Сузка, не знам, има ли достатъчно студенти дето търсят квартира? Може би основно е лятото, защото има и доста места в общежитията, да не говорим, че и нелегално доста живеят там. Но основното май ще е да те знаят тези дето предлагат, че е основно за студенти, защото има доста дето предлагат стаи, а ти и с обяви в нета, и лисчета по стълбовете ще си набираш клиентите. Те бабите така правеха едно време, слагаха лисчета пред унито, или стояха там на записванията и така. Но не знам като бюрокращника как ще е, защото това си е вид брокер, вече искат май сертификати.
Виж целия пост
Идеи за Бизнес 4
- Публикувана: 19 авг. 2009, 16:56 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2009, 07:49 ч.
# 631
21 ноем. 2009, 10:46 ч.
Именно бюрокращината ме интересува основно, а си мисля бабите да ги привлека като клиенти и така да им спестя висенето пред университета и лепенето на листчета. Идеята ми за поне минимален успех изхожда от там, че аз лично бях студентка тук и като първокурсничка ми беше доста трудно да си намеря квартира, а има и доста чуждестранни студенти последно време, за тях може би мога да намеря някой по-луксозен апартамент примерно или там кой каквото си търси. Другото, което си мисля е таксата да не е както при агенциите за недвижими имоти един наем, а да речем 60%???Имам и още една идея, която е свързана с работата на мъжа ми. Той е таксиметров шофьор и работат му падна доста последно време. Та си мислех за абонамент за хора ползващи ежедневно таксиметрови превози.
Виж целия пост
# 632
21 ноем. 2009, 11:31 ч.
Сузука, според мен трябва да си регистрираш едно дружество ЕООД или ООД ако си в съдружие с някой. Като в предмет на дейност ще пише и недвижимите имоти. Може и сама ако смяташ, че ще се справиш- формуляри се взимат в агенцията по вписванията по местоживеене. Моят съвет е да говориш с адвокат и да се споразумееш да ти направи фирмата.
За комисионната при наемане на квартира искам да ти кажа, че поне тук в Бургас, предвид кризата, агенциите взимат 50% от месечният наем!
И помисли за бабите?! Дали ще ти повярват и ще ти се доверят или ще предпочитат да висят щото видиш ли те по-бързо ще си намерят квартиранти
Забравих да добавя, че регистрирането ще ти излезе 150-200лева без хонорар за адвокат.
Виж целия пост
За комисионната при наемане на квартира искам да ти кажа, че поне тук в Бургас, предвид кризата, агенциите взимат 50% от месечният наем!
И помисли за бабите?! Дали ще ти повярват и ще ти се доверят или ще предпочитат да висят щото видиш ли те по-бързо ще си намерят квартиранти
Забравих да добавя, че регистрирането ще ти излезе 150-200лева без хонорар за адвокат.
# 633
21 ноем. 2009, 12:10 ч.
Винаги е било 50%, дават се 1 наем + още един на хазяина (като 2-рия се връща при напускане, ако няма задължения) + половин за агенцията. Та...аз ако съм сигурно ще предпочета без агенция, че ще ми е по-евтино. Не знам, само с това дали ще изкарваш добри пари, имайки предвид, че не постоянно се търси, че при бабите е около 100лв наема, и ти да вземеш 50лв, но това ще са не повече от 3м годишно, когато ще е по-голямото търсене, а всички разходи дето ще имаш в началото. Може би абонамента за такси е по-добра идея, дори и за студенти, особено зимата, като ходят на заведения и дискотеки вечер...
Виж целия пост
# 634
21 ноем. 2009, 14:06 ч.
От вчера мисля за тази статия, а и чета една книга ( роман), в който се говори за Щатите по време на голямата депресия и съдбата на един фалирал милионер, който пак се засилва към върха.
Та, идеята там е подобна - че .. хм, който става и иска - ще успее в каквито и да е времена да битува.
Самата аз се съгласявам само до някъде с това, защото всъщност не по-малко важно е да си на подходящото място в подходящия момент, а ако може и да имаш на своя страна подходящите хора.
