Борбата с рака- духовното оцеляване и физическото преодоляване-14

Здравейте и от мен!
Честно да ви кажа много се дразня ,когато странични наблюдатели раздават съвети с пълни шепи!
Извинете ме ,но народа го е казал" На чужд гръб и 100 тояги са малко". Когато не се печеш на този огън , е лесно да говориш за позитивно мислене и за това как видиш ли всичко ще е наред!
Аз съм вечният оптимист и на фона на всички неща ,които съм преживяла пак намирам сили  и смисъл да живея, и си казвам всеки път, че утре ще е по-добре от днес.
Но за какво позитивно мислене да става въпрос,когато след всяка химия прегръщам тоалетната чиния и се давя в лигите и издрайфаното си?! Какво позитивно мислене да имам ,когато се погледна в огледалото и видя осакатеното си тяло и голата си глава?! Когато по улицата ме срещат хора и се обръщат след мен и виждам съжаление или присмеха в очите им?!
За какво позитивно мислене да говоря ,когато дъщеря ми се прибра от детска градина и ми каза" Мамо,ти ще умреш ли? Нели ми каза ,че си болна и ще умреш?!"
Е отстрани е лесно да се раздават съвети и да се твърди ,че всичко ще се оправи, но когато яйцето ти дойде но задника ,тогава е зор...
Папароско, надявам се никога да не се срещнеш лице в лице с рака,защото тогава тежко му на позитивното ти мислене...

Това ми хареса.
Папароско, аз съм за позитивното мислене, но на  мен то не ми помогна много. Майка ми има същото заболяване и аз  все си мислех, че на мен никога няма да ми се случи. Толкова бях убедена, че подценявах профилактичните прегледи. Когато ми откриха бучка, бях убедена, че е доброкачествена и че всъшност не е бучка. Бих казала, че  здравият разум е по- важен от позитивното мислене, защото ако го бях проявила, щях по- рано да си обърна внимание.

Извинете ме момичета - sisko77 и vivir, но като чета постингите ви не виждам нищо позитивно в тях, а напротив усещам раздразнение, чувствам някаква обида и недоверие, мъка и най-важното като че ли обреченост, една апатия и едва ли не живот насила.

Ето например: "Когато не се печеш на огън, е лесно да говориш за позитивно мислене..."
Или: "...здравият разум е по-важен от позитивното мислене..."
Чувства се почти от всеки ред.

Тези думи още веднъж подкрепят твърдението, че всеки сам избира как да живее.
Добре е да се разбере, че човека никой насила не го разболява и никой на сила не му прилага лечение, в случая химиотерапия.

Успяхте достатъчно да ме убедите, че за вас двете, наистина такива животни като "позитивното мислене", "принципът на менталността" и "законът за привличането" просто не съществуват.

Може би ще ми повярвате, ако ви кажа, че и аз съм преминал през това, което и вие изживявате.
Е, казвам ви тогава, че е така, че и аз съм преживял този ад, но за мене то вече е едно минало, останали са ми само спомените.

Мислите ли, че щях да ви говоря за това, ако само го бях прочел в книжките?

И за да завърша, тъй като виждам, че всеки прави това, за което е готов и че насила хубост не става, искам само да ви пожелая повече увереност, здрав дух и една осъзната промяна на възгледите ви, колкото и трудно да ви се вижда това, то не е трудно, а напълно възможно, стига да го искаш истински и от сърце.

 

Може би ,когато и за мен химиотерапията и всичките и последици останат в миналото и са само спомен,тогава ще си казвам " Е ,какво толкова! Мина и замина!" . Но към днешна дата това е моето и на още много други хора ежедневие и не може да махнем с лека ръка и да казваме ,че нищо не се случва и че всичко е наред!
Всеки от нас мисли и се надява нещата за него да завършат положително,но страхът в сърцата ни е налице. Ние сме болни от рак и колкото и да не ми се искаше да го пиша , все пак ще го направя- от рак се умира ,за съжаление! Всички ние се надяваме ,че нашата борба с тази болест ще има хепи енд , но докато това не се случи,колкото и да сме позитивни ще се страхуваме!
Защото ако не ни е страх,ще имаме май нужда от едни други лекари,които не лекуват точно рака...
И ,драги ми Папароско,не си мисли, че ние си нямаме други неща и развлечения в ежедневието ,освен това да се терзаем от мисли за болеста си...
Напротив!
 С моите три деца ,не ми остава много време да се вайкам,защото имам далеч по-приятни занимания от това!
А ако искаш да прочетеш наистина негативни и мрачни постове,тогава влез в Дир.бг и после ги сравни с постовете в нашата тема...
Разликата е огромна!
Всички ние,които вписваме в тази тема  освен да си помагаме със съвети ,се и забавляваме и,шегуваме и черпим и си прекарваме добре!
А всеки ,които се чувства поттиснат от нашите излияния,съвсем да не се чувства длъжен да ги чете...

