Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

За яденето и дъвченето на всичко - проблема е в СИД. Не знам доколко има връзка с психичната възраст. Наблюденията ми са, че се засилва или отслабва за сметка на някаква друга самостимулация. Ако не яде и дъвче, ближе си ръцете. Не опознава света, самостимулира се. Относно вкусовите предпочитания - също е СИД.  Например предпочита обелката на банана, вместо самия банан.Опитвали ли сте го? Отврат! С портокалите е същото, бърка в боклука и вади корите, ако я изпусна. Необяснимо за мен обаче си остава влечението й към кафето, бирата и виното. Налита им като наркоманка! Остава ми успокоението, че не посяга към твърд алкохол

Днес се видях със shefcheto и семейството и и по-специално с неиният син. За лапането е много сложно, не мога да се ориентирам дали е само стимулиране от СИД или защото не може да си измисли други игри, най-вероятно е и двете. Много е важно да му се отклони вниманието в друга посока, защото така й родителите ще се успокоят. И дано в този център да го приемат за 4 часа и да работят с него.
Иначе сина на shefcheto е много нежен, въпреки че изглежда предизвикателен случай. Ох не ми излизат от ума няколко усмивки, с които ме дари, а когато две деца с колелета минаха покрай нас и аз го попитах дали иска да стане като тях, той реагира с една лека усмивка и потрепване, и определено иска.
shefcheto, извинявай че пиша тук, но се чудех къде да ти пиша. Ще ви стискам палци и пак ще се видим

Е как беше в първият учебен ден на другите?

Ами, те повечето от децата с проблем в развитието, имат СИД и дъвкането, слагането в устата на всяко нещо, говори за СИД. Обаче по- лесна и целенасочена, ми изглежда интервенцията, ако всеки проблем в развитието и поведението на детето, се разглежда като бликаж на определено ниво на развитие, вследствие на който блокаж, развитието в дадено отношение, е останало на един определен етап, защото обикновено при разстройство в развитието, поведението и разбирането, съответсва също на детско поведение, но на ..с еди колко си години, по- малко, отколкот детето е. Така, в случая, слагането на всяко нещо, което попадне пред очите на детето, слагането в устата, говори за блокаж, като детето е останало в това отношение в бебепка възраст, за която слагането в устата на всякакви предмети, е нормално.
Просто, смятам, че ако се изхходжа от позиция на блокажа, интервеницята върху детето, по отношение на терапията, би могла да бъде по- структурирана и целенасочена- за овладяване на нивото на развитие, в което психически се намира детето и преминаване на следващо, по- високо ниво.
А, че е СИД, говори и факта, че се заменя с нещо друго, по- приемливо и по- малко безопасно, но, според мене, ако се погледне състоянието на детето само от към СИД-а, терапията би буксувала по- дълго време на едно място. Смятам, че теорията с блокаж на определено ниво на развитие, е по- полезна за по- бързото дърпане на детето в развитието. Ами, то като премине на по- високо ниво на фукнциониране и израстне в психическото си развитие, то става по- зряло и по- адекватно възприема света, по- адекватни са и реакциите му и проблемното поведение, по- лесно би могло да се регулира, според мен.

Първият учебен ден, беше тържествен и божествен
По време на тържеството в класната стая, след тържеството в двора, моят юнак не стана нито веднъж, наблюдаваше, гледаше учителката в устата и въртеше тънгала.
Имаме и 2 нови деца в класа, едното пристига от латиноамериканска държава и на манталитета в този свят отдадох повишената му двигателна активност, която беше видима, а нашия юнак, беше примерен като колежанин. И споделих това с майката, тя каза, че не е само от манталитета там, а се борили с хиперкативността, като са на път да я преборят...замислих се, явно..все повече не са изключение нашите деца...в едно или друго отношение, по отношение на дефицитите си...

