Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

Честит празник на Дара и Аделина! Да са здрави и щастливи!

Деска, имаш искрени поздравления и от мен за хубавата новина!  
Медикаменти няма да коментирам, а направо ви 'вкарвам' в българската действителност. На кратко.
Директорката на детската градина, която посещаваше дъщеря ми е дала много грозна (съжалявам, но това е точната дума) информация за дъщеря ми на училището, което избрах за нея. При това без самата тя да има кой знае какви преки впечатления, по простата причина, че никога не е била учителка на Мария. Приказки като това, че тя получава хистерични пристъпи и скуби цели кичури коса от главите на децата, меко казано ме оставиха така  . По-лошото обаче е, че сега на мен ми е ужасно трудно да убедя директорката и учителите на училището, че това не отговаря на истината. Не ми вярват и на 15-ти очакват някакво страшилище да пристъпи прага.
Споделям веднага и едно нападение от нашата бъдеща класна. Нахвърли се грозно върху мен, почти изпаднала в истерия: "Ти мен попита ли ме дали аз искам това дете в класа си? Цяло лято не съм спала. Искам да остана жива, че и аз имам дете."
Мога и още абсурди да разкажа, но се боя да не ви подразня.

С тези случки искам само да ви кажа момичета, че е нужно да се въоръжите с търпение, защото законите в нашата страна явно не значат нищо.
Целият свят вървял към дезинтеграция, само ние  се опитваме да я въвеждаме. Това по мнение на директорката.

Момичета, и да споделя един проблем, който все още не можем да преодолеем. Когато малката се разплаче, Мими се смее, изпитва радост сякаш. Според мен се дължи на все още не напълно осъзнати чувства. и не знам как да подходя, въпреки, че полагам усилия да обяснявам.Ще съм благодарна на всякакви идеи.

Кате , сигурно имаше предвид сизифов камък...

Деси , безкрайно се радвам за юнака! Пожелавам ти обаче вашият камък да не е сизифов и да си го бутате все така САМО НАГОРЕ! Никакво търкулване надолу, защото няколкогодишният ти труд не е нито безмислен , нито безполезен.

макар че се опитвам да чета почти всичко в темата но като нов поздравявам всички с рожденни дни който съм пропуснал,с постигнати успехи и им пожелавам много постове с фукане за да има надежда за всички.

Здравейте и от мен!
На 04.09.2009 г. приключи обследването на моето момченце в клиника Св. Никола. Поставиха ни диагноза - разстройство от аутистичния спектър от високофункционален тип. Още не мога да осмисля всичко и ми е една голяма каша в главата. Ние и досега работехме с логопед, сега ще включим и психолог. Детето ми е на 6 навършени години и сега на 15.09.2009 трябва да бъде на предучилищна. Досега мислех да го оставя да си я кара в градината, но лекарите в клиниката ми препоръчаха да го запиша някъде, където децата са по-малко. В голяма чуденка съм обаче къде. А и време няма. Горещата ми молба към всички майки с подобни проблеми, които вече са минали по този път, е да споделят - къде учеха вашите дечица, толерантни ли бяха към тях? Съгласна съм на всякакви варианти - и платени, и частни училища - само да намеря училището, където детето ми ще се чувства на място и разбрано. Иначе детето ми вече познава цифрите до 10, научили сме повече от половината азбука, започваме да се учим и да пишем буквите и цифрите. Много трудно обаче се концентрира и бързо се разсейва. Най-големите ни проблеми са при общуването с връстниците му. Много иска да играе с тях, а все не му се получава. Отива, заговаря децата, играта сякаш тръгва и само след 5 минути вече е изолиран или се бият.
Благодаря на всички, които ще се включат!

