Секцио за трети път

Здравейте момичета,

аз също съм от мамите раждали секцио,но веднъж.Бебо беше седалищно и затова се наложи.Това беше преди 4 години.Сега съм бременна в 4-ти месец и ми казаха че пак ще съм секцио,заради първото.УЖААсно ме е страх!Има ли някаква опасност и от какво,говоря ако бременността протича нормално?При мен първата беше идеално,а и лесно се бъзстанових,НО сега като ще е второ 

Някой може ли да каже имаше ли разлика м/у 1-то и 2-то секцио,по леко ли минава или напротив?

Момичета,направо ще лудна,мн съм страхлива.

Успех на всички! 

Индивидуално е. При мен 2-то и 3-то бяха по-леки от първото. А и знаеш какво те очаква и какво да направиш. Но никой не може да ти гарантира, че и при теб ще е така.
За лекарите това е рутинна операция. Не се притеснявай. Те знаят какво правят.

Благодаря на всички, който ми отговориха и ми вдъхнаха кураж. Аз родих на 17.12. 2009  и всичко мина успешно, даже бих казала, че това беше най-лекото и от трите секции.
Успех на всички, който са поели или мислят да поемат по моя път!!! Няма страшно !

Честит син!

Да е жив и здрав и да ви носи много радост!

Честита трета рожба. Да е жив и здрав той и цялото ви семейство. Весели празници.

Честит трети син! Ти си една горда мама с много юнаци покрай себе си   

Честито на авторката   
Благодарности на всички за хубавата тема  След 2 броя секцио през точно 2 години, допускам идеята за трето след известно време  и вие ми вдъхвате кураж 

Честито,мила!Да са живи и здрави юнаците!И аз съм мераклийка за трето детенце,каквото се роди,да ни е живо и здраво!

Моя приятелка е с две поредни секцио през 2 години, в момента е страшно жизнена, но не се наемам да предполагам дали би предприела и трето. Аз като цяло не разбирам напъните на всички за секцио на всяка цена. Ако е абсолютно наложително за здравето на детето, добре. Но ми си струва, че жените напоследък доста често преиграват с тази необходимост от първия път, а след това вече влизат в  релси и нямат избор. Аз например съм родена за почти 48 часа без секцио като първо дете, а второто беше родено по-малко от година по-късно, пак по естествен път, макар че е имало настояване за секцио от част от лекарския екип. Но при успешно нормално раждане по-малко от 12 месеца по-рано секциото е било преценено като излишно.

  chestito za sladkoto bebche i shte pomolia avtorkata da ni razkaje kak e  s 3 dechica

  Zdravei ,bi li mi poiasnila kakvo po-tocho imash v predivt s  tova "Много лесно се гледа 3-то дете. А и баткото ще помага."
I az mai na tam sam tragnala,no mnogo neuvereno

