как да му правя масажче? Страх ме е да го пипам по оченцето и не мога да си представя как става този масаж?sarni4kata, ние сме с тях и до сега не са ми пропускали, доволна съм
Radina, ние го хвърлихме в банка...или по-точно в бюрото на Буров
как да му правя масажче? Страх ме е да го пипам по оченцето и не мога да си представя как става този масаж?
. Никога не съм мислила че може да има такова нещо, ама факт.
При нас положението е абсолютно същото и напълно ви разбирам. Не на ръба на отчаянието, ами зад него съм вече, а уж съм по природа оптимист невероятен, е да ама вече не
Кърмя го на поискване, казах че няма да слушам съветите за режими, отказване на нощно хранене и т.н. и той сам си направи режим, но въпреки че е нахранен, преоблечен, изкъпан, уж колики няма и би трябвало всичко да му е ОК, той не спира да реве и това си е. Няма да ви казвам какви мисли ми минават през главата на моменти, как само се обвинявам че може да си мисля понякога подобни неща, но това наистина е един кошмар. Ама нареве се човек, пък му мине за малко, казва си че скоро ще отмине и така (въпреки че на моменти си мисля, че никога няма да свърши). От 7 колелото се върти: ядене, оригване и айде рев, неутешим...давам капки, люлея го, какво ли не го правя, без ръце останах, но не и не. Заспиване няма или най-много да ме излъже за 15 мин и айде пак. На моменти си мисля, че е гладен, че не му стига храната, ама има моменти в който преяжда, повръща и пак същото...Слава богу по някое време заспива, както например сега в 15 (от 7 сутринта за сефте
), после ще продължи кошмара...Та така. Извинете за "позитивния" пост, ама какво да се прави и такива неща има та да си изплача мъката. Все пак си мисля, че всичко идва от стомахчето му, от непоносимостта му към белтъка, от който все още се чистя, та знам ли, май само таз надежда ми остана. После, както е казала Фортунката, ще стане едно невероятно добро детенце, ама до тогава мама ще изкрейзи малко
А Борис до кога казваш беше такъв? Ооооо, искам магнитче и аз. Голям съм им фен. Винаги си поръчвам ако някой заминава някъде.
Имам 7 кила отгоре, целулит и яко стрий, та всички тези неща допълват картинката прекрасно. Чувствам се не много добре, не съм изглеждала така никога, но за всяко нещо си има първи път
Нооооо, ще дойде скоро, надявам се, момента в който ще се успокоят нещата и ще има време и за мен
как да му правя масажче? Страх ме е да го пипам по оченцето и не мога да си представя как става този масаж?
Дано да е станало ясно...аз с каката имах този проблем...А, да - и кърма, всеки ден, и в двете очички
Пускам ги само на специализация извън Бг, нали ги глася за пластични хирурзи
понеже термина ми беше 30.07. За сега сме много добре, но тепърва очаквам битката с коликите.
Надявам се да се справим бързо. сега ще се опитам да ви изчета за да наваксъм с полезната информация, която си обменяте.
Разбрах те, само по колко пъти да му правя масажче и колко капки кърма да му капвам? 

Разбрах те, само по колко пъти да му правя масажче и колко капки кърма да му капвам? 
,
. Не съм изпадала в депресии, беше ми много мъчно като четях за Аманитка, но слава богу при нас са преходни. Мисля, че се напаснаме вече с бебето, нямам особени притеснения, дори се чудя дали е нормално да е така. През свободното време гледам да го изкарвам навън, имаме обикновено по 2 разходки дневно между кърменията. Кърмила съм 3-4 пъти навън (в колата), но се притеснявам, ако съм сама.
, както и за организиране преди почивката.



И става един омагьосан кръг, ти се изнервяш, бебето още повече плаче и ти още повече и ако нямаш и отникъде помощ е още по-стресиращо.Винаги съм считала , че мога да си контролирам емоциите, в смисъл да ги сдъжам, ако ми се наложи, но с Калина се опровергах по всякакъв начин.Голямата кака имаше съвсем малко колики, спеше спокойно, ядеше спокойно, не повръщаше, дори при оригване не връщаше храна, махна сама нощното хранене още на 2-3 семица, можех да спя, дори се чудех какво да правя в свободното време.Сега - макар, че казват че с второто е по-лесно, при мен нещата както и при Кари се оказаха съвсем различни.И всичко това с добавка, че и голямото дете има нужда от грижи и лудницата става пълна.Сега чета една книжка за ревливите бебенца, не че не знам почти всички съвети от нея, но поне ми действа много успокояващо - на Ан Бакюс - моето бебе от 1 ден до 3 години - 2 част.1ва част я четох с каката, но втората,тогава ми беше ненужна, е явно е трябвало и нея да прочета , макар и след години 
на всички майчета с ревливички бебчета.Дано скоро нещата се успокоят при всички нас.Пък на другите - с кротичките - да си останат такива и за в бъдеще 
.Всяко дете си е индивидуално.За това ние с многото съвети трябва много да ви подкрепяме и да спрем да даваме много акъли с режим на поискване и т.н.Естествено е , че правите най доброто за вашите деца.
.Всички сме си родили прекрасните дечица и мисля, че вече всяка е взела решението как и по какъв начин да си гледа бебчето.
.В клиниката където раждах едната акушерка ми каза, че бебчето ми е много спокойно.Аз и отговорих, че те всички бебчета като се родят са така, но тя отрече.Каза ела да видиш за какво говаря има бебчета от както са се родили не спират да реват, спят по малко и т.н нищо , че са новородени.Така, че всичко това е нормално проста мамите да имат по-вече сили...С израстването нещата се променят едните се кротват др.започват да буйстват.
Препоръчани теми