Бамби, лично аз предпочетох дъщеря ми да премине предучилищната подготовка в детската градина.
То не че имах голям избор, защото в нашето градче няма предучилищни групи към училищата. Но не това беше проблема.
Държах много да бъде с децата и учителите, с които е била, защото вече добре ги познаваше. Така според мен, стресът е по-малък.
Неустойчиво внимание има и моето момиче, придружено обаче с хиперактивно поведение, което още повече усложнява нещата. И се наложи да вземем нещо като персонален учител за учебните часове.
Каквото и да решиш, желая ти успех!

Честито на рожденниците и от мен  

Calathea наистина ми е трудно да повярвам,че това може да се случи   Тъй като ние без малко да останем без училище до преди няколко дни обикалях училища да питам къде ще ни приемат и от 6 училища само в едно с разбиране и готовност се съгласиха.Имат опит с такива деца и утъпкана пътека с ресурсен център.Е,разбира се и там имаха резерви,но във всички други у-ща където бях още при споменаването на това,че детето е със СОП виждах как се променя изражението на лицата на директорките и като че ли изпитват направо страх от такива деца дори без да са ги видели.От там нататък любезно и не до там любезно ме разубеждаваха като казваха,че класовете им били големи и т.н. и т.н. И аз няма да се впускам в обяснения,но никаде не ми отказаха направо и не са използвали такива думи.Но може би,защото все пак детето не е записано в училището.Междудругото нашите проблеми с закриването на у-щето отпаднаха,но само за тази година.И поне за сега не ми се мисли какво ме чака догодина.Защото мен не ме интересуват законите,че нямат право да откажат да запишат децата ни в у-ще.Аз не искам да го запиша просто в някакво у-ще,а в такова където ще срещам разбиране и подкрепа от учители и родители,за да е пълна интеграцията.Ако е само въпрос на присъствие в час на детето ми няма никакъв смисъл.Ако е така има дистанционни форми на обучение,има и интеграция ако се налага.

Нека и аз да похваля детето си   Вече повече от 2 мес. ходим на айкидо и смело мога да кажа,че му се отразява много добре.Онзи ден като плащах таксата треньора ми каза,че правили някакво състезание и Мишо победил всички деца.Каза още,че е много доволен от детето,много бил дисциплиниран.В залата не говорел много,другите деца задават въпроси,а той не и треньора не знаел винаги дали Мишо е разбрал инструкциите,но като започнат да ги изпълняват почти нямал грешки и че в никакъв случай не можел да каже,че се справя по-малко от останалите,дори напротив.Скоро ще е и първият им изпит и Мишо от сега с такъв хъс казва,че трябва да спечели.
Другото не знам дали е за хвалене......онзи ден взел един пастел и нарисувал на цялата стена мен,баща си и него си. Като видях стената в първия момент    но после едва ли не се зарадвах.А той толкова щастлив и казва "мама,тати и аз виж".Чувала съм,че другите деца минават през този период да рисуват и драскат по стените около 3-4г.Е,ние чак на 9г.,но все пак се радвам,че е в период,който е трябвало да мине,но не е.Хубавото е,че разбира и след като му обесних,че не трябва да рисува повече по стените и обеща да не го прави.А и се зарадва като му казах,че сега трябва да купуваме боя и да боядисваме и всеки ден ме пита кога ще боядисваме да помагал.

Честит рожден ден на малките маймунки на Сладко пате и Таня!
Борбата ви ще бъде възнаградена, и здраве и любов взаимно и по много да си носите с децата!
Пожелавам ви, след 5 години, да влизате във форумма, само, за да давате съвети и споделяте опит, който е довел децата ви до нормата!!!!  

