ЗА или ПРОТИВ бебето да се оставя да плаче?

Така научихме сина ми са спи в неговата си стая, когато беше на 2,5 месеца. Не е плакал повече от 20 минути. Знам, че не му е харесвало да остане сам в леглото (вместо да си е до мама и тати). И знам, че психиката се гради от бебе, но децата трябва да се научат, че не всичко, което искат става и не винаги мама ще им го осигурява. Това се учи на стъпки и на малки дози през целия живот. Понякога се случва да плачем, но важното е да го надмогнем и да умеем да се адаптираме. На това се стремя да науча детето си

Само ако мрънка. Иначе не

Ей, не съм казала, че я оставям (поне доколкото мога - не), просто питах - струва ми се някъде пишеше, че това е за бебетата и начин да се разтоварват, също като при възрастните и имат нужда от време на време да си поплакват. Не знамд али това е вярно и дали се отнася за съвсем малките бебчета с колики и скокове в растежа...
Понякога обаче не мога д не я оствя за малко, когато съм сама - последните дни е будна почти през целия ден и се разнасяме на ръце или кърмим - иначе - рев. Ако заспи ще е за 10-на минути в най-добрия случай. Ако не я оставям не мога нищо да свърша и ме притеснява, че все пак се случва да я оставям да плаче, когато го няма таткото

Само да отбележа, че до 1 година децата не разбират защо ги оставяш да плачат.
Възпитанието чрез лишаване трябва да започне след 1 година, за да има ефект. В противен случай психиката тотално се разклаща. Не можеш да обясниш на новородено защо го оставяш да плаче, кой каквото и да разправя. Това съм го чела и съм го чула от лекари и психолози.

ПП Не се меся кой как си оставя детето да плаче, но споделям моя опит, какво съм чула и прочела.
Разбира се, аз не мога да го кажа с думи така добре, както една книга, която прочетох в първите дни от живота на малката и която ми отвори очите в съвсем друга светлина относно грижите за нея. За съжаление не мога да си спомня името. Но, спомням си как в книгата нещата се разглеждаха от погледа на бебето. Поставете се на мястото на вашето дете, представете си как сте стояли защитени, на топло в корема цели 9 месеца, а после изведнъж как преживявате травмата на раждането, един напълно непознат свят. Разпознавате гласа на майка ви, търсите упорито топлината й, защото студът и самотата на непознатия свят ви плашат... ако в един от тези моменти майка ви остави сами да плачете, а вие не можете да разберете защо, вие почвате да се отнасяте с недоверие към целия свят (след като най-близкия ви "отхвърля", когато имате нужда), това недоверие прераства в постоянна несигурност, оттам идва и неувереността на някои деца, които постоянно мрънкат за майките си, държат се за полата и не отиват при други хора. Този страх е насаден още от този момент, в който бебето е загубило доверие в майката и постоянно почва да се страхува тя да не го "изостави" пак.

И сами можете да продължите разсъжденията в тази насока.

Не ми се сърдете, че ви казвам истината.

Ни най-малко искам да казвам на някого какво да прави.

Но най-вече ми е жал за тези бебчета, а съм сигурна, че и вие, като се позамислите върху нещата от горната гледна точка, и на вас ще ви стане жал.

Не я оставяй да плаче, отдай се на нея за известно време, забрави за работата, тя няма да избяга. Успокой си детето, ще видиш, че като се почувства сигурна в теб, сама ще се занимава и няма да й прави впечатление, че я оставяш. Аз моята я слагах на леглото на 5-6 месечна възраст и си пееше, и "говореше" на пердето, което се полюляваше от вятъра и стоеше там повече от час без да се сети за мен.
Разбира се, преди това не съм я оставяла да плаче, много съм я гушкала, още от новородена. Тя не е плакала, да я нося на ръце, но аз си я гушках от мерак.

Абсолютно същото е и при нас - мрънкане и плач на инат не ми минават

Абсолютно е така. Няма книга, в която да не го пише това. Децата първо трябва да изградят представа, че светът е добро място, където нуждите им са удовлетворени, за да изградят самочувствие и да са сигурни и тогава всичко останало.

Дариа спи сама в стая от първия си ден вкъщи, но никога не е плакала, дори напротив - не можеше да заспи ако я държа на ръце - само ако е в леглото си.

Никога не сме я оставяли да реве като бебе. Ако ревеше над 15-20 мин. педиатърката идваше вкъщи, защото мъжът ми изпадаше в нервна криза 'какво му има на детето' 

Сега рядко плаче дълго време, обикновено ако има някакъв проблем и винаги я гушкаме. Ако нещо се тръшка и реве от инат не става на нейното и поради това бързо й минава 

Винаги търся начини да го упокоя, когато плаче! Много често в първите три месеца е спал в ръцете ми, за да съм сигурна, че ще се наспи добре.
Големият ми син от напъването при рев, беше получил херния, въпреки, че непрекъснато го разнасяхме на ръце, когато плачеше.
Ще отмине този период на носене на ръце! Ето Ицо вече иска да е самостоятелен и ми се изплъзва от ръцете, когато се опитвам да го нося за по-бързо придвижване.

Не, не го оставям и не мисля че е полезно нито за бебе нито за родителите. Говоря, гушкам, а ако трябва и песнички пея.

Сега я оставям само да мрънка,но разплаче ли се-успокоявам я.
Твоята бебка е много малка,за да я оставяш да плаче.Така може да получи пъпна херния (но това предполагам го знаеш).Провери дали е гладна (ако пие вода-и жадна),виж дали не е пълен памперса и ако всичко е о.к.,а тя си плаче-гушкай я.

хмм, с две бебета няма начин

И аз се опитвам да не го оставям да плаче, но ако е кисел целия ден (което се случва) аз какво, да не пера, да не му правя яденето (за дохранването), какво да правя нали трябва и други неща да се вършат - миене, стерилизиране, гладене, пък и за разходка да има време

В книгата, която си чела става въпрос за системно оставяне на детето да плаче и неотговаряне на нуждите му. В нашия случай, когато сме оставяли бебето да плаче, за да се научи да спи в леглото си става дума за нещо друго и съм сигурна, че детето много добре го разбира. Много бързо се научава и разбира защо е оставено да плаче вечер в креватчето си - за да заспи. Незнам какво те кара да мислиш, че има някаква разлика на каква възраст детето ще беде оставяно да плаче - дали като бебе или след 1 годинка травмата за него си е травма. И това, че не става така както то иска еднакво не му харесва и като бебе и по-нататък. Представи си едно бебе, което майка му не е оставяла и минута да плаче без да го гушка и да го успокоява от раждането му до навършването на годинка. И изведнъж мама, която е била неотлъчно до него го оставя да плаче, за да го научи на нещо - е това не е ли същия шок както, ако оставиш бебето да плаче?

И мен ми е жал, когато бебетата плачат. Но аз съм избрала начина по, който да си гледам детето и не го налагам на никого.

Не ги оставям да плачат. Винаги гледам да разбера какъв е проблема и да се отсрани, ако е възможно, разбира се.
Не мога да търпя дете да плаче. Зная по себе си, че ако плача то има защо.