Колко време се заиграват малките ви деца сами?

С големия вече са ми бая мъгляви нещата, та не мога точно да кажа кое как беше. С малкия сега пък ситуацията се влияе от наличието на по-голям брат.

По настоящем вън двамата могат да си играят сами много дълго. По-често всеки си се занимава с нещо си. По-рядко правят нещо заедно. Малкият притичва чат-пат при мен или ме вика, я да му помогна с нещо, я да ми покаже друго. Вкъщи играят сами за по-кратко време. Все нещо се случва като са толкова близо един до друг, та се налагат притичвания до нас или пък ние до тях. Вкъщи като че ли по-често някой е около тях и си играем заедно или пък ни "помагат"  в домакинството или с майсторлъците на баща им. С мъника като сме сами вкъщи докато баткото е на детска и аз щъкам насам-натам и шетам,  може да си играе сам. Седнали ли обаче на компа или да чета нещо, бързичко дотърчава до мен. Общо взето по-малко се заиграва сам вкъщи отколкото навън.  Най-бича да ми "помага".

Според мен за децата е важно  и самостоятелната игра, и играта с родителите на техните игри и "помагането" в работите на големите. Аз съм инициирала като самостоятелни игри, така и общи за всички или само за тях двамата или пък "работа" за всикчи вкъщи. Мисля си, че всъщност колкото по-големи стават децата и повече се заиграват и занимават сами, толкова по-малко родителите имат склонност да си играят и занимават  с тях. Нали вече могат сами. (Нямам предвид бебешката възраст.) Мога да се катеря с големия си син на катерушките, да се люлея с него на люлките и да редим заедно лего, въпреки че знам, че ще се справи и без мен.

Е, в никакъв случай това, да бъде "оставяна да реве" не е само-заиграване.
Това, както и доста "приятни" навици малчуганите добиват с времето. Не става насила в никой случай. При някои деца я има способността да се заиграват сами и пак не го правят, търсят компанията на мама/тати/баба/приятелчета и пр. Въпрос на характер, преди всичко.
За протокола синът ми е на 3, играе си предимно сам. Може и с часове да откара.

Аз съм против оставянето на детето да реве. Около мен също има хора, които мислят, че глезя детето си. Аз също понякога си задавам въпроси. Но въпреки това забелязвам, че с възрастта се заиграва все повече и повече сама. Откакто проходи самостоятелно вече не се притеснява да остане сама в стаята при отворени врати, ходи от стая в стая, като иска да дойде при мен, идва. Като иска да я взема, я вземам или и предлагам нещо друго, по-интересно за правене. Докато не ходеше не можех и да си помисля да я оставя сама в стаята, ревеше.
Всяко нещо с времето си.

В момента детето си играе по 20-30 мин. сама, но какво значи сама - постоянно нещо и подавам, нещо я закачам, нещо и се карам и т.н. - тоест докато аз си върша работата, все пак присъствам в играта и и не е съвсем сама.

Хм.. к'во говориш... ти защо не им каза на критикарите, че някои деца на възрастта на Марулята си играят сами (т.е. без мама или друг близък) по 8 часа дневно? Един вид, на пълен работен ден?
Ясла имам предвид.

Много ги обичам тези от школата "да се остави детето да плаче"...  

Параход, 'щото хич не ме бива по забиващите отговори.
Обикновено си глътвам граматиката и после 3 дни ме е яд с каква умнотия съм можела да сразя противника 

Кати, естествено, че я стимулирам, но просто тя си е по-бавна. Започна да се обръща чак на 9 1/2 мес. Днес бяхме на гости у една приятелка и понеже не й носех проходилката (такава, дето се бута), тя хвана един стол и го подкара  по плочките в кухнята. Иначе примерно може да кара камион и го прави успешно и продължително навън, но това пак не е от този вид самостоятелни занимания, които има предвид майка ми.
Ние сме всеки ден 6-8 часа навън, вътре не я свърта 
Прибираме се само да спи на обед и даже яде навън доста често.
Зимата баща й ще се види в чудо, защото аз тръгвам на работа, а той ще я гледа.

Моят син сега- на две годинки се заиграва сам за около 10 мин, много рядко се случва и за 30 мин.

Моята дъщеря сутрин като се събуди едно 30-на мин.се занимава самичка в кревата.Събужда се и ако не плаче за нещо,въобще не я закачам и показвам никакви признаци че съм будна.Когато й омръзне почва ми вика,да пее,да дрънка с играчки и ставам вече.През деня я оставям в стаята самичка,но за малко,колкото да ида до WC или да простра прането.Като се върна или ме чака на врата мълчейки или си играе с нещо и е намерила каква пакост да направи.Играе си и когато съм в стаята,но не са й много дълги игрите,предпочита да играе вън в двора,там няма как да я оставя сама.
Не се е случвало да я оставям да реве ,за да се учи да играе.

За момента рядко се заиграва сам.Ако го направи е за 5-10 минути най-много.
А и играчките не го интригуват много.Пробва всичко в устата, след което го хвърля и вече не му е интересно.
Аз ако седна на земята с него, вече е друга работа.Забавлява се да ми прескача краката,да се катери по мен и други такива.
Но,разбирам че децата са различни.Едни са самостоятелни,други не и едва ли можем да ги научим да си играят сами като ги оставяме да плачат

По какво пък реши, че е бавна?
Както разправят, и Рим не бил построен за 1 ден...
Номерът е да упорстваш - не знам как е с излизането, ама не е удачно това да са занимания пред заспиване - в смисъл, детето се изнервя, когато трябва да проявява усилие, пък без друго е изморено... може би преди излизане би било по- подходящо. 2 - 3 пъти дневно, по не повече от 1/2 час... а после ще се чудиш как да я изгониш от някоя част на къщата... 

ПП
На Давид му купихме уокър именно за да си спася столовете... и слуха. 

За всички е ясно, че не с оставяне да реве ще направиш детето самостоятелно.

Аз не си спомням кога точно започнаха да се удължават периодите на дъщеря ми, но май беше след годинката. Тя си играеше в хола, аз съм в кухнята, а вратите са една до друга, не пусках радио или уреди, за да я чувам добре. Ако нещо се разсърди или обратното - много утихне (защото това значи обикновено, че е докопала нещо, което не трябва), отивам да видя какво става. Не мисля, че трябва да се оставят предмети, за да видиш дали са й интересни. По-скоро при нас работеше обратния подход - показвам й какво може да се прави с някоя играчка и после й я оставям. Почти винаги я намирах да прави каквото съм й показала - може и да съм улучвала точно нивото на сложност, защото ако е по-сложно, отколкото трябва, само ще се ядоса, ако не може да го повтори.
Сега не се сещам за много примери, но да речем имаше една кутия с книжки с картинки и дебели корици, повечето се разгъват като хармоника. Първо ги разглеждахме заедно, показвах й различните животни, отварях всички книжки на картинката на дадено животно, да кажем коте, казвахме животно кое как прави. После й оставям кутията с прибраните книжки и тя започва да ги вади една по една, разгъва, разглежда, вади друга, слага си ги като гердан  , казва кое какво е - поне 30 минути спокойствие и 10 минути после за прибиране и сгъване  . Имаме и един кашон с гумени играчки, събирани от няколко деца поред. Вадим ги, реди ги, сортираме ги по видове, после й ги оставям. Тя си беше измислила после игра да ги слага в кръг, за да "играят хоро". Това си е поне един час (ако не е в криво настроение). Или вадя пликовете в плюшените играчки. Преди това съм и показала коя дръчни, коя пее, коя кукурига и т.н. Тя идва при мен само, ако не успее да натисне, където трябва, за да почне да си издава съответните звуци и после пак си се връща в хола.

Сега е на 3 години и 1 месец и може да си играе 2-3 часа сама, като само идва да се похваали с нещо или да й облека някоя кукла със сложна за обличане дрешка.

На тази възраст детето се заиграваше максимум 10 минути сам. В повечето случеи играехме заедно. Чак сега на близо 5 г. проявява повече самостоятелност в игрите и заниманията.