Танче,
Медитацията е в основата на решаване на проблема.
Правилното дишане води след себе си- правилно психическо и физическо развитие.
На плуването, от самото начало, това беше основната задача на треньора- не да научи детето да плува, защото спорта ни е с терапевтична, а не олимпийска цел, а да го научи да диша правилно- правилното дишане е здраве, казва той и основа, на която се гради здравия дух в здравото тяло.
Та от самото начало го учеше да прави балони във водата. И след толкова години, след като се беше научил и да плува добре, все още куцаше правилното дишане, защото не смееше да потапя главата във водата, докато плува и съответно дишането е неравномерно. Едва о тази събота и неделя, се престраши и започна да потапя главата при плуването, после изважда, загребва- и така дишането става все по- равномерно, и води към по- добро самочувствие, правилно усещане за нещата, които го заобикалят. Треньорът се впечатли и каза, че вече наистина плува и диша правилно, което означава да очаквам и по- бързо развитие към нормалния живот и фукциониране.
Същото прави и треньорът по бокс, основно работи върху правилното дишане, повечето от упражненията, които правят, са за правилно дишане. От време на време го взема и треньора в група от мъже на възраст от 12 до 55 години, и той усеща, че има дисциплина и се подчинява, ляга с мъжете, прави коремни, показват му как ада диша и той се опитва да се хареса на треньорите.
Пред 2 години пробвахме да ходим на йога за майки с деца, но тогава все още беше наистина много свръхактивен и много трудно приемаше инструкции, не беше удържим и не повторихме, но в скоро време, може да опитаме пак, защото правилното дишане, е в основата за излизане от състоянието..и двигател напред.

Има места, където се предлага йога за деца с техните родители:
http://zadecata.com/index.php?page=0_20_12_0

Bambi766 ,

Няма да срещнеш никъде толерантост и разбиране. Подготви се за борба или война, както и да го кажеш, но това са нещата, които ти предстои да извоюваш за детето си.
В бг няма, ама за сега, на този етап, няма никъде училище или детска градина, в които чакат да им заведем аутистично дете и те да кажат с усмивка "А, спокойно, ние точно това чакахме, сега веднага Екипа за комплексно педагогическо оценяване ще оцени индивидуалните му възможности и нужди, по всичките 50- 60 показателя, които са посочени в Наредба 1 от 23 януари 2009 г., ще ви отделим 14- 15 часа за оценка, ще съберем екипа специалисти, както е според същата наредба 1, който включва специален педагог, учителя на класа или групата, логопед, психолог, ще ви изготвим индивидуалната програма, след което сформираме екипа специалисти- осигуряваме ви невероятна включваща и подкрепяща среда, пак, както е според наредбата и започваме ежедневна работа с детето, ресурсен педагог ще го придружава на занятията и ще ви го интегрираме- един път."

Вместо това, ще видиш кисели физиономии навсякъде, които ти говорят, че нямат необходимата подготовка и кадри, които да работят с детето ти и да си потърсиш място, където имат такова. Ако обаче настояваш и запишеш детето си там, ще направят всичко възможно да почернят живота ти- твоя и на детето, така, че да напуснете.
Ти обаче се мобилизираш и започваш битката- започваш пропаганда с разясняване състоянието на детето, какво представлява, как възпиема света и поднасящата му се нова информация, предлагаш помощта си да съдейсвташ по всяко време със всичко, започваш да купуваш от името на детето материали и уреди, които са необходими за класа или групата, и вместо да събират пари всички родители, ти ги купуваш и предоставяш от името на детето- защото то се нуждае от специално внимание и отношение. И постепенно, стъпчица по стъпчица, ще жънеш резултати и ще намериш това, което наричаш толерантност, аз го наричам извоюване на права, които така или иначе се полагат на детето, но само на хартия, за сега.

Bambi766 доколкото разбирам досега не сте карали предучилищна, т.е. за първи път ще му е на детето. Имаш вариант детето да изкара един предучилищна и после да го отложиш от първи клас и да повтори предучилищната.
Моят син сега наближава 7 години. Отложен е от първи клас и ще повтаря предучилищната група. При него процедирах така: първата предучилищна я изкара в детската градина /масова/. Там всичко е на едно място - стая, тоалетна, спално помещение, кът за игра - т.е. не съм се притеснявала изобщо за него, че ще излезе в коридор и може да духне нанякъде /не че ми е такова детето, но винаги си имам едно наум  /. След като завърши реших да го отложа от първи клас, тъй като не е потготвен все още. Сега го записах предучилищна в училище /масово/ - един път за още по-добра подготовка и второ защото искам да свикне постепенно с училищната среда докато още не са се смесили децата с масовката /ходенете им до тоалетна на предучилищната група е във време различно от междучасията на другите деца/.
Кезая пишеш от личен опит. Моя личен опит ми говори друго  . Засега