Здравейте момичета,
някак си още не мога хубаво да осъзная какво е да имаш три деца, все още ми е едно такова странно, но определено се чувствам добре и никак не съжалявам, че не послушах майка ми и някой други близки да го махна. Искрено казвам ДОБРЕ ЧЕ ГО РОДИХ! Засега всичко върви добре и спокойно, бебето е изключително спокойно и кротко, плаче само като е гладно /а той е като швейцарски часовник - точно на три часа се събужда и е гладен, ама много гладен/. Големият ми син беше ужасно ревлив, не млъкваше, денонощно пищеше и спеше само на ръце, щом го допреш до леглото и веднага се ококорваше и то с писъци. Майка ми го държеше по 16 часа, през нощта аз го поемах. Отгледах ме го много трудно. Затова когато забременях за втори път /Дани беше на 1,7 г./, майка ми направо изпадна в истерия, само като си представеше горката какво е преживяла и се побъркваше.... Аз обаче смело тръгнах напред /е нали си имах мама зад гърба /. Явор беше горе-долу добро бебе, не плачеше много, беше малко по-лесно. И сега Мишето, то е направо злато, едно такова дебеличко, кротичко, добричко и много умничко. Следи още от 20 -ти ден, знам че е странно, знам, че бебетата следят от 40 -ти ден, но мойто сигурно е вундеркинд или най-малкото професор ще става Като казах на баща ми, че следи толкова малко, той се хилеше и викаше "глупости", ама като дойде и му дадох една червена кърпа да покаже на Мишето, тогава вече аз самодоволно се хилех Големия батко много го обича и се грижи за него, сутрин като тръгва за детската, отива до креватчето му и го гали така нежно, седи си и си мълчи и го гледа с такъв поглед, че аз тихичко се просълзявам и си обръщам на другата страна.
 За съжаление обаче Мишето се роди с криви ходила и сега е в гипс и така ще бъде 3 месеца, а после операция на сухожилие /ако се наложи/, но лекарите дават гаранция, че ще се оправи, а и аз доста изчетох и навсякъде пише, че е лечимо. Той се роди в осмия месец, заради мойто кръвно - 200/100 и температура вдигнах /заразих се от Дани с ангина/, трябваше да се роди до 22.І , а той се роди на 17.12 и беше 12 дни в кувиоз с антибиотик, че на всичкото отгоре беше с някаква инфекция. Корумпираните доктори ужасно много преувеличаваха състоянието му, аз си мислех че едва ли не живота му е на косъм и съответно "подкупвах" /признавам си го честно/, за да се грижат за детето и да се борят за живота му, а то било нещо съвсем обикновено и лечимо. После личния лекар ми разчете диагнозите и ми каза че не е имало нищо страшно, просто лека инфекция, лек недостиг на кислород, а не животозастрашаващи неща.... Ако знаете само какви страшни неща ми наговориха.... На 17.12 в 14.00 извадиха бебето, казаха че е с криви ходила, обясниха ми че е чисто ортопедична деформация и че ще се оправи, казаха че бебето е добре, показаха ми го за малко и това беше. На сутринта рехабилитаторка ми помогна да стана, настаниха ме в стая и аз отидох да видя къде е бебето и от там се почна... Оказа се че незнаят къде точно е и почнах да обикалям по етажите, едва вървяща и с нощница цялата в кръв, предишния ден постъпих по спешност и нямах никакъв багаж, чаках майка ми да ми донесе. Най-накрая си открих бебето в слединтензивно отделение, не ми дадоха да го видя, една лекарка взе някаква папка и като почна да чете... Съмнения за незнам си какви синдроми, раздут корем, къси крака, уголемен черен дроб, съмнения за диабет, незнам си какво страдание, липса на кислород и още и още и още..По едно време само ме погледна и каза "Ау, ама на Вас ще ви стане лошо, седнете." А аз цялата треперех и не знаех на кой свят се намирам. Защо по-добре директно не ми каза - плати си. Аз обаче имам много близка роднина, която работи там, но в друга клиника и благодарение на нея, към обяд вече знаех, че всички "съмнения за тежкото състояние на детето са отхвърлени от изследванията, който му се направиха и огромните грижи, койте се положиха за много болното дете". А си и платих де
Сега вълшебното ми Мишенце си е в къщи и си е много добре, а майка ми която не го искаше, сега не се отделя от него и само вика "дай ми детенцето, на баба златото". Ама то пък е едно кротичко, нежничко и като го гушнеш толкова ти става приятно, а как мирише... на СЛАДКО БЕБЕ.
Бях много дълга, благодаря ви че ме изчетох и накрая само ще кажа, че да имаш три деца е голяма радост и не е чак толкова трудно, той Господ сякаш си знае работата и третите ги праща кротки
Който е решил да има три деца, да не се отказва, много е приятно.
Хубав ден

Дани
без да те познавам лично, само ще ти кажа: ГОРДЕЯ СЕ, че има жени като теб в България
Жени, които създават живот с воля и душа, а не просто ей така, защото трябва. Нека Божията благодат бъде с Михаил...

Дани току що прочетох разказа ти - нямам думи....
Да си жива и здрава майчице и дечицата ти също   .
Да си ги отгледате в мир и любов, и с възможно най-малко трудности.
А малкото човече да се възстанови бързо и леко  
Аз също съм с 2 пъти секцио и имам своите страхове и притеснения свързани с много желана бъдеща трета бременност.
Твоите думи обаче ме окуражават много - Благодаря за споделеното  

Честито на всички мами с по три и повече дечица!
Честито на авторката!

Аз съм в отбора или искам да бъда!
И мен до скоро ме плашеше трета операция..........Малчо за сега тежи много. Надявам се след някоя и друга година да имаме трето! Само да сме живи и здрави!

Пък и трима мъже да станат Няма лошо, аз просто искам трето.