Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

олееелее пак сте се развихрили ...
според мен успешна интеграция е детето да се чувства щастливо там където е ... в училище ли в градината ли където и да е ....
ако едно дете е щастливо посещава с желание то проявява и нужното внимание старание и постига резултати малки или големи това вече е божа работа то затова има доктори и градинари .....
а щом е щастливо значи си е на мястото ....
и да помислете ако едно дете в първи клас вие не можете да го пуснете само да отиде до кварталния магазин за да купи примерно хляб и мляко, ако до този момент не го оставяте спокойно само в къщи за час два три .... то не е готово да отиде в обичайното училище защото там учителката няма да ходи с него до тоалетната нито персонално с него до лавката нито път ще следи само него в двора и няма също да му говори само на него в клас .....
аз лично смятам че ако едно дете е с по слаба успеваемост в учебния процес но добре се оправя със ситуации като ходене само до тоалетната , да му дойде на ума че се яде че трябва да се облече като излиза навън а не да изхвъркне в двора без яке шапка , или да се организира да си прибере нещата , да се преоблече за физкулкура ....то ще успее защото учителката би била по благосклонна по няма да го натиска и то все пак макар и не така добре и лесно като другите ще се справи .... но ако то неможе да прави само другите неща не може да стои в час не може да мълчи не може да кротува на чина най общо казано и влиза и излиза от стаята без да е ясно къде отива и дали ще се върне ами няма учителката да се наеме да зареже всичките да гони едното ....
аз за детската градина бих искала следното да водя детето си примерно сутрин в стаята за индивидуални занятия където той да се занимава известно време сам с педагог или нещо такова самостоятелно тоест да го оставям там .... защото той много плаче когато го оставям а когато го водя на терапия е щастлив и после терапевта да го остави в групата тогава няма рев той влиза спокоен после на занятията на общата група пак да влиза някой да му помага за да изпълни примерно охлюв от пластелин .... и да ако в някои ситуации стане напечено да го поема този специален педагог или психолог и така хем детето ще е щастливо хем и другите деца няма да са им нарушени правата , хем и родителите няма да ме съветват "съвсем добронамерено " че е по добре да си спра детето от градина за да не се травмира ... а всъщност искат да ми кажат спри го за да не реве на нашите деца на главата .....

да в първи клас също си обличат анцунзи и гуменки за физическо освен това ходят до лавката излизат сами на двора учителката не стои в стаята при тях в междучасията ....
и не забравяйте те са примерно 20 деца които на 40-тата минута изхвръкват от стаята едно да пикае друго че гладно трето му се тича тя няма как под строй да ги заведе първо до тоалетна после в лавката след това да играят ...
а все пак и учителката трябва да отиде до тоалетната примерно ....
и децата са жестоки .... по големите деца не са така толерантни към изоставащо дете и към дете с дефицити ....
е да разбира се те обичайно в първи клас казват на госпожата къде отиват дали до лавката или на двора или до тоалетна все пак да ги знае...

Катина,

Знаеш, че хиперактивността почти винаги е съпътствана от дефицит на концентрация.
И тези неща при децата с някакъв проблем, са по- скоро бонус, а не основна диагноза.
В нашия случай бонуса е свръхдвигателна активност, която беше съпроводена с дефицита на внимание и концентрация.
Към момента концентрацията ни е вече в норма, в горната граница, но в норма.
На всичките си занимания, с учители, терапевти и самостоятелни, концентрацията му се задържа до приключване на зададените в началото на занятието задачи и едва след като си направи проверка и се увери, че няма грешки или ги поправи, става от мястото си.
в школата по рисуване, задържа вниманието си и работи с интерес по 2 часа, а според учителката, може да издържи още 2.
На уроци по математика ходи при учителка в нашия блок, сам си приготвя нещата за урока, сам се облича, понякога анцунга и слиза при учителката, обикновено пресрочват времето, защото след като свършат работа, той има въпроси за по- нататък и работата продължава, прибира се сам с около 30 минути по- късно от предвиденото време за урока, т. е. - издържа урок по математика от 75 минути без прекъсване, по негово желание.
Значи, хиперкативността, в частта й- дефицит на внимание, което в случаи на проблем, е най- големия проблем, както беше и за нас, сме я преодоляли, в момента караме интензивен курс по биофитбек и с всеки изминал ден, резултатите на монитора на терапевтката отчитат увеличаване на концентрацията, което е и видимо.
Проблемът обаче със свръхдвигателната активност, е овладян в много голяма степен, но в сравнение с миналата година, иначе все още си съществува. Щом види, че е свършил работа и си е проверил всичко, и прибрал нещата, се задвижва двигателно, видимо. Но е въпрос на време да се овладее, обаче постепенно, през това време няма да го вържа, а продължаваме по същия начин. Уроците по бокс дават видим резултат в овладяването на двигателната активност, след тренировка сам отива да се измие и преоблече, и ляга. Обикновено аз казвам кога е време за тоалет и лягане. Започна той да се запознава с децата и да проявява инициатива за игри.