Пепи,

Ти го казваш- засега...
Преди започване на първи клас, моят личен опит, говореше подобно на твоя....
Освено това, наистина, права си, че е важно да отбележим нещо, което вчера отбелязахме и в разговор с Министър Фандъкова- интеграцията в детските градини започна малко преди тази в училищата и там има реален резултат към момента- сравнително рядко може да се срещне оплакване на родител, че детето му е не прието или много зле прието за интеграция в детска градина, само че и там все още не е осигурена нужната включваща и подкрепяща среда и не му се осигурява персонален педагог, който да влиза с детето на занятията в групата и да отговаря само за него, да го извежда, когато се наложи, така, че хем да се интегрира, хем да не нарушава правата на останалите деца.
Пак от личен опит мога да споделя, че такъ ресурсен педагог, който да отговаря само за детето, бях наела в детската градина, на когото аз плащах заплатата и резултата беше повече от добър.
В училище обаче режима е по- строг и учителите и директорите изобщо не са склонни да влиза външен човек в часовете, за да носи отговорност за нашето дете и проблемите са значително по- големи.
Пепи, надявам се, вследствие на борбата , която водим и голямото раздухване на проблемите на децата ни от аутистичния спектър, да не усетиш така осезаемо огромните трудности, меко казано, в интеграцията на детето в училище така осезаемо, както аз, от моя личен опит, Марианка- от нейния и останалите майки на първолаци и второлаци, с техния.
Така е, интеграцията в детските градини започна по- рано и е с няколко стъпки напред, в сравнение с тази в училищата и както каза вчера министър Фандъкова, в училищата интеграцията започна само за децата с физически увреждания и резултат има, за децата с различност във възприятията все още не е започнала- ние сега заедно я започваме.

За това единствения логичен вариант е родителите да са съгласни да  плащат на този специален педагог заплатата. Това не е нещо което може да искате "да ви се осигури". В такъв случай това едва ли ще е достъпно за всички.
А и дете което има  нужда от този човек постоянно не е интегрирано дете. За децата в подобна ситуация ще е по-добре да се борите да имат специализирано училище, ако трябва само няколко в БГ да са, ама училища по нормалната учебна програма със осигурено постоянно ресурсно подпомагане. Или поне такива паралелки в масовите училища.
Много ще е по-лесно да се направят отделни паралелки за децата със СОП с учители които са готови да се занимават с децата а не да се борите със твърдоглави учители и родители.

Марианка, а ти на тая не и ли каза като не иска да си загубва живота да напуска работа. Безработни бол готови да и заемат мястото....

Деси,

Говорили сме много тук, че ние тук- в бг- предлагаме в училище, ние, родителите, да плащаме заплатата на този ресурсен учител, който да влиза с детето в клас и да го интегрира, като постепенно, според индивидуалните особеностии нужди на детето, то остава все повече и без ресурсния педагог.
ДИРЕКТОРИТЕ НА УЧИЛИЩА И УЧИТЕЛИТЕ ОТКАЗВАТ, ДА ВЛИЗА УЧИТЕЛ В ЧАС С ДЕЦАТА НИ, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ КОЙ ЩЕ МУ ПЛАЩА ЗАПЛАТАТА, ЗАЩОТО СМЯТАТ, ЧЕ ТОЙ ЩЕ ГИ ИНСПЕКТИРА.
Всеки бг родител на дете със СОП, което се нуждае от такава специална подкрепа по пътя на интеграцията, без значение дали има възможност или не, намира начин и е съгласен да плаща заплатата на ресусрен педагог, който да влиза с детето му в час, отсрещната страна обаче е сляпа, засега.

