Щ о е то любов и има ли почва в българските семейства след брака и децата ?

  • 4 698
  • 79
# 15
Познаваме се от ученическите си години. Станахме гаджета по-късно през 92г. Живеем заедно от 97, а от 2001 сме семейство, вече с две деца.
Какво да кажа ... имали сме своите възходи и падения, но той е моята половинка във всяко едно отношение. Никога не съм съжалявала за избора си. Все още е най-добрия ми приятел и любовник. Винаги сме си помагали и никога не се е отнасял снизходително  Shocked. Не на последно място съпруга ми е и прекрасен баща.
Мдааа, по този параграф аз съм класическа ССФ  Wink.
Виж целия пост
# 16
Гаджета от 2007г.
Женени от 2008г.
С дете - 2008г.
Не бих казала,че има голяма любов помежду ни,просто по случайност решихме да се съберем и да имаме дете(поради желанието да избягаме от нещо -всеки за себе си).На моменти се разбираме,на моменти - никак,но ако можех да върна времето назад,вероятно не бих избрала той да ми е спътника в живота.Общо взето сега се търпим,докато на някой не му писне.
Виж целия пост
# 17
Здравейте ,винаги сам искала да разбера как е в семейставата и на другите и колко от тях се радват на истинската любов  , през  годините  и има ли равенство между партньорите (ценят ли вашето мнение или гледат сниходително към вас ) особено когато жената иска да е независима финансово и след брака  и държи домакинските грижи и задълженията за децата да се поделят по равно .