Във вашия случай предполагам е обратното, липсва свръхдвигателна активност, за сметка на дефицита на внимание и концентрация. Което обаче е по- добрия вариант, в смисъл, че няма проблем с оставането в масовия клас. Проблема с концентрацията обаче пречи за овладяване на материала в часа, за което ще ползвате ресурсното подпомагане- 4 дни седмично по 1 час. Терапиите- ясно. Не мога да кажа по отношение на овладяването на материала кое е по- добре, пак е индивидуално, но по отношение на интеграцията- вашия случай е по- благоприятния. Няма да ви изгонят със заповед от класа, това, че детето не е " в час", през цялото време не е такъв проблем за учителката, а нали има и ресурсно подпомагане и това й дава допълнително спокойствие, че отговорността за овладяване на материала от детето, не е само нейна.

Катина вижданията ти съвпадат с моите.Точно за такъв вид специален клас или група или както и да се нарече за основните предмети и заедно с другите деца по останалите предмети.И си права,че въобще не е трудно осъществимо и е въпрос на една допълнителна учителка,която ще е достатъчно да прочете само една папка с особенностите в обучението на деца с СОП.Не е нужно да е специално обучена.На индивидуалната форма също не са обучени учители,но резултати има.И защо имам чувството,че говорим за едно и също нещо,но само с една минимална разлика.Начинът по който Kezaja вижда интеграцията на детето си е индивидуална форма по основните предмети и с всички деца по останалите предмети.Ами това е едно и също само дето в единия случай класната ще поема детето след часовете за урок по БЕЛ и математика,а в другия вариант в часовете по БЕЛ и математика детето ще бъде поемано заедно с няколко други деца(ако има в у-щето) от една учителка,която ще им преподава пак почти индивидуално.Това за мен си е едно и също,а чисто от практична гледна точка ако съществува втория вариант детето си е в у-ще през цялото време и майката ще има възможност да работи.В първия вариант обаче детето винаги трябва да има възрастен на разположение,който да го води и прибира от у-ще по няколко пъти на ден.Защото часовете им са разпокъсани и ако 1 и 4 час имат БЕЛ и математика,а 2,3 и 5 час примерно други предмети то възрастния трябва да е дежурен в двора на у-щето постоянно.

Относно моето дете интеграцията му започна на 2г.6м.,когато го дадох на ясла-никакви проблеми.Следва 4г. в децката градина-абсолютно никакви проблеми.Освен,че беше едно от най-палавите деца в групата никоя госпожа не се е оплакала от детето ми.Винаги е бил много самостоятелен,обслужва се сам във всяко отношение.Не можеше да говори,но общуваше по хиляди невербални начини и в градината никога не са срещали проблем с нещо от което е имал нужда,но не са го разбрали.Следва 1-ви клас,не съм го отлагала.Относно адаптацията не беше много лесно,но бих сравнила и с такава като на по чувствително дете в норма.Проблема беше това за което говори Kezaja - Ето това е причината да запиша детето си в специално у-ще.Резултата там е повече от очакванията ми.Моя син също е хиперактивен,но както децата от спектъра са толкова различни така е и с децата с ХАДВ.Нашата смело мога да кажа,че е много овладяна като основно е овладяна импулсивноста.Не съм видяла никога детето си да стои мирно на стол или каквото и да е друго място-винаги ще се клатят крака в бързо темпо или ръце,но е овладял импулсивните резки ставания и други,които вдигат много шум и пречат на околните.Силната двигателна активност си я има,но има и разбирането,че тази му необходимост вечно да се движи не трябва да пречи на другите.И ако му кажат да не става от един чин дори и цял час той няма да стои мирно,но няма да стане.Тази година оставаме в това у-ще.