Деси,
А ти как разбираш интерграцията на деца като нашите, които се нуждаят от приобщаване известен и различно дълъг период от време, т. е. - да има човек до тях, който да отговаря за тях персонално. Имам пред вид, че голяма част от децата от аутистичния спектър са импулсивни, не признават авторитети, не разбират правилата, с повишена двигателна активност са.
Нали не си представяш интеграцията просто да ги приемат в училището и "хвърлят" в клас?
Иначе това е, което се случва до момента в бг и на 2-ия, максимум 3- ия ден, забраняват на детето ни да влиза в клас. Причината е, че включващата и подкрепяща среда за деца със СОП съществува за сега, само на хартия.

Имай пред вид, че децата от спектъра са различни и ако твоето дете се е научило да се контролира и тогава, когато му е в повече всичко, излиза от стаята, за да не пречи, после се връща- не са много децата от спектъра, за които може да се каже, че са овладели контрола в тази му част, че да не пречат в час и затова именно, голямата част от децата от спектъра, се нуждаят от ресурсен учител, който да влиза в час с тях и да осъществява контрола персонално.
По този начин децата получават социализация постепенно, обучават се и най- важното- интегрират се.

Аз затова написах - борете се за паралелка за деца със соп. В която да може да има 1-2 възрастни освен учителя които да се занимават с децата в момент на криза примерно, но не и да са връзката на детето в учителя.
Интеграция, ако детето стои на чина с учител който му пояснява какво да прави след учителката няма. Може да има допълнителен учител, който да помага по масичките да види дали всеки е разбрал и да дообеснява примерно, но не и да "превежда" инструкции.
Това с превеждането е работа на учителя. Той трябва да повтори.
И затова казвам  - по-добре един клас с 10 деца с проблеми и 1 помощник и разбран учител, отколкото едно дете в масов клас и 1 000 000 недоволни....
При нас изрично децата които са агресивни не се допускат в масово училище. Отиват в специализираните. Идеята на ранната терапия е да може детето за 3-4 години да стигне до този етап. Т.е. пак опираме до градините, където трябва да ги "дресират".
Но в БГ спец. училища няма/не и за деца с норм. интелигентност и СОП/, така, че се борете поне за паралелка. Като има такава паралелка учителката няма да и се нарушава съня....цяло лято  Щом се е хванала на хорото няма да се оплаква. А сърцати хора има. Не поставяйте под общ знаменател всички.

Честно, отказахте ме посмъртно да се върна в БГ....

Абсолютно съм съгласна,че има сърцати хора и не трябва да поставяме под общ знаменател всички учители и училища в Бг.Да никаде не ни чакат с отворени обятия,но картинката не е и чак толкова черна.Не навсякаде гонят децата ни от 2-3 ден.Моя опит с 1 клас в масово у-ще не ми навява хубави спомени,но това е що се отнася до ограмотяването на детето ми(не ми се впуска сега в обеснения).Обаче що се отнася до отношението към нас в у-ще нямахме проблеми.И не навсякаде са против чужд човек да стои в часовете при детето.Нашата класна сама ми предложи да стоя аз с него в часовете и да му помагам.Ресурсната го взимаше след часовете 2 пъти седмично и още 1 път седмично влизаше с него в час по БЕЛ.Класната също предложила на ресурсната и 3-те пъти да влиза в час,но той пък работеше с нея по добре и по съсредоточено сам в ресурсния им кабинет.От тази гледна точка нямахме никакви проблеми,проблемите бяха,че детето ми не научи нищо в у-ще,защото от него класната нищо не изискваше,каза ми,че дори и да има време покрай другите деца не знае как да работи с моето.

