Кенанчо, Кенанчооооо....... милия той. Обича си Грозденцето, не Ламия. Грозденцето беше едно простодушно и доверчиво дете, което го гледаше, както се гледа ангел, и в устата на което можеше да сложи каквито си думи пожелае. Нооо Ламия е друго нещо. Тя е силна и уверена в себе си жена. Смешно ми стана как Грозденцето обясняваше на великия Хюсеин Кенан Гюн кое какво е на фотоапарата . Много ревнува тоя Кенан, но само собствената си слава ревнува, да не го задмине случайно някой. Направи ми впечатление, че се опита да спори с Ламия, както спореше с Джавидан, но не очакваше тя да реагира по подобен начин - "Ако искаш, няма да отида". Кенан е добър, но не е научен да обича, не може да се отпусне спокойно и да изживее чувствата си, все се състезава с някого или нещо, дори с любимата се състезава - кой ще е по-известен.
Ламия не постъпи като Джавата, защото не го унижи.
Учудих се на постъпката на Енисе, честно не очаквах от нея искрено приятелство.
Мисля, че не му трябва нещастие, за да създава музика - все пак го видяхме за пръв път като си идваше от Европа - там е направил кариера.Ми само на нещастен не ми приличаше - на всичко друго, но не и на такъв.