Няма защо да се оправдаваме за начина си на мислене пред някой който ни прави повърхностни психоанализи и ни провокира без да ни познава дори малко. Ако този човек има нужда да   упражнява  мисълта и красноречието си  и да наставлява някого, може да се съсредоточи върху себе си или близките си и да не навлиза в непозната територия. Приятен ден на всички! 

Нямам много време, но да кажа и аз на папараско - рабира се, че в позитивното мислене е разковничето!!! Не ни казваш нищо ново или нещо, което да не знаем. За което бихме ти благодарили, ако...
Ако само беше прочел нашите теми, видял нашите усмивки и закачки, обърнал внимание на силата и любовта в тази тема, на силата на позитивното мислене, на добрината, на прошката, на разбирателството, на желанието и борбата за промяна...

Не си нито първият, нито последният, който влиза тук, за да ни "помогне". Пак казвам, бихме били благодарни, ако поне един от тези доброжелатели си беше направил/ -а труда да прочете...Тогава вашите анализи щяха да са напълно безпочвени, по друг начин щяхте да поднесете опита си, с нужното уважение към нас и нашата борба.

Пиша и в други теми, бебешки (нали сме и мами ) - идея си нямаш как именно там, не тук, все ще се намери някой злобен, жалък човек, който да сипе хули и да гледа черно на живота...Но там никой не поучава, никой не анализира...

И аз съм чувала, че е по-добре да не се мисли/ говори за болестта...Мисля си обаче, че се набляга по-скоро на начина, по който се мисли/ говори за нея, а не да не се мисли въобще (вивир е написала защо   ). Който е засегнат, няма как да си зарови главата в пясъка - контролите си вървят, наблюдението продължава. Самият ти ни намери, макар и загърбил нещата...

Просто споделям, не се сърди папараско,  но в един миг на нас ни е обидно. На нас, тези, които минават стоически през интервенциите, въртят домакинство, работят, четат литература, каквато много хора дори не пододзират, че излиза, водят нормален живот и се усмихват постоянно. Хора, които са щастливи и търсят начин това да продължи възможно най-дълго...Благодарение именно на своите дух и тяло, на Бог, на лекарите и на всички близки хора, които обичаме.

Това е от мен. Дано ме разбереш...

Обичам ви, дами, скоро ще ви отделя времето, което заслужавате!  

Разбирам ви добре.
Защо мислите, че ви се сърдя?
Просто виждам, че не искате някой да ви говори за това, което според вас вече знаете, само че не съм видял да го прилагате.
Усмивките и закачките са само външен израз, важни са вътрешните емоции и то когато си сам със себе си и дори когато някой навлек ви дразни.
Емоционалното състояние се култивира, развива се, както и всичко друго.

Пак повтарям не ви се сърдя, знам че е много трудно човек да промени начинът си на мислене.
Това зависи от вас.

Обещавам да не ви досаждам повече.

Бъдете истински здрави и дълголетни!
И така ще бъде!

 

Папароско, по-горното противоречи на по-долното, а именно:


Няма как да видиш нещо, което наистина излиза наяве, само когато сме сами със себе си.
Иначе съм напълно съгласна, че емоционалното състояние се развива, то е като всяко едно друго умение, така да го нарека.

Добре си дошъл да пишеш и споделяш каквото ти се иска, не си ни разбрал правилно. Сподели например как ти самият прилагаш наученото и т.н.
Не сме деца, че да се налага някой да ни поучава (визирам изказването ти, че не искаме да ни се говори за нещата). Нали знаеш, че който търси - намира. Е, вярвай. отборът тук е от търсещите, така че каквото ни интересува, гледаме да си го набавиме като инфо, не можеме да разчитаме на включването на някой. За това, ако искаш да споделиш нещо конкретно, давай. Няма нужда от анализи и обобщения.

Хайде със здраве!  

Брей,моми,тоя Папароско как ви раздвижи!
А тия дни направо се бяхте покрили вдън горите Тилилейски!
Толкова ми беше скучно без вас,че освен да мисля непозитивно друга работа си нямах!
Я по-често да пише момчето ,че да ни събира в нета!
Пък той да ни разкаже и по-подробно,какво е правил насаме със себе си ,че е толкова на ТИ с позитивното мислене!
Аз напоследък освен че не съм позитивна ,съм и заядлива!

От терапиите е, мила, и от насъбралата се умора. 
Аз пък тези месеци доста често избухвам за дреболии  , казвам ви, луда ставам, иде ми да чупя, да хвърлям и то за глупости...

И на мен ми викат, било от лечението...Бе кво лечение, то мина и замина, освен ако Херцептина и другият ми илач не дават такива странични действия като "опънати на макс нерви". 

