Жарко слънце вън пече, ФЕВРУАРЧЕ сладко хапва си пюре.

Докато не е станало утре да поздравя пораствщите маници днес
Честита половин годинка на Ника, Радослава, Петър, Виктор, Мартин и Велизар!


Зитка, оздравявайте бързо и дано не стигнете до АБ 

Доре, прочетох темата за целувките. Обаче няма да се включа. И двете с майка ти май преекспонирате нещата, така че ми е трудно да заема страна. В края на краищата, ти си родителят, ти поставяш рамките. От друга страна, бабата е част от семейството, доколкото зная - твоята майка специално е медицински работник със съответната здравна и хигиенна култура, така че едва ли ще направи нещо на детето, за да му навреди. Така че и двете сте по-своему прави. Но мисълта ми е в друго... малко ми е неудобно да го пиша, но... няма ли начин да прекратите тази война за надмощие помежду си? Малко ... не знам, майка и дъщеря да се карат чрез форума...

Извинявай, ако моите думи те засягат, това най-малко е целта ми, но от моя мааалко по-голям жизнен опит - по-близък човек на тоя свят си нямаш, повярвай ми. И няма друг, който толкова много да ви обича с Йойо и да радее за вас от майка ти. Намерете някакъв компромис и поне не водете споровете си задочно във форума.

Доре,четох темата за целувките.Според си повече от права.Много са ми полезни вашите спорове с майка ти.Така разбирам,че не съм сама и не съм все още за лудницата  .Това,че имате такива пререкания с твоята майчица не значи,че не се обичате и не държите една на друга.Просто сте по-емационални.А нали точно за това е форума-да споделим,поспорим,окуражим и т.н

Пак казвам-не спирайте да споделяте с нас проблемите.Това ни помага да разберем самите нас и оценим отношенията с нашите майки. 

 

Вижте, аз съм вдигнала ръце от майка ми. Не мисля, че има шанс да се разберем. След като Румен се разболя от шарка, той сам каза: Дотук беше. Но все пак тя има право да вижда Йойо и да ми къса нервичките една по една съответно. Мисълта ми е, че това във форума за мен е забавление, наистина не мисля, че някога ще се разберем. Опитвала съм, плакала съм, била съм се, когато имах проблеми да забременея тя ми каза в очите: "Ако продължаваш така да не спиш и да ядеш, НЯМА ДА ИМАШ ДЕЦА!", това винаги ще го помня, не се забравя просто. Мисълта ми е, че не виждам изход. Аз самата нямам желание да намеря изход. Изходът би бил да си мълча, обаче когато става дума за Йойо и тя го вдига във въздуха за ръцете и като вижда, че я гледам го пуска за едната уплашено и го хваща във въздуха или го обръща с главата надолу и ми се прави на невролог или иска да му дава моркови всеки ден, откакто е разбрала, че има алергия...it goes on and on and on...просто няма да стане. Няма да си трая, когато става дума за сина ми. Дотука беше.

Рися, не е никакъв медицински работник, журналистка е, баба ми е била педиатър-професор и майка ми се мисли за много сведующа, само дето не знае елементарни неща, като например че херпесът не се предава чрез кърмата.

Гери, и Йойо определено вкъщи му е най-добре.

Мами може ли име и парола за албумчето в snimka.bg че нещо не мога да се логна?

Готово!

Доре спри се легни си,поспи,почини си.Преброй до 100(кой така казваше )преди да започнете нов спор.Щом не можете да се разберете не се виждайте докато някоя от вас двете не се примири с изискванията на другата.Нямам предвид да се съгласиш с майка ти,в никакъв случай,но тези дразги не са ви от полза,нито на Йойо.Ако не искаш тя да го пипа,целува,прегръща и дондурка не и го давай и  точка.От толкова нерви кърмата ти няма нужда айде отивай да си гушнеш мъжа и лека нощ да не се налага да повтарям

