Scrapbooking & Cardmaking- 8

Tandoori    
12 номер е вьрховна ,браво!

Някой да е виждал Арабела? 

 

На Добър Час на Всички Първокласници!!!
 

Много ми е трепетно днес. Малкото ми момченце вече е ученик.   Колко бързо лети времето ...

Да са живи и здрави дечицата ни!   Поздрав и за всички големи първокласници    

Леле.....върнахте ме  много назад във времето.... ,момичета.
Моето момче е девети клас и някак си вълненията не са това което бяха
Успех на всички ученици и на търпеливите и сръчни майки     

Creative, напредваш ли с нещата? Чакаме красоти

Тандури, постарала си се пак  .
И аз имам завършена картичка тук. Снощи в последния момент правих картички- саксии за учителките, но после ще търся снимките.
Честито на първокласниците и от мен и успешна учебна година на всички ученици!   

Chiges, благодаря Аз днеска имам желание да пусна и картичките направени с рисунките, дано ми остане време, че имаме и родителска среща. Имам сума много яденета дето чакат да бъдат публикувани в готварската част на сайта ми, ама то не остава време направо. 

Искам и тук да напиша нещо, което публикува и в блога си като коментар. Искам да благодаря няа Chiges, за това че така се постара с нещата, които ми прати като подарък от БГ, когато правихме коледната размяна на подаръци! Толкова ранообразни и вдъновяващ неща ми беше пратила, просто нямам думи! Много от картичките ми са вдъхновени именно от нейните неща! Благодаря ти много!

Тандури, много се радвам, че са ти полезни джунджурийките  . Тогава бях много притеснена дали ще ти харесат нещата, но сега притесненията ми са овъзмездени  . И си признавам, че не чета твърде, освен ако не са рецепти  , защото ме мъчи английския.

      ЧЕСТИТА НОВА УЧЕБНА ГОДИНА на всички ученици и техните майки! Много успехи и търпение на първолачетата! Здраве и попътен вятър в океана на знанията и на по - големите ученици! Дано ми стига времето да понапрайвам нещо!.Последната беше музикална по поръчка.
Ани - ти имаш невероятната дарба от всяко мъничко нещо да направиш шедьовър. Нана - страхотни рисунки(много добре се справяш с оцветяването). Теди - твоите хълмове ме накараха да мечтая, а произведенията на всички останали момичета със сръчни ръце ме засрамиха и ме наведоха на мисъл, която по-късно като ми поузрее мисля да споделя с вас. 

Oooo, значи не си прочела какво стана на фестивала! Сега ще напиша и тук!
Само да допълня, че аз съм ти страшно благодарна, защото нещата бяха доста различни от това, което нормално купувам и ми бяха голямо вдъхновение! Аз съм навита тази година да си разменяме пак ако си съгласна Ама този път да ми кажеш какво ти трябва!

Арабела, благодаря ти за комплимента!

Голяма съм блейка, днеска е 15 септември и в БГ учениците тръгват на училище! Попътен вятър на първолаците! Да са ви живи и здрави, много ученолюбиви и от време на време палави за разнообразие!


Сега за фестивала! Извинявам се, че чак сега, но ме залюляха ангажименти и се чудех накъде да смогна по-напред!
Първо да кажа, че такава треска ме тресеше предните дни от притеснение, ужас някакъв! Понеже ми е за пръв път, не знаех какво да очаквам, не знаех дали нещо няма да ми трябва, дали пък друго няма да е излишно. Най-вече ме притесняваше дали нещата, които занесох ще са достатъчни или пък да не са много. Все пак аз си плащах за мястото, а и материалите ми излязоха не малко и това ми образуваше големи притеснения, дали въобще ще успея да си върна поне вложените пари.

Фестивалът беше в неделя, аз в петък седях до 3 сутринта да рисувам картинките, взема ми се акъла, понеже  бях много изморена. В събота пък, въпреки желанието ми да си легна по-рано не можах да го направя преди 1 часа...и така бях хронично недоспала за конкретния ден и това допълнително ме изтормози. В смисъл в момента докато бях там не го усетих толкова много, но след като почнах да прибирам нещата, адреналина падна...и аз съответно направо грохнах. Искаше ми се просто да се завия през глава и да спя.

Приготвих си багажа и всичко от предната вечер, може да се смеете, обаче за завиване на масата ползвах един тъмнокафяв долен чаршав ( е, луксозен все пак, но хич не му личеше, че не е покривка например), а за допълнителна декорация ползвах едно златисто перде.  Не ми се искаше да влагам още пари в други неща, затова и гледах с подръчни средства да се оправям.
Аз на Нана вече  писах, но ако някой не е видял, поставката за " картички" всъщност е поставка за обувки, която приспособих. Ходих в магазина един ден, обикалях, гледах...чудех се какво може да използвам и попаднах на тази. Реших, че няма начин да не измисля нещо и то пък сработи

Сега ме е яд, че масата ми не беше малко по-голяма. Прекалено натурпани бяха нещата, но такава имах. Другите хора бяха подготвени с различни маси, но предвид, че ми е а пръв път, можеше и по-зле да е.

Сутринта нито можах да ям, нито да пия нещо преди да тръгнем, събудих се като пружина преди да звънне часовника, ударих си един душ, натоварих домочадието и потеглихме.

Като пристигнахме, се притесних още повече, защото като гледах другите хора какви неща сваляха от колите ми се взема акъла- то не бяха специални поставки, та манекени, та специални маси, паравани...ужас! Аз си викам айдеее, отидох си млада и зелена с моята масичка  После си викам, каквото такова, вече съм дошла, няма връщане назад, трябва да направя най-доброто, което мога.