А моят юнак обиколи с букети класната, директорката, ресурсната, психоложката, учителката по физическо, от алианса по английски, логопеда- без букет и на всички казваше "Аз тази година ще седя мирен вклас, няма да ставам, ще слушам и изпълнявам и няма да ходя до прозореца." А директорката каза, че му пожелава да е все такъв отличник

Ето го и второкласника:
http://vbox7.com/play:5e076b99

Казея, айде пиши за нещата които знаеш. Лапането не е блокаж в никакъв случай - такива деца лапат всичко не само за да опознават света както правят бебетата.
едно бебе изследва света и чрез устата - да, ама то взема кубчето в ръце, завърта го, пипа го, определя че е твърдо гледайки и пипайки го, разглежда го и го слага в устата да провери вкуса и дали се яде. Децата с аутизъм и СИД поставят в устата защото ръката неможе да определи колко е твърд предмета. А не защото се чудят какво е на вкус.
Знаеш ли че злоядите бебета не лапат? Не лапат и деца със всръх сетивна устна кухина. Обаче при тези при които идеята е да търсят стимулацията и - т.е. ниска сетивност лапането е нещо което не спира.  Такова дете често си търче устата докато в нея не остане място за нищо(примерно с храна, дребни играчки и т.н.)
В такъв случай се работи за "задоволяване" на лапането - с неща които са приемливи за лапане - резенчета лимон, кисели сокове, дъфкане на натрошен лед, смукане на ледчета, напитки които са много студени, може и да са смесени със ледени кристали, кисели за предпочитане(цитросови) пити със сламка. Електрическите чекти за зъби и бебешките дъфкалки са също добра идея. Идеята на много киселето и много студеното е да даде усещането на детето за вътрешността на устата му. Знаете предполагам за какво говоря - като ви изтръпне всичко от нещо стипцаво примерно си осъзнавате всяка гънка по венеца.

За да може детето да определя с ръка колко е твърд/мек предмета, големина и т.н.  примерно се работи с пластелини, различни материи, и много много работа с ръцете.Така няма да е необходима информацията която идва от устата.
Това ще отнеме много време - да не кажа години, ама много. Преодолимо е, ама чак когато ръката хване и попаде достатъчно информация към мозъка - аз държа нещо което е студено, гладко, леко, голямо колкото орех и с ръбове. Без да е необходимо предмета да мине през устата за да се определят тези му характеристики.

За пясъка за който говорехте може да се ползва захар. Тук не само на терапия а и на училище се пишат букви във захар, защото лесно се "изтрива" и поправя написаното, а и се дава една добра сензорна стимулация.
Моя син обаче пишеше в сода бикарбонат, защото постоянно си ближеше пръстите и захарта полепваше навсякъде, а после като я сменихме със сол уж да не ближе той като едно теле продължи да ближе 
Виж със содата близна веднъж Нашата терапевтка каза, че често слага сода по материалите които не иска децата да лапат - пясък примерно. Или ги кисне във вода със сода. Аз тогава я питах що не ги намаже с люта чужка и тя ме игледа ей така   

За нещата които миришат - много е важно на децата които имат проблема с възприемането на света чрез ръцете, ушите, слуха и преработването на информацията е винаги да има и миризма. През носа информацията "влиза" направо и не се преработва по начина по който това става примерно с ръката за топло/студено, трърдо/меко, цветовете и т.н.

Да направите един експеримент с мен искате ли?
Вземете 10 еднакви китийки, кофички от кисело мляко или кактово намерите. Разположете ги в кръг и скрийте 4 малки играчки под тях, детето да ви види и го питайте после къде са играчките. 2-3 пъти да му стане ясно какво се иска от него.
Би трябвало да няма проблем да запомни къде са 4 играчки 6 годишно дете.
Ако се затруднава ги намалете на 3 примерно.

Като го направите няколко пъти сменете тактиката.
Скривате предметите пред детето, после премествате детето от другата страна на масата (90 градуса) и го питате къде са. Децата в норма няма да имат проблем да "изместят" предметите  и ще ги разпознаят. Нашите деца "преместват" и измислят нови места на рпедметите и не познават.
Защо ? Защото аутиста разпознава обкръжението си спрямо себе си.
Т.е. стола е пред мен, кушетката зад мен.
Детето в норма - стола е зад телевизора, а кушетката до стената, зад стола.

начина по който децата ни мислят неможем да оперираме, единственото което можем да направим е да ги научим да ползват ориентири - телевизора е пред мен, зад него е стола, кушетката е зад телевизора който е пред мен, зад стола, който е пред телевизора.
Много сложно става в моята глава, преставете си какво е в главиците им милите. Ама няма как -на тях това им е "лесното" и ние трябва да им помогнем да го усвоят.

