ЮЛЧЕТА 2009 - ТЕМА 3

Въпрос към кърмещите майки-мами,като оставяте бебетата Ви да спят нощем при такива интервали не Ви ли намаля кърмата-нали между 3 и 8 часа се стимулира най-добре, а Вие говорите за 5 и дори 9 часа интервал сън

И аз това се чудя.Цедите ли се?За мен това е най-големия ад.А и без това Габи е като швейцарски часовник нощем - буди се точно на 3 часа.Понякога и на 4 де, ама аз се будя цялата мокра и гледам да не правиме такива паузи.

Здравейте момичета!   
Вчера мина и нашата питка. Първо се замъкнахме цялата фамилия на църква да ми четат "чиста молитва".  После на обяд празнувахме с роднините, а следобед събрах приятелките си с хлапетата и по женски направихме разните му там ритуали. Вечерта към нас се присъедини и мъжката част и се заформи голям купон.  Бебка се държа прилично, изобщо не й се чу гласчето, спа през по-голямата част от времето. Явно й хареса да имаме толкова много гости, ще става купонджийка и тя като родителите си. 

Мама Барба, браво на вас.   Много смелост се иска за такова решение. При нас малката разлика между децата се получи случайно, но пък сега съм много щастлива от факта, че ще растат заедно и ще имат едни и същи интереси. Не ми е лесно, но мисля че за тях ще е по-добре. 
За отношенията с тати - след първото раждане се промениха към по-добро, защото най-сетне се почувствахме истинско семейство, сякаш до този момент все нещо ни е липсвало. Сега промяна не виждам. А пък секса, след тези дълги месеци на въздържание, направо си е като в началото на връзката ни. 
Дейзи   и аз свикнах малката да спи на шум. В нас постоянно е включена уредбата или на някаква лека музика или на радио.  Няма начин баткото да й прави тишина. А и в тези панелки и да искам не мога да й усигуря пълна тишина. Така че от сега да свиква.
Сафо, браво на малко ти мишле Мишо!  Все така да слуша мама! А за нощната пауза направо ви завидях.  За щастие моята бузанка поне от храненето в 24 часа се отказа и сега съм доволна, че прави около 5-6 часа почивка през нощта. И шапка ти свалям, че и за работа успяваш да мислиш. Моите уважения и на всички други майчета, които съвместяват бебегледането с работата.  За мен това е мисия невъзможна. Добре и че не ми се налага, де. Иначе с добра организация, всичко се постига.
Кукумявче, хич и да не си мислиш глупости за външния ти вид и отношенията ти с татито.  Нормално е да не си първа хубост толкова скоро след раждането. Но има по-важни неща от стриите и корема. Все пак нещо по-силно ви е събрало. А и както казва един мой познат, който определено разбира от жени - "Сексапила на една жена е 99% в очите".
По-късно ще се включа в анкетката.

Ето ме отново.. Инето не обича да я държа на ръце, но пък много й харесва да си лежи с мама на спалнята.

1. Поддържате ли фигурата си, ползвате ли козметика, въобще как сте с килограмите и външния вид? - не съм особено доволна от външния си вид, но изглеждам горе-долу така, както бях преди да забременея. От болницата се върнах с минус 12 кг и сега съм 68. Имам да свалям още три от бременността, както и още 10 от преди това.. Как ще го комбинирам с кърменето, обаче..   Козметика за тяло почти не ползвам, но за съжаление започнаха да ми се появяват стрии по кожата около ареолите на гърдите, явно се опъва много там. Започнах да ги мажа с един мазен крем (за майки и бременни), който имам от преди това и се чудя дали да не си взема нещо специално срещу стрии.  
2. Имате ли моменти, в които ви обхваща тъга и депресия? Страховете ви с какво са свързани, ако ги има? - тъга, яд, нерви ме хващат само следобед и само, ако не съм си доспала или не съм се нахранила. Иначе докато бях в болницата ми се ревеше към 16 часа като по часовник, тамън за свижданията..  
3. Понякога имате ли чувството, че не можете да се справите? Или че не сте достатъчни за детето си, сякаш то има нужда от нещо, което не можете да му дадете...? - не, притеснявам се само, ако не мога да разбера защо плаче в момента и то предимно, ако съм уморена.
4. Когато/ако ви остава свободно време, с какво се занимавате? - с компютъра, гледам телевизия, излизам за кратки самостоятелни разходки (до офиса, или някъде другаде), ако има кой да я гледа, правя снимки на бебето. Домакинските неща са почти изцяло за таткото, така че не се занимавам с тях. Най-много да пусна някоя миялна или пералня.