Ще събера пари и ще посетя психотерапевт да ми каже тя, аджа ба, що тъй правя аз и избухвам...Дали защото цял живот съм трупала и сега продължавам от време на време? 

Айде, целувам ви пак! Другото си го знаете.

Абе, свате, изтървала съм те нещо и глей кви глупости пишеш!!! Но остави че ги пишеш, ама ги и мислиш!  
Та - от рак се умира, да. Но то и в катастрофа се умира. А може да умреш и от порязване на пръст, ако се инфектира, отидеш при калпав доктор, той не вземе мерки и хоп - нещо се усложни до крайност. Умира се и ако се подхлъзнеш в банята и лошо си сцепиш главата. А знаеш ли, че се умира и както си ходиш и хоп - нещо се откърти от блока и те затисне. А има и вариант при силна буря да се затръшне стъкло на прозорец, под който минаваш и счупеното тъкло да ти пререже някоя артерия и да си умреш от кръвозагуба. А може да се окаже, че живееш с луд, който да те заколи една нощ... Или да изпиташ такъв екстаз от нещо, че да ти се пръсне сърцето от вълнение!  

Следиш ли ми мисълта? Само за тези примери се сетих на прима виста, че правя друго, но не се въздържах.

Та, мила моя, остяви я смъртта. Ще дойде при всички ни. До тогава обаче не я мисли, докато не заидва.

Paparosko първо искам да подчертая нещо, което човек с толкова проницателен ум като твоя вече отдавна би трябвало да е забелязал, а именно заглaвиeто на този форум.
Имам чувството, че с наша помощ си пишеш дипломната работа. Да виждам, че си понаучил нещо оттук - оттам и сега искаш да видиш дали теорията от книгите действа и на практика...
Виждам в думите ти нишка на когнитивно поведенчекса терапия. Браво за избора! Наистина мисълта променя емоциите и действията. Но, до този извод лесно се достига – както беше казано и в една от трагедиите на Шекспир – „Нещата не са нито добри, нито лоши, нашите мисли ги правят такива...
Но, ти много неща изписа, като:
„За да ти помогне нещо не е важно само да знаеш КАКВО да направиш, а по-важно е да знаеш КАК да го направиш, а най-важното е НАИСТИНА да го направиш.”
- а сякаш нищо не казваш.

Като един „явен” психолог и аз  ще кажа, че раковите заболяваня са физическо състояние, което е нормално да доведе до депресия. Дори Кюблер-Рос го е подчертала в 5те стадия.
Ти сам знаеш, че имаш още много да учиш, върни се тук когато можеш наистина да ни дадеш нещо от себе си...

А сега със същата искренност ще ти пожелая да бъдеш истински здрав и дълголетен! И така и ще бъде!

Кана, здравей, мила! Тъкмо днес си мислех за теб, че ни поизостави Радвам се, че си на линия и само като ти видя картинката и ми се отваря душицата! Знаеш ли, че ние вкъщи сме едно семейство от сериала "Мечо Пух"? Това го измисли Марти. Според него той е Прасчо/защото е най-малък и слабичък/, бати му е Мечо Пух, защото е най-пълничкият у нас, тати е  Тигъра - разбира се, защото е най-силен, а мама е тъжничкото Йори. Та като ти видя поста, все едно виждам Марти.
За нервите - не е ли по-добре да ги поуспокоиш малко медикаментозно? Няма смисъл да си напрегната и да се измъчваш, ако има по-лесен начин. Ако се сещаш, аз също съм на успокоителни докато ми трае химиотерапията и след това ще ги спра.
Много поздрави на всички - разбира се! Лека нощ и целувки!                 

Sisko 77 ще заимствам от един лаф на пушачите по повод следния цитат :
Не се сещам за някой, който да е нямал рак и да е живял вечно!

Ще чета по-късно какво сте сътворили  в последния ден,в тази тъй  тъй злободневна тема!
Цял ден си мислех, откъде ми е познат ника Папароско - ами от дир.бг!
Нали знаете, че чета навсякъде, когато имам време.
Нямам време да ровя и да показвам, затова няма да имам доказателства, но все си мисля, че и там не беше много добре приет.
Въпреки всичко разсъжденията на Папароско не би трябвало да ги отминаваме. Смятам, че от всяко мнение можем да извлечем максимално полза за нас.
Йов, скъпа, с риск да ми се разсърдиш, много те моля да не раздаваш лекомислени съвети.
Имам предвид медикаментозното успокояване на нервите.
Лесни начини да се измъкнем от неприятни ситуации винаги съществуват, ,но трябва да премерим риска от последствията.
Вивир, според мен се умира от всичко.
И от емболия, и от сърдечна недостатъчност, и от бъбречна недостатъчност, и от диабет, и от.....
няма да ги изброявам...