Моя син като иска да ми обесни, че иска да вземе нещо от предната седалка в колата, няма да каже "до тази на шофьора" или "тази седалка до теб"(т.е. аз да съм му ориентир, за да не насочи къде да гледам) ами казва "Next to the front" 
От негова гледна точка сигурно е вярно и логично обяснено вярно, ама аз като съм неуротипична много се затруднявам с описанията му 

Деси, много ценен пост  

Някак така е, не е достатъчна само майчината обич, а и система от терапия, като описаната от Деси, за да напредват децата. И то това са изглеждащи съвсем обикновени упражнения, може би не са нужни компютри, електроди и друга електроника за този етап.

Честит първи учебен ден на всички ученици и много успех.

При нас също мина много добре,Мишо беше видимо развалнуван и беше много разочарован,че днес не им дадоха учебниците.Ще си ги получим утре и също така утре ще имат тест входящо ниво т.е. преговор от миналата година по БЕЛ и по математика. Почнаха ни от самото начало,но е добре "да си сверим часовника" Ще споделя за резултатите,но се надявам да са добри,а и не е просто проверка,а това ще бъдат и първите им оценки в бележника и дневника за тази година.

[desi] при вас кога започва учебната година?

Райка аз лично мисля,че ако на детето му харесва в градината и плача е само сутрин т.е. след като се успокоява за 10мин. ако след това се чувства добре,играе и общува с другите деца,ако се храни и спи спокойно няма защо да е само на половин ден.Относно работата ви с логопед и психолог наистина най-подходящия вариант е психоложката да идва в градината.Надявам се да ви разрешат отново.Бих ти споделила как съчетавах терапиите с децката градина аз.Ние на 2г.5м. тръгнахме на ясла по половин ден и след около 2 седмици макар,че също малко поплакваше сутрин свикна да спи и оставаше по цял ден.На градина вече беше в друго децко заведение,но без проблеми го оставяхме по цял ден.Още от 2 група в градината започнахме работа с психолог и много за кратко при логопед.Водих го на тези терапии сутрин от 8.30ч. и на градина отивахме малко по-късно към 9.30ч.За мен този вариант беше най-ефективен,защото сутрин детето се концентрираше добре,не е изморен и е в добро настроение.След това 3 група започнахме усилена работа с логопед,който всъщност беше и логопед и специален педагог и първоначално водих детето към 18ч. след децката градина.От друга страна ни беше и много далече и да отидем до там ползвахме градски транспорт.След цял ден в градината и пътуване с автобус(което тогава беше истински кошмар за детето и много се радвам,че вече го преодоляхме) детето беше много разконцентрирано и почти нищо не успяваха да направят със специалиста.Тогава заедно с нея взехме решение да го взимам по-рано от градината и го водих при нея около 15.30ч.От градината го взимах веднага след следобедния им сън като дори му даваха закуската в ръката да си я хапне по пътя.При нас този вариант даде много добри резултати може би защото детето си е отпочинало емоционално и физически след съня в градината. 4 група вече бяхме с ресурсен учител и логопед,но продължавахме по старата схема с другата специалистка.Ако можете да комбинирате по някакъв начин удобен и за детето и за теб ако ходиш на работа.Но си права,че да го вземеш за терапия и след нея да го върнеш пак в градината не е най-добрия вариант особенно щом плаче много като го оставяш,а така ще трябва 2 пъти на ден да се разделя с теб така емоционално.

[desi] относно поста ти.Ние също имаме СИД макар и не толкова силно изразен,но никога не сме имали проблем с лапане и дъвкане на всякакви предмети.Стана ми интересно това за храната за сладко и кисело.Ние не сме работили в тази насока,но пък детето явно само си е сензостимулирало,защото като се храни си пълни устата до пръскане.Дори си спомням в градината още учителката ми сподели,че много се притеснява да не се задави,защото вкарвал цял банан в устата си и така го яде.Все още е така особенно за храни,които са му любими гледа да нагъчи в устата всичко.Но пък неща,които не са за ядене никога не е лапал освен в бебешка възраст и това си отшумя с израстването.От друга страна обаче мирише почти всичко.

