мой заместител. Отдала съм живота си на това дете, оставила съм го една вечер да поплаче малко, добре най-лошата майка съм 

И двете ми деца са ползвали биберони, но не за това говорех.
И едно е да поплаче една вечер, друго е да правиш всяка вечер опити да го научиш да заспива само. Ти защо реши, че визирам теб не знам.

Абе в известна степен е и въпрос на дете цялата работа. Има си деца, които обичат от малки да бъдат разнасяни, да спят само в леглото на мама и т.н. В същото време си има деца, които нямат проблем със заспиването и нямат нужда от никакви специални методи, за да бъдат приспивани. Просто майката трябва да се научи да разбира езика на собствените си деца и сама да намери най-правилния подход конкретно към своето дете в зависимост от температента му, нуждите му, нагласите и т.н.
Аз съм с две деца - диви колкото си щеш (казвам го да не рече някой, че става дума за тихи и кротки дечица). Кърмени деца. И въпреки това и двамата - и каката, и малкият, от бебета си обичат собственото креватче, и държат да си заспиват там сами. Не са плакали и една минута във връзка с приспиване. Надавали са глас, когато са имали конкретна причина и съответно веднага някой се е отзовавал. Дъщеря ми имаше силни колики в първите месеци, понеже е преждевременно родена и малко по-сложни бяха при нея нещата с храносмилането - това е и единствения период, в който спеше при нас, по-точно върху гърдите на татко си по съвет на наши близки - семейство много известни детски доктори. В момента, в който й минаха коликите, сама пожела да си спи в собственото легло и дори се дразнеше, ако някой реши да я приспива на друго място. Просто я слагахме и тя автоматично заспиваше - на приглушена светлина и задължително на музика. На 5 години и половина е вече и не е пожелала нито веднъж досега да спи при нас. Което оборва теорията, че децата, които не спят като малки при мама и тате, после отиват в леглото им. Синът ми пък (той нямаше колики) изобщо отказа да идва при нас в леглото по какъвто и да е повод. Надавал е глас само при зъбоникнене, което при него е определено болезнен процес. Но му стигаше едно нежно погалване по главичката, за да се успокои. Опитите да го носим на ръце и особено пък прибирането в нашето легло го раздразваше зловещо и тогава вече разбираха и комшиите от 12-ия етаж (живеем на първия). Между другото и той заспива по същия начин като кака си - на приглушена светлина и с музика. Има си даже предпочитания - фен е на радио Джаз ФМ, колкото и странно да звучи, и не позволява да се пусне нищо друго. Та мисълта ми беше, че всичко опира до детето. Всяко е индивидуално, затова и подходът трябва да е индивидуален. Няма общ знаменател, няма правилно и неправилно поведение на майката. Ако детето се чувства добре в леглото до мама и с гърда в устата - ОК, ако си предпочита собственото легло - няма проблем. И двата начина са правилни, стига да е за доброто на детето.
Конкретно към авторката на темата - опитай нашия метод с музиката, може пък да помогне и във вашия случай.

Не знам защо този род теми cе използвaт, за да cе раздават оценки коя майка е лоша и коя добра. C поред мен cи разменяме идеи коя практика доколко е не/приемлива и защо. А кой как ще избере да поcтъпи cи e негова работа.
Идеята е да cе направи информиран избор, а не cамо да cе прочете Cпок и да cе дейcтва по неговите cъвети.
Има много майки, които cе колебаят в избора cи и е важно да ce даде информация кое до какво може да доведе. А вече колко важноcт ще му cе придаде cи е въпроc на личен избор и приоритети.

Не я оборва, защото теорията не глаcи това.
Теорията казва, че ако детето е иcкало да cпи при родителите cи, но не е допуcкано до тях, а е оcтавяно да реве, докато cвикне c идеята, че няма да cтане на неговата, cлед като пораcне малко, е много вероятно да извършва набези към родителcкото легло.

Знам, така е, затова аз направих много добре информиран избор. Затова и отговорих конкретно на въпроса на авторката. Спок не съм чела, допитвала съм се до педиатър и детски психолог. Не съм била в никакъв случаи крайна, запозната съм с ефектите от системно оставяне на детето да реве. Хубаво е все пак да се прави разлика, кога, как и колко е оставено едно дете да плаче, а не всичко да се слага под един знаменател.


Разбрах съдържанието на рекламата и че проблема не е в употребата на биберони. Не съм решила, че е насочено към мен, просто не намирам за уместно да доказваме правотата си с такива крайни примери.

