Дали същата тази майка, взела отличната диплома, ще бъде така добра да ходи на работа вместо детето си?
Виж целия пост
Защо родителите пишат домашни?
- Публикувана: 17 авг. 2009, 00:22 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2009, 09:10 ч.
# 15
17 авг. 2009, 16:07 ч.
# 16
17 авг. 2009, 16:13 ч.
Аааа, не, сценарият е друг- ще му купи кола, жена ще му избере (да го храни) и ще се превърне в любима свекърва и баба от ДиС.
Цял живот само тя ли ще работи? Не може така
Виж целия пост
Цял живот само тя ли ще работи? Не може така
# 17
17 авг. 2009, 17:19 ч.
Да, познавам.За съжаление.Правят по простата причина, че не им се занимава е децата им.Нямат желание, търпение да им обяснят и изчакат, особено ако децата работят по-бавно и предпочитат да свършат набързо работата вместо тях.
Виж целия пост
# 18
17 авг. 2009, 19:37 ч.
Може и да си писала някъде, но по това време на денонощието мога само да попитам, изпълнена с учудване:
Какво провокира тези размисли в теб, мила ми вълшебница?
Освен да се смея на тези родителки, нищо друго, никога не съм могла да правя.
Какво остава да обсебват мислите ми...
Имам си и обяснение - болни амбиции, които горкото отроче не желае да разбере (нищо, че е гениално по природа) и да им откликне (все пак е нарочено, милото).
Виж целия пост
Какво провокира тези размисли в теб, мила ми вълшебница?
Освен да се смея на тези родителки, нищо друго, никога не съм могла да правя.
Какво остава да обсебват мислите ми...
Имам си и обяснение - болни амбиции, които горкото отроче не желае да разбере (нищо, че е гениално по природа) и да им откликне (все пак е нарочено, милото).
# 19
17 авг. 2009, 21:12 ч.
Уич, затънах до уши в човешка простотия. Среднощното посещение на "...порасналите деца" (по повод депресивно безсъние 
) увенча с още по- объркани и безсилни размисли по темата и без това възмутения ми разсъдък. А и като слушам как децата учат, подготвят се, търпят лишения откъм контакти и свободно време, пред очите ми изниква следната картинка, само отпреди месец :
Чакам си чинно в задръстване на едно натоварено столично кръстовище, а отстрани, досами тротоара дама на средна възраст съсредоточено чете от тетрадка на глас , седнала на пейчица под дебела сенчица. Маркирах я първоначално като "поредния неиздържал", след минута-две решавам, че говори с hands free, подмествам се с колата, изравнявам, отварям и прозореца, заслушвам се, ей така, от скука (и лошо възпитание)... Дамата като занареждала за Дебеляновата поезия, ама с патос, извисила глас ... Вечерта разбрах за какво било това вдъхновение, ама си мълча, че сума ти деца тук учеха като побъркани. Освен това имаше анулирани работи, та искрено вярвам, че отрочето е било сред тях.
Намирам се на възмущения, с други думи.
Виж целия пост
) увенча с още по- объркани и безсилни размисли по темата и без това възмутения ми разсъдък. А и като слушам как децата учат, подготвят се, търпят лишения откъм контакти и свободно време, пред очите ми изниква следната картинка, само отпреди месец :Чакам си чинно в задръстване на едно натоварено столично кръстовище, а отстрани, досами тротоара дама на средна възраст съсредоточено чете от тетрадка на глас , седнала на пейчица под дебела сенчица. Маркирах я първоначално като "поредния неиздържал", след минута-две решавам, че говори с hands free, подмествам се с колата, изравнявам, отварям и прозореца, заслушвам се, ей така, от скука (и лошо възпитание
)... Дамата като занареждала за Дебеляновата поезия, ама с патос, извисила глас ... Вечерта разбрах за какво било това вдъхновение, ама си мълча, че сума ти деца тук учеха като побъркани. Освен това имаше анулирани работи, та искрено вярвам, че отрочето е било сред тях. Намирам се на възмущения, с други думи.
# 20
18 авг. 2009, 10:39 ч.
Защото е по- лесно да направят това, вместо първите 4-5 години да залегнат над истинската работа с децата- проверка на написаните от тях домашни и даване на индивидуални задачи за развиване на уменията, тъй като задължителната учебна програма е недостатъчна. Началните години са най- важни за придобиване на основни знания и умения да се учи самостоятелно. След начално закъснение нататък или не се наваксва изобщо или наваксването е много трудно.