Ааа, аз сега съм добре. Просто не можете да си представите какво съм преживяла. Докато бях бременна, първите три месеца, бях още при майка ми и всяка вечер бяха скандали, за сиренето, за хладилника, аз й се молех да ме пощади, беше ми лошо, тя идва в стаята и ми крещи. Едвам се измъкнах, отидох при баща ми и за една седмица тя го настрои срещу Румен и той почна да го нарича лайно, следователно и от там трябваше да се махна... Чувствах се точно като отритната от собственото си семейство. Майка ми разпрати на всичките ми приятели мейли с клевети по адрес на Румен и свекърва ми, как Румен не искал бебето, как свекърва ми не искала да ни пусне в празния апартамент и се правела на ударена, после звъня на свекърва ми да й иска отчет, защо не сме се изнесли още, КОГА най-после ще се освободи апартамента, абе просто не е истина... Та това вече е зад гърба ми. Ама не знам дали имам право да й отказвам достъп до Йойо, все и давам втори и втори шанс...

Лека нощ от мен!

Добро утро!!! Честито на празнуващите малки и големи днес!!!  
Срамота да не сложа масата, аз вече хапнах



Прочетох назад за какво сте лафили вчера. Аз гледам да намирам време за вс по- малко. Като се изнервя си хващам гобленчето. И аз имам още 6 кила от 22, ама не ги мисля мн, мн. Както е казала, Мартеничка има доста по- зле изглеждащи жени и девойки, които не са раждали. Снощи излизахме с татито и беба, първо на кафенце, после на пица. И двете момичета, които сервираха изглеждаха меко казано "ужасно". Бяха с къси панталонки и по потник / може би това им е служ. облекло / Едната беше с ужасен целулит, а иначе слабичка. Другата с форми на бутилка Кока- Кола.
Дори и да си върна килцата, няма да ми се върне старото тяло. Ужасно ми се нацепи коремчето и малко краката в края на бременността въпреки, че се мажех редовно, но имам Сияна
Явно да си майка, не е лесна работа / никога не свършва работата по- точно/ и няма да става по- лесно. Искам ние с татето да си гледаме детето, не да я оставям на лели и баби. Наслаждавайте се на майчинството , този момент минава бързо. Децата ни се променят със вс изминал ден.  Имаме си едни малки слънчица, които осмислят живота ни нищо, че е за сметка на по- малко лично време.

Събота вечер гледахме един филм с татето, който не го е гледал да си го пусне.  Казва се Knowing, пускам линк към трейлърът му KNOWING Trailer
100 % ще погледнете на живота по др начин

Искам да споделя и една история прочетена във др форум
Преподавателят в един университет – уважаван професор, влизайки един ден при студентите, извадил от една чанта разни предмети. Без да промълви нито дума, той взел един голям празен буркан от туршия и изсипал в него толкова топки за пинг-понг, че го напълнил догоре. След това попитал студентите дали според тях бурканът е пълен. Те, разбира се, отговорили утвърдително.
След това професорът взел една кутийка с малки камъчета за мозайка, изсипал ги върху топките и след като разклатил буркана, те се наместили между белите кълба. Пак попитал студентите дали сега бурканът е пълен и те пак се съгласили.
После професорът взел един найлонов плик, пълен с пясък, и изсипал и него в буркана. Разбира се, този път пясъкът проникнал във всички кухини между топките и камъчетата в буркана и го напълнил догоре.
- Сега пълен ли е най – после? – обърнал се той към студентите. В отговор се чули мощни възгласи на одобрение.
Професорът бръкнал в чантата си и извадил две бутилки бира. Отворил ги спокойно и ги изсипал до последната капка в буркана. Пясъкът попил течността, сякаш никога не я е имало, а студентите започнали да се заливат от смях.
- Така – проговорил професорът, след като смехът утихнал. – искам да разберете, че този буркан всъщност представлява вашият живот. Топките за тенис са важните неща – семейството, децата, здравето ви, приятелите ви, любимите ви занимания. Нещата, които, дори ако всичко друго липсва, изпълват живота ви. Малките камъчета са останалите неща, които пълнят живота ви, като например къщата, колата, работата. Пясъкът пък представлява ежедневните дреболии. Ако сипете първо пясък в буркана, няма да има място нито за топчетата, нито за камъчетата.
Така става и в живота. Ако изразходвате цялото си време и енергия за дребните неща, никога няма да имате време и място за това, което е истински важно за вас. Обръщайте внимание на тези елементи от живота си, които са основополагащи за щастието ви. Поиграйте с децата си. Намерете време за профилактичен преглед при доктора. Заведете любимия човек на вечеря. Играйте футбол с приятелите си в неделя сутрин.
Винаги ще остане време да почистите къщата или да поправите мивката. Погрижете се първо за топките за тенис, за нещата, които имат значение. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.
Настъпило мълчание в залата. Накрая един от студентите се престрашил и попитал с притеснение какво все пак символизира бирата.
- Добре, че попитахте – усмихнал се професорът. – Тя е за да покаже, че независимо колко изпълнен може да изглежда живота ви, винаги има място за още две бири.

