Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

Деси,

Не се катери по дърветата, ами ако искаш вникни в положението в бг, ако искаш, щом казваш, че те е еня.

Първо обяснявам накратко за моето дете и казвам и няколко думи и за други, но в никакъв случай, подчертавам, не може да се обобщява.

В бг има масови и помощни училища.
Според специалистите детето ми е за масово. Отложих го с 1 година, по принцип, от опит казвам, че отлагането с 1 година не променя кой знае какво, осве да даде спокойствие на родителя с още 1 година. През това време той натрупа още знания, беше в логопедичната, в група с 12 деца, като всички тях, но поведението му, макар ида се промени, не дотолкова, че да е съществено и се забелязва от учители и деца.

В училището имаха разбиране, че поради свръхдвигателната активност на детето, трябва да има ресусрен учител с него, за да го контролира.
Преди започване на учебната година, обаче, това мнение се беше променило и се наложи то да тръгне на училище с децата.
Не се получи, защото е двигателно свръхактивен, което пречи на останалите деца.
В бг, за сега, няма специални паралелки и въобще, каквато и да е алтернатива, върху която аз, или родител в моята ситуация, може да размишлява.
Алтернативите бяха 2- или детето да мине на индивидулна форма на обучение, за да се обучава, все пак или да не се обучава.
Естествено, че избрах да се обучава.
Естествено, че детето не е интегрирано. А върви по пътя натам, с възможностите, които имаме тук и засега.
Знаеш, както и аз за тебе, на колко и какви терапии водя детето, което дава ефект и сега има готовност да влиза в часовете.
Според класната, която го видя преди седмица, може да влиза във всички часове вече.
Родителят има право да прецени кое е най- добро за детето му и за преценявам, че в нашия случай, по- добре за детето ми ще е, интеграцията да стане плавно и тази година, да продължи да се обучава индивидуално по български и математика, а в останалите часове да влиза.

Има деца от спектъра, които нямат свръхдвигателна активност и според мене, сега действащите нормативни уредби, ги устройват, т. е. - могат да влизат в клас с децата, да се ползват и от ресурсното подпомагане, и тяхната интеграция може да стане по- бързо, в сравнение с децата, които са двигателно свръхактивни, защото с високата си двигателна активност, те нарушават и правата на другите деца, което прави оставането им в клас по- трудно.

Голям проблем има обаче, с интеграцията на невербалните деца, защото след като ги отлагат с година, две, алтернатива продължава да нямат.
За което предлагам някои от дневните центрове да получат лиценз за училища,като с еползва техния ресурс и там също да има възможност, да се обучават деца от спектъра, като пак, с всяко се подхожда индивидуално.

Сега в предложенията ще бъдат включени и специални паралелки, за такива, каквито говори Мечта- за  мене, това не е интеграция, но е възможно да е работещ модел за някои деца, така, че да могат пак постепенно да се интегрират напълно и ще е още една възможност. Колкото повече възможности има за нашите деца, толкова повече работещи възможности ще има по пътя към интеграцията на децата от спектъра.

Ние тук се опитваме от нищо да създаваме възможности, но ти това не го разбираш, естествено....

За споделения опит, всички и по много пъти сме ти изказвали благодарсност....
За себе си също мога да кажа, че съм споделяла и продължавам да споделям от скромния си опит....и понякога някоя майка ми казва, че й е бил полезен опита ми...., отново с благодарност...

Ох, незнам вече как да се изразя. Казея разбери, че начин да се интегрират всички деца на всяка цена НЯМА.
Не-вербалните деца не им е мястото в масово училище. Дали в центрове, дали в помощтно - няма значение - за тях алтернативата е друга. Те не биха имали полза да се интегрират - на какъв точно вид обучение ще подлежат.
Прости ми, ама едно дете не проговорило до 7 години, ще научи за останалите си 77 едва още няколко думи. Т.е. и да ходи на училище няма да има начин то да се интегрира, да му бъдат оценявани знания и т.н. Т.е ще си стои там и ще е обект на подигравки или в най-добрия случай игнориране.
За него ще е от полза помощтното училище, където с него ще се занимават специалисти за да го научат да общува някак - дали с картинки, с знаци, с компютър и т.н. - няма значение.  Да развиват речта му и да го терапевтират и да получава свидетелство за завършен клас. Там ще могат да го подготвят за самостоятелен живот и при такова дете това е по-важно от това да е  просто в масов клас.