А как виждам интеграцията му догодина в масово у-ще?Ето така-4 клас в масово у-ще като всички други деца.Към ресурсен център само след часовете,но не заради ресурсен учител,а заради логопед и психолог от които имаме нужда.Значи това,което в момента предлага масовото у-ще мен ме устройва при този вариант.Да наистина така го виждам и така го виждат специалистите с които работим,но това не е гаранция,че ще стане така.И това,че детето изглежда готово не значи,че може да излезе проблем.За това трябват алтернативи и то няколко.

Райка,

Това, че Владко се чувства по- щастлив, когато отива на индивидуални занятия, отколкото в груповите, е поради факта, че нашите деца изискват по- голямо количество внимание и се поддават по -добре на индивидуални занимания, поради ред причини- импулсивност, не вписване в масата, дефицит на внимание. Затова детето се чувства щастливо, когато му се обръща индивидуално внимание. И индивидуалните занимания и терапии са задължителни. А след това, като отиде в групата, постепенно, ще се научи да показва, че знае наученото.

Всъщност, това е точно пътя- индивидуални занимания, индивидуални терапии, постепенно разширяване на заниманията и терапиите  с повече деца в група, и вписване в голямата група постепенно.
Ние винаги сме имали периоди, в които и терапиите се разнообразяват с групови и е много резултатно. Имахме една терапия, преди първи клас даже, в която 3 деца се учеха за ученици, седнали на столчета в кръг, с двама терапевти.

Последната ни групова терапия беше това лято, с момиченце със даун, рисуваха съвмествно, строяха, правеха куклен театър и разговори по картинки, като всеки влизаше в роля- един път- тя майката, той - таткото, нижеха заедно мъниста, друг път- друго и терапията беше супер ползотворна и мисля, че след нея започна да става все по- смел в отношенията си с децата, и дори- инициативен.
Полезното беше в това, че детето е с друг проблем, няма проблем с комуникацията и в началото винаги тя беше активната, чакаше го с нетърпение на терапия и първа започваше да го включва в заниманието си.
Със сигурност, ефекта не би бил същия и нямаше да се получи същото, ако детето беше от спектъра обаче.

Kezaja сега прочетох поста ти за хиперактивноста и концентрацията.Аз не бих могла да определя кое от двете е по-малкото зло.Само до преди 2г. хиперактивноста беше по-големия ни проблем.Не можех да отида буквално с детето си до магазина,а от там нататък няма да говоря.Но дали от израстването или от терапиите хиперактивноста значително овладяхме.След започване на 1-ви клас обаче дефицитът на концентрация стана един от основните ни проблеми.Имахме го и преди това,но през годините на градината терапиите с логопед примерно бяха и по кратки и не толкова изискващи.Тази година часовете му с логопеда бяха 30мин. от които детето работи в най-добрия случай 20мин.Имали сме занимания,които са били и напълно напразни точно поради липсата на концентрация.Именно и за това за мен най-големият проблем е,че в масовия клас където инструкциите са към всички и не по всяко време учителя може да наблюдава моето дете дали работи той просто не върши нищо.Та няма да ми изгонят детето от час,но за какво е в час щом не работи и следователно нищо няма да научи.А ресурсното подпомагане в часност ресурсния учител не мисля,че би помогнал.Били сме на ресурсно подпомагане подготвителната група и 1-ви клас.Резултата от рес.учител нямахме дори и минимален.Единствената причина да записвам детето си към ресурсен център са услугите на логопед и психолог от които имаме нужда.Не виждам колко пъти седмично трябва да идва ресурсния учител,за да може да влиза в час с детето ми всеки път,когато имат БЕЛ,математика и разказвателни предмети.А и толкова години по специалисти показват,че детето ми работи най-добре и най-съсредоточено в малки групи и много по трудно ако работата е чисто индивидуално.Причината е,че той се съревновава и учи с такъв хъс ако има още 2-3 деца с него само и само да бъде пръв с поставена задача,а като е сам явно няма стимул и достатъчен интерес и концентрацията му се изчерпва много бързо.Аз също виждам резултати макар и минимални във връзка с концентрацията от Биофитбека,но нашата терапевтка излезе в отпуска и ще се върне след 20 септември,а исках да направим повече сеанса преди началото на учебната година.