За играта,която си описала току що я направихме с 10 кутийки и 4 монети под някой от кутийките.Мишо се обърка тотално  По принцип е много,много добре с ориентацията.От където минем никога не забравя дори да е за първи път и да минем след месеци от там.Зрителната му памет е много развита.От 3 годишен му стана мания да реди пъзел.Сега ако му покажеш картинката на пъзел от 100-200-300 части ще я разгледа 2мин. и след това ще нареди пъзела без грешка и за отрицателно време без да вижда вече картинката.Интересно е,че знае всяка част къде в пространството се намира и си я слага на приблизително място от единия край или от другия на картината като се ориентира от най-малки и неясни детайли.Вече редим пъзели над 1000 части като там вече си помага понякога с картината.Мислех,че тези неща ще му помогнат за тази задачка и няма да му се упре,но......той ми показа кутийките,които са на същите места само,че като сме се завъртяли вече около масата.Не збърка само една от кутийките.От миналата година вече научи,че моето ляво не е неговото ако стои срещу мен.Това също мислех,че ще му помогне,но явно само го е наизустил,а на практика не му е ясно.Относно това,че гледа спрямо себе си при нас също е точно така.Макар,че примера с колата,който даваш при нас вече е по-друг начин,защото ние трудно сме го разбирали и той се е научил да обеснява по начин по който ние ще го разберем.Той казва примерно "там кадето стои тати" или "на твоето място"

Деси, за детето, с което се срещнах вчера, той не започваше да лапа веднага, а първо подхвърляше нещата и се опитваше с език да ги опознае. Една топка я близваше няколко пъти и после чак я захапваше, все едно не можеше да измисли какво друго да я прави. Боклука от земята също го подхвърляше и се опитваше да го лизне с език. Тези действия след около 20 сек може да преминат в лапане, но не ми се видя да иска да си напълни устата от първият път. Ще е много полезно да пробват с лед или кисело, за да видим как ще реагира. Може и ниската сетивност в устата да не е водеща, а като чели не знае какво друго да направи.
Според мен се опитваше много да партнира, за кратко, но имаше желание. Направихме няколко подавания на топка с баща му и той застана между нас и  опита да ритне 2 пъти топката. Зарадва се на сапунените балони и направи опит да ги следи. Показах му една играчка петел, той я хареса /видя се с очи и усмивка/, но като я взе я изпусна, като чели не знае да я хване и разгледа. Вдигах му обръча над главата, той протягаше ръце да го вземе и разбираше, че си играем и др. Погледа му е много фиксиран напред, вижда всичко, разбира, но като преместех играчката малко извън зрителното поле я изгубваше и съответно и вниманието изчезваше. Беше миролюбив и като чели е достигнал една фаза да иска да учи.
Имам чувстовото, че трябва да се затвори в терапевтична обстановка и да се научи за какво служат ръцете, очите, после и понятията топло, студено и т.н.  и да се покаже и на родителите как да продължат.

пожелавам на всички ученици успех във всичките им начинания.пък нашето Рени се опитва да яде камъни.наи ме притеснява това дане си счупи някои зъб че тогава ще е лошо.не яде каквото трябва,макар сега да почва да яде защото почти цяло лято искара на хляб и пържени къртофи.

Честит Първи учебен ден на всички деца  
И за нас вчера беше такъв. Тръгнах със свито сърце, но си тръгнах очарована. Мири се държа перфектно. Влезе си в стаята с другите деца, имаше почерпка - той беше щастлив от това. Тази сутрин хич не му се ставаше, но докато му се каже - "Хайде при децата" и скокна.
Три дена преди първия учебен ден Мири ходи при учителката си да се опознаят - опознаха се много добре, и за ръка се водят вече . Вчера бях взела букет, като си мислех, че ще ми се наложи аз да го подаря  , но дали защото децата около нас носеха цветя, дали защото и друг път все пак сме носили, ми го грабна от ръцете и го понесе с ръце опънати напред   и сам си подари на госпожата  


Това упражнение,  което Деси го пише ми хареса - ще го пробвам и ще споделя резултата  

Марианка как мина при Вас?

Честито на първокласниците!  Малко тревоги за майките и много успехи за децата!(нямам предвид оценките)
Моята трябваше да е първокласничка, но ще почака още една година.
Ближат и дъвчат деца с понижена орална чувствителност, отделно, че е понижена в различна степен. Децата с повишена пък могат да хапват само пасирана храна, другата предизвиква позиви за повръщане. Разбира се, това се изразява в различна степен. Не знам доколко предоставянето на различни стимули за да се избегне лапането на всичко, помага Обаче често се е  случвало когато сме на кафе или ресторант, за да се задържим повече от 10мин, да връча на госпожицата парченце лимон, така я задържам на мястото й по-дълго
 Вчера й облякох чисто нова блузка, която до вчерта тя реши, че трябва да ближе и смуче. В крайна сметка вечерта имахме блуза с мокра предница и 5 дупки
При повишената чувствителност прочетох, че четкането и пресоването от 2 до 8 пъти на ден в продължение на няколко месеца дават много добър резултат. Но никъде не мога да намеря каква сензорна диета може да се приложи при понижена чувствителност на сетивата.    Четкането и в този случай ли ще свърши същата работа?