Аз самата започнах моят бизнесчик таман след като бяха фалирали Л.Брадърс и всичко се юрна по наклонената плоскост. И понеже в статията се говори за 'хлебарки', аз съвсем без връзка със статията онзи ден се сравних с тези животни морски, за които никой не предполага, че съществуват на самото дъно на океана. Познавам вече няколко фалирали 'колеги', т.е от моя бранш, които явно решиха, че под Х евро доход няма живот и затвориха, докато аз вече почти година доказвам, че има и на Х/10.
Така че намирам много истини в статията, за съжаление поне при мен компромисът 'евтино' не ми носи
удовлетворение от продажбите, просто не ме кефи да работя така и горещо се моля за по-добри времена.
Виж целия пост
Една мотивираща статия на български "Защо да започваме нов бизнес по време на криза" http://www.ecs.bg/images/UserFiles/Image/Why%20start%20a%20startup(2).pdf , поне за мен е мотивираща 
От вчера мисля за тази статия, а и чета една книга ( роман), в който се говори за Щатите по време на голямата депресия и съдбата на един фалирал милионер, който пак се засилва към върха.
Та, идеята там е подобна - че .. хм, който става и иска - ще успее в каквито и да е времена да битува.
Самата аз се съгласявам само до някъде с това, защото всъщност не по-малко важно е да си на подходящото място в подходящия момент, а ако може и да имаш на своя страна подходящите хора.
Аз самата започнах моят бизнесчик таман след като бяха фалирали Л.Брадърс и всичко се юрна по наклонената плоскост. И понеже в статията се говори за 'хлебарки', аз съвсем без връзка със статията онзи ден се сравних с тези животни морски, за които никой не предполага, че съществуват на самото дъно на океана. Познавам вече няколко фалирали 'колеги', т.е от моя бранш, които явно решиха, че под Х евро доход няма живот и затвориха, докато аз вече почти година доказвам, че има и на Х/10.
Така че намирам много истини в статията, за съжаление поне при мен компромисът 'евтино' не ми носи
удовлетворение от продажбите, просто не ме кефи да работя така и горещо се моля за по-добри времена.
# 635
21 ноем. 2009, 14:09 ч.
Между другото когато питаше някой за литература, аз много ценя Сет Годин, книгата му за Лилавата крава съм я чела сигурно 6 пъти, също така съм/бях абонирана за блога му. Полезен ми е.
Виж целия пост
така съм чувала. 
# 637
21 ноем. 2009, 15:27 ч.
И аз съм фен на статията. Това е нещо, в което винаги съм вярвала.
Но и 10cxent e права - понякога някои неща не са толкова удовлетвореващи, колкото ни се иска. Но може би това е до време или до някаква промяна на бизнеса.
Току що продадох едно от моите неща в etsy.com. Няма да лъжа, че ако беше 2 пъти по-скъпо може би щеше да съм направо горда. Обаче сега съм щастлива и няма да съм алчна.
Това разбира се, защото засега съм в позиция аз да определям посоката, усилието и целта, включително какво и за колко да предложа. И реално това е свобода, за която съм работила. Ако вече предсавата ми за удовлетвореност е друга - ще работя за новата.
Виж целия пост
Но и 10cxent e права - понякога някои неща не са толкова удовлетвореващи, колкото ни се иска. Но може би това е до време или до някаква промяна на бизнеса.
Току що продадох едно от моите неща в etsy.com. Няма да лъжа, че ако беше 2 пъти по-скъпо може би щеше да съм направо горда. Обаче сега съм щастлива и няма да съм алчна
. Това разбира се, защото засега съм в позиция аз да определям посоката, усилието и целта, включително какво и за колко да предложа. И реално това е свобода, за която съм работила. Ако вече предсавата ми за удовлетвореност е друга - ще работя за новата.
# 638
21 ноем. 2009, 15:47 ч.
С ръка на сърце мога да кажа, че да, бизнес се прави по време на криза, но извън криза се прави значително по-лесно (доколкото изобщо има лесно правене на бизнес)
Виж целия пост
# 639
21 ноем. 2009, 15:58 ч.
Не ми носи удовлетворение, защото евтино много често значи и некачествено, а това особено за човек, който разбира е кошмар.
Имаме един приятел, който от хиляда години има магазин за обувки.
