ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ДЕЦАТА

Than... как да Ви кажа, не можете да започнете разговор във виртуалното пространство и след като в четири страници сме се опитвали да разберем точно как стоят нещата (за да можем да даваме някакви съвети все пак), Вие обидено да врътнете опашка и да не играете вече, защото не сме Ви разбирали. Ами аз днес поне четири пъти съм отделила от времето си, за да Ви чета и отговарям - мислите ли, че съм го направила, защото изобщо не ми пука? Невъзпитано някак се получава от Ваша страна.

Подхождаме с недоверие, защото това е интернет - всеки може да дойде и да каже каквото си ще. Ние откъде да знаем дали наистина е такъв, за какъвто се представя?

Задаваме много въпроси, защото, първо, явно проявяваме интерес (погледнете горе брояча, има над 75 000 теми в момента - а аз съм избрала точно Вашата) и второ, ми не разбираме!! Ето, във всеки от постовете си се налага да обяснявате, че нещата всъщност не са еди-как си и че това предложение няма да свърши работа, защото. Ако ни дадете всички необходими факти накуп, вместо на час по лъжичка, няма да си хабим клавиатурите да даваме предложения, които вече са пробвани или по принцип не вършат работа. 

Аз не видях нито едно, ама нито едно мнение на тези четири страници, което да не е в пряка връзка с това, което казвате. Така че не разбирам защо обвинявате читателите си, че не Ви четат достатъчно внимателно. Мен лично това ме обижда, особено след като съм си дала труда да прочета и изповедта на жена Ви, и Вашите писания по няколко пъти. Ама като не Ви харесва да играете - лек Ви път и успех!

Това е голяма семейна трагедия, както и да се анализира.

Аз подкрепям това, което Антонина предлага. Свържете се с колкото можете асоциации на адвокати в ЕС, асоциации за човешките права, етс.  Настоявайте за независим психиатър, който да проведе нови интервюта с вас и с децата (добър адвокат знае как да използва това).   Ако трябва, опитайте се да намерите съпричастен журналист, който ще покаже наратива от ваша страна, от страната на имигранти.

И изобщо, не бих наблягала на анализа на обществото,  с който започвате. Целта е докажете, че за децата е по-добре да са с роднини, в родната им страна/среда, вместо в чужда държава сред чужди.  Трудно е да се прецени всичко на базата на инфото, което имаме, наистина, и затова по-добре дайте цялата информация в ръцете на хора, които могат да я използват добре в полза на децата!

Всъщност не си отговорил на нито един конкретен коментар.
Разбирам, че не си работиш по специалността и искаш поне малко да се върнеш към нея, но с писане на отвлечени трактати за франския абсолютизъм не помагаш нито на себе си, нито на децата.
Преди всичко погледни вътре в себе си и потърси част от вината в себе си, всъщност жена ти не е толкова виновна, че да прехвърляш толкова вина на нейната болест. Да, била е по-слаба, по-лабилна - има и такива хора. Но ти не й помагаш по никакъв начин да постигне стабилност с тези писания, които напомнят Брауновото движение на мисълта. Потърсете и причините да не успеете да се адаптирате достатъчно в средата там.
Изключително глупаво и нагло е да мислите, че посланикът на която и да е държава може да оказва влияние на съдия - ако беше така, досега убийците на Борилски щяха да са екстрадирани преди години.

http://forums.france2.fr/france2/envoyespecial/placement-pourrai … -sujet_7452_1.htm
http://www.uniondesfamilles.org/ase.htm
http://le-fil-dariane-france-asso.fr/accueil.html
http://www.enfantsorchidee.com/
http://www.lplm.info/spip/spip.php?mot47
http://www.mesopinions.com/Petition-contre-le-placement-abusif-d … l#signer-petition
http://elleoj-lesenfantsdedemain.blogspot.com/
http://lajusticedelarbitraire.blogspot.com/
http://www.sos-villages-de-marly.com/
http://justice.cloppy.net/index.php/justice/2008/03/
http://www.justicedesmineurs.com/articles-blog.html

Than,ама вие наистина не разбирате за какво става въпрос?
Стига с тези анализи и статистики на обществото,не ви вършат никаква работа!
До този момент не съм чула и една дума за вашата персонална роля и евентуална вина .Не ви вярвам,че сте света вода ненапита,няма такива родители.Всички грешим,кой повече ,кой по-малко!
Лично аз почвам да се съгласявам със съдията,че не сте готов!

Кажете каква е следващата стъпка в съдебния процес. Какво ви предстои, за какво се подготвяте сега (като обжалвания, срещи, документи)? Какво се очаква от вас? Какви са сроковете оттук нататък? Търсихте ли про-боно адвокат (Франция или България), мислите ли, че може да ви асистира някой (и как)?

Опитвам се да разбера как можем НИЕ да помогнем на децата; обществен натиск върху консул, посолство, външно министерство, френска институция? Но просто трябва да обобщите какво сте направили до момента и докъде е стигнала процедурата.

"Фактите" както факти, кой какво казал, какво станало - явно е, че не е това мястото, нито вие може да бъдете достоверен източник. Но кажете до къде сте я докарали с обжалванията и с процедурата.

Цитирам поста на heureuse, за да не повтарям същите неща, с които съм напълно съгласна. 

Than , съжалявам много за всичко, през което преминавате. Дано скоро имате възможност отново да се всички заедно! Макар, че звучиш доста объркано мога само да си представя какъв ад преживявате в момента със съпругата ти. Спорили сме и друг път във форума по подобна тема (виж с търсачката за децата в Холандия), даже спорът се разгорещи дотолкова, че я заключиха. Факт, е че при подобни случаи винаги има невярващи и се разгарят страстни дикусии. Намесени са деца и е нормално да е така. Не даваш много подробности по вашия случай, не мога да чета между редовете, но ми стига да знам, че има много случаи на несправедливо отнети от родителите им деца. За съжаление напоследък не само във Франция много бързо се прибягва до тази стъпка, а след това за разбитите психически и емоционално родители е много трудно да си върнат децата  Надявам се във вашия случай да не е така. Не искам да цитирам отново примери, който има желание ще ги намери, който предпочита да вярва, че "там горе" властите вършат всичко за наше добро и за доброто на обществото няма да повярва на каквито и да е доказателства. Само припомням и аз, че много от тези служби все пак трабва да преживяват и да развиват дейност, някои не са дори държавни, а полу-частни институции 
Какво бих те посъветвала. Не наблягай толкова много на френската политическа и административна система, не размивай фактите с походи срещу вятърни мелници. Съсредоточете се със съпругата ти върху фактите по отнемането на вашите деца. Използвай интилигентността си не за да вървиш фронтално срещу системата, не знам дали това ще донесе добро на семейството ти. По-скоро се опитайте да убедите властите, че сте готови да сътрудничите, за да можете да възобновите колкото се може по-скоро връзка с децата ви, те и вие имате най-много нужда от това.
В Холандия също се говори много по този проблем. Бяха правили даже документален филм за холандски семейства, които бягат в Белгия, за да се спасят от холандската служба за грижа за децата. Има един известен адвокат, който се занимава с тези случаи и съветът му беше да се бяга от страната и при най-малкото съмнение. Отскоро тук могат да ти отнемат децата дори без предупреждение! Веднъж в Белгия тези холандски семейства продължават да бъдат преследвани от властите на страната си, които ангажират и местните социални служби, но при техните разследвания се оказва, че няма никакъв проблем. Просто като са излезли от "системата" се оказват добри родители.
За вас Белгия може да бъде България. Надявам се силно всичко да се развие по възможно най-благоприятен начин. 

Това, което пише автора в първия си пост важи с абсолютна сила и за Норвегия.
Има страшно много случаи на неправомерно отнети деца и то не само на чужденци, а и на норвежци, има статии за отвлечени (защото това е най-точната дума) деца от социалните служби, които след години съдебни перипетии са върнати на родителите им с едното "Извинявайте", но децата са с увредена психика ... има много за четене.
И за мен е невероятно, че такива неща стават в "белите" страни, но стават.
И да, отнемат се деца само с един донос и тогава дори да заведеш дело си виновен до доказване на противното.
Изкарват те луд (и то как да не станеш луд при тези обстоятелства), неспособен да се грижиш за собствените ти деца, настаняват ги в дом или в приемни семейства (и дома, и приемното семейство получават много пари за твоето дете и имат интерес да го държат там).
Не знам какъв точно е случая на автора и какви са подробностите, но разсъжденията му в първия пост в частта с непогрешимите социални служби и своеволията им подкрепям напълно.
Тук дори самите норвежци плюят против съответната служба и критикуват методите и работата й ... какво остава за чужденците.

Излизам от резервите си да мълча по темата единствено за да направя предложение, което очаквам да бъде обсъждано вьв форума и евентално подкрепено със съответни идеи – създаването на асоциация за защита на правата на родители и деца жертви на институционалното насилие.
Тази асоциация би трябвало да е с международен обхват, най-малкото в рамките на Европейския съюз , за да може да получи необходимата гласност и подкрепа в международен мащаб и да може един ден да прокара чрез Брюксел защитна норма в областта на човешките права, която да е задължителна за законодателството на страните членки. Затова би трябвало да се привлекат за нейни сътрудници, освен пострадали от подобно насилие, но и общественици и прависти, споделящи етичните цели на асоциацията.
Практиката показва, че случаите на съдебен или институционен произвол най-често са регистрирани в страните с дългогодишно социал-демократическо управление т.е. там където държавният интерес по идеологически съображения е силно доминиращ над индивидуалните ценности, но се надявам, че в работата на една хуманна по същността си организация с идеални а не комерсиални цели, каквато трябва да бъде асоциацията, ще се включат хора от всички политически нюанси тъй като залогът е морален а не идеологически.
Безкрайно малко на брой са засега подобни организации в сравнение с тези, които защитават интересите на децата, но само от гледна точка на упражненото върху тях насилие от страна на родителите им.
Тази липса на опит се надавям да бъде преодоляна с предложенията на многобройните участници в този форум, които ще помоля да се абстрахират от личността на пишещият тези редове и да споделят конкретно това, което мислят по направеното предложение дори и да е само в отрицателен аспект. Ако мислите, че друг форум или въобще сайт е по-подходящ от този за подобен род идеи, моля ви посочете го. Благодаря ви предварително.

Личното ми мнение е, че това е поредното наливане от пусто в празно.

Според коя точно норма ще се определя кога има наличие на "институциално насилие" и кога не?

И сега си има съдебни процедури за обжалване , има си съд-международен,
който разглежда дела за нарушени човешки права и в частност-такива на детето.
Не виждам кому е нужен поредния грийн пийс...

Видно е, че сте човек, дълбоко огорчен от френската съдебна система.
Разбрахме за френския институцаилизъм от революцията та до наши дни.
Паралелът с бившия Съветски съюз искрено  ме разсмя, не съм философ, историк съм...

Е как пък един път не написахте, драги ми господине,
къде и как са децата ви, кой ги гледа, кой ги отглежда, как се справят..

Не видях, не чух как точно вие ще се борите за своите собствени деца.
Но пък виждам как използвате случая да заблестите като журналист, общественик.
Питаха ви поне 5 пъти тук. Но не-вие ни поднасяте горното и то с начало-
"Излизам от резервите си да мълча".. Моооолляяяя?!
Не ви хареса нещо аудиторията? Не подобава на манията ви за величие?

И много държа да ми направите разбор на долния бисер,
то се е видяло, че в тази тема няма да помогнем на децата ви,
а ще словоблудстваме по темите държавност, институции и пр.


От къде пък измислихте тази глупост?
Ако според вас съдебният произвол е най-разпространен в страните
с "дългогодишно социално-демократическо управление",
а не в комунистическите и мюсюлманските такива,
вие наистина имате проблем с реалното възприемане на действителността.

Какъв е точно този пъклен държавен интерес?
Още по-силно ме вълнуват идеологическите съображения..
Индивидуалните ценности според коя точно ценностна система ги градираме..

Ох, в една тема в Клюто питаха дали затворниците имат достъп до интернет..
Мен пък ме вълнува как стои въпросът с психиатриите..

Моите най-искрени съчувствия, Than! В този форум едва ли ще намериш единомишленици за тази кауза, понеже явно не сме лично засегнати. Явно такива случаи има и в други европейски страни, момичетата споменаха за някои които са получили медийна известност. Ако можеш да се поразтърсиш и евентуално да се свържеш с други родители, които вече са пострадали, би имало по-голям ефект. Гадното в този случай е че всяко пострадало семейство се изправя самО срещу добре смазана държавната машина, пострадалите семейства нямат връзка едно с друго за да си помагат, нормално е при такава трагедия да са смазани психически и да не могат да се организират добре за да намерят адекватна защита. Далеч съм от мисълта че за всяко отнето от държавни органи дете родителите са невинни, но съм убедена че има такива случаи, а това е чудовищно. На мен ми е ясно че децата не са собственост на родителите си, ама не е нормално и на държавата да са собственост и разни бюрократични структури да получават такава огромна власт над човешките съдби.
Надявам се че не си загубил напълно надежда че можеш да върнеш и собствените си деца по съдебен път.

Не искам да правя никакви коментари по този случай, не ми е работа, а и е много мъгляво. Но, защо писмото на майката, е вече силно редактирано и скъсено до няколко реда, поне на български? Исках да го прочета пак, но френски не знам...

Вероятно са решили, че не е в техен интерес да остане в предишния вид.

Than, и според мен подобна инициатива е малко трудно постижима, още повече в този форум  Във всяка държава законите са различни, пък макар и тя от ЕС, затова ми се струва доста трудно да се постигне нещо на европейско ниво. Поради естеството на въпроса няма дори достатъчно силни подобни местни огранизации. Общественото мнение също е доста колебливо по отношение на тези случаи. От една страна наистина има грешки и ощетени родители и деца, от друга се дава постоянно широка гласност на случаи на деца малтретирани от родителите си. Изпитваш го сам на гърба си - колко хора тук приеха апела ти, без да се усъмнят? В случая с децата отнети в Холандия, например, "форумното пространство"  така и не успя да повярва дори на неоспоримия факт, че едното от децата е настанено в затвор за малолетни в очакване на приемно семейство. Просто за болшинството е невъзможно подобно нещо да се случва в "напреднала и демократична" Холандия, въпреки, че проблемът е признат и обсъждан нееднократно от самото холандско правителство.
Във вашият случай, според мен, е най-добре да се свържете с асоциации на пострадали френски родители, виждам от пуснатите от теб линкове, че са ти известни (повече не мога да разбера, защото френският ми въобще го няма  ). Мисля, че от тях можеш да получиш най-адекватна помощ и съвет, вероятно има и адвокати във Франция, които се занимават с подобни случаи, може би дори безплатно.
Брюксел е една голяма "говорилня", едва ли оттам ще излезе някакво решение на проблема ти.


Вероятно, след толкова четене между редовете...

Най-после нещо конкретно. Не това, което повечето читатели очакват, но все пак - искане в прав текст. За съжаление идеи по въпроса нямам - това, което е казала Златната Толумба по въпроса за критериите, изчерпва моето становище по въпроса. Съмишленици за такава асоциация могат да бъдат или родители, пострадали в подобна ситуация, или бивши социални работници, които са били свидетели на такива случай, да речем. Тук, във форума, надали ще се намерят такива, но успех в търсенето.