# 30 18 септ. 2009, 01:54 ч.
И моят няма да се сети сам но аз го намирам за нормално, момче е и гледа и подражава на баща си. Съпругът ми, не , че не ми помага, но домакинските задължения в къщи са основно мои.
Наглият поглед също ми е до болка познат, спомням си случая когато го видях за първи път- просто побеснях. Изпотих се, разтреперах се и ми идеше да го зашлевя и изведнъж осъзнах, че моето русо бебе е порастнало. Не, че не съм забелязала, че той расте на ръст и ум, но едва тогава осъзнах, че той става личност и е събрал смелост да се противопостави на възрастен.
Последва един период през който на моменти сякаш му поникваха рогца и нарочно ме ядосваше, особено когато нещо съм забранила. Подчинява се на забраната, но нарочно върши и казва простотийки които знае, че ще ме вбесят. Тогава предприех друга тактика, спокойно и разумно отношение, пиша "разумно" защото аз когато се ядосам не мога да мисля. Тогава се губи смисъла, нищо съществено не можеш да кажеш на висок тон знам го от личен опит.
Искам да му покажа, че големите хора се държат спокойно и мислят. За сега успявам, разговорите ни са в повече в сравнение с кавгите и драмите.
Виж целия пост