Ааа, сетих се за колана - някой питаше от къде - майка ми ми го купи още докато бях в болницата от МОЛ-а на Стамболийски, в магазина на Палмърс. Мисля, че ги няма изложени и трябва да попитате.

  страхотно си го описила, то май са се събрали цяла тайфа камионджии - и ние се присъединяваме.

Буболече, дано да оправиш тези миомни възли и да се радваш на повече душички Хвала на мъжа ти Моят не се раздава на думи, но някак си се усеща топлотата и любовта му към нас. Също и много помага, някои от нещата които върши дори и не съм опитвала да свърша аз - рязане н анокти, почистване на нослето и всякакви такима деликатни дейности.
Съгласявам се с трудните и лесни бебета - Цвети е от лесните, нося я в определени моменти на ръце, и самата тя проплаква, че иска в количката вече - като я сложа и край.
МамаБарба, браво и аз много ви се радвам за решението. И аз мога да кажа, че съм готова за второ, но ми се иска да се порадвам още на мъника сега, има време още за второто.
Аманита, поздрави Берушка от нас!Кажи й , че я чакаме скоро отново с хубава новина. Майка ми е преживяла нейната история - загубила е първото си бебенце поради лекалска грешка, и на следвашата година се е родила сестра ми, а на по  следващата аз Ати звучиш все по-добре А и аз съм така с пишкането, много ми е странно - глей какви неща се сещате да пишете, никога няма да се сетя да питам
Карелия, поздравления за спокойните нощи - време беше да си починеш и ти   И Цвети така се сърди и то същ она дясната гърда, първо когато иска да спи и цока за да се успи, а пък то и тече много силно, а понякога докато чака да слезе пак кърма се сърди, че е слабо, но това по-рядко се случва. Местя я ту на едната, ту на другата гърда или ако тече силно я поставям сррещу гърдата , не легнала-незнам дали ме ръзбра.
Емили, и Цвети напоследък се "уморява" от банята и а я държим по-дълго. Цока много по-малка, а заспива веднага и не помръдва часове С носенето на ръце сме като вас, има си изисквания кога и как.
Напетя, нямам намерение да отказвам нощно хранене
А4, ние сме така като вас - много ни е добре сами на двамата, а с детето сме още по-щастливи.А по отношение на секса, има нещо такова, но важното е, че и двамата сме на едно мнение по въпроса и там и няма разногласия. Това с памперса е готина случка, нещо като водата дето излях в устата на детето, а вчера даже и повторих същия номер Цвети така пръцка, че веднъж свекърва ми се смути вместо нея
Кукумявче, все пак това е мъжа ти, любовта е сляпа за стрии
Цвети също гука, много се смее и постоянно търси контакт, смее се и на чужди хора, заглежда се много по играчки и ги пипа. Ама много са ни умнички нашите юнчета-юлчета-августчета
Лени, ние от 2-3 дни сме така, яде къде през 1и30 мин , къде едва 2ч устисква.
На вас почнаха ли да ви пада косата, на мен с всеки изминал ден все повече   мноо неприятно.
Маймунче, при вас много тежко ми се струва  дано скоро да е по-спокойна мъничката.На снимката е страшно сладка, какви усмивки раздава само..Цвети издава такъв звук и на сън и като е будна.
Стеф, за анкетата браво, че разнообрази малко темата:
Мажа си корема с Мама Дона на Чико, ама с това ядене ефекта е нулев Това ми е най-голямият товар, че не мога да се спра да ям и да се стегна, не съм била така никога...
Хващам се , че често съм на ръба на нервна криза - от промяната, от страхове и мисли да не пропусна нещо, де не би да правя нещо както не  трябва и т.н. Но пък се успокоявам, че съм най-доброто за детето си, няма друг който да му даде моята л\бов и грижи. Най-се дразня като някой или по някаква причина се развали графика и се обърка всичко , е тогава просто съм звяр   .Чувствата ти привечер са ми много познати - това странното чувство дето все едно се гледаш отстрани...  
Свободно време Чета форума.
Добавям и въпроса за косопада към анкетата