Относно моето дете интеграцията му започна на 2г.6м.,когато го дадох на ясла-никакви проблеми.Следва 4г. в децката градина-абсолютно никакви проблеми.Освен,че беше едно от най-палавите деца в групата никоя госпожа не се е оплакала от детето ми.Винаги е бил много самостоятелен,обслужва се сам във всяко отношение.Не можеше да говори,но общуваше по хиляди невербални начини и в градината никога не са срещали проблем с нещо от което е имал нужда,но не са го разбрали.


не знам как се вмъкват цитати но Мечта нашия проблем е същия.интересно ми е колко време и с какви специалисти сте работили докато детето ти е почнало да говори

me4ta22 ,

Казвам, че високата двигателна активност е по- големия проблем, защото той съществува ли, тогава не ти се остава възможност да разсъждаваш- искаш ли детето ти да влиза в масовия клас или не.
В случаите, когато липсва свръхдвигателната активност, родителя може да поразсъждава и да избере- иска ли детето му да е в клас с другите деца, след това при ресурсния и по- късно през деня, на частен урок, например или заедно да продължи с детето работата вкъщи.
Когато детето няма свръхдвигателна активност и няма проблеми да остава в клас, родителят, пак е в правото си да реши, че иска да речем индивидуална фрома на обучение или комбинирана или ако измислим качествено предложение за работа на деца в малки групи- просто, защото родителя може да постави на кантара усвояването на знанията, а то успоредно, все пак си върви и интегрирането.
Аз също поставям на кантара усвояването на знанията, защото иначе, особено за дете със СОП, е много опасно да пропусне и неусвои количество материал, който е основа за надграждане на по нататъшен, защото вероятността след време да отпадне от само себе си от системата, не е малка.
Сега, за добро или лошо, нормативната ни уредба предвижда за деца със СОП, в случай, че не усвоят материала и не покрият държавните образователни изисквания, да преминат в горен клас, само със словесна оценка- което знаете, че ги лишава от образователна степен обаче.
Имам и предложение, в текста да се добави, че в случай, когато дете със СОП, не покрие държавните образователни изисквания и родителят не е съгласен детето да премине в горен клас със словесна оценка, да му се даде шанс, като на всички останали деца, да се яви на поправителен изпит- защо ще му се предопределя съдбата на такова дете, по- редно е, родителят да реши. Ако не издържи и поправителния, предлагам, пак със съгласието на родителя, да повтаря годината, вместо да премине със словесна оценка. Защо дете в норма да може да повтаря годината, а дете със СОП да не може. Ако родителят прецени, да може детето да повтаря годината и тогава, възможно е вече да покрие и да получи някаква оценка.
От къде на къде дете със СОП ще се лишава от шанс и ще му се предопределя съдбата??
Ако пък желанието на родителя е детето да не повтаря, тогава да му се сложи словесна оценка.

krasimir mechkov детето ми не говореше до 4г. Изговаряше всички звуци,но на себе си т.е. при игра.Не казваше нищо и на никой целенасочено.Първите думи се появиха след 4г. като това бяха само думи като мама,тати,баба,да,не,дай...След 5г. започна да използва много повече думи и да прави кратки изречения,но освен от най-близките никой не му разбираше.Все още говори развалено,но хиляди пъти по-добре и непознати разбират голяма част от думите му без усилия.Започнахме работа с логопед,когато беше на 3г.,но занятията бяха не повече от 5-10 мин. и повечето неуспешни.Така минахме през 2 логопеда,които бързо отказаха да работят с него.Предполагам не сме случили на специалисти,но тогава нямаше такива,които да работят с толкова малки деца.Истинската и ефективна работа започна на 4г.6м. с психолог и специален педагог,защото логопед отново не намерихме.Но тези 2-ма специалисти бяха първите,които успяха да накарат детето ми да им обърне внимание и да му го задържат под формата на игра разбира се.Няма какво друго да те посъветвам,едва последните година-две в Бг започнаха да се появяват и алтернативни терапии,но за по малките деца основно си остават логопед и психолог.При нас ключов момент изигра и децката градина.Ние посещавахме градината постоянно и по цял ден.И тези години,когато хиперактивноста беше толкова силно изразена вкъщи и на улицата детето получаваше непрестанно кризи,но като отиде в градината сред децата беше най-щастливото дете. 