Модела със специалната паралелка е всъщност една стая където учителите оставят детето което не се справя и ресурсния доучва с него примерно.  като връщат детето в масови клас за останалите предмети. Т.е. не минавате на индивидуална форма на обучение, ами преди часа по математика ресурсния идва и взема детето от час, отива в кабинета си и учи там с детето. В тази стая с 2-3 ресурсни могат да се участ 20тина деца, по 2-3 накуп ще се събират.
Не го кръщавай паралелка - по скоро да се преориентира ресурсния - може и само 1 на училище да е, ама винаги го има, и винаги го има мястото където това дете да се "Спаси" и реинтегрира за следващия час отново. Докато са готови да остават в час и да внимават.
И това не е място само на деца със СОП - там могат да са и притеснителните деца и тези с физ. проблем - и всяко едно дете което има нужда от малко "почивка" от класната стая. Точно както са го направили в градината на катина.
Ето ти модел който работи. Осъществим. Евтин. Законово приемлив.
Отделни паралелки за деца със СОП по 10 деца са също решение - те ще се  интегрират междучасията, и когато са готови винаги могат да ги пробват с другите деца и да ги интегрират когато са готови. Ако твоето дете беше в такъв клас в 1ви клас да му даде времето да е готово до сега може и да се е вписало в класа.

А за моя опит в училище - детето ми е задължителната 0-лева година в момента. Която по нищо не се отличава от 1ви клас. Водим ги с чантите, прибираме ги наобед, имат домашни, оценки, изпити и т.н.  В Бг предучилищтната е по-скоро детска градина и от там ти идва мисълта може би.

А за отлагането - отлагат се децата за да съзреят емоционално. А това е много важно за аутистичното дете. Не защото че научат нещо повече през тази година. ПО правило деца с ниско АйКю не трябва да се отлагат.

Освен това имай предвид, че едно 80% от аутистичните деца няма как да се интегрират, включат и т.н. защото са с умствено изоставане. тези деца ако няма специализирано обучение /помощтно училище/ нямат шанс за самостоятелен живот. А това на този етап е по-важното за тях.
от тази гледна точка приоритета не е интеграцията а подпомагането на терапиите в помощтните училища. Да се направят те по-добри за да може да "произведат" повече готови деца за масовите училища.


казваш че нямаш алтернатива - ами аз ви дадох алтернатива - идете и обучете учителката на Мими. Опитайте. Вижте какво ще се случи. Не е страшно, аз съм сигурна че тя не хапе 

Ох, и аз последно по темата, даже не съм изчела последните неща сериозно.

Кезая не предлага индивидуалната форма на обучение като единствената, поне аз така съм разбрала.Т.е всички няколко форми могат да се направят в зависимост от училището и учителите. Ако има само 1-2 деца със СОП в един випуск как ще се обучават в паралелка?

Мен ресурсно подпомагане много ме притеснява - няма го до ноември, ресурсните учители са постоянно болни, на обучение и напускат, кога ще идват в този кабинет? Е, така децата ще си седят без обучение. А обикновеният учител идва повече на работа.

Много е важно обикновените учители да работят с тези деца, защото те сега ги изолират и разчитат на ресурсните. Колкото и обучения да проведем, учителите се страхуват как ще се справят с детето, а това е начин да видят за 1-2 години, че тези деца не хапят и не си скубят косите. Та обученията за учителите са добре, но това е една практика за тях.

Хайде аз няма да пиша повече по въпроса, да се уталожат малко страстите. Но да ви кажа, че обществената работа е винаги в защита на частни интереси, дори НПО-тата в БГ се основават в частна или обществена полза, т.е група майки си намират кауза, която искат да променят, защото ги засяга лично и ще подобри живота първо на тяхната група, а разбира се и и на други подобни. Е, ако намерим кауза ще се обединим.

Деси, може би споделяхме по-малко преди, защото не бяхме сигурни това, което правим дали е правилно за децата ни. Те  си имаха малките победи, не знаехме дали ще стигнат до нещо по-съществено. Защото това е първото поколение деца, което изглежда прави някаква пътека. И твоите съвети също бяха много полезни и ни даваха увереност

Леко нощ, приятна петък вечер, разпуснете, че ще ни трябват и утре сили !

Кои точно Влади имате подкрепата на новото правителство  .Би ли дала обяснение.Какво точно правиш и от чие име.Ако правиш нещо от името на форума би ли обяснила какво точно.Защото искам да знам какво точно се подготвя от мое име в частност.Или, ако се подготвя от нечие друго име, също искам да знам.Засяга ме, защото детето ми е с диагноза, и искам да знам кой какво иска за децата ни.Всички ние имаме право да знаем.И още нещо ме впечатли
В къкви предложения и къде, и най важното от чие име?

Катина,

Както говорим вече 2 дена, знаеш, че дейности, се развиват от обединения и организации.
Организацията, която се занимава и с много други законодателни промени и защита на интереси, прави предложенията и в която, беше поканена и ти, но не прояви интерес, защото си се справяш по някакъв начин, и не ти е необходимо да усложняваш живота си, предполагам.
Аз също се справям по някакъв начин, но предпочетох да усложнявам живота си и с повече проблеми, надхвърлящи проблемите само на моя син. Да , в началото, когато видях дупка в системата, търсих подкрепата ви, като предложих единстено индивидуалната форма на обучение, която предлага законодателството, да се раздели на повече видове индивидуални форми, защото нито една от сега действащите, не устройва моето дете и децата с подобно поведение и проблеми на него. Тогава срещнах и твоята подкрепа, за което ти благодаря. писмото беше от група родители и остана някъде висящо в нищото, защото не представляваше организация. След това се обединихме в организация, с други родители и приятели на родители на деца с увреждания и те поканих, тебе, лично.
От името на организацията, в която членуват родители и приятели на родителите на деца с различни проблеми, една част от родителите, са на деца от аутистичния спектър.

Нали не говориш сериозно, че си помислила, че мога да представлявам форум?

Форум, може да се представлява, единствено, след като пишещите в него и събрани от обща кауза, са обединени в организация или сдружение, едва тогава, член на организацоята, би могъл, да представлява форума!!!!
Обикновено общия проблем на хората, ги обединява в обща кауза, а не ги разединява!
Юридически неиздържано и невъзможно е някой- пишещ или непишещ в даден форум, да го представлява!!!
Би могъл неинформиран, да си го помисли и опита, но е невъзможно и смешно!!!!

В нашия форум, който е диверсифициран и пишат родители на деца от спектъра, събирам и стиковам мненията, базирани на нуждите и потребностите на децата ни.
Попитах ви- всеки да каже в каква форма вижда обучението на детето си, в каква паралелка, каква форма на ресурсно подпомагане, така че, ако ти кажеш, че за твоето дете нуждите са "a" и  "b", друг каже, че за неговото дете нуждите са  "x" и " y", аз да обобща нуждите на вашите, с нуждите на моето дете, и доколкото е възможно, да обхаванем спектъра.
Ти не пожела дори и с мнение относно нуждите на детето си да съдействаш.
Имах инициатива, на която присъстваха родители на деца от спектъра през лятото и на която, беше поканена и ти, и целта отново беше да се обединят нуждите на възможно повече деца, така че да се обхванат, доколкото е възможно всички потребности на децата от спектъра.
А само преди ден обвиняваше всички тук и се вайкаше колко сме несериозни и не се обединяваме.
Ти доказваш, че не само не искаш да проявяваш ангажираност в обединение, но когато друг го прави, защо пък го прави и от чие име, кой има право да защитава интересите на детето ти...ами, би трябвало да е майка му, която обаче, както сама казва за себе си, е силна само пред клавиатурата.
Така или иначе, ако не съм аз и група родители, друга група родители ще го сторят и процеса е необратим, щом като веднъж стана ясно, че проблема "Аутизъм" в България съществува, остава да се намерят най- подходящите форми, обхващащи всички деца от спектъра.

Други промени, с които сме ангажирани в момента и са важни и за мене, са за промени в областта на здравеопазването и социалното подпомагане за децата с ДЦП, където знаеш, че наистина нямам личен мотив, но се чувствам ангажирана вече, това ми дава смисъл и като знак, знаеш, проблема, който Господ ми е дал с детето ми.

Други важни законодателни промени, които биха касаели и нас, родителите на всички специални деца, е децата с увреждания, да се изключат от Закона за интегация на хора с увреждания, а работим върху създаването на изцяло нов закон, защитаващ интересите на децата с увреждания и техните семейства. Защото, за да се развива едно дете, то се нуждае от изключително силна подкрепяща среда и на семейството му, привилегии , включително и по- високо заплащане на родителите на деца с увреждания.

Работим и върху създаването на Национална програма за детето 2009 - 2012 г., съвместно с други организации и ДАЗД.

Всичко това не ме задължава никой да правя, Катина и не всичко дори касае моето дете, но приех урока, който ни събра всички нас, уча се и извличам поуките си, както и се ангажирам с проблеми, надхвърящи моите лични. Т. е. - до голяма степен, съм преодоляла балканския синдром, нещо, което не може да се каже за тебе, дори- нападаш, без да си се постарала да се информираш, нападаш хората, обвинявайки ги в бездействие и че гледат само в канчето си, а когато стане ясно, че някой се е задействал, нападаш го затова, че се е задействал, без да иска благословията ти, като забравяш, че той всъщност я е искал, след което е искал само да споделиш какви са точните нужди на детето ти за интеграцията му в училище..., което отново те дразни.

И, да, добър е съвета на Деси, да правим плакати със снимки на децата си и да популяризираме проблема, но повечето от нас, "недействените майки", сме се задействали отдавна и показваме децата си, това, как изглежда и какво представялва състоянието "Аутизъм", показваме децата си в телевизионни предавания, които от само себе си се правят вероятно и предаванията сами сигурно се сещат, да ни потърсят, без да сме се задействали аз или shefcheto например, но всички ние с Кифла, Валенцето, Марианка, показахме децата си и лицата си, както и много от другите майки бяха готови да покажат децата си и лицата си, за да популяризираме проблема, което води след себе си и интеграцията , и всичко добро за нашите деца.
В последното предаване, което ще се излъчи следващата седмица, се включи дори майка на дете, което вече е преодоляло проблема "аутизъм" напълно, показва детето си и разказва за трудностите, през които е минала. А тя би могла да крие проблема на детето си, вместо да го показва по телевизията, защото по нищо не личи, че детето й е имало някога проблем.
Не го прави, заради останалите родители на деца от спектъра, които тепърва се сблъскват с проблема и на тези, на които предстои да се сблъскат. Всички тези майки са преодоляли балканския синдром.

Майката на Ивчо, който е с 3 перфектни езика и отличник в една от най- престижните столични гимназии, също не скри проблема си, а показа лицето и детето си в каузата ни във "Вип Брадър", която някоя от бездействените майки, издейства за децата ни.
Ти, Катина, единствена отказваш да се включиш във всичките ни инициативи за популяризиране проблема "Аутизъм, като се криеш зад разни оправдания, а после изведнъж се обръщаш и решаваш да обвиняваш другите, че нищо не правят.

Ти Катина, нямаше доблестта да споделиш ТУК мнението си относно събиране на деца от аутистичния спектър на едно място, което мнение повече от веднъж си изразявала пред мене, а то е, че е вредно за самите деца, да се събират деца от аутистичния спектър на едно място- в групи.

Има една добра поговорка, отнасяща се точно за хора като тебе, на които все не им е добре, ако е така, защо е така, ако иначе, защо иначе, но форума е за децата ни и от уважение към всичките ни деца, няма да я напиша.

Влади, може би вече се активирах и  проявих желание да се включа, ама ти точно сега с този твой пост ми го изпари желанието.А аз ще продължа да правя това, което мога, и което знам, че правя добре.

Радвам се, че не действаш от името на форума и не се явяваш лице на този форум.Честно  
Успех в начинанието ти  

Момичета нека прекратим всичко до тук.Нека няма лични обиди.Явно е,че темата за интеграцията е много спорна или по-точно спорно е това кое е най-наложащо в момента.Ясно е,че след години ще има много форми на обучение както е и в други държави по света.Защото и другите държави са започнали от нулата както тук и всички тези варианти за децата с СОП не са се пръкнали отведнъж.И там са започнали с един вариант,после втори,трети и т.н. докато са покрили нуждите на всички деца.И това,че всеки споделя какви начини и пътища вижда за интегриране на детето си аз виждам само полза от това.И ако някой от хората от които това зависи чете тук още по-добре.Добре е защото всички варианти,които изброихме трябва да ги има.Всички знаем,че няма да стане изведнъж.Но не мисля,че бихме направили добро впечатление ако се караме и разменяме обиди.И ако някой родители току що сблъскващи се с проблема влезнат в темата и прочетат последните ни страници едва ли биха писали тук и биха потърсили подкрепа и съвет.Нека темата стане като преди.