Днеска ставаме на 1 месец  
Почерпете се виртуално за здравето на Вероника!!!
Честито и на другите месечинки!!!Здрави и весели дечица да растете!!!
За пръцкането-нашата пръцка по 20,че даже и повече пъти на ден  
Сега от 1:30ч е будна и не иска да спи   и тати я държи...
Аз да ви кажа,че нямам кърма-имам по 10-15капки...А вчера ми се припуши толкова,че запалих 1 цигара,а днеска 3...Май ще ги почвам,но нали не пуших през бременността,сега мога да си пуша колкото си искам...
Да отговоря и аз на лексикона  
1.Не ползвам никаква козметика,макар,че съм нацепена.Сега слагам ластичен колан,само да ми се прибере корема.
2.Ами натъжавам се,защото таткото ми натяква по колко време на ден я гледа.Иначе ми мина депресията.
3.Ами минава ми някога през ума,но добре ,че е майка ми..Незнам,ако бях сама наистина нямаше да се справя.Но ще свикна...
4.Ами лежа си,сядам на компютъра,за да влезна във форума   ,мъкна си веждите,лакирам се и т.н.

Беше ми интересно да прочета отговорите ви, благодаря
Май само аз и Зори сме малко изпаткали, и почвам да си мисля, че причината е в това, че от самото начало майките ни са донас да ни помагат...Зори, мислила ли си го това? Може би ако бяхме самички, щяхме да се окопитим по-бързо, да се отракаме отрано...макар че като си спомня, аз не бях в състояние да обслужвам себе си, от болки и умора, камо ли да се грижа сама за детето...не знам, вече е минало, но си мисля, че първите седмици, в които не бях плътно до детето си, сега се отразявам и на мен, и на него. както Зори е писала, все едно бебето се чувства по-привързано към друг човек...Мисля си, сега като се приберем в Пловдив, дали ще се справям - е, то няма къде да ида, ще ми се наложи, ама как ще ми се отрази...Сега съм свикнала да има някой до мен - мъжът ми, майка ми - но скоро ще съм сама по цял ден, а виждам, че детето става все по-нервно, реве повече, а аз се изнервям - ето днес такова дране не мислех, че може да съществува, не знам какво беше това чудо, но се ужасих. Слагам го да яде, но той като се разрева, засиня се после, взе да накъсва плача, беше ужасно...пробвах го с шише, на гърда, със силиконово зърно - дере се и не обръща внимание на храната, а заради нея плаче Преди малко сценарият беше същият...какво му става не знам Взе го мъжът ми - веднага млъкна. Или не ме иска, или ме усеща, че се изнервям и аз...ох Мисля си, че май много гообърках с тези 3 различни начина на хранене - директно от гърдата (прави опити да захване липсващото ми зърно ), от шише и със силиконово зърно. Но му е лесно от шишето, не виждам защо се дере като му го предложа и него

Гале - косопад при мен още няма, и аз исках да питам кога почва това чудо - чувала съм страшни истории, но уви, още нямам включване.