Сега детето ми е в специално у-ще където са 6 деца в клас с хиперактивност и СОП  и със  страхотна учителка с много опит.Учителката е само една на тези 6 деца,но има време да  работи почти индивидуално с всяко от тях и резултатите при нас са повече от очакванията ми.
Пътят за интеграцията на нашите деца в Бг е трънлив,но има избор,има и добри хора и аз вярвам,че макар и много бавно все повече у-ща ще отворят вратите си за нас без страх.А за паралелки в масово у-ще за деца със СОП за основните предмети и в общия клас по музика,физически,рисуване,дом.бит и техника е най-добрия вариант за нашите деца,който също е интеграция. Мое мнение.

Паралелка от деца със СОП не е интеграция, за мене...ако някой иска, може да се бори за такава интеграция, но то със сигурност тогава ще има друго име- учебно заведение за деца със СОП, то и сега си има. Идеята да се намалява броя на помощните училища беше именно тази- да се следват световните добри практики и децата да се препращат към специални училища само, след като са изчерпани всички други възможности. Друг е въпроса, че на този етап в бг други възможности не се предлагат и детето се "хвърля" в масовия клас, за 2 дена става ясно, че пречи и родителите започваме да търсим от 1000 кладенеца вода, да измисляме формата и начина на обучение на децата си така, че хем да се обучават децата ни, хем да се интегрират, хем да не нарушават правата на останалите.

До сега за агресивни деца, не сме говорили- говорехме за деца от спектъра, които не могат да контролират добре поведението си, учителката дава инструкция, например, поради по- бавната преработка, детето изглежда, че не я чува, след малко стига до съзнанието му, но класа работи на по- бързи обороти от него и вече са преминали на следваща точка, детето се ядосва или му доскучава, започва да се разхожда или отговаря нещо, или си говори нещо, което е в сферата на неговите интереси в този момент. Всичко това създава напрежение между децата, които и без това нямат устойчиво внимание като на докторанти..и това е проблем. За това е необходим такъв ресусрен педагог, който да се ангажира с контрола на това дете. Говорим за деца с интелект в норма или над средната и в един момент, постепенно, тези деца неминуемо ще се впишат и в масовата работа на класа.

А, Деси, ти сега повдигаш въпроса, ако детето е агресивно. За такива деца съм слушала от една от терапевтките ни. Агресивни към себе си, или към другите. Разказвала ми е как процедира при терапяиат с тях, като на моменти и нейната цялост е застрашена- има моменти, в които се хвърля всичко срещу нея, опити за дране...разказвала ми е за колко време и какви резултати постига с такива деца. От една скандинавска майка пък съм слушала за нейното дете, което се самонаранява жестоко- при всеки проблем, който изпита, блъска яко главата в земята, така, че понякога почти изпада в несвяст. Тя пък ми е разказвала за терапиите относно овладяването на това поведение. Аз, да си призная, точно за такива агресивни деца- към себе си или към останалите, нямам конкретна идея относно интеграцията им в училище, в склучай, че агресията не е овладяна до училищна възраст, би било наистина сериозен проблем, но при всички положения- и на такова дете, трябва да се предложи интеграция, вероятно по някаква много специална програма обаче, в началото да влиза не само с придружител в часовете, а и да е за кратко време. Да се обучава, вероятно по всички предмети индивидулано в първите години, като успоредно се терапевтира здраво за овладяване на емоциите и самоконтрола, но убедена съм в едно- трябва да се прибягва до специализирани училища и паралелки само в краен случай и то, след като са направени опити за интеграция и са изчерпани всички възможности, и всички опити са били неуспешни.
В тази посока се развива света. Има държави, в които специализирани училища изобщо не съществуват. В Италия, например, детето може да е на легло, със системи, лигите му да текат безспир, до него седи човек, който му попива лигите и то е интегрирано и е в клас. Има такъв момент, което като мнение сподели и министърката, че интеграцията на децата е полезна не само за децата, които се нуждаят, но и за децата в норма, така се възпитават, учат се, че има хора, на които техните грижи може да са необходими и се възпитават ценности у децата, възпитава се отговорност и че света е шарен- не само черно или само бяло- има всичко и те могат да помагат с действията си, когато се налага.