Момичета, нека прочетем всичко до тук, но със съзнанието, че всеки пише защото го боли нещо, опитал се е да се промени или да промени обстоятелствата, разочаровал се е много пъти и живота продължава. Аз виждам един спор и опити да бъдем активни граждани.

Нужно е да имаме активност, защото управляващите търсят диалог,  първо да си напишат хартиите със законите, но ако не бяха хартиите щеше да ни е в пъти по-трудно, да не кажа, че невъзможно децата да учат в ДГ и ОУ. От много години от форума тръгват инициативи за промяна на нещата. Даже и той беше съдаден с такава цел. Трудно се получават нещата. Вече наистина си мисля, че е добре да се виждаме по 1 път в месеца, защото така диалога ще е по-реален.
Останала съм с впечатление, че инициативата, по която се работи и са се активизирали майките е "Усмихни се с мен"- http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=352935.0 . Сто и седемнадесет страници тема, вече почти една година опити. Не познавам никой лично, но имам доверие на хората, които пишат в онази тема и понякакъв начин съм част от нея. Може би това е темата, която трябва да подкрепим в борбата за интеграцията.

Снощи гледах моменти от арт фестивала в Девин за младежи с увреждания - красиви млади хора, всеки със дефицитети си, но бяха щастливи. Аз се усмихнах и почувствах, че живея в една крачка по бяла държава.

Мили мами, след като прочетох всичко което сте писали мился да дам идея за брошурки, но ми трябва помощ относно качването в интернет, така че всеки да може да ги вижда и да дава предложения.  Ако някой може да ми каже как да ги кача  - те са в док. формат ще съм благодарна. Иска ми се да ги направим така, че наистина да са полезни за всички. Не помня поста на кой беше да се направят различни брошури но ми хареса, затова предлагам това което аз съм направила и да се дооправи с помоща на всички.

Аз сьм сьгласна с Деси, че едно дете като моето не може да бьде в масово училище.На 7г ще стане след два месеца.Не  говори нищо.Разбира много малко неща ,хиперактивен е и не сяда дори за 5 мин.Какво ще научи той в училище най много да пречи на другите.А за подиграването на децата просто не ми се говори.Той изобщо не разбира ,че му се подиграват ,но аз се чувствам ужасно.Ако в масовото има паралелка с няколко такива деца вече е друго нещо .Смятам че много малко деца могат да се интегрират .За мен интеграцията е това ,да те приемат такьв какьвто си ,да имат кьм теб изисквания както кьм всеки друг.Писнало ми е да ме гонят майки от парка само защото детето ми крещи или хвьрля пяськ .Писнало ми е винаги да сме на най забутаното място за да не притесняваме околните и пак се намират такива ,които идват и правят забележка.Навсякьде сме сами, е тогава как ще се интегрира като никои не ни иска.Всеки казва ,че разбира и че е много толерантен кьм хората с увреждания обаче това са само думи .Жалко е сьщо ,че всичко което може да направиш за детето си е свьрзано сьс средства и когато не разполагаш с такива то си остава така.Никой не работи с него ,водиш го един или два пьти в седмицата на логопед и психолог с парите които взимаш  от дьржавата и това е.Никога няма да се интегрира ама никога.Извинявайте, че ви занимавам с мойте неща просто имах нужда да го кажа.

shefcheto, напълно те разбирам. Разбира се, че не всички деца могат да бъдат интегрирани, в това спор няма. Интеграцията не бива да е нещо, което трябва да се осъществява на всяка цена. Затова и помощните училища трябва да си съществуват, а тях ще ги има, макар и по-малко на брой. Като винаги има шанс едно дете от помощно да постъпи в масово училище, когато настъпи подходящия момент. Всеки родител познава най-добре своето дете, специалистите, които работят с него също. Това е решение, което трябва да вземем ние родителите с помощта на терапевтите, които правят оценката.
Така, че предлагам повече да не спорим по този въпрос. Децата са ни различни, всяко има своите различни нужди и ние трябва да се съобразим с тях. Лошото е, че нямаме много варианти за избор на начина на интегриране на  този етап, но твърдо вярвам, че един ден ще настъпи и този момент.

Мисля, че наближаването на учебната година малко или много ни се отразява - стресирани сме, изнервени, притеснени и затова се получи този неприятен спор тук.
Но пък ме радва това, че сме интелигентни жени и винаги можем да намерим верния път за комуникация една с друга, въпреки прехвърчането на искри понякога. Мисля, че всички заедно сме си много полезни, споделяйки личния си опит, така че нека отново си протегнем ръце.

И аз да разкажа нещо забавно от тази сутрин. Как моята Мария раждаше.  Беше взела една плщшена играчка, пъхна си я под блузата, седна на земята и каза; "Мамо, ох, аз раждам!" Картинката беше страхотна, с баща и умряхме от смях. След като няколко пъти повтори, че вече ражда, извади 'бебето' изпод блузата и каза; "Вече родих, сега ще кърмя", при което ние вече изпопадахме от смях.  След като се накърмиха, аз и предложих, че сега е време да сложи бебето да спи. Веднага измъкна от някъде една кутия, кошарка била, и сложи отрочеттода спи. Изключително много се зарадвах на тази нейна игра на уж, още повече, че като цяло не сме тренирали това. 

Бубка влиза точно в тая графа.И на нас с баща и ни е напълно ясно,че тя не може да се интегрира в масово училище.Не мога да мисля как ще е след 5години Бубка,а и не искам.Но другата година тя няма да е записана в масово училище.Защото,за разлика от много от дечицата тук,Бубка не е хиперактивна,може да си стои мирно и кротко и да не пречи в часа.И дотам.Няма да научи нищо.
Обаче малко ми стана тъжно като прочетох,че за следващите 77 ще научи еднва още няколко думи.Не спирам да се надявам,но може би трябва да сляза на земята.А и Бубка ми изпя първата си песен скоро,макар и състояща се от десетина думи.Но пък мелодията я е хванала идеално.
Малко обръщате нещата в междуличностен конфликт,а това не е полезно никому.
Така като ви чета на колко терапии си водите децата направо започвам да се чувствам виновна.Аз ли нещо не съм в ред,но не успявам.Първо-финансово нямаме тази възможност,макар и съпругът ми да има добра работа,едва се справяме.Второ,с времето-аз не ходя на работа,но имам две деца,заведа малката на забавачка,заведа Бубка,то станало време наобяд да прибирам малката,два часа наобяд имам свободни и тръгваме за Бубка.Прибираме се към 16ч и Бубка е толкова изморена,че веднага ляга на любимата си розова възглавничка.Баби си нямаме,е имаме,но все едно ги няма.И разчитам само на моите си крака и ръце Това не е оплакване,де,но наистина ми е странно как съвместявате по толкова много терапии всеки ден...или имате баби,или аз явно нещо ми куца.Че и на работа ходите.
Сега имам няколко въпроса и ще съм благодарна ако някой ми помогне.Бубка учи буквите в Пумпелина и за моя изненада се справя добре за нейните възможности де.Та,там на един поднос са сипали някакъв цветен пясък и на него тя с пръстче пише примерно О.Да сте виждали такъв цветен пясък.Учителката и ми каза че ще разпита този откъде е и ми отсипа мъничко.
И да ви дам една идея,която учителката на Бубка откри .Нали детето все мирише,каквото и да и дам.Та,на буквите не обръщаше никакво внимание.Обаче учителката и се е сетила и е напръскала буквите с парфюм,което моменталически е накарало Бубка да им обърне внимание .И така,използвайки аромата на парфюм Би ю Бубка е започнала с интерес да разглежда буквите.Онзи ден ми направиха показно как разпознава буквичките А и О,макар и вече да не миришат.

Валенце, спокойно, няма нужда да се чувстваш виновна, макар че и аз понякога изпитвам същите чувства. Все си мисля, че не давам максимума от себе си за Мими и това ме тормози. Финансова възможност да водя детето всеки ден на терапии, нямам и аз. Признавам, че ако имах, бих го правила. Моето дете посещава специалисти точно три пъти в седмица, от които два при логопед и един при психолог. Имаме желание да започнем и курс по музикотерапия и в момента сериозно обмисляме как да свием бюджета си, та да отделим за детето допълнително. Свекърва ми ми помага като гледа малката, докато аз водя Мими на терапия. И толкова. Но съм и много благодарна де, защото иначе трябва да я взимам с мен. Което ще ме затрудни ужасно, предвид възрастта и.

Валя, този цветен пясък не е ли от така нашумелия напоследък лунен пясък? Виждала съм син такъв, но на снимка в нета. Иначе идея нямам къде се продава това нещо. Моята Мимка също имаше период на усилено мирисане на всичко, което докосне. Години на ред беше така, но напоследък забелязвам, че това нещо е напълно изчезнало.

Не е лунен пясък,съвсем обикновен пясък е,но просто е оцветен,в случая в зелено.
Бубка винаги е мирисала всичко,винаги.
Аз водя Мими с мен да вземем кака и,от единия край на София до другия.Но няма начин,няма на кого да я оставя.
Честно казано на този етап не водя Бубка никъде извън Пумпелина.Но там си има различни терапии,с нея постоянно работи специален педагог.Сутрин имат монтесори,следобяд е предучилищната и подготовка,веднъж седмично имат и така наречения час релакс,който много се харесва на детето,макар и засега само веднъж да е ходила,а и аз още не съм наясно точно какво ще правят в него.

Валенце,

Деси не е измислила теорията, че детето, ако не проговори до 7, никога няма да проговори, но историята познава всякакви случаи, а аутистичния спектър, затова е спектър, защото децата в него се развиват и развитието им върви нагоре. Аз съм убедена в идеята си, че на абсолютно всяко дете от спектъра, трябва да се даде шанс, при даден шанс, всяко ще постигне малко или повече. УБЕДЕНА СЪМ, ЗАЩОТО РАЗГОВАРЯМ С РОДИТЕЛИ, ЧИИТО ДЕЦА СА ПРОГОВАРЯЛИ И СЛЕД 7 ГОДИНИ, не са постигнали в говора си, нивото на разговора, който можем да водим ние с вас, например, но продължават в развитието си и то е, благодарение на дадения шанс.
Имай вяра, търси и използвай шансове и Бубка ще говори, все повече с времето, ако виждаш детето си по този начин, няма начин да не се радваш на успехите на детето си.
Съгласна съм, че интеграцията при невербалните деца е най- трудна, но това не значи, че е невъзможна. От невербално дете до невербално дете, също може да има голяма разлика и има и случаи на интеграция. Вчера разговаряхме с Тити и тя ми сподели за случай на успешна интеграция на такова дете, което сега ще бъде 2- ри или 3- ти клас, благодарение на подходящата подкрепа на класната и разбирането, което децата в класа за получили от класната си и от родителите си. В следващо предаване, се надявам да включим и покажем и случай на успешна интеграция дори на невербално дете, което вследствие на интеграцията в масово училище, е на път да премине в групата на вербалните деца от спектъра.

Съгласна съм, че за някои от невербалните деца, както и за вербални, е подходящо да има и специални паралелки, регистрирам го и това ще стане.
Признавам, че като смятах наличието на специални паралелки в училище, гледах само през призмата на моето дете, защото то не се нуждае от такава, и съответно в моите представи изникна- значи уж ще си интегрирам детето, а всъщото време ще го сложа в състояние на изолация- там, в паралелката на различните.
Точно, защото имам вкъщи само едно дете от аутистични спектър, а не да речем 15, обхващащи спектъра от началото до края, признавам, не можех да оценя нуждите и на тези, които имат нужда от такива паралелки, но за сметка на това пък, попитах тук и поисках от вас, всеки да каже нуждите на своето дете, така че да се обобщат- имаме нужда от това и това, от трето, пето....и макар и трудно, започвате все повече да споделяте нуждите на децата си, така че да става разбираемо и сега, след поста и на Валенцето, нямам никакво съмнение, че нужда от такива паралелки има и Бубка, която е много красива и лъчезарна, и се харесва от децата, в същото време е кротка и не създава опасност да пречи на някого, такава паралелка в масовото училище, би допринесла за по- бързото й развитие, което би се извършило много по- бързо, отколкото, ако избереш например друг варинат, Валенце.

Аз предложих за невербалните деца и варинат, в  който да се лицензират дневни центрове и получат лиценз на училище, в които да получават обучение и терапия децата по индивидуални схеми и в групи, както и родителите им. За дете, като на Shefcheto, както казва, че е невербално, а и хиперкативно, и винаги им се налага да са изолирани по градини и площадки, защото пречат, интеграцията в масовото училище ще е по- трудна и по- подходящ варинат за обучение, според мене е такъв дневен център, лицензиран като училище, какъвто и вариант се разбира, че Shefcheto също обмисля.