Добро утро )

Ками, мерси за хубавата закусчица, мммм, аз с моята диета поне на картинка да похапна добре

Чета от вчера и имам уж много за казване, ама напоследък думите ми бягат  Това го казвам във връзка с промените и децата, аз също много обичам да чета, сега съм си направила ритуал, вечер слагам мъника да спи в 10:30 (от днес ще е в 9:30) и си лягам с книжка или списание или вестник или каквото ми се чете и чета поне 1 час, така си наваксвам с четенето, за обезкосмяването, да - със самобръсначката в банята за 2-3 минути е, но и така става, стига да ми остава време да го правя по-честичко )), за отслабването, моля, моля, Деси може да потвърди, защото ме е виждала в болницата, ама след като родих бях по-подпухнала и от преди това, близо 100кг, майка ми като ме видя и щеше да припадне, ама нищо не каза жената, после ми разказва, обаче сега с диетата съм 67 и още надолу мисля да ходя, работата е там, че аз не кърмя, виждам, че кърменето ви отнема доста от времето, мили мами, доста ограничава, но това не е никак лошо, гушкате си детето и знаете, че давате най-доброто за него, какво по-хубаво от това, а скоро и вие ще можете да направите някоя диета, да почетете вечер, защото знаете, че след това ще спите до сутринта, но освен това ще знаете, че сте дали всичко да детенцето си да расте здравичко, аз се надявам и моето дете да е здраво, въпреки АМ-то, но и двамата с брат ми не сме кърмени, той никак, аз 1 месец, а сме вече голеееми хора, та това поне ми дава спокойствие...Както казах в началото обаче, думите ми бягат, може би, ако цял живот е било така, нямаше да се усещам и да ми е криво, но и аз си имам една болка напоследък, забравям думи, понякога вързвам доста странни изречения, онзи ден пожелах на един приятел "най-вече здраве, защото останалото вече си го има  ", после се чудех как да замаскирам гафа, не толкова, заради пожеланието, той разбра какво съм имала предвид, по-скоро заради неудобство пред себе си, за идиота, в който се превръщам, преди можех да говоря на всякакви теми, за всичко, изказвах се добре, а сега даже се притеснявам какво ще кажа понякога, все едно съм живяла сама с години и не съм срещала хора, това не е нормално и ми е тъжно, като бях бременна го отдавах на хормоните, нали бременните ставали по-разсеяни, а сега с какво да се оправдая, може би ми липсват социалните контакти, ама така ли се забравя да вързваш мисли в изречения 

Доре, на теб какво да ти кажа, явно взаимоотношенията ви с майка ти винаги са вървели по ръба на бръснача и дори и малки "камъчета" могат да обърнат "колата на разбирателството" при вас, лошо е, че не се съобразява с теб и решенията относно детето ТИ, все пак е твое дете, тя си е отгледала своите на времето (съжалявам, ама не помня имаш ли брат или сестра или си само дете). Майка ми не се меси в отглеждането на детето, помага много, но по точни инструкции, ако има нещо, за което не сме говорили - пита, много е тактична в това отношение, ако смята, че бъркам, ми казва мнението си и толкова, не спори, а ако е нещо незначително, дори не го отбелязва, но това си е до характер, явно твоята майка не е такава и трябва да се примириш с тази страна от характера й, обаче все пак да си кажа, според мен не е обида да забършеш ръцете на детето когато ги целуват, тя може да е вирусоносител и да не знае, например, то вярно е, че може много работи, ама все пак превантивните мерки не са излишни, може да го целува по коремчето например, ако много изявява желание...