И онзи ден го виждаме на улицата, носи една голяма кутия вътре с едни ботуши дамски, носи ги на клиентка, която не знам си какво и той отива да й ги занесе.
Направо летеше от щастие, че има в момента жена, която иска/може/цени тези (скъпи) ботуши, като държа да ни покаже 'да пипнем' кожата, да усетим качеството, да разгледаме модела, като картина едва ли не. На сбогуване точно това каза , че е едно невероятно удоволствие за него да продаде такова нещо, усещането е много далеч от това да продадеш някакви банални китайски чепици ( които продажби са примерно 90% от тези, които прави в момента)....
Виж целия пост
Имаме един приятел, който от хиляда години има магазин за обувки.
И онзи ден го виждаме на улицата, носи една голяма кутия вътре с едни ботуши дамски, носи ги на клиентка, която не знам си какво и той отива да й ги занесе.
Направо летеше от щастие, че има в момента жена, която иска/може/цени тези (скъпи) ботуши, като държа да ни покаже 'да пипнем' кожата, да усетим качеството, да разгледаме модела, като картина едва ли не. На сбогуване точно това каза , че е едно невероятно удоволствие за него да продаде такова нещо, усещането е много далеч от това да продадеш някакви банални китайски чепици ( които продажби са примерно 90% от тези, които прави в момента)....
# 640
21 ноем. 2009, 16:11 ч.
Да, това ен еприятен компромис.
Напълно разбирам човека и радостта му!
Обикновено бизнес се започва с идея и когато ситуацията те кара да се отдалечиш от нея е много неприятно.
Виж целия пост
Напълно разбирам човека и радостта му!
Обикновено бизнес се започва с идея и когато ситуацията те кара да се отдалечиш от нея е много неприятно.
# 641
21 ноем. 2009, 22:32 ч.
10cent's, какъв е твоят бизнес ако не е тайна?
Аз като бях в Италия си мислех да направя детски център там и съм убедена, че там ще успея много повече...
Първо защото видях нивото там - и без да се напъвам мога да направя 10 пъти повече. А пък ако се напъна, не ми се мисли.
Двата псевдоцентъра, които разгледах се пръскаха по шевовете...
Италианците не пестят пари за децата си, това го видях със сигурност. Имат и свободното време да ги водят там.
После мога да намеря италианец, с достатъчно възможности, насреща за партньор.
Единственото, което ме спря, че не знам езика, а бизнесът си го движа от първа ръка и лично си печеля клиентите, обучавам хората и тн т...
Обаче един ден ако ме прищрака, ще науча езика и съм първа на опашката.
Виж целия пост
Аз като бях в Италия си мислех да направя детски център там и съм убедена, че там ще успея много повече...
Първо защото видях нивото там - и без да се напъвам мога да направя 10 пъти повече. А пък ако се напъна, не ми се мисли.
Двата псевдоцентъра, които разгледах се пръскаха по шевовете...
Италианците не пестят пари за децата си, това го видях със сигурност. Имат и свободното време да ги водят там.
После мога да намеря италианец, с достатъчно възможности, насреща за партньор.
Единственото, което ме спря, че не знам езика, а бизнесът си го движа от първа ръка и лично си печеля клиентите, обучавам хората и тн т...
Обаче един ден ако ме прищрака, ще науча езика и съм първа на опашката.
# 642
21 ноем. 2009, 22:35 ч.
Каспър, ей такъв детски център ако направиш - направо от София ще се вдигнем при теб да играем...
http://kidscafepiccolo.com/
Виж целия пост
http://kidscafepiccolo.com/
# 644
21 ноем. 2009, 23:54 ч.
хубаво, ама не е в италия...
освен дизайнерския интериор игрова стойност не видях, но.... ще поживеем, ще видим, може наистина от софия да се вдигате догодина
Виж целия пост
Каспър, ей такъв детски център ако направиш - направо от София ще се вдигнем при теб да играем...
http://kidscafepiccolo.com/
http://kidscafepiccolo.com/
хубаво, ама не е в италия...
освен дизайнерския интериор игрова стойност не видях, но.... ще поживеем, ще видим, може наистина от софия да се вдигате догодина
Препоръчани теми