Моята дъщеря спеше с мене до 3 год  възраст, като съм я кърмила до 1г7мес, барабар с нощното хранене   После съвсем спокойно се отдели на отделно легло, а сега вече и в друга стая спи, даже кото легне с мене и е неудобно и през нощта заминава на своето легло. Сега второто ми дете даже не го и слагам отделно, то също иска да сучи през нощта и затова си лежи с мене. Това не ме тормози  и знам че подходящ момент ще дойде и ще се отделим   един от друг. Да спомена че и таткото спи с нас .
Просто всеки сам решава как му е по-добре.
С каката направих глупостта да я оставям да реве няколко дена и не успях да я науча ,и  сега в никакъв случай няма да оставя сина си така да се дере, с цел възпитание  , повече деца не смятам да имам затова на тези искам да се насладя а не да имам спомен на мъки и зор  

Ескарина, имах предвид това изказване.


Познавам и страшно много други родители, чиито деца си заспиват сам-сами в леглата от бебета и по-късно не правят набези към леглата на родителите си. Подчертавам - кърмени деца. (Едното се отказа само от кърменето чак като стана на 2 години и половина.) Естествено, ревът не влиза в тази сметка. Става дума за деца, които наистина имат желание да спят в леглото си, а не са принуждавани чрез някакви насилствени методи да правят това. Категорично съм против насилственото оформяне на навици.
Дадох го като пример във връзка с различието и индивидуалността, и съответно различните подходи към децата, а не с идеята да споря. 
   

Съгласна съм с това. Когато детето е готово да се отдели , да се отделя,но когато не е готово е друг въпрос.

Аз да питам някой съвет даде ли,защото освен не го оставяй да реве друго не чух.А за да не се дере какво да направи жената,но така че да може да почива и тя?Или въпросът не сте разбрали? Да чака до 18г да си хване гадже и да е готово,аз така разбрах съветите ?
Никой не чете въпросите във форума,само състезания правите.
Добре че детето ми не е ревливо,а игриво.Ако беше ревливо и ревеше а аз мия,чистя,пера,тупам,гладя и всичко друго,за което нямам помощ,ще го оставя да реве и толкоз,защото знаете ли и майката е човек,а това май ви убягва в надпреварата.И жената каза че има и по-голямо дете и ако трябва да свърши всичко сама ще я подкрепя ако избере да реве детето,защото без сън няма как.Ако измислите как да не и се спи,кажете тогава да разнася по цял ден детето,иначе е бесмислено.

ами тя ще си почива и наспива, ако и детето й спи и почива и не реве.
та много ли е трудно, гушва си го на спалнята(или долепеното до нея креватче), заспива, тя става и си върши другите неща....
или си върши другите неща през деня, а вечер за да си почива качествено си заспива с детето....

според мен много повече време и нерви се губят докато се чудиш как да накараш детето само да заспяло....


Мисля, че много добре знаем, че и майката е човек....и това е най-простото решение.


Та така и не ми отговори какво пагубно се случва с децата и родителите спящи до една възръст заедно?

Кое според теб е нормално да му хъркаш на детето,да му пръцкаш на главата?Или вие спите и не мърдате и шавате?Ако ми пък отговорите на кой с какво помага детето до пубертет да спи при родителите...?

Наблюденията които имам за деца свикнали да спят при родителите си,без да ме интересуват психолози и т.н.,са детето е страхливо,държи се за полата на мама,разглезено,прекалена привързаност към родителите,а трудно се приобщава към хората и децата.
Родителите се очуждават,изнервят и т.н.
Сега да не ми изкарате проучвания,защото вярвам на това което окото ми е видяло,за това избрах да приуча детето да спи само в легло,само в стая,преходна на нашата.Не съм оставяла да се дере детето но прилагам други методи.Изобщо подходи всякакви но плачът и разнасянето не са ми от най-подходящите.

Всеки казва своите методи, а на който му трябва си избира каво му допада и  сам ще прицени какво избира. Аз така мисля.

Не ми се обяснява много , само ще кажа че това не е вярно, съдя най-малкото по дъщеря ми

И аз съдя по собственото си дете...и няма нищо вярно....
Да не говорим, че до пубертета няма да спи с нас, всъщност вече от около месец си се пренесе и си спи на леглото и сам си заспива и драми няма....

Просто е смешно това, което пишеш....поне да изхождаше от собственият си опит....ама не....
И на мен не ми трябват изследвания и статии...имам си жив пример в къщата....

Иначе - подходи всякакви....но най-важното е детето да е спокойно и щастливо....тогава всички останали в къщи също са...