Първо сподели твоите мисли ... после ще си помисля  Mr. Green
Виж целия пост
# 18
Не знам любов ли е думата.Но ни е ужасно хубаво да сме заедно ,да мечтаем и да осъществяваме мечтите си...децата не само ,че не попречиха,напротив,чакали сме ги с такова нетърпение ...
Обичам да го виждам щастлив!Предполагам и той,защото...когато ми донесе цветя ,без повод, и на моята закачлива реплика "Пак си сгазил лука..." чуя  "Нали знам ,че не "обичаш " цветя?"  с усмивка...направо ме разтапя.
А за грижите и задълженията...по равно,че и понякога той върши доста повече...зависи от времето.
Смятам се за късметлийка!   
Виж целия пост
# 19
Историите ви звучат невероятни , но не в лошия смисал . Бих искала и ние да сме като вас след години Simple Smile)) продължавайте да се обичате Simple Smile)))))))))))
Виж целия пост
# 20
Заедно от 15години-7 гаджета,6 женени без деца и от 2 с дете.Винаги сме имали хармонични взаимоотношения,без скандали и драми.След появата на детето ни е много по-трудно,но нашето дете ли е -чудо ooooh!,ама това е друга тема.Точно преди седмица се скарахме и то май за първи път сериозно-добре,че продължи около час и приключи с извинения.Иначе задълженията без някакви особени уговорки сме си ги разпределили поравно и любовта смятам,че и след брака и след появата на детето е жива,но подложена на много по-сериозни изпитания.
Виж целия пост
# 21
Заедно сме повече от 15 години - не ми се брои колко точно, сякаш от край време. Оженихме се преди 6, след година и половина опити да имаме дете. Забременях точно по време на медения месец, сякаш бебето е чакало да мине сватбата - както каза кумата ни  Wink Две години по-късно се роди и второто ни дете. След първото имахме един стресов период, докато се нагодим към новия и изискващ член на семейството, докато усетим с пълна сила какво е да имаш дете, а не просто теоретично да си подготвен. За второто вече знаехме кой какво  и кога трябва да прави, делим си задълженията по-равно, даже като се замисля май той поема повече от домакинската работа, но пък с децата и техните нужди аз съм по-заета. Все още се обичаме, все още не съм срещнала друг мъж, който да ме развълнува - само дето вече се налага да сме по-организирани и по-често плановете ни пропадат, но пък и с това свикнахме.  Grinning
В семейството е както си го направиш - друг не може да го свърши вместо теб, колкото и да ти е близък и добронамерен - майка, приятел или друг.
Виж целия пост
# 22
Прочетох постингите на отговорилите преди мен.  Thinking Thinking Thinking
Какво да ви кажа, при нас, преди брака е било едно, след брака друго.... Като се появиха децата, пак имаше промени.  Още не мога да се осъферя и осмисля.   bowuu Явно така ще си одъртея.
При толкоз много късметлийки, се замислих, що пък съм аз.  newsm78 Нормална женица, нормален мъж, нормални взаимоотношения, което в себе си включва почти целия регистър от чувства и емоции. Mr. Green
Виж целия пост
# 23
Утре се навършват точно 20 години откакто съм семейна. Ако трябва да се повтори всичко отначало искам да бъде същото.
Имам всичката свобода на света, за която може да мечтае една жена. Обичана съм и съм глезена повече, отколкото заслужавам. Няма домакинска работа която да я върши само и единствено един от семейството. Когато трябва - който може.
Имаме три прекрасни момчета. Пораснаха спокойни и добри деца, защото са обичани, но не и глезени и защото са възпитавани от родители, които се обичат до ден днешен. Децата ни са толкова привързани към нас, че сме повече приятели с тях, отколкото родители. Може би това, че ги отгледахме абсолютно сами ни привърза толкова едни към други.
Може и да ви изглеждам преувеличеният образ на идеалното семейство на безкрайно щастливата ССФ, но колкото и да не ви се вярва, това е факт. Могат да го потвърдят всички хора, които ме познават.
Като във всяко семейство и у дома е имало разправии, но те са толкова незначителни и обикновено са "вадели" само моите очи, че спокойно мога да ги забравя завинаги.
Щастлива съм и се моля, нищо да не помрачи това до края на дните ми. Ако половината семейства имаха нашият живот, колкото и трудно да ни е било в тези години да гледаме сами три деца, хората щяха да са по-усмихнати.
Виж целия пост
# 24
Айде е аз Simple Smile
Гаджета от 2004
живеем заедно от тогава
семейни от лятото на 2006
1-во дете 2009.
 Имали се много трудни моменти, и сме вървели нагоре,и сме падали надолу но ми е бил опора,през изминалите /макар и малко
години/ Не съм спряла да го обичам и за миг, е идвало ми е до го удуша с голи ръце... Blush Party амаааа Heart Eyes
В момента явно преживяваме леката криза на 3-тата година брак,но повечето  май са дразги от ежедневието,и новият член
на семейството,но любовта си я имаме...не така дива и луда като първата една година примерно,но я виждам и я усещам.
Виж целия пост
# 25
На нас детето тотално ни обърка взаимоотношенията. Лека-полека се оправяме.
И при нас е така. Обичаме се повече, но се караме много повече.
Виж целия пост
# 26
Заедно сме от 17 год. Той е моят живот!!!!
Ако трябва да се повтори всичко отначало искам да бъде същото.
Имам всичката свобода на света, за която може да мечтае една жена. Обичана съм и съм глезена повече, отколкото заслужавам. Няма домакинска работа която да я върши само и единствено един от семейството. Когато трябва - който може.
Виж целия пост
# 27
Има любов с и без брак.
Ние сме заедно от 1993г, живеем заедно без брак от 2003г., имаме дете от 2006г.
Повече от половината си живот съм прекарала с него, а той - точно половината с мен.
Имали сме много кризи, раздели и сме преживели какво ли не.
Любовта си я има - не са пеперудите в стомаха, нещо по-дълбоко и ценно е. Никога не съм си представяла друг да е баща на децата ми или да остарея с някой друг. Дори когато ми идва да го удуша с голи ръце.
Напоследък си мисля, че любовта зависи от това как се преодоляват кризите и проблемите. Ако и двамата се обичат и искат да продължат - връзката става по-здрава след като отминат.  
Виж целия пост
# 28
Имам всичката свобода на света, за която може да мечтае една жена. Обичана съм и съм глезена повече, отколкото заслужавам. Няма домакинска работа която да я върши само и единствено един от семейството. Когато трябва - който може.
В почти всяка прочетена история срещнах редове, които могат да илюстрират моето семейство, но като че ли думите на Бижу най-точно отразяват нещата при нас. Хронологията е следната-от седем години сме заедно-пет без брак, роди се прекрасната ни дъщеричка, девет месеца по-късно сключихме брак. При нас по-сериозните конфликти бяха в началото на съжителството ни, с течение на времето чувствата стават по-дълбоки и силни. Познавам добре мъжа си и го приемам и обичам дори с недостатъците му. Той ми отвръща със същото. Винаги съм знаела, че ще бъде прекрасен баща и не съм се излъгала. Около месец ни отне окопотването по приемането на новия член на семейството. Ежедневието ни е различно и ни остава много по-малко време само за нас двамата, но това не се е отразило на чувствата ни. Навсякъде си ходим тримата, не разчитаме на чужда помощ при отглеждането на дъщеря ни и това ни сплотява. И когато работех, и сега, когато съм по майчинство, мъжът ми е зачитал мнението ми и се е съобразявал с него.
Виж целия пост
# 29
Малеее,ми то в българските семейства било всички по мед и масло,цветя и рози....
Мъжете всичките перфектни - обожават си жената,носят цветя,след работа с удоволствие мият чинии и пускат прахосмукачка за да помогнат на милата..... Laughing

По темата ще кажа само,че след появата на децата всичкооо се променя.......Тогава започва съществената част от семейния живот.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия