Почитатели на Майкъл Джексън 8 - KEEP THE FAITH

Lilyyy,
Радвам се, че онова състояние си го преодоляла успешно и си преминала към друго ниво. Искам да ти благодаря за многото линкове, снимки, клипове и статии, които даде във всички теми, за да може всеки да обогати познанията си за Майкъл.  
Аз лично попълних празнотите в представата си за него, което ми беше много необходимо и приятно.

влизам сега и гледам мнооого хубави снимчици чак на мен ми се прииска една целувчица от него.Малко темата е живнала,цял ден чета само гадни неща,излязох да се разходя,че ми дойде в повече

Казах го някога,ще го кажа и сега.Винаги и с каквото мога.Аз не съм енциклопедия за Майкъл.Също имам много пропуски особенно от последните години.Дори се чуствам все едно че съм го предала заради забързаното ежедневие.
А колкото до моментното ми състояние Пвярвай ми и то никак не е леко

Ох,започнах да чета и пак ми стана едно криво...не знам как да дочета написаното.Днес мъжа ми реши да ни заведе с дечко на мястото,където дано скоро изникне къщата ни,даде ми една мотика и каза"А сега реви за Майкъл..." Както съм споменавала така ми се крещеше,че като креснах...ревах,крещях,блъсках я тая мотика/за първи път такова нещо хванах в ръце  / 2 часа блъсках и ревах и пак крещях по средата на нищото и на воля и реших,че съм изкарала от себе си къде какво има и се връщам "освободена и започвам да чета...   Защо ли започнах изобщо?!!!! Да,никой и нищо няма да ни го върне.2 месеца сигурно после ще казваме 2 години...времето неумолимо минава,болката си е същата да не кажа и по - голяма,празнотата изсмуква,чувството за безпомощност убива...Нямам думи да опиша какво чувствам,наистина.Чак ме хваща яд,че съм така неспособна да изразя какво ми изгаря душичката.Ама то вие знаете   Вчера търсех в първите теми някой беше писал/май Горгона но не съм сигурна/защо добрите хора се смятат за балъци само защото ще понесат всичко отгоре си,ще се затворят,ще си изстрадат,ще си поплачат и пак ще излязат с усмивка и с готовност да понесат върху себе си и следващия удар...цитат по памет.И това не е идеализиране.Просто добрите хора са устроени по този начин.Те може да имат своите слабости,те Имат своите чувства и желания,но просто не желаят да се превръщат в това,което получават.Искат да си останат добри.Въпреки всичко ,с което се сблъскват.Заради всичко с което се сблъскват.Познавам такива хора   Благодаря на съдбата,че ме е събрала с тях.И как в присъствието на тези хора в един момент застиваш,и ти се иска поне мъничко да си като тях.Затова и ще продължавам да си плача,че загубихме ,света ,всички ние един наистина добър човек.В неизмерими мащаби.Спирам,че много дълъг стана поста,ама така ми стана пак криво даже след мотиката  
Millena днес няколко пъти я слушах  
Душичката ни тя...

Аз го харесвам във всичките му периоди. 
Но сега как да си изкривя душата и да не отбележа още веднъж колко е прекрасен в това време Комплексно е, не мога да кажа кое точно ме влече към тези години. Off the wall + Thriller + Victory Tour =   
Някак нешлифован ми изглежда още, в същото време съм си фенче на по-фънк и диско звученето, а тези бляскавите костюмииии  Вземам да се разнежвам 
Ето още една прекрасна снимка:
http://i30.tinypic.com/117zpd3.jpg

-- докато пишехте, бяха публикувани 5 нови отговора

Фльор

http://i30.tinypic.com/280ul20.jpg

Между другото открих аматьорския запис на концерта от 29.08.1997г.Утре ще го кача,че в момента се тегли с 36kb/s и за 6 часа съм на 26% свалени.Няма смисъл да ви давам този линк,за да се мъчите и вие.

Кое от състоянията за него са леки? Мисля, и това за което говориш ми е доста познато. Никак, ама никак не е леко
Фльор, страхотни снимки. даааа

Гледа ли клипа?Или се въздържа?

А ти как мислиш
И не съжалявам де!!

Фльор ето ти една и от мен

Какво да кажа? 