Kezaja аз мислех,че това си е така т.е. едно дете дали с СОП или не ако след 1-ви клас,защото тогава всички минават получи по всички предмети 3-ка минава в горния клас.Ако ли не остава на поправителен изпит и ако не вземе и него повтаря същия клас.Това ако не е на никаква форма на обучение,а като всички.След като ние свършихме 1-ви клас аз дълго се лутах и мислих как да продължим нататък и 2 пъти ходих до РИО-Варна да питам за различните варианти за обучение.Единия път говорих лично с директора като впоследствие се срещахме още веднъж.Тогава го помолих с думи прости да ми каже какви варианти имаме,защото дори и да съм чела наредбите не всичко писано в тях се изпълнява.Тогава човека ми обесни,че ако 2 клас си продължим в масово у-ще с ресурсно подпомагане за нас важат същите условия като по-горе написаните и каквито са за всички деца.Другия вариант е индивидуалната форма на обучение за която всички знаем и като трети вариант това което вчера ти ми каза,че не се води форма на обучение т.е. ако детето не покрие изискванията преминава в горен клас като получава само удостоверение все едно "за присъствие"(така се изрази директорът).Не знам дали се води някаква форма,но както за индивидуалното обучение така и за този вариант трябвало да се подаде молба преди началото на учебната година.От ресурсния център дори и директорът на РИО ме посъветваха тогава,че до 4 клас на децата се правят компромиси,имат само 1 учителка по почти всички предмети и да оставя детето си да продължи като всички останали т.е. едва ли ще го оставят да повтаря или на поправителен изпит.Трудното идва след 4 клас,когато вече по всеки предмет има различен учител.Това с най-прости думи казано,но по принцип е истина.Говорила съм с майки на деца с СОП в масово у-ще.Децата полагат усилия,но им е трудно и определено много изостават с материала,но не ги оставят на поправки.Другия съвет,който получих от РИО е,че ако не искам индивидуално,за да не е откъснато детето от другите деца,както и от у-ще мога да си подам молба за този вариант,който детето ми ще посещава всички часове като другите деца,но от него няма да се изискват знания като на останалите.Ако детето изкара година или две по този вариант с надежда нали да навакса с материала и отново го прехвърлим на нормален начин на обучение всичко е о.к. и след нормално завършване на 8 клас детето си получава нормална диплома и има право да продължи образованието си без значение,че примерно една от годините не е получил количествени оценки.Та този вариант е измислен именно за децата с СОП,за да не остават да повтарят,а да вървят на горе заедно с връстниците си.И естествено детето трябва да си внимава в час и да учи,за да навакса пропуските си.През това време учителите също трябва да си го изпитват и всичко останало,но без от това дете да се изисква да покрие материала,за да премине в горен клас.

Анцузи ли обличат? Е, нашите тук на село ги искат всички с анцузи в дните, когато имат физическо.   В норма или не - всички с анцузи! Слава Богу, един проблем по-малко! Простете за хумора, ама вече взе да ми става смешно. В крайна сметка всеки има право да интегрира детето си така, както той възприема интеграцията. Очевидно е, че по този въпрос трудно ще стигнем до единомислие. Защото май и на самата  дума всеки отдава различно значение.
Може и да не е толкова трудно да се създадат специални паралелки в училищата, но и те струват пари. Защото нали се сещате, че трябва да са достатъчно на брой, все пак. А не по една такава в цял един град примерно. Аз в нашия град трудно я виждам да се осъществи тази работа. Мими е единственото дете в този град, за което е поискано ресурсно подпомагане. Директорката на ресурсния център каза, че трябва да са поне 6, за да идва РУ. Въпреки това няма право да ни откаже и дори само заради нея ще пътува такъв, но веднъж седмично. Как тогава изобщо ще съберем достатъчно деца за създаване на специална паралелка за деца със СОП? И пак ще трябва да търся големия град, да пътуваме до безкрай всеки ден...

