Как реагират децата ви когато друго дете ги бие?

Inkа , синът ми също мина през такъв период. Не е нападал така, но пък още като се приближи дете до него, той тълкуваше, че ще му вземе играчка, започваше да плаче, докарваше го до истерия. Веднага след период, в който се учудваше на всяко нападение. Минава, но с много говорене, обясняваш, че децата нямат намерение да се бият, че искат само да си играят заедно, че не е хубаво да се посяга. Но не спираш да говориш. Не в момента на самата истерия, а преди, след това, когато детето може да разбере. Просто разнищвате всяка случка.

Аз непрекъснато и обяснявам,че децата я обичат и ,че не трябва да постъпва така,че ги боли и даже вечер преди да заспи пак си говорим как е минал деня и всички проблемни ситуации.Явно е много чувствителна и помни даже и след месец например,че е оскубала едно момиченце.Помни и разбира,че е лошо,имаме малък напредък,но честно да си призная до сълзи ме е докарвала.Мразя насилието във всичките му форми и ми става много мъчно и ми е странно,че от пет деца удря само едно,с другите няма проблем/а всичките не ги познава/.

Както вече съм писала в няколко подобни теми, уча дъщеря си да отвръща на удара с удар. Не мога да гледам как някакво хлапе, което напълно осъзнава какво прави, да бие детето ми без причина. За сега напредък нямаме. Обича децата и много им се радва. Надявам се в градината да не се чувства зле и да започне да се оправя сама.

До сега слава богу не се е случвало някой да удари дъщеря ми. Но едва ли и това ще закъснее.
Ако види някое по-агресивно дете тя сама се отдръпва и гледа много да не я доближават.
Ако тръгнат да и дърпат играчка, обикновенно я "скрива" зад гърба си.

Не се е случвало да го бият. Сина ми е от предпазливите деца, дето само някой да посегне си дава играчката. После не смее да я поиска. Старая се да го уча когато си иска нещо да помоли другото дете любезно, ако го бутнат/ ударят казвам на детето че така не бива (блокирам му ръката като посегне), че така не е хубаво да се прави, че другото дете го боли. Сина ми се научи сам да им прави забележки, така че редовно го чувам да казва на другите дечица "не хвърляй на земята", "не чукай така", "моята мама не дава да се късат цветята". Забелязвам, че някак авторитетен им се вижда, обикновено като каже "Моля да ми дадеш моята резачка" другото дете му връща играчката
Ако не може сам да се справи със ситуацията ме търси и аз помагам. Гледам винаги да нося повече играчки- така децата си играят по-добре, на моето собствено дете му е по-приятно и няма толкова спорове. Случвало се е на пясъчника да има 5-6 деца и само ние да носим играчки- ами страхотна игра беша, а децата някак го толерираха, нали той ги носи играчките
Мисълта ми е, че се старая да създам ситуация при която на всички деца да им е интересно и за всяко да има занимавка, така че да няма конфликти. Наскоро имаше едно дете, което искаше да вземе играчка от нас и да си я отнесе някъде надалеч. Родителите се намесваха и връщаха играчката, но детето ставаше все по-упорито. Накрая направих жаба-оригами от една салфетка- детето подскочи от щастие
Повечето деца с които се събираме по принцип не са агресивни, но има 1-2, които са по-буйни, но дори те дори не са бутали моя син, камо ли да го удрят...

Аз не мълча и не стоя отстрани. Наскоро имахме ситуация баш на рожденния му ден. Едно малко по-голямо момиченце беше май много криво и се държеше зле с всички поканени, наложи се едно дете да си тръгне разплакано (което майката направи мълчаливо и не одобрявам това). Моят син е кротък и не се месеше, аз гледах да го заигравам настрани. До момента, в който госпожицата мина покрай него вървейки към люлката и реши ей така за всеки случай да го одере по окото, да не би да седне преди нея. Аз издивях, след като през цялото време гледах безучастната й майка. Скочих, прегърнах ревящото си дете с кръв по окото, хванах ръката на госпожицата много здраво и докато стисках й каза, че така не се прави и ако още веднъж я видя да посяга ще си тръгне много разревана оттук. Тя ме гледаше като гръмната, имах чувството, че за пръв път вижда такава реакция. Майка й естествено най-накрая скочи и взе да обяснява на всички как детето й било ужасно добричко с всички деца и очевидно моят син я е предизвикал  чудно с какво. Не останах с впечатлението някой да й повярва. Повече нямаше инциденти.