Здравейте мами Като чета анкетите се поуспокоявам малко ,че си мислех че тези килограми няма да се махнат бързо .  Но все пак при нас са минали само 2 седмици и малко .
Та на въпросите : 1. Аз оставих само 5 в болницата въпреки че бебчо се роди с прилично тегло /3.200/. И за две седмици се стопиха още 2 килца , но до заветното число остават още цели 7 ! Надявам се след месец и при мен да са се поизпарили
2. В болницата и аз плаках доста , къде от щастие, къде от мъка /голям зор беше там и се стигна до спешно секцио/ и после вкъщи първата седмица почти всеки ден все за нещо плачех. Но сега съм по-добре
3.Нямам никакви притеснения. Успокоява ме мисълта, че ако има нещо нередно бебчо ще си покаже както той си знае и може и ще се разберем.
4. Вися пред компютъра, гледам тв, мия чинии , пране и т.н....Още ни е рано за разходки  ...  Нямам търпение вече!

Стеф, това с депресията е въпрос предимно на хормони и е некотролируемо, така че според мен всяка външна помощ в случая е добре дошла. Не съжалявай, че майка ти е била наблизо, за да помага. А Зори е взела най-правилното решение - да потърси помощ при лекар. А за плача - било е кисело детето, не се хвърляй в размисъл, защото е плакал малкия. Бебетата плачат понякога без причина.   А ти си чудесна майка, виж само колко неща знаеш повече от нас.

eyani, защо да ви е рано за разходки?

Хоп,здравейте в този хубав ден!Ей,седнах да се включа и аз.От сутринта свърших 100 неща-бебоците ядоха по2 пъти,изцеждах се,мих и стерилизирах шишета и помпа,пуснах 2 перални,пооправих къщата и за моя изненада тя си остана подредена,нали го няма малкия и няма кой да разхвърля по цял ден Успях даже да се изкъпя без някой да се разреве и да изляза по спешност от банята,че после по половин час бърша локвите,които оставям докато се разхождам мокра и гола из къщата Мисля преди да излезем на разходка и да поспя,да видим дали ще ми върже
За раждането на 17г.-не беше планирана бременност и не особено желана Но нито за миг след раждането не съм съжалявала Имам прекрасен син,с когото се гордея
А4,забравих да кажа за кошарите-тази,която купихме сега е елементарна и не става за бебе,защото няма 2ро ниво,а бебешките са Премама.
Ех,започнах да пиша в 13ч.Вече не съм актуална,но сега ще се върна да прочета.Междувременно големия батко доведе гаджето да види близнаците.Току-виж скоро стана и баба

Ами  ....незнам , чакам да минат поне 20 дни ... иначе на балкона сме излизали за по 5 мин , вече 2 пъти

Исках и да ви питам , за бебчовците които вече са без нощното хранене...на поискване ли ги хранихте досега и самички ли се отказаха или с помощ ?

Стеф,може и да си права.Друго е като знаеш,че винаги има на кого да разчиташ.Но при мен да се стегна не мога - още по-зле става положението.В болницата на няколко пъти лекарите се опитаха да приложат тоя номер - като ми се скарат, за да се стегна и да си гледам детето.Резултата - задълбочи се още повече депресията.Много съм доволна и щастлива, че има кой да ми помага.Радвам се също, че имах смелостта да си призная, че имам проблем и да потърся помощ.Радвам се, че има и психиатри, които да обърнат внимание на такива луди кукувици като мен  
Аз моето го отдавам на друго - толкова много борба беше да забременея, после борба да запазя бременността,после проблемите свързани с нея.Целта ми през цялото време беше да се докарам до 12,20,30,32 седмица, а после и до края.Не се замислях изобщо какво ще стане като се роди бебето - ще мога ли да се оправя, готова ли съм, подготвена ли съм достатъчно... И като дойде момента за раждането осъзнах колко малко съм готова да гледам детето...а толкова много го искахме.Седях и го гледах и си мислех, че това не е моето дете и всеки момент някой ще дойде да си го вземе и да се грижи по-добре за него.Луда работа.
Сега с всеки изминал ден се чувствам все по-уверена.Ако до преди 3 седмици се ужасявах от мисълта да не се задави, сега го гледам как се дави и се оправя самичък.Все пак природата си е опекла работата   Изобщо - по-спокойна съм като цяло.
Понякога и аз се изнервям когато реве без да знам защо.Уж е сит, пък той реве и се дере като луд.Давам му да яде - дърпа се и не иска и почва да пищи.
Снощи по време на изпълненията през нощта го сложихме по корем - резултата - посинена ръка.Като я засмука и няма пускане   Утре на консултацията ще решат че съм го пребила  
А сега пак мрънка и нищо не помага   Дори носене не помага, ужас
Косата ни започна леко по леко да пада.Много ми е тъжно, ама ще порасне нова  
Миласара, имаш страхотно чувство за хумор    Ще си имаш пълна къща с деца и внуци 
Ставам, хайде  