Мечта, не съм забравила какво направи за мен. Пазя адреса ти и още обмислям как да ти се отблагодаря.  
И понеже сега прочетох новия ти пост, се сетих нещо. Да, след 4-ти клас ще им е трудно. Това безспорно. Но ако едно такова дете вече се е интегрирало успешно, не е ли това страхотно! Един социален човек, за какъвто всички мечтаем! Това е важно, даже много!
Всичко друго с повече усилия ще се навакса. Имам предвид учебния материал.

Не, Мечта, не ти е обяснил добре директора или не е бил наясно.
Това, дали детето ще получи оценка с цифри, за да получи степен на образование или с думи, ако не покрие държавните образователни изисквания, не зависи от формата на обучение , а от резултатите на детето.
Представи си, че както миналата година, моето дете беше на индивидуална форма на обучение, твоето- на групова в масовия клас- и двамата покажат резултат 5- ца, поставя им се оценка 5 и продължават, до получаване на образователна степен. Ако обаче и двамата не покриеха изискванията, понеже са със СОП, им се поставя оценка с думи, а не с цифри, например им пишат словесно "Добри резултати" и не получават образователна степен.
За първи клас само, разбира се, това не важи, но нагоре...
Все едно да подаваш молба да ви пишат петица или ако решиш по- късно, че искаш 6- ца, пак да подаваш молба.
Понятие "Молба" не съществува вече в БГ, казвам ти, че директора е бил подочул нещо от тук и там, но не е бил прочел и наясно.
Подаваме Заявления, с които заявяваме желанието си, детето да премине на индивидуална форма на обучение, например или от индивидуална на групова...
Просто Наредба 1 предвижда, децата със СОП, да са облагодетелствани, което е криво разбрано, според мене, като им се дава възможност да не повтарят годината и получат словесна оценка, за сметка на което не получават образователна степен.
Това се е случвало с децата,з а които говори Мечта, че след 4- ти клас, не са показали знания, покриващи държавните образователни изисквания или стандарти и без да подават каквото и да било, тъй като са със СОП и се ползват от ресурсно подпомагане, им правят "услуга", като не ги натоварват и не ги оставят на поправителен изпит, и да повтарят годината, а им пишат оценка с думи.
Аз това го приемам като дискриминация, защо дете в норма, щом не покрие държавните образователни изисквания да може да повтаря годината, а дете със СОП, да не повтаря, като му се предопределя съдбата и се лишава от шанс да завърши образователна степен.
Затова включвам в предложенията си, дете със СОП да получава словесна оценка, в случай, че не покрие държавните образователни изисквания, само ако родителя е съгласен, ако родителят откаже- детето да се подготви и яви на поправителен изпит.

А държавните образователни изисквания включват учебния план и учебната програма, по която учат учениците. Съгласно учебната програма, предвидена за съответния клас, детето трябва да покаже знания, които да могат да се оценят в диапазона-  от 3 до 6, за да завърши с оценка и съответно, получи образователна степен.

Танче, не че са ми високи изискванията за първи клас, а са ми големи мечтите за първи клас.Тези неща, които описах ги подготвяме от две години близо - стъпка по стъпка с крайна цел, която описах 
Пазаруването в магазина става, като аз седя пред магазина и го чакам пред вратата, постепенно като усвои купуването на зрънчо го пращам до магазина, като седя на пейката пред блока, а магазина е в съседния вход.Все още не съм го пращала да ми купи домати или чушки, а нещо дребничко, което ще запомни.
Пресичаме също така улицата.Първоначално разбрахме светофарите за какво са, после ми помагаше да разбера на мен кога да пресичаме, и накрая стигнахме до натоварена улица да я пресича когато той реши за да ми помогне на мен.Надявам се и да пресече сам един ден, а аз да го посрещна от другата страна.

Влади, хиперактивност и дефицит на внимание не винаги вървят заедно.Могат да съществуват и като самостоятелни единици - например дечицата на Мама Бионда или на Любознателна.Те са хипоактивни, но имат дефицит на концентрация.Диагнозата официално си е ХАДВ независимо дали ги има и двата показателя.Това си е официално за диагнозата.