Накратко, че се олях: Не давам да ми удрят детето, ако не е виновен. Не мълча. Не удрям естествено, правя забележка на висок глас да чуе майката/бабата. Искам синът ми да знае, че има кой да го защити. Имам си моите основания да действам така, от моя собствен детски опит и на близки деца. Знам как се чувства нападнато дете, което се чувства беззащитно и не смее да повика родителя на помощ. Като тръгне на ясла и градина ще го уча да не посяга никога, но ако някой му посегне да не стои и търпи. Така нито ще го оставят на мира (по-вероятно да продължат), нито той ще научи полезен урок.

Случвало се е 2 пъти да я удари детенце. И в двата случая бяха деца, които не излизат често при нас.Първия път не реагирах. Майката на детето се намеси и и се скара. След няколко дни видях реакцията на една друга майка когато бият детето и - със спокоен тон казва, че така не се прави и леко спира ръката на побойника. Втория път реагирах като нея. Моето дете иначе не отвръща, а се чуди какво става  По принцип се събираме към 10 деца в градинката и нито едно не е агресивно. Дърпат си играчките, но не се удрят.

Ситуация от днес.Голямата ми дъщеря си играе на пясъчника със сестра си момиенце на около 3 сяда до тях.Дръпва кофичката на голямата ми  дъщеря тя не и я дава и онова я ОХАПА - почти до кръв. В момента дъщеря ми има огромна синина на ръката си и отпечатък от всичките зъби на детето!
Момиченцето беше с баба си - единствената реакция на жената беше "Тя никога не беше правила така!"
Поварвайте ми при вида на ухапаното ми идеше да и обърша един шамар! Сдържах се естествено не е мое дете! Направих му забележка на момиченцето и и обясних с доста строг тон че не се прави така!Както писаха по-горе беше учудена от подобна реакция може би някой за пръв път и повишаваше тон.
Бабата не и направи забележка не я махна от пясъчника или нещо с което тя да разбере, че направенот от нея е лошо!
Един психолог пишеше, че на децата трябвало да се обянава така "ЗАЩИТАВАЙ СЕ!" - те сами следвало да преценят как в конкретната ситуация да постъпят, но какво да направя като голямата ми дъщеря по скоро ще избяга отколкото да посегне!

Намесвам се  Дръпвам агресивното дете, ако няма родител наоколо. Правя забележка, Удържам, ако се налага и чакам някой да си го поеме 

Ами идва и ми се оплаква разплакана. Никога не отвръща на удара.

П.П. И аз съм изпадала в ситуации, в които искам да бия баби.

Когато го ударят, той отвръща с удар. Не ми харесва да се бие, но понякога е неизбежно. Просто има деца, които са безкрайно агресивни, нападат и удрят без причина и аз не винаги съм там, за да реагирам.

Ами как, първо беше научена да не посяга никога и при никакъв повод, но след доста горчиви уроци-и за нея, и за мен, се научи да се защитава.Нямам намерение да я правя пасивен потърпевш, защото в живота не е така-аз ако ме ударят, естествено ще се защитя и ще ударя, така че го намирам за здравословно като реакция, особено в днешно време.Ако първа инициира сбиване, ще се намеся, но ако отвърне на удар с удар, няма.Това е, колкото и да е неправилно според някои, искам да е подготвена да се справя сама и да има смелост да се защити.

Имам случка. От миналия ден. В неделя сме на непознат пясъчник и едно дете прибра на Иво камиона. Иво си го иска и плаче, идва при мен и ме моли да му помогна. Аз отивам и обяснявам - това е камиончето на моето дете, той плаче и много му е мъчно, дай му го сега, пък ти вземи кофичката. И онова ми вика "Няма!". Няма майка, няма баба наблизо. Как би трябвало да реагирам, а? Защото аз с бързо движение грабнах камиона, връчих го на Иво и подбрах стадото да си ходим. Вбесена.

Янтра, класика е такава случка
Взимам камиона с твърда ръка подавам го на моето дете и пак обяснявам че така не може, че трябва заедно да си играят и че ако така прави и не знае как да се държи никой няма да си играе с него. "Ето, аз исках да ти дам кофичката и да правим замъци заедно, но ти като не даваш камиона и се държиш така не знам дали искам вече...." И подхващам игра с моето си дете, там, без да се изнасям.

Аз се изнесох, защото не исках повече сблъсъци. Аз съм нервна персона и гледам да си намалявам стреса Общо-взето съм голям кукумицин и не исках да дойде баба му или майка му и евентуално да влезем в стълкновение - вербално или телесно.... Не искам децата ми да виждат как майка им се разправя с други майки по площадките.