milasara няма по щастлив човек тук от теб май с толкова много слънца и слънчица покрай теб
а за депресията и плакането при мен почна да утихва но мога само да успокоя другите мами вие поне има към кой да се обърнете в тези понякога тежки моменти а аз се чувствам така сама тук /аз съм в испания/ без роднини познати приятели незнам езика и ми е много трудно
семейството на моя мъж е тук но те нито са моето семейство нито се разбираме много защото те не са по съветите а по командването,което аз не понасям
никой не ми помага за нищо в домакинството освен мъжа ми от време на време да пусне някоя пералня,но дотам,а бебо не ме пуска като е буден и постоянно иска да цуца
бе лудница ми е и ви чета и често се натъжавам как излизате по паркове срещате се,а ние с бебо сме излизали 1 път за 5 мин в парка че таткото имаше работа и така
ама айде стига съм се оплаквала ще се оправат нещата
искам да ви питам като кърмя няма проблем да си боядисам косата нали???

Благодаря ви за подкрепата, момичета. Винаги съм искала много деца, макар че на моменти ме хваща страх дали ще се справим с таткото. Най-вече финансово.

Моят Тонка прави същите неща. Мисля, че това се "Ииииии" е от лошо храносмилане. Много е лаком, не винаги успявам да го оригна и това е резултатът. Не съм сигурна, де. Малко е плашещо, но, слава Богу, досега не е имало проблем с него.
Карелка, и мен ме беше страх да го оставям да спи по коремче, но Миласара ме успокои, че и четирите й деца са спали така. Страх лозе пази, та аз вчера само притичвах да го видя дали не е забол носа. Като го заболи коремчето започва да върти главичка, но си я обръща на другата страна сам. Само веднъж забоде нослето, но то беше, защото понякога го слагам по коремче върху мен и като намери цицката си поцоква, та търсеше цицката на мама. Още не е осъзнал, че с нея сме неразривно свързани и очаква да покапе млекце от неочаквани места. Татко му редовно му обяснява, че на неговите гърди само вълна може да намери. На кръщенето пък малчо се събуди като го топнаха в купела и после кръстникът като го гушна налапа една гънка от ризата му и явно задоволително е приличала на цицка, щото си заспа пак. Отплеснах се, да се върна на въпроса ти. Струва си да рискуваш да го сложиш по коремче, пък гледай да си наоколо, ако ще си по-спокойна.

Миласара - подозирах, че не е била желана бременност, много ме стопля мисълта, че не сте я прекъснали тая бременност. Има си някои преимущества. Ще ти викат и на теб "мамо" внучетата. А чичовците и леля им ще са почти на техните години - семейните празници ще са по-весели.

Еяни - ти май не четеш редовно. Почти всички си извеждаме бебенцата, ако не от първия ден, поне от първата седмица.