TanyaMG, да, точно така правят - подушват (което за теб може да остане незабелязано), близват и захапват. Познатите неща могат директно да се захапват.

Едно упражнение за памет, което ни даде за домашно психоложката:
две карти (или по-точно картинки с еднакъв гръб) се показват на детето. След това се обръщат. Еднта от тях се обръща с лице и детето се пита каква е другата. Когато това се усвои, картите се оставят с гръб и се пита къде коя карта е. За напредналите се увеличава бройката.

Kezaja , разбирам за какво говориш, Глен Доман разглежда изостването в развитието по този начин, като разработва програми, с които да се компенсира изоставането във физическото развитие или проблемите със сензориката. Книгата, която четох, касае деца с ДЦП и главата за сензорните проблеми беше кратка. Неговата терапия предвижда  чести стимулации. Например дете с ДЦП, което не умее да задържа нищо в ръката си(като здраво дете на 2м) трябва да бъде насърчавано да задържа някакъв мек и подходящ предмет, като той му се поставя в ръката при всяко изпускане. Това да се прави непрекъснато,през целия ден, достатъчно дълго, за да се научи мозъкът , че ръката може да държи. Може да продължи с месеци. За съжаление изследванията, които прави, показват, че това все пак не действа при всички деца. но заради тези, при които действа, си струва да се опита. Предполагам, че нещо такова имаш предвид?

Не разполагам с време сега, но казвам от опит и определящ знанието ми относно нещата, свързани с проблемите в развитието на децата от спектъра, че ако един проблем се разглежда като СИД, колкото повече терапевти се включат в интервеницята на проблема, разглеждайки го от различен ъгъл, включително и терапевт, който работи изключително върху СИДА, токлова ефекта е по- добър и детето дърпа повече и по- бързо по отношение на израстването си във всеки един аспект.
Пиша това от опит и съвета ми към родителите е, върху един и същ проблем на детето си, да включват интервенция с различни терапевти, работещи по различен начин върху дефицита. Ефекта е най- пълен тогава и резултата е най- бърз.
А днес синът ми, благодарение на работата с него по начин, описана по- горе, беше в клас през целия учебен ден, учителката е много доволна и каза, че той няма абсолютно никакъв проблем с вписването и се чуди от къде идват притесненията ми. Разглеждам тетрадките му сега- писал е не само красиво, но всяко нещо си е точно на мястото.