Сложих си аз масата, сложих си покривки и т.н. Аз имам опит от организирането на един фестивал на книгата, където подреждахме масите в училището на Калин, та там и показаха трика с това как правиш поставки с кутии. Взех си кутии за обувки, облепих ги с тиксо и ги наредих под пердето ( златистият плат), като го подвих така, че да не се виждат ръбовете, а само самия плат. Направи " арт" гънки  и воала, имах си вече и " поставки". Започнах да подреждам кутийките, там всичко беше ОК. Аз си бях платила за крайно място, та масата ми се виждаше на 360 градуса и съответно трябваше да има неща гледащи към всички страни. 

И като дойде момента за подреждане на картичките....и ей там беше драмата. Защото кой да се сетих, че като подреждаш картичките изправени, без да искаш да бутнеш една, всичките ще паднат като домино.  Идея си нямате колко пъти ги подредих така, а дори нямах и място за всичките. Тези на поставката пък се чудех и тях как да ги закрепя, въобще с картичките имах драма.

Как да е, подредих ги, моите хора се върнаха ( бях си забравила очилата), щракнахме 2 снимки и те си тръгнаха аз останах.
Първоначално тръгна много слабо. Другите хора около мен вече бяха продали 1-2 неща ( фестивала почна в 10, ние трябваше да бъдем там в 8 ч)  до към 11 часа, аз нищо. Направо се бях хванала за главата! В смисъл идват хората, гледат, харесват, цъкат, обаче никой не купува! Ужас! Стана 12, стана 1 часа...аз още не бях изкарала пари да си платя за мястото...какво да говорим за материалите или труда. Много се бях отчаяла и си викам, сигурно повече няма и да отида, понеже аз с толкова много пари се набутах, а дори не мога да си покрия разходите.

И по едно време дойде нашата пощальонка, с която много се имаме, тя редовно ми гледа блога и т.н. И тя тъкмо ме разпитва как върви и аз и разправях и докато седяхме с нея ( тя си взе също някои неща) и като се изсипа един народ към 1 часа( фестивала беше до 4 ч официално), направо не можех да смогна! Всеки иска да те пита неща, грабят, разглеждат, в момента, в който си покрих разходите за мястото..и аз се поотпуснах малко! Поне не бях на тотална загуба!

От там нататъка като тръгнаха нещата, раздадох над 100 визитки, получих предложение за още 2 фестивала, от две места да ми излагат нещата да ги продават, та поне от тази гледна точка беше добре.

Та да обобщя:
- покрих си разходите
- не спечелих много( даже малко), но поне не съм на загуба.
- създадох много контакти
- получих много ценни съвети от хората, които вече с години ходят по фестивали ( като почнаха да ми се продават много нещата доста от "съседите" по място почнаха да ме гледат на кръв и откровенно си личеше колко се дразнят, а те моите неща дребнички и евтини, ама нали знаете, чуждата трева е по-зелена, но имаше и много добронамерени и отзивчиви хора!)
- добих представа как минават нещата на един такъв фестивал и видях, че не ядат хора
- може и да излезе нещо положително в дългосрочен план, ще видим как ще станат нещата с предложенията, които получих.

Та, препоръчвам който има възможност да опита, имам само няколко съвета:
- колкото и дребни пари да сте решили да си вземете, вземете си още повече!
- колкото и торбички ( или в каквото ще продавате) да сте решили да вземете, винаги ще са малко.
- вземете си МНОГО визитки, дори и да са просто напечатани на обикновено листче за резерв!
- вземайте си по повечко вода, защото може да не може да мръднете от мястото си и като мен да не ви остане капка, а да имате клиенти и да няма как да мръднете. На мен ми беше пресъхнала устата вече от приказване..ама 
- НИКОГА не се пазарете за цената, която сте сложили на даден артикул! Отделете си достатъчно време да определите цените, сложете им стикери с цена ( сравнете на какви цени се продават нещата в нета и т.н. за да имате представа) и не отстъпвайте в никакъв случай от нея! И бе това ръчно изработените неща винаги са плод на повече труд, отколкото някой ще ви плати, но все пак не работите само за слава! Да се пазариш на такова място не е прието, така че ако някой се опитва да го прави, просто му кажете да си гледа работата. На мен не ми се случи, но на съседката до мен и се случи и имам впечатления.
- Винаги когато някой се приближи към вас поздравявайте учтиво и с усмивка, независимо дали хората ще си купят нещо или не. Поздравявайте дори само минаващите покрай вас! Хората понякога се спират да разгледат нещата дори само за това. Ако имате много артикули както беше при мен, за един минувач е трудно да прецени само " на пръв поглед" дали нещо ще му хареса или не, а един поздрав ви дава прозорец от около минута, в която минувача се спира и оглежда нещата ви.
Ако се сетя и нещо друго ще пиша!

И така...извинявам се за дългото писание, надявам се на някой да му е интересно!

Tandoori ,браво за успешното представяне!Разказвай още ...Този фестивал за рьчно изработени неща ли е ?

 А-Н-И  А-Н-И А-Н-И 
Звучи супер! Не съм се и съмнявала в успеха ти! За следващия фестивал, ти пожелавам, да се изкупят продуктите до обяд 

И от мен честито на всички мами на първолачета/ първокласни ученици и ученички/.    Дано малките имат много успехи 

Ани, благодаря ти че сподели. Много интересна информация. Жалко, че тук няма такива панаири.
Браво на теб за успешния дебют.
А какво друго продаваха останалите продавачи?