Стефче - май пак ще се повторя. Моята най-добра приятелка много се шашкаше с първото си детенце. В резултат той заспиваше в ръцете на всеки друг, но не и в нея. Аз от първия ден бях убедена, че ще се справя и че никой не може да знае по-добре от мен как да се грижи за бебето ми. Това разбира се не е вярно - опитът си казва думата. Хубавото обаче беше, че не съм се страхувала да го хвана, да го къпя. На моменти чак имам чувството, че ще го повредя. Мисълта ми е, че всичко ни е от главите. Ако ще си самовнушаваш нещо, повтаряй си, че се справяш добре, че не си виновна за това, че не винаги нещата се получават, защото наистина не си виновна ти. Всеки ден е различен. Може днес да има някой проблем, но утре ще е по-добре. Има и друго, колкото повече време минава, толкова по-добре опознаваш детето. Нашият татко се изумява как като ревне мъничето почти винаги от първия път откривам какво не е наред, но той е вкъщи само вечер, а ние с бебончо се гледаме по цял ден. Очаквай с нетърпение времето, когато ще останете само двамата - това ще ви даде възможност да се опознаете по-добре. И ако нещо не е наред не бързай да обвиняваш себе си. Ако се изнервиш или отчаеш, остави го  за минутка - изпий чаша вода. Ако може, нека таткото малко го гледа, ти излез, вземи си душ и после пак си гушни детето. Мисли позитивно! Нито една от нас не е по-умна или по-оправна от теб. Просто не се оставяме на черните мисли, а те и на нас ни минават!

Моята коса още си е на мястото. Мъжът ми се учудва от бременността колко гъста и хубава е станала. Ако не почне да пада, Тончо ще я оскубе със сигурност. Добре, че се снимах да й се радвам поне на хартия, ако не в огледалото.

Бобито, имаш нас Още ти е малко бебенцето. Всяко начало е трудно. Опитай все пак да се престрашиш да го извеждаш и сама и за по-дълго. Моят веднъж орева орталъка. Поне 15 мин плака, докато стигнахме пред блока и тъкмо реших да го вкарам, че разлаяхме всички кучета по пътя и той си заспа. После поне час обикалях улиците. Като ревна на нова сметка вече бяхме пред блока. Тъкмо влязохме и се разрази страшна буря - този път тъкмо навреме си ревна детенце. Мисълта ми е - смело напред!

А4 - ако имаш сили, буди я между 3 и 8, докато ти се орегулира кърмата. Моята не знам дали се орегулирала, но напоследък въобще не разбирам кога го кърмя нощем. Като проплаче му давам, ако си спинка, не го закачам. Не мисля, че ми се отразява.

Оле, пак стана един слонски пост... 

Здравейте и от нас !!!

По въпросите на Стеф..  


Килограми имам да свалям още 5-6, чакам септември да почна фитнес, а след като спра с кърменето отивам на процедури против целулит и отслабване. Голям комплекс ми е тялото, със сигурност и гърдите ще трябва да се коригират на даден етап. Просто никога не съм изглеждала така и ми е ужасно трудно да се възприема.

Тъга и депресия рядко ме стискат за гушата. Страхове сякаш нямам или поне ги потискам добре. Лоша майка се чувствам рано сутрин, когато умирам за сън, а малкия реве. Така искам да поспя и се изнервям на детето, което с нищо не ми е виновно..  
През свободното време чета книга или гледам някой филм.


Момичета какво му има на моето дете не знам. Не беше толкова ревлив, във фаза ли е, какво ... Но постоянно мрънка, иска на ръце, ако не е гушнат изпада в истерия. От това мощтно реване ни изпъкна зверски пъпчето и ще ходим да го лепят..  
Уж го пазим , все да е спокоен, да не реве, но явно и от малкото рев стават бели.

В събота бяхме на РД. и си прекарах супер. Беше ми ужасно мъчно за малкия, като му погледнех усмихнатат физиономийка на телефона ми идваше да ревна. Буца ми засядаше в гърлото, като се прибрахме не искаше да го оставя, не смееше да затвори очички да не би да изчезна и сме спали залепени един за друг, което мислих, че е невъзможно, но той явно имаше нужда от тази сигурност. Не помръдна с краченца и ръчички, само отваряше очички докато се унасяше, за да е сигурен , че съм до него ...  
Ужасно много го обичам, няма такова усещане...


Това от мен, ще хапва човекът и отиваме да му лепят пъпчето...