Аз сега да ви кажа, че се събдих сутринта с болки в гърлото и запушен нос, докато не се оправя няма да сди целувам детето  Това е наистина така разбира се, но сега сериозно...пръсках Тантум Верде Форте и пих тримезол за гърлото, слагах си виброцил в носа, пия чай за простуда и изпих един упсарин с, надявам се това да е достатъчно, нямам температура или признаци за настинка, по-скоро смятам, че е от цялата кофичка сладолед, която ометох в събота и газираното, което пих (тогава ми е свободният ден), та се надявам да не е заразно де...

И другото интересно е, че мисля да променя режима на дребсън, сега яде на 4 часа, в 6, в 10, в 2, в 6 и в 10, но от днес мисля да го поизмествам по малко, по малко, днес яде в 7 без 10, после мисля към 10:30 да яде, ако издържи до тогава, в 2, в 5:30 и в 9, ще направя паузите от 4 на 3,5 часа, за да си ляга по-рано и да става по-късно, че иначе вечер спи към 7,5 часа, което не е много, мисля че може и повече, разбира се постепенно ще стават нещата, но започваме от днес, с храненето сме го докарали до тук: зеленчуци - картоф, тиква, моркови; плодове - ябълка, круша, в сряда започваме кашите, безмлечни, оризови, а после и царевица , разбъркани с АМ. Сутрин в 10 яде 130 гр. плодово пюре и 100 АМ, но винаги остава АМ, общо около 200 му се събира, на обяд 130 зеленчуково пюре и 100 АМ, тук всичко си изяжда, следобед ще е кашата - 150 гр, без да му давам АМ след това, то ще има и в нея, а сутрин и вечер само АМ. Ако не иска чиста каша, плодовото пюре ще го разделям на 2 и сутрин ще яде половината, а следобед с кашата - другата половина. Попара мисля края на 8мия, началото на 9тия да включа, след кашите ще са още някои зеленчуци и плодове, после жълтък в средата на 7мия месец и после месо в началото на 8мия.

Айде пак си написах километричния пост с километричните изречение, ама това не ми е наследство от бременността и раждането, цял живот съм ги писала такива 

Иве, напълно съм съгласна, вземи си напиши мнението и там, че тя все ми повтаря: "За всеки наш спор те осмяха във форума, сега само се излагаш, ще видиш как за трети път ще се окажа права"...

Ками, оправи ми настроението сутрешно с тази история! Много симпатична!!

Ми, Доре, само ще го копирам, че ме домързява пак да мъдря умни мисли ;РРРРРР  

Готова си  

Ками, историята е страхотна, чувала съм я и преди, но лошото е, че се забравя, благодаря ти, че ми я припомни, дано сега намеря и мъдростта да се сещам за нея когато е нужно 

 Леле,Иве,отдавна не се бях смяла така искрено и от сърце!  "Гафът" с пожеланието ме разсънни напълно! 

Добро утро момичета-кокичета  
 Ками ако в Сливен ви сполетят цунами от лиги да знете от мен са  . Все едни такива вкусни, вкусни ги сервираш, че не се издържа вече. Аз сега пивам кафенце, хапвам диетични сладки. Вчера си ги купих за да замазвам положението, като ми се прияде сладко. Вида им е перфектен ама вкуса  . Но няма начин.
 Благодаря много и за споделената история, доста поучителна. Както и постовете на Мама Зари, добре че сте вие та да ми просветва от време на време. А както се оказва и на дърти години може да се научи много.
 Сега тегля и филма, нооооо кога ще намерим време да го изгледаме   ..... ще намерим пък.
 Доре душицо не ти е лесно   , не знам какво да те посъветвам. Много мога да кажа, но то вече са ти го казали. Само едно  бих повторила. Отстоявай си позицията. В случая найстина мисля, че майката и бащата са тези, който взимат решение за детето си. Единствено бих оправдала външна намеса ако родителите са наркомани, пияници и малтретират детето си. Е очевадно при вас няма такова нещо. Разбира се че грешиш понякога по отношение на Йойо ( то коя от нас не бърка), но нима и ние не сме станали хора при допусканите грешки на нашите родители, понякога благодарение на точно тия грешки