В живота ми никой не ми е писал домашно, нито съм ходила по частни уроци било за тройка, било за кандидатстване. Не смятам, че децата ми също имат нужда някой да върши тяхната работа. За създаване на съответните навици обаче се работи от рано и системно, за да е леко за напред.
Друга причина- болестно желание детето да е отличник по всичко.
Виж целия пост
В живота ми никой не ми е писал домашно, нито съм ходила по частни уроци било за тройка, било за кандидатстване. Не смятам, че децата ми също имат нужда някой да върши тяхната работа. За създаване на съответните навици обаче се работи от рано и системно, за да е леко за напред.
Друга причина- болестно желание детето да е отличник по всичко.
# 21
18 авг. 2009, 11:23 ч.
Помня, че още навремето като кандидатствах в университет майка ми разправяше как като казали темата за изпита останалите родители започнали да обсъждат материала "ох, да не забрави да напише това, да не забрави да напише онова, тя греши това с онова...". 
За частните уроци съм раздвоена. Предпочитам да не се налага да ползваме уроци, обаче като гледам е неизбежно при кандидатстване след седми клас. Просто в момента такава е системата - на изпитите се дават неща, които не се учат в училище и ако детето не е ходило на уроци или курс няма откъде да ги знае (освен ако не е от математическа гимназия).
Виж целия пост
За частните уроци съм раздвоена. Предпочитам да не се налага да ползваме уроци, обаче като гледам е неизбежно при кандидатстване след седми клас. Просто в момента такава е системата - на изпитите се дават неща, които не се учат в училище и ако детето не е ходило на уроци или курс няма откъде да ги знае (освен ако не е от математическа гимназия).
# 22
18 авг. 2009, 11:54 ч.
Eто нещо абсолютно ненужно през първите години. На кого му пука какви бележки получава детето? Трябва ли отсега да учи заради оценката?
Предстои ми първокласничка. Казала съм й, че ми е все едно какви оценки ще носи, важното е да знае. Предпочитам "калпазанка", която не носи само шестици, но каквото й е интересно, си го учи, пред пълна отличничка, забравила какъв е смисълът на упражнението. Поне в началния курс.
Виж целия пост
Друга причина- болестно желание детето да е отличник по всичко.
Предстои ми първокласничка. Казала съм й, че ми е все едно какви оценки ще носи, важното е да знае. Предпочитам "калпазанка", която не носи само шестици, но каквото й е интересно, си го учи, пред пълна отличничка, забравила какъв е смисълът на упражнението. Поне в началния курс.
# 23
18 авг. 2009, 12:38 ч.
Взе да става весело и в тази тема.
Точно през първите години децата се учат да учат и през първите години виждат, че знанието носи оценката.
Като свикне да е "калпазанка", която знае, че на майка й й е все едно какви оценки ще носи, как точно ще се обърне на 180 градуса, когато му дойде времето (и кога точно ще дойде времето)?
И ако свикне да си учи каквото й е интересно, а то не е важното (например предпочита музика, пред математика), какво ще прави, когато трябва да учи това, което не й е интересно?
Виж целия пост
Взе да става весело и в тази тема.
Точно през първите години децата се учат да учат и през първите години виждат, че знанието носи оценката.
Като свикне да е "калпазанка", която знае, че на майка й й е все едно какви оценки ще носи, как точно ще се обърне на 180 градуса, когато му дойде времето (и кога точно ще дойде времето)?
И ако свикне да си учи каквото й е интересно, а то не е важното (например предпочита музика, пред математика), какво ще прави, когато трябва да учи това, което не й е интересно?
# 24
18 авг. 2009, 12:42 ч.
Eто нещо абсолютно ненужно през първите години. На кого му пука какви бележки получава детето? Трябва ли отсега да учи заради оценката?
А нужно ли е и след това,не само през първите години?По предметите,по които ми е било интересно(общовзето,хуманитарния цикъл),винаги изкарвах шестици без да си давам много зор,само с един прочит на урока.Предпочитах много често собствена интерпретация на фактите,прочитането на урока ми беше необходимо дотолкова,доколкото да знам какви факти трябва да знам за следващия час.Е,по точните науки нямаше как да стане така-аз със сметките съм скарана,математика ползвам колкото да си оправя сметките в магазините и естествено по тези предмети къде със зор,къде не чак толкова(в зависимост от урока) поддържах някакво средно ниво.
Виж целия пост
Друга причина- болестно желание детето да е отличник по всичко.
# 25
18 авг. 2009, 12:49 ч.