Относно съвети, които дават родители на деца от спектъра, минали по пътя на борбата, мисля, че по- полезно и спокойно за всички, би било, ако други, борещи се, изказват мнения и опит, без да се опитват да опонират тези, постигнали резултати.
По ценно и пълноценно би било за всички, мисля.
Защото, Деси, начина по който ти разглеждаш проблемите и дефиците на децата от аутистичния спектър, както и проблемите със СИД, които имат почти всички те, не дават никаква надежда на родителите на някои от децата, особено на невербалните. Аз не бих казала, че говориш от непознаване, говориш коректно за неща, които знаеш, както и съветите ти са полезни, но някак, така насочваш нещата, че не даваш шанс на голяма част от децата. казвайки им например, че дете, което не проговри до 7, и до 77 няма да проговори, съгласна съм, че не си го измислила и не бих те обвинила в непознаване, но не си права, да обричаш децата и родителите им, като не им даваш надежда. Аз говоря за блокажи на определени нива на развитие, което също никой не може да оспори и такива теории има, ти им казваш- никакъв блокаж не е, това си е СИД- изразява се в това и това, с което ги обричаш- а истината е, че е въпрос на гледна точка, на специалиста, при който са заведени и ако са заведени при няколко различни специалиста, ще работят върху дефицитите по различен начин, което гарантира по- голям и траен резултат.
Според мене, както и според специалисти, НИТО ЕДНО ДЕТЕ ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР НЕ Е ОБРЕЧЕНО- ОТ НАЙ- НИСКО ФУКНЦИОНИРАЩОТО, ДО НАЙ- ВИСОКО. ПРИ ДЕЦАТА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР, ПРОСТО НЯМА ГРАНИЦИ- ВСЯКО ДЕТЕ ОТ СПЕКТЪРА МОЖЕ ДА СТИГНЕ ДО НАЙ- ДЪЛБОКОТО ДЪНО, КАКТО И ДО НАЙ- ГОЛЕМИЯ ВРЪХ. ДЕЦАТА В НОРМА, ЗАТОВА СА В НОРМА, ЗАЩОТО ТЕХНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ СА ОГРАНИЧЕНИ, ДЕЦАТА ОТ СПЕКТЪРА СА С НЕОГРАНИЧЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ И В ДВЕТЕ ПОСОКИ- НАГОРЕ И НАДОЛУ И С ПРАВИЛНА ИНТЕРВЕНЦИЯ, КАКТО И КОМПЛЕКСЕН ПОДХОД В РАБОТАТА С ТЯХ ОТ ВСИЧКИ ТЕРАПЕВТИ, СЕМЕЙСТВОТО И ВКЛЮЧВАЩА И ПОДКРЕПЯЩА СРЕДА В ДЕТСКОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ТЕ МОГАТ ДА ПОСТИГНАТ ВЪРХОВЕ, НЕВЪЗМОЖНИ ЗА КОЕТО И ДА Е ДЕТЕ В НОРМА. И ТОВА СЕ ОТНАСЯ ЗА ВСЯКО ДЕТЕ ОТ СПЕКТЪРА- ОТ ПЪРВОТО, ДО ПОСЛЕДНОТО!
ПРИ ПРАВИЛНА ИНТЕРВЕНЦИЯ, И НАЙ- НИСКО ФУКНЦИОНИРАЩОТО ДЕТЕ, БИ МОГЛО ДА НАДХВЪРЛИ РЕЗУЛТАТИТЕ НА НАЙ- ВИСОКО ФУКНЦИОНИРАЩОТО, КАКТО И ПРИ НЕПРАВИЛНА ИНТЕРВЕНЦИЯ, И НАЙ- ВИСОКО ФУНКЦИОНИРАЩОТО, БИ МОГЛО ДА СЛЕЗЕ В НИВОТО СИ НА ФУНКЦИОНИРАНЕ И ПОД НИВОТО, НА НАЙ- НИСКО ФУНЦКИОНИРАЩОТО ДЕТЕ!
Имам пред вид, че след преживян стрес от страна на аутистично дете или натрупване от събития, които то е приело по начин, че да се затвори и се проявят с пълна сила аутистични симтоми, обикновено от едно- развиващо се до този момент в норма дете, става почти изведнъж "ново дете". Това е състояние, до което не може да достигне детето в норма, на детето в норма каквото и неприятно за него да му се случи, то плаче, оплаква се, но де стига до състояние на затваряне и самоглабяване, включващо и самостимулации.
С правилна интервенция обаче, висотите, които може да постигне дете от спектъра, многократно надхвърлят тавана, който би могло да постигне дете в норма, просто защото то си е в норма и възможностите му са органичени.
На децата от аутистичния спектър, възможностите са неограничение- но за съжаленив- и в двете посоки.
Затова казвам, че нито едно дете от спектъра не е обречено и никога за никое дете не е късно да се разшири кръга на интервенциите и терапиите, така че да се намерят и използват неограничените му възможности.
Децата , които спрягат за кристални и индигови, са именно децата от аутистичния спектър и мисля, всички сме на мнение, че никакви деца на новото хилядолетие не са, а просто се е разширил с годините кръга на диагностика на децата от спектъра.

Ljuboznatelna, съгласна съм, че това е блокаж и Глен Доман може да е прав в определени случаи. Едно детето на 5-7 години, не е като бебе да се надвесиш над него и да му показваш играчки или да му вържеш звънчета на чорапите, за да види къде са му краката, дори и при децата с ДЦП е по-лесно, защото те не могат да избягат, много рядко се самонараняват.
При по-големите деца правиш едно той се противопоставя по няколко начина, много е объркващо за родителите, а като гледам май и за доста от специалистите. И си е направо късмет ако откриеш някаква пътека.