Не беше добре обаче да прехвърчат никому ненужни искри, за да станем по- откровени относно нуждите на децата си.

А ако ние не ги споделим и не търсим как да ги задоволим, никой няма да се сети от какво имат нужда децата ни.

Вярно е, че интеграцията не е за абсолютно всички деца от спектъра- от първото до последното, но доколкото има и грам вероятност да се случи, сме длъжни да опитаме и създадем възможност, да обхване и последното дете, което все пак има шанс за интеграция. За тези, за които не е удачна, пак ние трябва да направим така, щото да им създадем най- благоприятна и подходяща среда.

Валенце,

И аз мисля, че е лунен пясък, продава се с разлчини цветове и формички за правене на фигурки, в книжарница, на улицата на 4- то районно, срещу Хемус, аз също съм го гледала, и за нас и мисля, че много добра арт терапия може да се върши с него. Не се мокри, а винаги могат да се правят форми, много интересна консистенция има.

Мога да кажа как аз успявам с терапиите. Първо относно финансиите, глава на семейство съм, включващо дете с аутизъм и пенсионерка. Работя само аз, естествено. Алармирам работодателите си относно нуждите от терапия на детето си и състоянието му. Преди работех в немско дружество и понеже немците са отворени доста към социалната политика, към заплатата ми изплащаха сума за терапии на детето, след като аз ги уведомих колко точно струва качествена терапия на моето дете- т. е. под формата на социални разходи, получавах сума, необходима за терапията на детето ми. В немското дружество, работех по 16 часа на ден, без да преувеличавам, за да постигна ниво, че да мога да искам за детето си, а те да не ми откажат, поради факта, че съм отдаден и качествен служител. Работех вечер до 20- 21 часа, прибирах се, само за да поиграем с детето и го преспя, след коетоп ставах и работех до 2 през нощта. Навивах часовника за 5 и ставах, и работех до 8 сутринта,след което вземах душ и отивах на работа. Това се знае от всичките ми колега там, така че, е самата истина. Сега работя в австрийско дружество и отново алармирах работодателите си, обясних отново точното състояние на детето си и какваи средства са ми нужни за терапията му, така че да може да постигне един качествен живот, тогава, когато мене няма да ме има. Сумата, която те ми определиха този път, не е за социални разходи, към заплатата ми, а направо я включиха в заплатата ми. Сумите, за които говоря, естествено са по- малки от колкото струват всичките терапии на детето ми, затова на всяко триемесечие тегля и кредит. Списъкът с кредитните ми вноски вече е почти пълен лист- екселски файл.
Бях изключително горда, преди да призная проблема на детето си си и се уплаша, тогава разбрах 2 неща- никой не знае нуждите ти, докато не ги споделиш и второ- ако не пискаш, няма как да ти се помогне.
А аз, както и вие, имаме нужда от помощ, крещяща, във всяко отношение.

С логистиката относно терапиите, е ангажирана през седмицата почти изцяло бабата, която е вече почти на 70 и изнемогва, но...няма как да се откажем точно сега, нали..
През седмицата единствено на уроците по бокс- 2 пъти седмично, го водя аз, защото са от 19 часа, а и спортния комплекс е далече.

В събота и неделя, изцяло аз го водя навсякъде.
Днес например, то 9 часа имаше урок по математика, при учителка в блока ни, където ходи сам.
От 10 часа, ходихме на урок по бокс. От 11.30 часа, отидохме на детско тържество в Южния парк, където имаше състезание по четене, помолих каките да го вземат от първите деца, защото чакането го изнервя и детето чете, книжката беше- една от тези, които бяха от летния ни списък и той я е чел и получи трета награда накрая- пликче с бонбони, но щастието ми е..знаете колко голямо и всичко това ме нахъсва още повече, да не се отказвам и продължавам.
След това имаше куклен театър на тържеството в парка и от там, направо отидохме от 13.00 на плуване.
След обед сме на brain gym.

Утре сутрин, от 9.00 отново е на урок по математика. От 10. 30 сме в школата по рисуване до 12, а от там отиваме на плуване от 13.00.

След обяд, ако не вали- зоопарк.