За мен оценките имат значение дотолкова, доколкото отразяват моментното състояние на показаните знания и работата на детето. Не мога да си кривя душата, много ми е приятно, че децата ми са отличници и нещата вървят сравнително леко. Поне до седми клас не виждам защо едно дете да не може да се справя поне за четворка. Това са основни знания по всички фундаментални науки, които на всичко отгоре са много здраво преплетени. За мен е мит това едно дете да има шестици по български, а тройка по математика. Не виждам проблем едно дете с нормално развитие, без някакви дефицити, да не може да има знания на сравнително сходно ниво по всички предмети. Мисля, че това е нужно и за нормалното умствено развитие - да решава задачи по математика, да пише съчинение, да разкаже урока по история или да нарисува една картина. Просто там, където на детето му е по-трудно се полагат повече грижи и внимание!
Виж целия пост
# 26
18 авг. 2009, 13:02 ч.
Андариел,до 7 клас лично аз имах сходни оценки по доста от предметите,поне основните.За музика,физическо,рисуване няма да говоря.В гимназията обаче точните науки ми тръгнаха доста надолу,а до 7 клас винаги съм имала и 5,и 6 по тези предмети-не само като текущи оценки,а и срочни и годишни.Лично аз си го обяснявам с факта,че предпочитам хуманитарните науки,но по логика как тогава са ми вървели до 7 клас тези точни науки?
Виж целия пост
# 27
18 авг. 2009, 13:08 ч.
Според мен просто в гимназията си решила или по стечение на обстоятелствата ти е било внушено, че не можеш да се справяш с определени предмети или че ти "вървят" други предмети. Разбира се, много по-лесно и приятно е човек да се впусне да учи това, което му е по-лесно и приятно, вместо да се поти, мъчи и да си налага да се справя почти толкова добре и с другите предмети. Разделението на хуманитарни, точни и прочее науки е изкуствено. Едно време всичко това е било под шапката на философията. При положение, че говорим за завършване на гимназия, т.е. за получаване на общообразователна подготовка, която е сметната така, че да обхване всички деца и да може всеки да се справи с нея, не виждам защо едно дете или младеж с добри или над средните способности и възможности да не е с висок успех по всички предмети.
Виж целия пост
# 28
18 авг. 2009, 13:13 ч.
А при мен по математика и химия в гимназията успехът спадна с 2 единици и то не е било,защото не съм полагала усилия да уча-като цяло в класа не бях само аз така.Физиката в случая не я броя,защото я учехме на английски и там преподавателката имаше други изисквания при изпитване.Наблюдавам това нещо сега и при моите братовчеди,с които имаме сериозна възрастова разлика и които в момента са на етап гимназиално образование
Виж целия пост
# 29
18 авг. 2009, 13:18 ч.
Cool witch, да не знаеш какъв цвят е бележникът не значи да не се интересуваш как се справя.
Означава да следиш може ли да пише - не само красиво и вярно, но и смислено, може ли да смята наистина, да вижда логиката на задачата; как се развива общата му култура, напредва ли спрямо нивото си отпреди няколко месеца; умее ли да мисли и да отсява важната информация; къде стои реално спрямо връстниците си.
А направиш ли това, успехът идва от само себе си. И е по-подплатен - нещо доста рядко; при това съчетан със способност за самостоятелно мислене.
Питали ли сте се защо разни калпазани често изпреварват отличничките от класа?
П.С. Говоря като дъщеря на учителка, която не знаеше как изглежда бележникът ми. Имам златен медал от гимназията.
Тонита, на по-късен етап оценките могат да потрябват на самото дете, да речем за кандидатстване. Тогава ще има собствена мотивация да докаже наученото на учителя.
Cool witch, интересно делиш предметите на важни и неважни... аз намирам музиката за изключително важна, страхотно би било детето да прояви влечение към нея.
Виж целия пост
Означава да следиш може ли да пише - не само красиво и вярно, но и смислено, може ли да смята наистина, да вижда логиката на задачата; как се развива общата му култура, напредва ли спрямо нивото си отпреди няколко месеца; умее ли да мисли и да отсява важната информация; къде стои реално спрямо връстниците си.
А направиш ли това, успехът идва от само себе си. И е по-подплатен - нещо доста рядко; при това съчетан със способност за самостоятелно мислене.
Питали ли сте се защо разни калпазани често изпреварват отличничките от класа?
П.С. Говоря като дъщеря на учителка, която не знаеше как изглежда бележникът ми. Имам златен медал от гимназията.
Тонита, на по-късен етап оценките могат да потрябват на самото дете, да речем за кандидатстване. Тогава ще има собствена мотивация да докаже наученото на учителя.
Cool witch, интересно делиш предметите на важни и неважни... аз намирам музиката за изключително важна, страхотно би било детето да прояви влечение към нея.
Препоръчани теми