Според мен лекинко преувеличавате...
Виж целия пост
Съседът/съседката от другата страна на улицата
- Публикувана: 12 авг. 2009, 20:59 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2009, 17:13 ч.
# 76
14 авг. 2009, 08:58 ч.
Всяка сутрин ходи батко рано-рано на училище. Един ден, защото е трябвало или защото съм искал много, ще ходим двамата заедно. Тръгваме рано и по пътя започва бавно въведение, което обяснява защо отиваме 1h по-рано. От единият прозорец на училището, рано сутрин, се вижда как една леля от отсрещният блок простира на терасата - по бельо или без - незнам. Нямах късмет - тя излезе за малко, не много облечена, а после чичкото и се скара. Историята няма продължение - вероятно съм бил мн. малък за да предизвика интерес у мен.
Виж целия пост
# 77
14 авг. 2009, 09:00 ч.
тц. и другите от компанията потвърдиха. но така като казваш да взема да проверя че да не окаже че лъжат маааму.
Виж целия пост
Според мен лекинко преувеличавате...
тц. и другите от компанията потвърдиха. но така като казваш да взема да проверя че да не окаже че лъжат маааму.
# 78
14 авг. 2009, 09:09 ч.
Имаме един съсед , който винаги е "на пост"-като погледна през прозореца винаги срещам неговия силует.С интерес следи кой, къде, кога и какво.Май не му е много интересен личния живот и воайорства.
Една вечер обаче със сигурност привлякох внимание(че и приз за жълта книжка)-мъжа ми беше командировка и реших в 22ч.да мия прозорци
, нищо, че валеше дъжд. И така до 1 през нощта, ама и той зяпа, пустото му любопитство 
Виж целия пост
Една вечер обаче със сигурност привлякох внимание(че и приз за жълта книжка)-мъжа ми беше командировка и реших в 22ч.да мия прозорци
, нищо, че валеше дъжд. И така до 1 през нощта, ама и той зяпа, пустото му любопитство 
# 79
14 авг. 2009, 09:22 ч.
76-77г. бях войник в Шумен, в едно поделение досами тютюневата фабрика. Срещу караулното имаше блок и една кака, която се печеше на терасата, миеше я и се миеше, гъзурчеше и навеждаше по цял ден. Абе половината й живот е минал на терасата. Сдавахме я и приемахме със смяната на караула. С пълно бойно снаряжение, с каска, подчаси, кесиш и киризиш. Службата да минава.
В колко войнишки сънища и полюции е била главен герой, един господ знае.
А лавкаджийката беше друга бира. Тя пък имаше някакъв план да гони и се сещаше за него в края на месеца. Идва с една тензухена рокля и войската се втурва да пазарува - кисели млека, кифли, връзки за обуща и вензели, лавката пълна. Старшини и офицери и те - да не изтърват, сякаш си нямат жени в къщи. Пустиняци.
Виж целия пост
В колко войнишки сънища и полюции е била главен герой, един господ знае.
А лавкаджийката беше друга бира. Тя пък имаше някакъв план да гони и се сещаше за него в края на месеца. Идва с една тензухена рокля и войската се втурва да пазарува - кисели млека, кифли, връзки за обуща и вензели, лавката пълна. Старшини и офицери и те - да не изтърват, сякаш си нямат жени в къщи. Пустиняци.
# 80
14 авг. 2009, 12:24 ч.
Леле, тази лафкаджийка що не е сега в тези времена-каква капиталистическа бизнес дама щеше да стане от нея, с този нюх към бизнеса! 
На това му казвам аз подход към таргет -групата, евала! 
Виж целия пост
На това му казвам аз подход към таргет -групата, евала!
# 81
14 авг. 2009, 12:37 ч.
А, то и сега го има това. До хотел Хемус, влизам в някакво заведение от два гаража, аз, каталясал пътник с една мешка, с кубинки, поръчвам си едно кафе, а една мацка почва да бърше пода с ракета. И аз понеже ми е неудобно да й гледам прашките, гледам през прозореца. Като донесоха сметката, разбрах, че гледката е калкулирана в цената на кафето, ама нейсе.
Виж целия пост
# 82
14 авг. 2009, 12:42 ч.
Разказваха ми за една любовна двойка от квартала, преди годините на мобилните телефони.
Булката светвала определен брой, за да знае комшията, че съпруга е тръгнал за нощна смяна.
Ама щом ги е знаел целия район, не са се крили особено старателно.
Виж целия пост
Булката светвала определен брой, за да знае комшията, че съпруга е тръгнал за нощна смяна.
Ама щом ги е знаел целия район, не са се крили особено старателно.
# 83
14 авг. 2009, 16:17 ч.
Мечтаех си да се запиша в тази тема, но нямах основание. Отпред няма никого, отзад не ги виждам - малко съм кьорава, пък и не се заглеждам. Но днес - бинго. Комшия от съседен вход седнал в кафенето - по хавлия. Не халат, забележете, а хавлия. Красива, в млечно кафяво, на квадратчета. Ами загледах се надолу - чорапи и чехли.
Виж целия пост
# 84
14 авг. 2009, 16:33 ч.
Спомних си филма ,,Маневри на петия етаж`
Виж целия пост
Няма близки сгради, откъдето да могат да ме гледат. Освен от Общината с бинокъл. 
Спомних си филма ,,Маневри на петия етаж`
# 85
14 авг. 2009, 17:13 ч.
Сега съседите отсреща са ми далеч. Преди ми дишаха във врата, ама не съм се задълбочавала кой какво прави, въпреки, че имах гледка към доста спални.
Дебнех само един, дето си слагаше скарата пред балкона, на специална поставка, и печеше смрадлива скумрия. Ама не защото ми харесваше
Лично на мен не ми пука особено какво виждат комшиите (ако). Даже нямам дебели пердета.
Виж целия пост
Дебнех само един, дето си слагаше скарата пред балкона, на специална поставка, и печеше смрадлива скумрия. Ама не защото ми харесваше
Лично на мен не ми пука особено какво виждат комшиите (ако). Даже нямам дебели пердета.
Препоръчани теми