уху, мерси за снимките ^_^

http://i26.tinypic.com/2yovqbr.jpg

http://i26.tinypic.com/33u75v7.jpg - розови бузки

http://i31.tinypic.com/33xfs5l.jpg

http://i26.tinypic.com/16bzmu9.jpg

http://i30.tinypic.com/zxl0y1.jpg

ще сънувам прожектори ми се струва 

Мишенце, не е честно...искам и аз мотика...
Я да се разровя из мазето Имам нужда!!
Лили, побъркващо е клипчето да А и аз съм си мазохист малко нещо

Уоу, темата се раздвижила и няма жълти лимони... 

  Приятни сънища!

Ето и една различна гледна точка за трагичните мигове на живота ни. Дано ви помогне.

Да познаваш Любо Данчев...
Белчо Дончев

Преди няколко дни бях на опелото на Любо Данчев в църквата „Свети Георги”, Горни Лозен, вляво от автобусната спирка. Ходя на погребалните церемонии, поради важния факт, че те ни връщат понякога на земята, а по-често и под нея. За човек на повече от шейсет години, при изключително нездравословен начин на живот, това, че попът каканиже полуразбираемия си речетатив над някой, който не съм аз, си е чиста случайност, и не винаги щастлива. Освен това, има една изключително важна причина, поради която не приемам религиозната, светска и чисто човешка теза, че погребвайки някого, ние, живите, го изпращаме по неговия последен път...
Ето какво мисля аз:
През целия си живот ние посрещаме, изпращаме, съветваме, осъждаме, псуваме, обичаме, изобщо стреляме напосоки, създаваме и унищожаваме възможности и надежди, лъжем се и се мразим... и всичко до онзи момент, в който някой, в случая Любо Данчев, каже „Стоп! Финита ла комедия! Дойде време за истината!”. А истината срещу теб е много проста. Просто е дошло времето и тази душа да се слее с твоята. Дошло е време не да изпращаш, а да приемеш. Завинаги.
Първият, когото приех в душата си, е мой братовчед. Почина на трийсет и три години. Казва се Дончо. Приех го, не защото го познавам кой-знае колко - той е баща на Николай, с когото сме расли заедно, но просто човек не трябва да умира на тази възраст. Често си мисля за него...
После почина баща ми. Мнозина не го обичаха, не знам причините. Аз пък известно време се срамувах от него, защото другарката в училище го наричаше „частник”. Беше шивач. Разказа ми всички български народни приказки. Преди да тръгна на училище, и преди изобщо да се науча да чета, знаех наизуст с всички подробности и с пряката реч три книги - „Граф Монте Кристо”, „Парижката Света Богородица”, и, разбира се, - „Клетниците”. Той ми ги разказваше вечер преди заспиване... Никога никъде не съм го изпращал!
После почина майка ми. Никъде не съм я изпращал, дори не съм си го и помислял. Посрещнах и нея в душата си. Човешката душа е невероятно широка. А майка ми заема толкова мъничко място... Тя иска само да е при мен. Аз също искам... всички познаваме майките.
Не знам, дали си давате сметка, но всеки ден умират десетки, стотици, а понякога хиляди човеци. Ние не сме съпричастни към всички, както и не всички са съпричастни към тези, за които ни боли. Това е естествено. Може би количеството щастие, което може да понесе един човек да е неизмерима величина. Не така стои обаче въпросът с количеството нещастие, струпало се на глава от населението. В щастието си човек е хаотичен. В нещастието - избирателен. Защитна реакция.
Приех в себе си майката, бащата и братът на жена си. Нося в себе си Николай - мъж на сестра ми, сиреч мой зет, страхотен приятел, повече от брат. А аз имам трима братя и една сестра. Най-големият от нас - също Дончо, приех преди две години. Преди няколко месеца посрещнах Кинг. Преди няколко дни - Любо... Душата на човек може да е безкрайна, но сърцето много често не издържа...
Да познаваш Любо Данчев означава да се запознаеш със себе си. Което е най-трудната практическа задача за всеки човек. Всъщност единствената практическа задача, която Животът поставя на всеки един от нас - да се опознаем. Да се заобичаме или намразим. Да разберем кои сме, защо сме, докога сме, сме ли въобще?!
Защото истинският въпрос на въпросите не е „Да бъда, или да не бъда?”.
Истинският въпрос е ”Съм или не съм?”
Защото, ако не съм днес - няма как да бъда утре, нали така?
А Любо просто е!
За хора, които живеят в мен, никога не пиша и говоря в минало време.