Моето дете има хиперактивност и дефицит на внимание намаляващи с времето.Тоест вече го контролира.
Именно затова се опитвах да опиша, че интеграцията започва още от ранна възраст, като подготовка за училище.Ако в ДГ е било трудно се очертава десетократно по трудно да е в училище.Подготовката трябва да започне още от вчера дето се вика.

Както казах вече не знам какво ме чака и с какво ще се сблъскам в училище.До момента се надявам ама силно се надявам да се справи с изискванията на предучилищната група в училище.И много ме е страх 

Да сменя темата малко, да се похилите а  

Преди две седмици намерих подходящ овчар със стадо овци склонен да покаже сложния процес на доене на овцата.По късно направихме разбор на видяното, че овцата и кравата се доят от вимета, вимето е циците на овцата и кравата, бебетата също сучат мляко от циците - гърдите на майката.От моите цици - гърди е пил и той и сестра му, когато беше бебе.Естествено и отговорих на безкрайни въпроси от типа на кога е бил бебе, защо е бил бебе, а кака била ли е бебе, я да видя - показвах снимки, анализ на сученето (маха ми сутиена да види откъде - не че му дадох де  )
Та вчера ходихме при една приятелка да си купя от нея кравешко мляко от нейното село.Тръгвайки си Мишо ме информира, че млякото е от циците на леля Албена  .Схванал е екстра ситуацията  .Освен да търся сега кърмачка да види и този процес на живо  

Да допълня само, защото е важно.Всяко едно нещо, което го учи се старая да минава през него - тоест да го изживее и види.Само така ще го разбере според моите специалисти.Доене по телевизора няма да разбере, а само доене пред него, и ако може той да дои.Овчара обаче не даде гадта - овците ритали  

Що да са високи изискванията...не са
нащите са: ходи с униформа, по физическо сони друга- разбирай от чантата до долните гащи униформа, за занималня трети комплект дрехи, когато имат плуване се носят и хавлии и бански, шапки, чехли и т.н.
Носи се и храна за междучасието, по желание се дават пари за лафката веднъж в седмицата за лакомства. А, и тоалетна хартия трябва да си носят за тоалетната Аз направо си представям как ще  изпозагуби половината... големия ми син дето е без проблеми в първи клас в един момент имахме 6 леви обувки останали - не ми беше много ясно как не загубваше и десните

Трябва да може да се преоблича сам, и да си връзва обувките...моя син такива обувки незнам как ще му обуя още...Мислех си да направя"вързани" обувки с ластици вместо връзки които само да нахлува. Ако убедя да ги обуе все пак...
А и тенис ракети се носят, като играят тенис, екипировка за хокей, крикет и т.н. Т.е. едно губене ще падне....

Това са правилата, щом искам интеграция - се подчинявам на правилата. Простичко.
Затова и го оставихме допълнителна година - да може да се интегрира по-лесно. Затова и ходи на терапии и т.н. Т.е. първите 7 години са мястото и времето когато детето се подготвя да се интегрира в масов клас. Не очаквам някой да ми терапевтира детето в класната стая, а да е едно от класа.
Че ще блее, ще си губи нещата, ще закъснява за час и т.н. - ами ще го наказват за това, ще се научи да носи отговорност, ако неможе - ще ни изгонят и ще си ходим в спец. училище. Един ден като почне работа ще трябва да е в еди колко си часа на работа и никой няма да го чака да блее, ами да не си върши работата нали?

Няма какво да го съжелявам с дефиците  му - той трябва да ги преодолява, а не да нагаждам средата според изискванията му.н За негово добро.

Между другото - като ми остане малко време ще ви разкажа за едно иследване в което участваме на теория на ума, пространственото възприемане и споделянето на чувствата. Изледването е за високо функционални деца от спектъра, със средна и над средна интелигентност. Т.е. точно деца с шанс за интеграция
Въпросния тест с играчаката дето се скрива и се пита после другото дете къде ще я намери я правят малко по-различно и много показателно се вижда как мислят аутистите. Също и тестовете им за пространствено възприемане са много интересни. Изследването е за начина по който децата мислят и възприемат света за да се подобрят терапиите. Преди няколко години е правено такова за игрането науж, след изследването е направена програма по която всички аутистични деца обучени са се научили да играят науж и го правят с интерес. Та ползвайки си детето за експерименти се надявам да помогнем на децата с 5 години по-малки от нас след време.